Детето ми не иска да върви навън

Не споменаваш- често ли го возите/ сте го возили с кола?

Не бих казала, че често сме го возили. Аз не съм шофьор, единствено семейно като пътуваме някъде, но в никакъв случай не е било постоянно.

Излизайте в компания с негови приятелчета. Иначе и моето дете-на 7г.не обича да върви. Навсякъде е с тротинетка, колело, но не и пеша. Върви пеша на близки разстояния и като има компания други деца.

Благодаря за съвета, това също се изпробва многократно, тъй като често излизаме с други дечица. И приятелките ми му говорят, опитват чрез децата си да го мотивират, но вече всички са вдигнали ръце. Повървява малко и пак се почва драма да го носим...

А заиграва ли се с други деца, как са контактите с връстниците му? Рита ли топка, да я гони, да кара тротинетка или друго движение, осигуряващо физическа активност?

Какви игри обича и изобщо как е с този вид активност?
И споделяли ли сте с педиатъра, какво е неговото мнение, съвет.

Моят син на тази възраст излизаше навън единствено, ако е с някакво приспособление за каране или бутане- колело, тротинетка, детска кола за бутане с крачета. Ще порасне още малко и ще му мине и на твоя.
Такава или подобна кола имате ли?

Двигателно бих казала, че се развива съвсем нормално, рита топка, хвърля и хваща топка, скача, бяга, умее да кара тротинетка и колело, дори триколка с педали(но бързо губи интерес към превозни средства). Не е мързелив по природа, даже е доста енергичен. Такава количка за бутане с крачета имаше, но му умаля , на нея също бързо му омръзваше. Единственото нещо, с което му е ок навън е тротинетката на Глобър с родителски контрол, ние да бутаме, той да се вози. Но скоро ще му умалее и ми се иска да свиква да върви повече. И с педиатърката съм споделяла, според нея търси близост и не е нещо притеснително за възрастта, тя нейната дъщеря до 4 годишна също я била носила често...

С деца чудесно взаимодейства, играе си, търси ги, инициира да играят на гоненица, криеница. Като цяло си е едно съвсем нормално дете. Като изключим желанието да го носим...

Да не би да каталясва по време на игрите и накрая просто да му пада батерията и физически да не издържа?
Синът ми на тази възраст беше безкрайно активен, раздаваше се по време на игра и умората го връхлиташе изведнъж. Случвало се е, ако излезем с тротинетка, да беснее и после на прибиране да го возим, защото няма сили.

И аз мисля, че ако се преуморява по време на игра, след това може да няма сили да ходи.

Ако е само на връщане от игра ще го приема за нормално, защото в действителност е доста енергичен. Но той още с тръгването започва да се тръшка, че иска да го носим. За да не му минават номерата не веднъж сме се прибирали още с излизането, само и само да разбере, че така няма да продължаваме. Но като тръгнем за градина няма как да се мотаем и в един момент става на неговата...

А обича ли да ходи на градина? Да не се бори срещу ходенето по този начин и да асоциира излизането с водене там? Гадая, но може да е някаква психологическа причината, не съм специалист.

Нормален период, някъде измежду прибирането на количката и самостоятелното ходене на по- дълги за детето разстояния. Горе- долу около тази възраст и ние минахме през това, но лесно го отучих. Когато настояваше да го нося го питах дали е уморен, той казваше да, а аз го подканвах да седне да си почине или на бордюра, или на някоя пейка. 2 минути и беше готов. Тази процедура се повтаряше до прибирането вкъщи.

В моментите, когато не искаше да ходи и искаше да го нося, карах моя син да тича. И се надпреварвахме кой ще стигне пръв до блока.
Или го носех за 1 мин. и го пусках, като казвах, че е негов ред да ме поноси. Той, разбира се, отказваше бурно, но така се разфокусираше от идеята да е на ръце.

Благодаря за съветите, ще опитам. Той скоро тръгна на градина, в действителност е нещо ново за него. Засега много му харесва, слуша много там, госпожите го хвалят, но със сигурност може да има отражение. Ще продължаваме да опитваме различни подходи. Дано отминат нещата без да се наложи намеса от специалист.

Да не би нещо да са му неудобни обувките?
Вероятно сте сменили вече доста обувки, но все пак може и там да е проблем.

Веднъж се случи лятото да са му неудобни едни нови обувки, но веднага каза, че го болят крачетата и установихме проблема. Не вярвам да е от това, чиста глезотия е, за съжаление още не сме открили правилния начин за отстраняването й...

