Това е само един период от живота ти. Когато детето поотрасне, може да ти стане по-лесно. Ако искаш образование, можеш да учиш и на по-късен етап, но не отлагай прекалено.
- Публикувана: 25 септ. 2020, 22:09 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2024, 15:06 ч.
Аз-едно голямо НИЩО.
Авторке, тез твои родители трябва да са ти нагледен пример какъв родител не трябва да бъдеш. Много се надявам да не повториш техния модел с невинното си дете. Прекрасно е че си започнала работа с психолог, но сигурно ще са нужни години да поправиш травмите, които са те определили като личност, ако изобщо някога ги поправиш. Но това все пак е стъпка в правилната посока.
Това е урок, как не трябва ти да отгледаш детето си.
А трябва да е точно обратното. Вместо да оставят на самотек и да дават помощи - да натиснат малко в по-ранна възраст, че детето да си вземе живота в ръце.
Не случайно хората казват "първите 7 години".
Човек се учи на труд в ранна възраст. Най-късно 1,2,3 клас в училище. Като труд може да е и интелектуален труд, в училище. Рядко има приятен и забавен труд. Трудът по дефиниция е "труден".
Но съвременната мода вече не мога да я оправя, все нови клишета излизат. Модерните вярвания изместиха възпитанието. "Ти си това, което си мислиш", "Прави каквото искаш", "Живей за мига", "Прави каквото ти харесва", "Не се старай, който те харесва, ще те харесва всякак", и тн и тн и тн.
Човек се учи на труд в ранна възраст. Най-късно 1,2,3 клас в училище. Като труд може да е и интелектуален труд, в училище. Рядко има приятен и забавен труд. Трудът по дефиниция е "труден".
Но съвременната мода вече не мога да я оправя, все нови клишета излизат. Модерните вярвания изместиха възпитанието. "Ти си това, което си мислиш", "Прави каквото искаш", "Живей за мига", "Прави каквото ти харесва", "Не се старай, който те харесва, ще те харесва всякак", и тн и тн и тн.
Младите днес често имат едни такива странни разбирания за живота и някои така и не ги надрастват. В 11 клас и моето дете имаш някакви схващания, че животът трябвало да бъде фън и да работиш всеки ден, всяка седмица, всеки месец хич не било фън. Май успяхме да и го избием от главата и да я убедим, че животът се състои от принудителни неща и от време на време има фън, който обаче ако си упорита и добра ( и с малко късмет, де) може и да стане повече. Но не се полага по дефиниция да си живееш интересно, леко и приятно.
Въобще не разбирам защо ти се карат. В този форум постоянно чета, че мъжът трябва да издържа жена си. Намираш един и проблемът е решен. На 22 си, както казваше баба ми „всички млади са красиви”, та със сигурност и ти, виж там за един добър съпруг и вашите ще са очаровани. Нямам никаква идея след прочитането на всичко дотук във форума защо точно теб те тикат сама да си изкарваш парите.
Бас хващам, че я влекат "неправилните" мъже. И това е инстинкт. Не можеш го контролира.
Той и да я издържа, ще ѝ мели на главата, ще има скандали, ограничения, че може и да побийва чак.
Има и категория "нормални", но нито те ще искат авторката, нито тя тях. Те си гледат да намерят образована жена, с последователност.
Има и друга категория "смотльовци". Те грам няма да са претенциозни. Ще са на принципа "квото има". Но тях авторката със сигурност няма да избере. И дори не говоря дали са финансово добре, ще издържат и тн.
Не мисля, че е до имане или нямаме на дете. Аз имам дете, което е долу-горе на възрастта на авторката и съм точно на същото мнение като Гал. Децата трябва да се възпитават и този процес обикновено не е приятен. А с отявлено мързеливи, некадърни деца, които нямат и особен умствен капацитет, този процес е още по-неприятен. Те трябва да се подтикват, подбутват, да се държат изкъсо за да им се помогне да си изградят поне навици, които да компенсират липсата на амбиция и изобщо на други качества.
