Как да му обясня, че искам да сме самостоятелни?!

Така е. За съвременен, активен човек това е нетърпимо. Ужас на квадрат.

Не са 10 човека а 5 - бабата, родителите и те двамата. Братът живее с децата на долния етаж, в отделен апартамент. В големите къщи имат по няколко бани. Бабата едва ли влиза да взема вана сутрин  когато се приготвят и те.

Сега я дразнят 2 деца на долния етаж, а ако иде в голям блок ще я дразнят 120 - над нея, под нея, влизащи във входа  излизащи, играещи отвън. Ако блокът е панелен или не добре изолиран няма да ти казвам какво е. Моите деца, като бяха малки тропаха по радиаторите на парното. Сега са големи и тропат други деца 🥳.

Ако иска спокойствие трябва да иде да живее в отделна къща с други възрастни или сама, а тя такава няма.

Не разбирам как на 21г е тръгнала да живее с мъж при неговите родители. На нейната възраст момчетата, които живееха у родители ми се виждаха смотани, ама явно времената са други.

Невена, то даже в нейната ситуация е по-зле. Комшиите в панелката не идват у вас, когато им скимне, а и можеш да ги изгониш. В такава къща самостоятелност нямаш. Ни можеш да се скараш с мъжа, ни можеш да се сдобриш като хората. А и тя писа, че има само една кухня, също и децата са постоянно при тях. Абе мани.

Невена, не съм много съгласна. ситуацията на авторката е съвсем различна. В нашата къща има по баня на етаж. Едва ли имат 2 бани и тоалетни на техния, така че тя трябва да чака другите. Сега съм в блок с МП, ами чуждите деца не ми пречат, те си играят отвън, виждам ги само като се прибираме. Много рядко се чува едно детенце как минава по коридора и плаче, ние сме на първия етаж и всички от тук минават и пак не е шумно, а е голям блок. При автората свекървата често гледа децата на големия брат явно на втория етаж.

Добре, обаче за да се изнесат на квартира ще трябва да плащат наем и режийни в голям град. Това си е перо в бюджета. Ще трябва и да си пазаруват и готвят. Сега даже режийни не плащат и понеже кухнята е една, вероятно им сервират закуска и вечеря.

Шумът от децата, които не гледа я дразни. А ако има нейни деца, които ще шумят в апартамента и, че и няма да има баби и майки наоколо да и ги гледат ко прайм?

За момиче на 23г ми се вижда тъпо да ръчка Мунчо да ходят другаде. Гал е била в подобна ситуация и се изнесла. На днешна дата живее щастливо с котката в София, а Мунич вегетира в огромната, градско-селска къща с мама и тате.

Баба ми ми казваше, че условията за съвместно съжителство се поставят преди то да е оформено юридически и да е станало факт. Преди 80+ години 19 годишната ми баба е поставила като условие за брак самостоятелна квартира, която да не е в дом на родители, баби или роднини на дядо ми. Изискала е и обзавеждане (част от което е занесла като чеиз), бюджет,  кой какво ще прави, да я гледа домакиня и като било готово се сгодили и оженили.

Жалко е, че в 21 век, в Европа, младо момиче, в разцвета си, е отишло да се навре при родата на Мунчо. Любов, любов, ама и пипе си трябва.

Толкова ли е разпространена тази схема или само тук, всеки втори петък?

Според мен мъжът би трябвало да е спестил доста пари през тези две години. Не плаща наем и сметки, няма да е трудно да заделя по малко ако мисли за изнасяне в бъдеще. Но ако е свикнал да харчи всичко, естествено че ще трябват много лишения за да може да си позволи да излязат на квартира. Питай го директно след колко време ще е готов и има ли желание да се изнесе.

Добре де, сбъркало е момичето, като е отишло там, ама и вие кокво толкова му набивате канчето. Да се изнася и толкова. Млада е, животът и едва сега започва.
Аз живея като нея. Вярно е, че аз все пак имам собствена баня и тоалетна, както и кухня, но пък моята свекърва не ще да си стои в нейната къща,   а е нон стоп при мен, освен когато не спи. Трудно ми беше, към днешна дата съм свикнала. Има и предимство, че има кой да ти гледа децата, докато ходиш на работа, но това предимство се плаща изключително високо.
В квартала всички живеят така и не могат да се понасят. А, младите тръгнат да се изнасят, а свекървата вие на умряло. Отделно никой мъж пък не иска и да се изнесе, защото си имат етаж от къща, как пък ще плаща наем. За това и повечето мъже около мен са стари ергени. Невена каза, че било от липсата на жени, според мен от е от липсата на мъжки качества у мъжете.

Много ще се изненадам.

