Аз-едно голямо НИЩО.

Абсолютно правилна родителска реакция! Всеки родител го боли и иска за детето си най-доброто. В упреците им, че не се справяш аз виждам само болка и стремеж да те мотивират. Ако те бяха прекалено хвалили, щяха да развият пък болезнен егоцентризъм. Това, че си родила дете от неподходящ човек аз го оприличавам на катастрофа и разбирам чудесно, защо баща ти се е поболял.
Само че аз на тяхно място не бих ти помагала. Когато някой не се вслушва в съветите на най-близките си, а върви с рогата напред е по-полезно да бъде оставен животът да му ги строши.
Човек първо трябва да узрее и да е наясно със себе си преди да дава рождение на дете. Защото това дете с нищо не го е заслужило и поведението ти да опитам това или онова, па каквото ще да става, е меко казано безотговорно!
Не ѝ давайте съвет да си търси спонсор, моля! С такава ниска самооценка и дете на ръце е мишена за мимолетни връзки или още по-лошо психопат, който може да я тормози и нея, и детето ѝ. Мъже, които се грижат за чуждо дете се намират само по сълзливите сапунки, но не и в реалния живот!

Вярно, че не е това начинът, звучи много зле, но и тяхната не е лесна, защото от тяхна гледна точка правят каквото могат. Извинявайте, ама не са я оставили с дете на ръце да си чука главата. Изкушавам се да напиша крилатата фраза "не знаете какви лоши родители има", които са невероятно усмихнати и учтиви, но не си мърдат пръста за повече от санитарния минимум помощ за децата си. Тези родители са точно за тази дъщеря, като от учебник са извадени - те имат жертвено, но и очакващо мислене и поведение (дават, но и очакват да е като по часовник всичко в живота), дъщерята и тя отговаря със същото, но хем яде баницата, хем недоволна. По някакъв начин се идеалното семейство - всеки получава това, което иска. Не е нещо кой знае какво предвид неочакваната поява на внучето, два пъти зарязването на ученето и изобщо животът на дъщеря им не е това, което са очаквали. Обаче и тя си признава, че лесно се отказва, не е била от най-добрите в училище (така че не виждам как изобщо ще влезе медицина, това не е за отказващ се човек, а за много амбициозен и твърд), озовава се с дете на ръце и отново става тяхна отговорност, колкото и тя да пише, че имала наследство и т.н. (и на мен ми е чудно откъде се появява наследство у младо момиче, без да мине преди това през родителите като наследници).

Като цяло темата ми е подозрителна, но се виждат някакви обичайни неща, които ги има в десетки или стотици семейства - добри, свестни хора, отгледали свястно дете, но съвсем по човешки имат някакви очаквания, разочарования и болки.

Родителите на авторката не са имали правилен подход и критиките им са вместо да я мотивират са имали обратен ефект. Много е трудно да растеш и да се развиваш без самочувствие. И това да си пълен отличник и да завършиш висше на 22 не е гаранция за успех. Много често в живота успяват точни онези по-глупавите, на които обаче родителите им винаги са вярвали в тях и са им показвали че ги обичат независимо от провалите. Колко често шефовете/мениджърите във фирми не са по-умни или можещи, а просто са се издигнали защото са вярвали в себе си и не са се страхували да опитат? Човек, на който от малък му е набивано в главата че не става за нищо ще има дълъг път да извърви и да докаже на себе си най-вече че може. На 22 си само, имаш много време пред себе си да избереш правилната професия и да се развиваш.
От една неуспяла отличничка с много взискателни родители...

Ако с дъщеря ми стане така, аз няма да приема като голяма трагедия, че е останала сама с бебе (живот, случва се на... много хора ). По този пункт няма да имам никакви упреци (освен ако таткото не е някой криминален субект и/ или се опитва да й вземе детето).
Сега, за университета повече ще се замисля как да реагирам. Някога аз бях много амбициозна и целенасочена и казусът „Исках да вляза еди-какво си, ама не можах и ме приеха друго.” не ми е познат. Ако детето ми сервира това, сигурно ще й предложа да пропусне една година, да се готви сериозно и на следващата да влезе каквото трябва (ако наистина го иска). Ако тръгне да учи по тая втората специалност и после прекъсне, леко ще се поизнервя. Втори шанс ще дам да пробва на мои разноски, но ако ситуацията се повтори, ще й кажа - ок, не всеки е задължително да учи в университет, явно няма да превземаме крепостите на науката, виж там за някаква работа, чувала съм, че маникюристките вземали добри пари да кажем. Но аз отсега си давам сметка, че моята не прилича на мен, ама хич не прилича, просто по нищо не прилича, затова от най-ранна възраст допускам, че НЯМА да е амбициозна, а човек като не очаква нищо, няма и да се разочарова. Не че ще й го кажа, неееее, но ще си имам  едно наум, че тя няма да се движи по моя път. Тия родители не са видели навреме, че детето не е като тях и са се изненадали от нещо, което е трябвало да очакват. После, не е лесно да натикаш човека в калъп. Не всички се чувстват добре в офиси. Има и други поприща за щастие.

Авторката да си затвори темата, защото 2 пъти я питам за майчинството за първата година и тя твърди, че е 80%.
А то все още е 90%.
https://www.noi.bg/benefits/benefits/100-nerabotosposobnost/1860-ma13

Да върви да прави свободни съчинения другаде, не във форум за майки.
В "Лична драма" да пише статии.
Там са неграмотни читателите, ще ѝ се вържат.

