Как да му обясня, че искам да сме самостоятелни?!

Авторката едва ли ще си събере багажа и едва ли ще се изнесе. Едно е да ти се иска, друго е да го направиш. Самостоятелността изисква някакви собствени средства, разбирай работа и доходи. Тази квартира трябва да се плаща, както и разходите покрай нея. А авторката доколкото усещам не работи и най-много да се прибере при нейните родители.

А-а-а-а да бе... Сбъркал ли съм? Най-вероятно трябваше да купуваме и ремонтираме апартаменти след всяко дете, защото си нямаме друга работа, нали? Сега всяко дете си има стая, защото поотраснаха и се чувстваме добре. След някоя и друга година пак ще стане широко... И на жената ако пак и се вижда голямо, мога да зазидам някоя врата, нали?       
Ама жената и тя в първите години се водеше по акъла на всякакви прехвалени приятелки и майки и бащи, дето и пълнеха главата с какви ли не глупости. Е..., сега с половин уста признава, че е хвърчала из облаците и въобще не си е давала сметка за много неща. Нито какво може да се случи, нито как ще се случи. И добре, че съм правил някои неща с малко мисъл за напред и някакво презапасяване един вид. Защото едно са приказките и мераците, друго е да плащаш имоти и ремонти или не дай Боже разходи по болници...! Тогава ти светва лампата, пък макар и малко късно.     

Nevena, пиша, че това е нормалното за зрял индивид, образован и пълнолетен, или айде ако не е кой знае колко образован, то поне да се стреми към самостоятелност, независимост от всякакво естество.
Ще имам аз гадже, любовница, и ще се бутам в съседната стая с роднини, хаха. Е, са.
Ще прихождам аз в тоалетната, да не мога да си взема душ, като хората, айде бе.
Някой ще ми дава наклон какво да ям, как и т.н. Абсурд.
Че ги мързи масата да си вдигнат задниците и да работят в тази посока, е факт, народопсихология.
Около мен също е пълно с такива - кой си е още със "домочадието", кой има примерно 3-4-ен наследен, но отново с мама, жената и детето, за да помага. Само за 2-ма се сещам да са сами, като единият ми е близък приятел и си се е оправял винаги сам, за което ми има уважението. Сега знаем, че "начален старт" и равенство еднакви, няма, но все пак, мисленето е важно какво е, посоката на действията. Щото едно е да се пускат теми, и авторът да казва, че се стреми към това, съвсем друго е да иска да "променя" половинката, което няма да стане. Реално са се разминали, не са един за друг.
Че стандартът на живот е нисък в БГ и са много малко платените дейности, професии и позиции, без значение какво си завършил, факт. Дори и ИТ да си, или нещо модерно, това да разчиташ, че много ще "дръпнеш", без мама, тати и свеки, пак няма гаранция, а и не всички искат да са. Не е за всеки.
Всичко е късмет, връзки, напъване, време, нерви, стрес.

Питаше къде бъркаш, казах ти! Нямам вина, че не си доволен от отговора, който получи, нито за това, че не сте се научили да се уважавате един друг.

Прав си много, обаче за себе си 🥵.

Мъжете сте по-склонни на промени за да сте с любовницата, а в случаите на авторката и страхливата мъжете никак не желаят да вложат в по-самостоятелен живот, а жените едва ли могат да го финансират сами. А и не е само до финанси.

Млад човек, който живее с родители, баби и квачески семейство с деца изпуска купони, нова информация, отракване, нови запознанства, разширяване на професионалната, приятелската мрежи от контакти. След време връстниците му са научили нещо ново, израснали са професионално (връзки от пиене с колеги, хаха), развили са хобита + са си останали близки с родителите, а той е вегетирал в къщето.

Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш.

Съвсем на фантазии го удари ти- дърпа те към "Железния светилник", ама времената са други отдавна.

Мъж със собствен етаж, че и на село да града, вихри купони, та пушек се вдига.
И влачи мацки на върволици- стига да му е такъв натюрела.