В такъв случай другия вариант, който съм срещала е да казвате, че мама я боли ръчичката, коремчето и не може да носи. Моята майка така е процедирала с мен и аз съм спряла да искам да ме носят.

Многократно съм го правила, симулирали сме болка, плач, изобщо не върши работа. Той като е надул гайдата да го носим и не чува, и не вижда. Трудно е да го забаламосаме с каквото и да е.

Дъщеря ми до скоро не искаше да върви. Знае обаче, че мама не носи( имам 2 дискови и една пъпна херния) и колкото и да мрънка, аз няма да я вдигна. Сядаме на пейки да почиваме, гонят се с батко и и полека лека стигаме до вкъщи. Ейй баща и дойде ли с нас са лиготии, мрънкане и рев да я носи. А е 20кг вече не е лека. От скоро започна да кара тротинетка и на дълги разстояния така ходим. Просто порасна детето и мина на друг етап. Та опитвайте различни неща, може пък да почне да ходи повечко скоро.
Със сина ми не сме имали такъв проблем. Той от малък обикаляше много.

Аз директно бих търсила помощ от детски психолог. Има изключителни специалисти, които могат много да помогнат, защото в момента мъчите и себе си, и детето.
За да не ме разберете грешно - и синът ми, и бета ми едно време посещаваха такъв и няма нищо лошо или страшно, детето даже може да се забавлява.

Чак пък психолог. Всяко дете минава през периода "носи ме". Това е просто етап и ще отшуми с порастването на детето.

Оплаква ли се от болки в краката?
Ноктите как са му,в смисъл да няма остро забито в някой пръст?

Аз се оплаквам,че моето няма три,а минава по 15 км.и няма умора,два пъти я водим до Черни връх и се качва сама.Навън тича като кон.

Такъв тип е детето,но и от вашият начин на живот оказва влияние
Успех.

И моя син правеше така. Излизахме с триколката и не искаше да я кара, отказваше, не искаше да върви, все искаше да го нося.
Правеше го от инат. И аз се бях притеснила даже се чудех дали пак да не вземем триколка с дръжка.
После пък свикна с триколката, която имахме (колело с три гуми) и не ме е карал да го нося. И тротинетка си има и си я бута.
Не се притеснявай. Период е и ще отмине. Не ви трябват психолози.

Струва ми се, че много сте се фокусирали върху проблема и в момента форсирате нещата.

Като начало - консултирайте се с лекар, за да изключите неща като плоско стъпало и разни други чудеса.

Аз бих намалила разходките рязко. Опитайте се да се напаснете на неговите възможности и ритъм. Когато поиска да носите - спирате за почивка. Или си планирате излизането да е наблизо - на разстояние, което знаете, че ще се справи. Съветвам ви да спрете да го носите и да бъдете консистентни - като кажете, че няма да се носите повече - не се носите. Седите, почивате, чакате без да натяквате, без да обвинявате, без да бързате. Ще изисква повече усилия от вас, но това е цената на добрите навици.

Аз честно казано, не мисля, че е лиготия. Имам едно невървящо и също така на всеки 5 метра искаше да се носи или спира да си почива. Не го нося, но се съобразявам напълно с неговите индивидуални възможности (планирам си ходене и почивки предварително - знам колко може да измине и къде ще трябва да спрем). Понякога се състезаваме на връщане към вкъщи вече (също като съвета даден вече горе), понякога играем на "виждам, виждам", понякога го мотивирам с нещо вкусно, което има вкъщи/ или ни чака някъде. Досадно е, особено за човек който обича разходки и да ходи (като мен). Но съм се примирила, че това е моето дете. Баща му също мрази да ходи - просто ненавижда. Започва да мрънка също след 15мин ходене, а не е в лоша физическа форма. Но е с плоско стъпало и според мен това или физически наистина му пречи, или форсирането да ходи като по-малък го е отвратило напълно от вървенето пеша (кажи речи на всяка екскурзия му се налага да си купува други обувки, защото никога не се съобразява с това какво да обуе, че да е подходящо за обикаляне).

И един съвет от нашата психоложка - не му казвайте, че отивате на разходка. Някои деца не го приемат като забавно (струва ми се вашето е от тях) - казавайте му крайната цел където ще сте или неща, които ще видите по пътя (ние например ходим да гледаме кончетата) - за да измесите фокуса от 'вървенето'.

