Животът не е само крайности, че да избирам м/у тях.
С една дума - нито едно от двете.
С една дума - нито едно от двете.
- Публикувана: 25 септ. 2020, 16:15 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2020, 15:51 ч.
Влюбване/стабилност?
Живях с мъж, към когото имах изключително силна тръпка, дълги години бяхме заедно, но след дългогодишни изневери, които си бяха чисто за спорта и вярвах, че ще престанат ми дойдоха някак в повече и реших, че трябва да променя нещо - разделихме се. Един ден казах край и повече не сме се чували, не сме се виждали, дори не сме си пращали СМС за празниците. Край и нищо повече.
Срещнах друг човек - добър, мил, човек с когото имаме проблеми, само от битово естество и то рядко, което намирам за нормално. Финансово независими сме. Угажда ми. Пътуваме много. Свикнали сме един с друг. От моя страна обаче никога не е имало тръпката, която я имаше с предишния ми партньор. Отначало харесвах точно това спокойствие. Сега обаче започва да ми липсва тръпката.
Срещнах друг човек - добър, мил, човек с когото имаме проблеми, само от битово естество и то рядко, което намирам за нормално. Финансово независими сме. Угажда ми. Пътуваме много. Свикнали сме един с друг. От моя страна обаче никога не е имало тръпката, която я имаше с предишния ми партньор. Отначало харесвах точно това спокойствие. Сега обаче започва да ми липсва тръпката.
т.е. просто ти е скучно и си търсиш драми за разнообразие?
Явно нямаш сериозни проблеми, радвай се.
"свикнали сме един с друг" ли е единственото, което изпитваш към него?
Ами от моя страна никога не е имало някаква тръпка, за разлика от другата страна. Човека е страхотен. Имаме еднакви интереси и цели. Прекарваме страхотно времето си заедно. Би бил страхотен баща, но не се чувствам влюбена.
Разбирам. Само че алтернативата не е непременно втората точка т.е. човек, който ти изневерява и на който не може да се има доверие. Може да има и любов и стабилност едновременно, иначе тръпката обикновено е до време.
Не ги разбирам тези саморазрушителни тръпки. Ще те правят на глупачка, ще ти изневеряват, ще те лъжат, обаче тръпка било. За леглото ли става въпрос? С новия сексът е смотан? Или какво? Кефи те да живееш на ръба и да те мятат емоциите като парцалена кукла?
Трудно ми е да обясня, а всъщност намирам себе си за интелигентен човек. Имам хубава професия, три висши образования, говоря 4 езика. Казвам го с цел да отбележа, че не съм някоя тинейджърка, напълно неориентирана в живота си...
Ами от моя страна никога не е имало някаква тръпка, за разлика от другата страна. Човека е страхотен. Имаме еднакви интереси и цели. Прекарваме страхотно времето си заедно. Би бил страхотен баща, но не се чувствам влюбена.
Не се чуди! Явно не е твоят човек
Мога да ти кажа, че просто не си намерила правилния човек. Съществуват и връзки, в които го има спокойствието, уюта, добро финансово състояние (не говорим за лукс, а за това да се чувстваш спокоен за битовите неща), има ги пътуванията, има я и страстта, пламъка и любовта. Това, че много от хората не вярват в такава връзка, не значи че някъде някои хора не я изживяват и дори и цял живот са заедно.
Спокойствието. Ама без никакво замисляне.
П.П. "Без силно привличане", надявам се, все пак не значи без всякакво привличане, че да ти става досадно и тъжно да се намираш около партньора. Щото и това го има - човек като човек, нищо му няма, ама не те кефи, тъпо ти е с него. С такъв връзката пак е мъчение. Но за силни тръпки, придружени с ревност, несигурност, лъжи, драми и мъки, съм мерси, както е казал неизвестният поет. Даже пълна липса на всякаква тръпка и привличане при първия вариант е по-добре от това. Изживяла съм си мъките и ревностите още при несподелените любови (и една полунесподелена, в смисъл, че аз се влюбих, а той се отдръпна) едно време, повече не искам, че на нашата възраст вече, и като има и деца, още по-лошо.