Ако си е скромняга и очилат зубър, ако ще в 5 стаен на центъра и сам да живее, все тая.

Ти си в тотална грешка за възможностите на ергените и момите около 30-30+ в София.
Като изключим някои браншове, където плащат от доволно нагоре, то в останалите са на средна заплата, ако не и по- ниска.
В София средната заплата била минала 1800 лева, ама това е като във вица за статистиката, където аз ям зеле, ти ядеш свинско, а двете- свинско със зеле.

Ако отвориш сайтовете за наеми, ще видиш, че гарсониерите започват от 500 лева- по кварталите.
Можеш да се осведомиш за режийните и пак да прецениш дали е рентабилно всеки да излиза под наем, че да не вегетира в къщето.

Никъде не съм писала, че е много рентабилно да се живее на квартира, обаче аз самата точно така живях на тяхната възраст и никога не съжалих, още по-малко сега. Можех да остана у майка. Тя тогава работеше другаде и се връщаше за максимум 2 месеца годишно, но не го направих. Това е най-продуктивния и поучителен период в живота ми и за нищо на света не бих посъветвала млад човек да се забие на село при момче, което живее с родители.

В София има и по-евтини наеми. Много мои познати дават стаи за 200-300 лева, а в останалите стаи е заключен багажа им. Прибират се веднъж годишно за няколко дни и даже не всяка година.

Познавам много млади хора от провинцията, които остават в София и живеят под наем. Сигурно В другите големи градове е още по-лесно, но скоро не съм ходила.

Мъжът със собствен етаж живее с гаджето, двамата си родители и баба си на етажа. Кой ще се разкарва до село за да порка със скучно семейство, което живее от къщи до работа и от работа обратно?

За да идат на една едноседмична екскурзия в Прага или Барселона трябва да пътуват първо до София, Варна, Бургас или Крумово.

Ежедневните им социални контакти са ограничени.

Не знам какви мацки ще се затътрят до село да ги таковат на горния етаж, докато децата тропат долу, а бабата се върти около банята. Там няма молове, няма дискотеки, няма това, което младите момичета обичат.

Към колегите ми, които живееха с родители нямаше особен интерес. Излизах един или два пъти с такива и не, мерси. Не са отракани като по-оправните момчета. Интересното е, че не предлагаха по-хубави подаръци или излизания от живеещите по квартири чужденци. Не бяха грозни, ама......

Ти пишеш от опита на твоите години и на твоите години гореизброенито няма значение. И на моите няма. Ако беше младо момиче щеше ли да идеш на село, че и у родителите на мъжа? Факт е, че на двете госпожици идеята толкова не им се харесва, че чак теми са отворили.

И двете пишете истини. Не спорете, просто се допълвате и разширявате.
Така е, АбсурТ, затова написах, че хората нямат вина за икономическото положение в държавата.
За съжаление проблемите не са само свързани със "стандарта" и възможностите за работа/кариера.
Работа сякаш има, но какви са условията? Реторичен е въпросът.
Огромният + на София е разнообразието. Все пак си е най-големият град, столицата. Нормално.
Оттук и възможности всякакви, но са илюзорни.

Благодарение на Интернет, и бумът на технологиите, много от младото поколение 20-30 годишни, са някакви geek-ове, и знаейки и езици, намират бизнес ниши, и работят с чуждестранни клиенти, започвайки като на "шега" някакво хоби, и монетизирайки го. Други работят в на мама или тати, или любовници фирмичките.
Много са "модерни" сега всякакви маркетинг направления, особено за момиченцата.

ИТ секторът преди Ковид беше около 40к души, като далеч под половината са "високоплатените". (5-10к месечно)
Средният чист доход е около 2к, което далеч не са кой знае какви пари. Но, да, биха ползволили на двойка да плаща наем (повечето избират ипотека), и ако и двамата работят, вече биха живяли прилично, но пак с кредитите и заемите.

Оттук и тази прокламирана средна заплата 1.8к, която реално е такава спорно и благодарение на тези 40к.
На тези в съдебната система, според "инстанциите", са високи заплатите, но те са много малък % от населението.