Тази мантра, че не всеки отличник и не всеки с бакалавър на 22 е успешен, важи при хора, които СА успешни и без тези неща. Да я повтаряте на човек, който дори не се опитва е крайно невъзпитателно. Откъде ще му дойде успехът, лежане и гребане с лъжица в паница? Второ наследство?
Освен това има голяма разлика между липса на амбиция и търсене на хляба мекото.

Липсва ти ясен план за бъдещето. Седни и реши какво искаш от живота и какви са реалните начини и възможности да го постигнеш. Това според мен ще ти даде мотивация. Аз например също не съм завършила университет макар да бях отличничка на класа, макар да бях добро дете. Омъжих се рано, родих, после на 22 се разведох, на 23 се омъжих отново на 26 родих и второто си дете. Родителите ми се бяха притеснили, но после видяха, че се оправям и то повече от добре и не само са горди, но и знаят, че могат да разчитат на мен. Всичко това не ме е спирало да работя, да завършвам курсове и прочие. От 15 години съм и в Англия.  Вече на 32 завърших за козметик, а догодина ще се запиша и в университет с психология. Просто взимам всяка възможност, която ме влече и ми е интересна и това ме мотивира да влагам труд. Ти си човека от който зависи всичко, ти и детето ти съе тези, за които трябва да се стараеш. Одобрението на родителите ти е само бонус

Прегледах набързо тая объркана история.Медицина,ай-ти, работа с връзки.Все амбиции.Възможно е момичето да е презадоволено финансово, да е израснало в такава материална среда  и очакванията към него да са високи.Защо и смятате дохода, психолога, майчинството?Има богати хора, така да се каже.Точно оттам може да идва тая нейна безпътица.Затова и набързото раждане , без сериозна връзка, без преценка, без план.Дори и сега и помагат.Излиза че тя не е самостоятелна, не е оставала на хляб и сол и да е, знае че има кой да и покрие зулумите.
В крайна сметка има работа,към която иска да се върне, има дом , има и дете.Е, ако и това не и стига да каже че е постигнала нещо , да си намери вътрешния мир като се насочи натам към каквото я влече.Изкуство, йога, де да знам, някакви занимания , за да намери и сродни души.Не виждам родителите какво и бъркат.Е, може много да не одобряват изборите и и решенията, но тя все пак  голям човек. Трябва да има  позиция за живота си. а и вече с дете ням много избори. Така че прави каквото ти е гот! Успех !

Не й ги смятаме, а искаме да се убедим доколко историята е истинска и доколко е менте. Към момента тя се издъни в частта с хронологията. Колкото и да му е объркана биографията на някого, тя пак следва някаква времева линия.

А хора като авторката не е зле да се замислят по въпроса от какво биха недоволствали, ако родителите им им бяха посочили вратата на датата на пълнолетие и им бяха казали - пълнолетен си - оправяй се както си знаеш, ние бяхме дотук; заповядай на Коледа и Великден на гости. Защото и това го има - намерил, та премерил.

Не само с хронологията се издъни.
Не знае колко е майчинството в БГ.

Добре дошла в Клуба на лузърите (Стивън Кинг хареса това). Това, което мога да ти дам като съвет е станеш да свиеш юмрук и да изправиш средния пръст за поздрав към всички, които са те сочили с пръст и са те мисли за провал. Грозното патенце става стратегически бомбардировач. Излез от черният ъгъл и почни да мислиш градивно. За себе си, детето си. Занимавай се с нещо креативно, защото от депресии и меланхолии никой не е прокопсал. Може би само наркодилърите и магазините за алкохол и цигари. Намери си работа, ако имаш, смени сегашната с по-високоплатена. Ако трябва се изучи и изчезвай с детето си в чужбина. А що се отнася до родителите и амбициите им, то колелото се върти. И мисли позитивно! Стига с тия самосъжления.  Какъв пример ще дадеш на малкото?

Това за майчинството не е точно критерий, много хора са така.
Хронологията също би могла да е вярна, но е въпрос на косъм. В смисъл, ако е родена през юли, например, не се наместват събитията, но ако е родена януари - става.
Според мен темата е по-скоро истинска, просто авторката генерално не е наясно с живота.
П. П. Стивън Кинг не го намесвайте. Неговият Клуб на неудачниците успя от-до.

Е, на първо време трябва да свикне с мисълта, че още няколко години ще е зависима от родителите. Детето не може да го заключиш у вас и да отидеш на високоплатена работа. Ок, даваш го в ясла. То ходи три дни и после две седмици стои със сополи и с какво ли не вкъщи. И тъй най-редовно. От високоплатената работа нищо няма да излезе, ако няма кой да го поеме поне в половината от случаите и да го гледа вкъщи. Трябват й или родителите й, или някой друг доброволец. Ама на който има доверие и е кадърен за това. Може платен. Ама наистина трябва да й е висока заплатата, че не са евтини.

На мен не ми звучи като лузър авторката. Може би така е възпитавана, да прави каквото са решили мама и татко, защото по принцип те знаят и мислят доброто на детето си. Друг въпрос е дали от нечие добро е добре на тоя, дето му го правят. Просто е нерешителна, захваща се с неща, които не са нейни и предполагам, трудно отстоява собственото си мнение по отношение на желания и правене на нещо. Затова да реши какво иска и да се захваща с постигането му, без да се вживява толкова дали харесва или не на родителите ѝ. Но си мисля, че, ако те видят, че се бори да постигне нещо в живота, а не захванал се-отказал се, дори да е различно от това, което те биха искали, няма да я обвиняват, че се проваля и подобни.

Ако има ясни цели и ги следва, няма да ги има тези думи от родителите.
А тя се мята от едно на друго/второ/трето, без да завърши нищо.
Този хаос не е приятен за тях и с право реагират.
И в училище е била проблемно дете, явно не им е лесно на хората.