Синът ми също е от не вървящите, а може много да върви.
В ясленска възраст пеех една след друга две песни за кончета и тичахме ту в галоп, ту подскачахме.
Ритахме кестени/шишарки, състезавахме се до следващото дърво. По пътя имаше котка и езерце с риби, това бяха междинни спирки.
После в ДГ му правех елементарни карти с познати за него маркери ( детска площадка, сладкарница, т.н). Така виждаше колко сме минали и колко остава. Също играехме на разни игри с думи ( аз виждам това, което ти не виждащ) и това го разсейваше.
Като започне да мрънка му казвах,че ще вземем пряк път и минавах от другаде.

Ползвайте количка, аз така правех, защото не съм муле.
Отделно носех бъги, показано е по-горе.

Дъщеря ми правеше така, докато не забелязах, че спира да върви точно в момента, в който й блесне слънцето. По сянката нямаше проблеми. Купихме читави слънчеви очила и това дете изведнъж проходи. От скоро започна да излиза лятото без очила, а преди това си ги слагаше и при сняг, защото и той я дразнеше. Няма проблеми с очите, преглеждали сме я, просто не обича да й пече. Първите очила взехме на около 3 годишна възраст, в момента е на 9. Може да върви по около 10 км на ден, плюс 2 часа репетиции и 3 часа на басейн. Това й е оптималното, за да е добре изморена вечерта и да си легне без протести.

Нашето трето внуче, на 2 и половина годинки, отказва да върви дълго. Не сме виждали такова нещо с другите, нито с децата ни. Тя знае, че баба не носи, дядо носи и затова аз не излизам с нея сама. Даже в количката не трябва да я вдигам. Обаче бяхме излезли и с трите с велосипедчета. Тя изведнъж тръгна сама да си се прибира, каза, че не е бебе да кара велосипед, а останалите искаха още да играят. Хукнах след нея, дядо й остана на площадката.
И след малко тя започна да повтаря: -Баба не носи, дядо носи. Баба не носи, дядо носи. - И в един момент просто легна на земята!! Клекнах до нея да я изчакам. След малко дядо пристигна като Радецки на помощ. Другите деца си караха велосипедчетата, тя поиска своето и си караше с тях до вкъщи.
А когато е с дядо, той си я носи, когато тя пожелае.

Та, съвсем нормално е, малки са. Не се случва на всяко, но на някои се случва. Не мисля, че трябва да се упражнява кой знае какъв натиск, след като това нито е животозастрашаващо, нито е невъзпитано държание.
Да не мислиш, че й на седем ще иска да го носите!

Според мен е възможно без да искате да сте внушили на детето, че ходенето е нещо гадно и трудно. Негативните забележки, че "само бебета ги носят" и разни други въобще не помагат, само задълбочават проблема. С моите племеннички веднага като проходиха се отнасяме супер позитивно към разходките. Още от вкъщи като се почне с приготовленията се опитвахме да ги настроим. Примерно "Децааа, хайде да се обуваме за разходка! Ще обикаляме парка, ще играем и ще си прекараме супер!" ... и те като видят, че ти се радваш, го приемат за нещо супер яко и за приключение. Никога не са имали проблеми с ходенето, ако са достатъчно отпочинали. Когато им се доспи, разбира се, почват да вдигат ръчички да ги вземеш, но това е нормално.
Така, че моя съвет (ако не сте опитвали) е да промените нагласата на детето към излизанките. Ако сте угрижени и ви е трудно и досадно да се приготвите за навън, може би това настроение се отразява на детето по някакъв начин.

Нищо ненормално не виждам. Синът ми на тази възраст метър не минаваше без баланс или без да пищи някой да го носи на конче (той пък на кола се качва веднъж на месец-два, в града не ползваме изобщо). В същото време в планината си вървеше вече с километри без проблем.
След като навърши 4 нещата се промениха внезапно. Дума не е обелил за носене, а в града беше точно както го описвате с ходенето.

Носенето на ръце от страна на възрастните лично аз го свързвам с гушкане.
Да не би на детето да не му достигат прегръдките? Сериозно питам!
Не само вечер преди лягане, а и в продължение на целия ден - докосвайте го с обич, с нежност, прегръщайте го повече, сами инициирайте гушкане - това ми хрумва на мен към момента.

Моята дъщеря също малко я домързяваше да ходи, но и аз откровено я тормозех - по няколко часа в планината. Правеше ми впечатление обаче, че когато ходим в компания с хора с куче, тя се заиграваше с него и ходеше в пъти повече от това, което иначе обикновено изминава пеша. Затова мисля, че може да пробвате с домашен любимец, макар и чужд. Децата се улисват в играта с кучетата и не усещат колко много време всъщност са тичали или ходили.