Предстои ми лапароскопия - тема 11

Ами сложихами вечерта 3 инжекции и сутринта една ,но нямаше оранжева. Нищо друго не ме боли ,освен главата и то при повечко движение   кръвното ми е наред само д димер малко завишен и хематокрит малко под нормата. Пия вода уж ,но явно анестезията си казва думата

Да, от нея е. Аз забравих да пиша, че бях с ужасни болки във врата и раменете няколко дни след операцията. Започнаха следобеда, като започна да ме отпуска упойката. Друго не ме болеше, но това беше като много неприятно схващане и от нищо не минаваше. Няколко дни не можех да спя нормално, вратът ми беше като счупен. Вероятно при теб дава отражение като главоболие. Аз не пих нищо, отмина си.

Забравих да кажа ,че и аз имах цветна снимка за проходимост

Здравейте. Включвам се в темата да обясня на момичетата, на които им предстои лапароскопия какво да очакват. Въпреки, че имам 3 лапароскопии за 2 г (1 извънматочна, 1 киста и сега премахване на единствената ми тръба, която беше с хидросалпингс) отново ме беше страх и то много. Оперира ме проф. Славчо Томов в Умбал Св. Марина-Плевен. Предния ден постъпваш, правят ти изследвания и после се качваш в стаята. Много е чисто и не мирише на болница ха ха. Вечерта ядеш и пиеш до 23.00. На другия ден операциите са до към 2 3, мен ме извикаха в 11.00- дадоха ми нощница, отдолу гола. Слязохме в операционната-легнах на магарето, вързаха ме с колани, сложиха ми упойката в абоката и анестезиологът ми сложи кислородна маска. Докато ме питат дали ми се замайва главата съм заспала. После са сложили катетъра. Събудих се в реанимация към 1.30ч. Нямах болки. Спах, будих се и пак спах.. Дадоха ми вода още в 18.00. Към 12 ми биха Фраксипарин за разреждане на кръвта, както и вечерта преди операцията. Мериха температура, кръвно и кръвна захар през 4 5 часа. На другата сутрин - днес, ме качих в 09.00 в стаята. Болки имам като все едно съм направила 1948473 коремни преси. Дадоха 2 сухара и чай. Умирам от глад и се надявам довечера да има нещо питателно 😃 Утре ме изписват. Не се страхувайте момчета, а действайте.. Няма нищо страшно. Страхът е по-страшен от цялото преживяване. Успех на всички!

 Много полезно БРАВО
Честно да си кажа седмица след лапарото не спирах да мисля и да си спомням за връзването с коланите ... не го очаквах иии май доста ме е стресирало. Може би съм имала нужда да прочета подобно описание на процедурата предварително. Успехи на всички и дано ви е за последно

Аз толкова се бях ошашкала, че вдигнах 170 кръвно и хич не ми беше до абокати, упойки и връзване. Даже не разбрах кога какво се случи. Както ме разпитваха на колко години съм и какво ще правим и малко шеги. Иии...бях отнесла плувката. Даже не съм усетила, че ми се спи. Помня само, че им казах, че ми бъркат името, но от дете ми го бъркат и съм свикнала. И после се събудих в полу-сън, вече готова оперирана.

И аз като blue.angel като изключим, че аз не бях толкова притеснена нищо че ми беше за първи път. Легнах наместиха ме, спомням си че видях анестезиолога до мен да ми оглежда вените и имам чувството че след 20 секунди съм заспала. После помня как се разбуждам в асансьора към реанимация.

Дали е нормално няколко дни след лапароскопия да продължава да ми се спи повече отколкото по принцип и да ме боли яйчника от който са премахнали кистата?

Аз болки си имах и още имам за спането не си спомням вече, но може би е нормално.

И аз все спях и почивах. Отдавах го на напрежението от работата и на това, че вкъщи съм спокойна и съм се отпуснала. Но вероятно част от поспаливостта първите дни се е дължала на операцията или по-скоро на упойката.

