
Аз на това казвам егоизъм.
А това пък, че не спря да я обвинява, че тя го е напуснала беше толкова нелепо и тази версия я знаят всички, освен прекрасния Каврук, който мнооого пъти го уверяваше, че тя е скочила от скалата. И Гедиз също. Ама, къде ти! Той като си науми нещо и няма спиране! Логика - йок! Доверие - йок! Ама виж на Акън и на Посланичето - безрезервно повярва!
Та, това, че не е виждал дъщеря си, е само и единствено по негова вина! И ничия друга!
А относно делото за попечителство... фактът, че купи дневниците на Наре от най-големия и враг - собствения и баща, знаейки, че освен зло, оня друго не и е причинил и сега двамата вкупом и причиняват още по-зло, го превръща в пълно негово копие! Съюзиш ли се с дявола, какъв си!?
И какво от това, че я моли, тя да се предпазела сама от куршума, с който иначе щял да я прониже /ми не я застрелвай, бе глупак такъв!/ И какво означаваха молбите му преди самото заседание, нима не означаваха вечно робство на Наре!?: "Не заминавай и ще ти дам попечителството!"
Означават: Аз ще имам съпруга от която чакам дете, с която нямам намерение да се развеждам и може би ще живея с тях до края на живота си, а през това време ти, Наре, няма да поглеждаш друг, няма да си намериш мъж, а ще ми бъдеш на разположение през цялото време, просто защото те обичам. Дори отново може да те затворя в конака и да се срещаш всеки ден с бременното от мен Менекше, тъпата и майка и брат и тъпанар, който ти навреди, да си под погледите на майка ми, която също ти навреди, но ти и детето ми да търпите и тях и брака ми, защото ме обичаш и ти..."
И това докога!? Докато умре някой от двамата ли или докато му омръзне? Той би ли дошъл, например, да живее в къщата на Гедиз, ако Наре беше се омъжила за него? Ами! Той е ефе! Но да я заведе в конака до идиотката Менекше може!
И много обича Мелек, естествено! Но колко пъти детето го помоли да се разведе!? И той разведе ли се!?
Всичко, което прави /промени в характера си и поведението си/ е с огромно закъснение, но въпреки всичко точно реши човек, че му е дошъл акъла в главата и че се е променил напълно и бам изс@а номера с дневниците.
Има ли нещо по-лично от дневника на една жена!?
Ами на жена изнасилена, с баща изрод, изгонена от любимия в първата брачна нощ, изоставена от него, скочила в бездната, оцеляла по чудо, лежала в психиатрична клиника и родила там, непрекъснато манипулирана и съсипвана от двама изроди, които и отнеха и детето впоследствие... има ли по-лична изповед от дневник на такава изстрадала жена!?
И всичко това, което и се случи е благодарение /без изнасилването/ само и единствено на Санджар!
И той въпреки, че след сто години изтезания /нейни и негови/, когато все пак разбра истината, не се посвени да бръкне още по-надълбоко в раните и! Нямам думи! Няма оправдание! И през цялото време уж много съжалява, че и го причинява, ама не спря нито адвоката си, нито Наре да чете нещо писано преди 9 години в пълно отчаяние и умопомрачение, нито дневниците да бъдат предадени на съдията, а можеше само с една дума да спре всичко това! Има един лаф: "Извинявай, че ти извадих очите, цял ден ти ги търсих!"
А най-наглото беше, че на излизане от съда, все едно нищо не се е случило и нищичко не е направил, реши, че ще продължи да и диктува с кого може и не може да се вижда... отвратена съм!
N.B. Съзнавам, колко е опасно да се пише така в тема с почитателки на прекрасния Енгин, но аз не съм възмутена от него, а от Санджар... Да се знае!
