Аз-едно голямо НИЩО.

Не разбирам защо така скочихме на авторката.
Че е сбъркала, така е. Че трябва да промени нещата, това е ясно.
Но думите на майка ѝ пък съвсем не са ок.
Авторката казва, че е имала проблеми от преди, въпросът е къде са спали родителите ѝ?
Или и те са на принципа, че менталното здраве е глезотия?
Проблемът може да е много по-дълбок от "мързи ме да уча". Хубаво е, че авторката се е насочила към психолог. Вярвате или не, това е начина да оправи нещата.
И да, има хора, които се амбицират от провала. Но когато има още нещо, може и да няма амбиция.
Хубаво я съдите, но по-скоро го правите от позицията на страха, че с вашите деца ще се случи. Ако постъпвате с действията си, както се описвате тук, определено ще се стигне и до там.
Първо, децата не са за да сбъдват нашите желания.
Второ, комуникация е най-важната част от възпитанието.
Не безрезервна подкрепа, не набива на канчето. Комуникация!

Галинор, това не са обективни критики. Обективна критика е, когато дадеш възможност за обратна връзка и поправяне.
Това е един родителски провал. Обвиняваш собственото си дете, за нещата, които са станали с твое участие.
Авторке, единствената ти грешка е, че си забременяла бързо, от някой който явно не си познавала.
Имаш два пътя пред себе си. Отказваш се напълно, съсипвайки себе си, детето си и родителите си.
Или се стягаш, започваш да учиш сериозно, намираш си работа.
Като те съветвам намирането на работа да е първо. Имаш подкрепата на родителите си в гледането на детето. Не знаеш какъв късмет е това. Използвай го, за да имаш основа. Детето на ясла в първият удобен момент, а ти на работа. Да си изкарваш парите сама, за да не тежиш на никой. След това се ориентирай какво искаш да учиш, записвай задочно, ако с работата няма как редовно и действай.
Детето ти разчита на теб, ти си вече в позицията на майка. Не позволявай вътрешно да се смачкаш. Не си нищо, това мога да ти кажа.
Родителите ти ги е страх за теб, затова реагират така. Помогни им да преодолеят този страх, като им докажеш, че ще се справиш.
Да, смятам че майка ти е допуснала грешка, казвайки ти тези неща. Но би трябвало да се поставиш на нейно място. Със сигурност не би искала това за своето дете нали? Никой не го иска. Затова ясно разчертаният план какво и кога да направиш. И действай, защото времето минава бързо. Поставяй приоритета(дете) на първо място. За да е добре детето трябват пари, за това трябва работа. Дори и да е най-гадната и смачкваща в началото. Нужна ти е, за да се справиш. И учи, за да се развиваш после.
И най-вече, отиди при родителите си и им благодари, че те подкрепят. Защото те не са длъжни да го правят, а тази подкрепа е незаменима.

Как да не са обективни? Искала е да учи нещо, но не е успяла да мине КСК и да го запише - това не е ли провал и защо родителите пък да са виновни? Значи и моите са виновни, че не ми пилиха преди 15 години на главата да си дам малко зор, та да ме приемат желаното от мен, забележете, Право-редовно. Домързя ме и се провалих с правото, но учих друго, работих го и като си бях стъпила на краката, започнах да работя трето.
Тя авторката хубаво е тръгнала на психолог, но ако лекува това имане на чувството, че родителите нещо си - полза от психолога няма да има. Авторката няма проблем с родителите. Не съм сигурна дали и със самооценката има проблем. На нея просто не й се полагат усилия. Това не й е интересно, онова не я вълнува, трето й било токсично, а за интересите не се напъва. Това май не е за психилог.