Иначе с много любов, разбиране, подкрепа и липса на твърда ръка, от такива деца се изграждат индивиди като авторката. Ами аз например съм нейна пълна противоположност и такова дете не бих търпяла и издържала и един ден. Просто цялото ми същество крещи срещу бездействието, инертността, мързела и липсата на цели и амбиции и аз не бих могла отгледам такъв човек.
Иначе с много любов, разбиране, подкрепа и липса на твърда ръка, от такива деца се изграждат индивиди като авторката. Ами аз например съм нейна пълна противоположност и такова дете не бих търпяла и издържала и един ден. Просто цялото ми същество крещи срещу бездействието, инертността, мързела и липсата на цели и амбиции и аз не бих могла отгледам такъв човек.
Както много високите очаквания, така и липсата на очаквания смазват.
Конкретните очаквания са кофти нещо.
Най- добре е да му внушиш, че имаш очакването да се справи с живота, по неговия си начин.
Но да очакваш, че ще извърши конкретно нещо или че животът му ще се подреди по точно определен начин си е клопка и е опасно... Защото почти сигурно няма да се случи и после- разочарованияяя
Конкретните очаквания са кофти нещо.
Най- добре е да му внушиш, че имаш очакването да се справи с живота, по неговия си начин.
Но да очакваш, че ще извърши конкретно нещо или че животът му ще се подреди по точно определен начин си е клопка и е опасно... Защото почти сигурно няма да се случи и после- разочарованияяя
Хора, как може масово да се мисли, че като наречеш детето си провал и разочарование в пристъп на страх, че не се справя, ще му дадете някакъв урок за живота? В случая на авторката се вижда ясно адски ниската самооценка и усещането за провален живот. Ето до това водят тези родителски думи. “Ще пасеш патките на село”, “Нищо няма да стане от теб ако правиш така”, “Кофите ще събираш” и тем подобни изказвания... бъркат ми в червата! Страхът от провал е насаден от ранна детска възраст, който страх води до стопиранена сякакви пориви за развитие.
Изобщо не говоря да даваш изкуствено самочувствие на детето си... да, то трябва да се бори с трудностите на живота, но това ли е начина? Не винаги ще ти се падне мотивирано дете, е дай да му скапеш и малкото качества, които има! Родителите са тези, които намират таланта в детето си и трябва да го надграждат и развиват.
Едни познати например имат син, рисува брутално, а е само на 14, в другите предмети не е особено добър... и какво мислите, че правят те... фокусирали са се само и изцяло в проблема, а не в таланта.... за мен това не е правилен подход. Щял да стане прост художник... браво, бравооо
Изобщо не говоря да даваш изкуствено самочувствие на детето си... да, то трябва да се бори с трудностите на живота, но това ли е начина? Не винаги ще ти се падне мотивирано дете, е дай да му скапеш и малкото качества, които има! Родителите са тези, които намират таланта в детето си и трябва да го надграждат и развиват.
Едни познати например имат син, рисува брутално, а е само на 14, в другите предмети не е особено добър... и какво мислите, че правят те... фокусирали са се само и изцяло в проблема, а не в таланта.... за мен това не е правилен подход. Щял да стане прост художник... браво, бравооо
Дотук от разказа на авторката не виждам укорими за родителите неща. Нейното е едно мрънкане колко не са й дали, колко не са направили за нея. Къде живее, кой плаща, кой гледа детето ,докато тя е била на лекции, кой е платил обучението й и психолога? Все нещо не й е наред, все нещо се чумери. Време е да порасне и да стане възрастен, и има идеалната причина за това - детето. Детето има нужда от майка, а не от мрънкаща сестра в пубертета.
Да позная ли? Сигурно са родителите. Освен ако тя сега не реши да доукраси историята с нов драматизъм.
Да позная ли? Сигурно са родителите. Освен ако тя сега не реши да доукраси историята с нов драматизъм.