Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Детето ми не иска да върви навън

  • 2 101
  • 34
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 730
Нашето трето внуче, на 2 и половина годинки, отказва да върви дълго. Не сме виждали такова нещо с другите, нито с децата ни. Тя знае, че баба не носи, дядо носи и затова аз не излизам с нея сама. Даже в количката не трябва да я вдигам. Обаче бяхме излезли и с трите с велосипедчета. Тя изведнъж тръгна сама да си се прибира, каза, че не е бебе да кара велосипед, а останалите искаха още да играят. Хукнах след нея, дядо й остана на площадката.
И след малко тя започна да повтаря: -Баба не носи, дядо носи. Баба не носи, дядо носи. - И в един момент просто легна на земята!! Клекнах до нея да я изчакам. След малко дядо пристигна като Радецки на помощ. Другите деца си караха велосипедчетата, тя поиска своето и си караше с тях до вкъщи.
А когато е с дядо, той си я носи, когато тя пожелае.

Та, съвсем нормално е, малки са. Не се случва на всяко, но на някои се случва. Не мисля, че трябва да се упражнява кой знае какъв натиск, след като това нито е животозастрашаващо, нито е невъзпитано държание.
Да не мислиш, че й на седем ще иска да го носите! Wink

Последна редакция: вт, 29 сеп 2020, 11:56 от Uncommon

# 31
  • Варна
  • Мнения: 140
Според мен е възможно без да искате да сте внушили на детето, че ходенето е нещо гадно и трудно. Негативните забележки, че "само бебета ги носят" и разни други въобще не помагат, само задълбочават проблема. С моите племеннички веднага като проходиха се отнасяме супер позитивно към разходките. Още от вкъщи като се почне с приготовленията се опитвахме да ги настроим. Примерно "Децааа, хайде да се обуваме за разходка! Ще обикаляме парка, ще играем и ще си прекараме супер!" ... и те като видят, че ти се радваш, го приемат за нещо супер яко и за приключение. Никога не са имали проблеми с ходенето, ако са достатъчно отпочинали. Когато им се доспи, разбира се, почват да вдигат ръчички да ги вземеш, но това е нормално.
Така, че моя съвет (ако не сте опитвали) е да промените нагласата на детето към излизанките. Ако сте угрижени и ви е трудно и досадно да се приготвите за навън, може би това настроение се отразява на детето по някакъв начин.

# 32
  • Мнения: 1 916
Нищо ненормално не виждам. Синът ми на тази възраст метър не минаваше без баланс или без да пищи някой да го носи на конче (той пък на кола се качва веднъж на месец-два, в града не ползваме изобщо). В същото време в планината си вървеше вече с километри без проблем.
След като навърши 4 нещата се промениха внезапно. Дума не е обелил за носене, а в града беше точно както го описвате с ходенето.

# 33
  • Sofia
  • Мнения: 3 755
Носенето на ръце от страна на възрастните лично аз го свързвам с гушкане.
Да не би на детето да не му достигат прегръдките? Сериозно питам!
Не само вечер преди лягане, а и в продължение на целия ден - докосвайте го с обич, с нежност, прегръщайте го повече, сами инициирайте гушкане - това ми хрумва на мен към момента.

# 34
  • Мнения: 191
Моята дъщеря също малко я домързяваше да ходи, но и аз откровено я тормозех - по няколко часа в планината. Правеше ми впечатление обаче, че когато ходим в компания с хора с куче, тя се заиграваше с него и ходеше в пъти повече от това, което иначе обикновено изминава пеша. Затова мисля, че може да пробвате с домашен любимец, макар и чужд. Децата се улисват в играта с кучетата и не усещат колко много време всъщност са тичали или ходили.

Общи условия

Активация на акаунт