Почти всичко друго, свързано с кариера, дори "престижна" в белия свят - лекар, юрист, финансист, икономист, и всички направления в тези сфери, и други (просто примери), изискват много години "блъскане", за да дойде моментът, в който да почувстваш тази финансова свобода и някакво спокойствие, като няма да станеш богат, или с доход около и над 5 (пет) цифрена сума.
Като тук визирам младите специалисти 25-35-40 годишите - респективно започващите, и тези вече с някакъв опит, като далеч не всички са "желано" реализирани.

Невена, не само на младите жени 20-33 им се обикаля по молчета, барчета, дестинацийки.

Да и 40 годишните обикалят молчета и екскурзиики.
На 25 отидох да ме таковат, на 40 никъде освен в моето си жилище не бих отишла.
Младите момичета ги разбирам донякъде, защото са млади и им се иска партньор. Не всяка може да живее сама цял живот.

Ясно е, че на етажите от къщите строени от родителите ще се живее, но поне да има сключен брак.Най-лошият вариант е съжителство с години на семейни начала в чуждия имот.С години влагат и обгрижват и мъже и жени и в един момент може да останат на улицата.

Абе за младите е ясно, но дъртите защо ги отписвате с лека ръка?

Невена, умрях от смях.
Доста от "качествата" и при мен са реалност много отдавна, но дай да коментираме ситуацията в България. Но, да, ти пък нямаш поглед. Тук се "котират" различни неща, извън "общочовешко-личностно" нормалните.
Аз пък не отговарям на тях (котиращите се неща по "български му"), имайки си мои си разбирания за нещата за мен нормални и адеватни ми.
Не се асоциирам и определям със и от средата, аз съм си среда, спрямо ситуациите и моментите.
Последните 15-20 г. не си живяла тук.
За негрите си правех гаргара, все ми е едно какви има, или няма на Малдивите. Скоро не смятам да ходя никъде с тази Пандемия и откачен свят, освен ако нещо служебно не изникне и нямам избор.

"По дифолт" се отписват.
Зависи какво имаш предвид под "млади".
На 30-40 не сме "не млади".
А другите "под" са много зелени, като зелен боб.

Е, дъртите, ако все още не са самостоятелни, аз лично се съмнявам, че има много моми и ергени на 40-50, които тепърва се изнасят от детската стая. Докъм началото на 30-те не си ли го направил, по-нататък е безмислено.

Проблема на авторката обаче не е личностното развитие на мъжа, а по скоро че мястото е пренаселено и на нея и идва в повече. Тя така или иначе е видяла положителни качества в мъжа, които и допадат достатъчно, че да иска и дете от него.

Смятам, че родители и деца най-много си се дразнят взаимно от пубертета до края на 20-те на децата. В пубертета ясно, че няма как да са напълно самостоятелни и отделени от родителите, колкото им да се иска на много тийнове, но около 20 и нагоре е осъществимо  В тази възраст има най-много минуси на живеене с родители и най-много плюсове на отделянето от тях. След това хората улягат, стават по-консервативни, не харесват новите моди, имат нужда да си лягат по-рано, вместо да купонясват... Плюсовете за отделяне (не от една детска стая в друга) намаляват, а тези за продължаване на съжителстването с родителите нарастват. След около 35 достатъчно си се стиковат хората с родителите си, ако са живели с тях толкова дълго, знаят си навиците, свикнали са си на особеностите, особено ако по характер са по-небунтуващи се и без вкус към авантюри, нощен живот и пр., и не им пречи да са в детската стая под родителски надзор, или  пък поначало такъв е липсвал и младите са свикнали да получават пълна свобода плюс освобождаване от досадни битови и други ангажименти.

Не познавам необвързани, които след 40 изведнъж се отделят от родителите си, за да живеят на квартира с цел самостоятелност. Или има замесена жена, която им е поставила ултиматум за изнасяне, или е замесен мъж при жените, или някаква друга причина, но не е от желание за самостоятелност.