П.П. "Без силно привличане", надявам се, все пак не значи без всякакво привличане, че да ти става досадно и тъжно да се намираш около партньора. Щото и това го има - човек като човек, нищо му няма, ама не те кефи, тъпо ти е с него. С такъв връзката пак е мъчение. Но за силни тръпки, придружени с ревност, несигурност, лъжи, драми и мъки, съм мерси, както е казал неизвестният поет. Даже пълна липса на всякаква тръпка и привличане при първия вариант е по-добре от това. Изживяла съм си мъките и ревностите още при несподелените любови (и една полунесподелена, в смисъл, че аз се влюбих, а той се отдръпна) едно време, повече не искам, че на нашата възраст вече, и като има и деца, още по-лошо.
Ако непременно трябва да избирам само между тези два варианта, със сигурност бих избрала едно. Разбирателството и сигурността са много важни на този етап от живота.
На номер 2, като му родиш 1-2 деца и ти лепне някой трипер бързо ще ти мине тръпката и ще пуснеш тема, че всичко пада на теб, а бащата не си поглежда децата. Ако не те и зареже за някоя, която не мирише на бебешко повръщано и кърма.
На номер 2, като му родиш 1-2 деца и ти лепне някой трипер бързо ще ти мине тръпката и ще пуснеш тема, че всичко пада на теб, а бащата не си поглежда децата. Ако не те и зареже за някоя, която не мирише на бебешко повръщано и кърма.
Трудно ми е да обясня, а всъщност намирам себе си за интелигентен човек. Имам хубава професия, три висши образования, говоря 4 езика. Казвам го с цел да отбележа, че не съм някоя тинейджърка, напълно неориентирана в живота си...
На твое място бих пробвала психотерапия. Не за двойката, за теб си - малко да се разровите с терапевта и да видите какво и защо. Може сегашният ти партньор да е неподходящ наистина, а може и да се самосаботираш, кой знае. Мисля си, че тези избори и влечения не са без причина. Кофти е да си раздвоен.
Аз не бих се замисляла даже. Разбира се №1. Тръпките и "лошите" момчета ги преживях в ранните си 20. Тогава разбрах, че предпочитам да спя спокойно нощем и когато някой не те уважава достатъчно, че да не скача на всяка пола, която мине покрай него, тръпката е фалш и е предимно в моята глава.
Иначе имам няколко приятелки, които биха избрали втория вариант. Но по мои наблюдения те обичат драмата. Та не знам дали преследват тръпка, или просто търсят повече драма, че да не им е скучно.
Иначе имам няколко приятелки, които биха избрали втория вариант. Но по мои наблюдения те обичат драмата. Та не знам дали преследват тръпка, или просто търсят повече драма, че да не им е скучно.
Темата изкарва на показ колко горчивина има под повърхността на усмивките и как хората са се намъчили достатъчно, че с охота са готови да изберат по-малкото зло.
Не е редно изобщо да съществува дилемата на такъв избор. "Щастлив/а ли съм така?" е всичко, което трябва да се запита човек, не да гледа да падне от по-ниско.
Не е редно изобщо да съществува дилемата на такъв избор. "Щастлив/а ли съм така?" е всичко, което трябва да се запита човек, не да гледа да падне от по-ниско.
Авторке, само да ти кажа, че нито едното не ти е обещано - ни 1, ни 2. И утрешният ден не ти е. Не си губи времето в излишни размишления. Състави си план за живота и действай по него. После, ако се появи някой, който да ти докаже, че без теб животатъ му не е прекрасен, скачай.
Човекът от вариант 2 може да се превърне в този от вариант 1, както и обратното.
Човекът от вариант 2 може да се превърне в този от вариант 1, както и обратното.