Всеки гледа мекото и да му е удобно.
Все едно аз сега да отида да се завра някъде, свикнал на спокойствие, самостоятелност, тишина и удобство.
Еми, няма да стане. За едната "либоФф".
Ако случайно нещо не ни устройва, или в моя апартамент, или в нейния, "преправяме", и си го правим, че да ни хареса, или квартира, или обща ипотека 50/50, но това на по-късен етап, вече ако е сериозна връзката, и се замисляме за дете. Ангажиране с разходи и всичко по нея ще е 50/50, за да няма измъкване и мрънкане от една от страните, и като "солидарни" родители всеки ще "допринася", без значение какви са ми доходите. В началото абсурд. Всеки си живее в неговото си и се прихожда.
Квартира е ок временно докато се "пробват" за ущърб на хазяите, ако нямат "територия".
Реално при самостоятелни хора, имащи си имот, е глупаво да се плаща наем.
Ипотеката с цел по-голямо, или просто да се разшири семейният имотен "портфейл" .
Чудесно би било следната конфигурация - 1 апартамент в София, вилце около София, апартамент, или малко къще на морето. А защо не и нещо, я на Банско, или Боровец/Самоков.
Навсякъде другаде ще се "прихожда" и "мърда" на разходки, все пак страната ни е супер малка.
Реално такива хора - изцяло самостоятелни, като мен, и още няколко жени, които съм срещал, познавал през годините, няма, почти няма, или сме единици.

На 20 не е в разцвета си, даже още не й се е развила физиката и формите, физиологията, предстои й.
Това, че вече е "годна" за деца физиологично, нищо не значи.

На 23, ако е умна, светът може да е в краката й, или ако не, да я експлоатират по предназначение.

Около и след 30 пък стават дръпнати, нахитряли, самодостатъчни темерутки, с котките, песовете, папагалите.
Други пък прегрели "кариерно", и колкото и да са "вървежни", трудно завъртат мъже, защото няма кой да ги търпи. Това, че имаш 10 познанства и постоянни ангажименти в месеца, нищо не значи.
А и толкова много изхабяват.

Сама знаеш, че в България, и не само сякаш, икономическата ситуация на фамилията, е определяща.
Въпреки че и много заможни си живеят заедно, както и чадото "обитава" семеен апартамент, имот, докато се "задоми".

Не ги знам как издържат в тази, не знам как да я нарека "детска градина", "хоспис".

Преди юридически нещо да е станало факт, двойката се "пробва", самостоятелно, достатъчно време, за да няма после "прибързани решения".

P.S. Авторче, моето момиче, оправи си заглавието, че това "сЪмУСтоятелни" ми вади дзъркелите.
Работи върху грамотността и си опичай акъла.

ММ също идва от малък град, тип селце. Хората там имат триетажни и четириетажни къщи, за да може за всеки да има по етаж и да живеят всички заедно. За там е напълно нормално, даже приятелите на ММ му се чудят на акъла как така е зарязал триетажна къща, за да се бута в малък апартамент под наем в големия град. А той им казва, че просто си плаща спокойствието. Още като започнахме връзка говорихме кой къде иска да живее, какви планове има. Ако беше казал, че държи да живеем при маминка, нямаше да се получи. Ако ще и къщата да е дворец, такова съжителство не го разбирам. Свекърва ми ще иска това, аз онова, съвсем нормално всеки си има неговите разбирания. Колкото хора има в една къща, толкова и мнения. Защо да се бутаме един върху друг, като може да сме далече и да сме си мили? Помисли добре, младо момиче си, защо да си причиняваш това? Той няма да се отдели от полата на майка си. Как може такова нещо на неговите години някой хора помагат на родителите си вече, а той стои и го издържат? Какво може да очакваш от него, не го виждам като мъж, а като момченце в пубертета, без никакви отговорности и така му харесва.

Може и да не се изнесат на квартира. Мунчо се отказва от етажа в замяна на апартамента на бабата, продават апартамента и купуват друг в близкия град. Например. Има и други варианти. Апартамента на бабата под наем, дава им парите и с тях покриват своя наем... Или ипотеката за свое жилище.
Проблемът не е къде ще живеят, а това, че Мунчо никога няма да се изнесе от селото си и от дома на мама. Ако си тръгне тази, друга ще си хване. И трета, и четвърта... Но няма да си мръдне пръста, за да стане самостоятелен и отговорен.

Много интетесна тема и до болка ми е познато.
Ние сме от година и малко но имаме намерение от догодина да живеем заедно.. Но има НО, ИСКА У ТЯХ.
Естественно с родителите му.
Голяма къща е но аз не желая (у нас е апартамент и по малък но достатъчен) не желае.
Пари за квартири не му се дават.
Очаквам и аз коментари и ще следя Мъка е


.

Ето защо още в началото на връзката трябва да се кажат тези неща. Дали направо, дали по-заобиколно, но да си знае младежът, че момичето не иска да живее с ничии роднини. Или обратното – момчето да знае, че момичето никога няма да се пусне от полата на мама (защото и такива случаи има).
И вече да си решават има ли шансове тяхната връзка, няма ли, могат ли и какви точно компромиси да направят...
Абе, мисли се предварително за тези неща, а не урбулешката...

Страхлива, какво да следиш?
За връзката ти - нещо не го ли устройва човек, по живо по здраво.
Няма какво да се каже повече.
Има някакъв толерантен период време на опознаване, рози и пеперуди в стомаха, след което се гледа и практичното и удобството, но реално разминете ли се, в дългосрочен план няма да е ок за единия, в случая за теб, ще си направила компромис.

Това за "излизането" от селската къща, има и допълнение - не се излиза и от този манталитет.

Принципно разбирам съпоставката голямата къща и малкият апартамент, ама поне двойката да си е сама.
Не само това, а който не иска да се мести от село, не си търси и не си хваща "модерна гражданка", а си седи при пияниците и родата. И обратно.
Не деля на граждани и селяни, но не може и така, и онака, това искам да кажа. Положението е или-или.