Здравейте! Мен ме оперираха преди около месец при д-р Йончев в болница Селена. Изключително съм доволна от него като отношение, абсолютно всичко ми беше обяснено и операцията беше без никакви проблеми. Понеже съм доста малка ( на 20) бях доста притеснена, нищо че ставаше въпрос за махане на киста, но все пак първа операция и така...
 Изчетох доста неща тук, които доста ме успокойха чисто психически и заради това реших да разкажа и за моето преживяване. Приеха ме в деня на операцията. Бяха ми обяснили да не ям нищо предния ден след 5 и в 10 да спра приема на течности. Отидох в болницата и минах консултация. Бях чела, че преди операцията са им давали разхлабителни на хората и очаквах, че и при мен ще е така. Настаниха ме в стаята, 30 минути сестрата се мъчи да ми сложи абокат понеже не съм имала хубави вени (естествено това го повтори около 100 пъти, все едно аз съм виновна) и накрая викна нейна колежка. Другата сестра беше значително по-възрастна, доста по-мила и за нямаше и 2 минути ми сложи абоката. Попитах я няма ли да ми дадат нещо разхлабително, но тя каза че нямало нужда, което ми се стори странно, но те си знаят.
 Седях около 30 минути и дойде една сестра да ми каже да тръгваме. Слиза се пеша към операционната по едни стълби, което си беше най-плашещото от цялото преживяване. През цялото време исках да се обърна и избягам, но сестрата беше много мила, опитваше се да ме разсее и така. Мога да кажа, че страха е много повечо, от колкото самата операция. Заспах веднага и нищо не помня. Събудих се и се опитах да шавам, но една сестра ме избута и каза не се движи рязко, ще паднеш и няма кой да те вдигне, което буквално ме гипсира. Усещах стомаха си много подут и тежък. Самата болка не беше точно болка, а все едно някой ми е сложил 20 кг на корема отгоре. Пуснаха ми почти веднага обезболяващи и постоянно се онасях в сън за няколко часа. Малко ме болеше гърлото, но след като пих вода това изчезна.
 Дойде една акушерка за раздвижване може би 3-4 часа след операцията. Беше много спокойна, помогна ми да се изправя до седнало положение, не бързаше и ми обясняваше спокойно как да ставам по-лесно. Тогава не можах да се изправя, но каза че е още рано и след 2 часа ще дойде пак. Тогава дойде и моят лекар обясни ми,че всичко е минало перфектно, кистата я няма, всичко е погледнато и изглежда много добре. Каза да не се насилвам с ходенето и да си лежа без да се пренатоварвам, но ако не мога да стана ще ме подържат 2-3 дни в болницата. Понеже съм спортистка не исках и да чуя за такова седене там и заради това като се появи акушерката отново дадох всичко от себе си и успях да направя няколко обиколки на леглото. Като ми казаха, че ако си отделя газове утре направо ще ме пуснат. Заспала съм по едно време се събудих от това, че някой ми натискаше стомаха - малко се стреснах, но казаха, че всичко изглежда супер.
  На следващия ден ме изписаха, НО... Тук идва времето, в което сестрите просто ме убиха. Сутринта идва акушерката, разхождаме се двете и тя нали им вика да дойдат след 20 минути да ми махнат абоката, защото ще ме изписват. Никой не дойде в следващите 2 часа. През това време бяха върнали момичето, с което бях от операция и звъняхме многократно на сестрите да дойдат, за да й влеяят нещо болкоуспокояващо, но без резултат. В същото време и се преливаше кръв. Дойде една сестра, която я чула да вика от коридора да пита какво става. В крайна сметка тя направи някаква магия и успя да й включи обезболяващо докато й приливат кръв. Махна ми абоката и ме пита никой ли не е идвал. Казах не и я попитах кога мога да викна някой да ме вземе, понеже никой нищо не ми казваше. Тя каза, че ще отиде да ми оправи документите и мога да звънна. Дойде моя лекар, разбрахме се - пак ми обясни всичко, показа ми как да си сменям превръзките, назначи ми дата да отида той да ми извади конците и да ме прегледа.
 Самото възстановяване при мен беше кратко - вероятно, защото съм на 20. Първите 2-3 дни ядях права, защото много ме боляха шевовете в седнало положение, но след това започнах да се храня и седнала. Разхождах се много из вкъщи, беше ме страх да изляза навън, защото много лесно се изморявах. Около 10 дни след операцията бях на балове и исках не исках започнах да излизам, бях в непрекъснато движение, но мисля че главно заради това успях да се възстановя толкова бързо. След като ми махнаха конците вече съвсем спокойно си правех всичко, нямах болки и вече месец след операцията отново си тренирам тенис всеки ден без проблеми.
 Най-лошата част, както казах е самия страх. Разбрах и колко важно е да се паднеш на добри сестри, защото аз доста се стресирах главно заради тях.

Здравейте,
Бихте ли ми казали какви впечатления имате от д-р Танчев в Токуда? Бих желала да направя консултация по повод съмнения за ендометриоза. Знам, че най-сигурният начин е чрез лапароскопска диагностика, но малко се притеснявам. Ще ми се да събера отзиви преди да се реша на тази стъпка. Благодаря ви предварително, момичета и успех!

Здравейте, момичета. Как преборихте страха преди операцията? На мен ми предстои оперативно лапаро за корекция на истмоцеле и проверка на мат тръби в началото на юли. През 2014г преживях диагностично лапаро. Сега, обаче, притеснението е още по-голямо. Нощно време не мога да спя, загубила съм и апетит. Целта на лапарото е борба за второ детенце. Вече съм много разколебана дали си заслужават всичките тези рискове, които поемам и подлагам организма си, като се има предвид, че няма как да ми гарантират, че корекциите, които ще се правят ще доведат до достигане на целта - бебче. От друга страна, аз съм на 37 години и нямам много време да отлагам и да размишляват.

Здравейте момичета, претърпях лапароскопия при д-р Христов в болница Надежда. Всичко мина чудесно, с изключение на леките неразположения от упойка, шевове и тн,както всички сте описали . Исках да попитам колко време след лапарото ви казаха,че трябва да пазите диета? Моята беше на 28.06, вече съм ходила до тоалента