Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Детето ми не иска да върви навън

  • 2 101
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 6 099
В моментите, когато не искаше да ходи и искаше да го нося, карах моя син да тича. И се надпреварвахме кой ще стигне пръв до блока.
Или го носех за 1 мин. и го пусках, като казвах, че е негов ред да ме поноси. Той, разбира се, отказваше бурно, но така се разфокусираше от идеята да е на ръце.

# 16
  • Мнения: 11
Благодаря за съветите, ще опитам. Той скоро тръгна на градина, в действителност е нещо ново за него. Засега много му харесва, слуша много там, госпожите го хвалят, но със сигурност може да има отражение. Ще продължаваме да опитваме различни подходи. Дано отминат нещата без да се наложи намеса от специалист.

# 17
  • Мнения: 438
Да не би нещо да са му неудобни обувките?
Вероятно сте сменили вече доста обувки, но все пак може и там да е проблем.

# 18
  • Мнения: 11
Веднъж се случи лятото да са му неудобни едни нови обувки, но веднага каза, че го болят крачетата и установихме проблема. Не вярвам да е от това, чиста глезотия е, за съжаление още не сме открили правилния начин за отстраняването й...

# 19
  • Мнения: 438
В такъв случай другия вариант, който съм срещала е да казвате, че мама я боли ръчичката, коремчето и не може да носи. Моята майка така е процедирала с мен и аз съм спряла да искам да ме носят.

# 20
  • Мнения: 11
Многократно съм го правила, симулирали сме болка, плач, изобщо не върши работа. Той като е надул гайдата да го носим и не чува, и не вижда. Трудно е да го забаламосаме с каквото и да е.

# 21
  • до едно тепе
  • Мнения: 6 590
Дъщеря ми до скоро не искаше да върви. Знае обаче, че мама не носи( имам 2 дискови и една пъпна херния) и колкото и да мрънка, аз няма да я вдигна. Сядаме на пейки да почиваме, гонят се с батко и и полека лека стигаме до вкъщи. Ейй баща и дойде ли с нас са лиготии, мрънкане и рев да я носи. А е 20кг вече не е лека. От скоро започна да кара тротинетка и на дълги разстояния така ходим. Просто порасна детето и мина на друг етап. Та опитвайте различни неща, може пък да почне да ходи повечко скоро.
Със сина ми не сме имали такъв проблем. Той от малък обикаляше много.

# 22
  • Мнения: 706
Дано отминат нещата без да се наложи намеса от специалист.
Аз директно бих търсила помощ от детски психолог. Има изключителни специалисти, които могат много да помогнат, защото в момента мъчите и себе си, и детето.
За да не ме разберете грешно - и синът ми, и бета ми едно време посещаваха такъв и няма нищо лошо или страшно, детето даже може да се забавлява.

# 23
  • Terra incognita
  • Мнения: 6 689
Чак пък психолог. Всяко дете минава през периода "носи ме". Това е просто етап и ще отшуми с порастването на детето.

# 24
  • София
  • Мнения: 12 754
Оплаква ли се от болки в краката?
Ноктите как са му,в смисъл да няма остро забито в някой пръст?

Аз се оплаквам,че моето няма три,а минава по 15 км.и няма умора,два пъти я водим до Черни връх и се качва сама.Навън тича като кон.

Такъв тип е детето,но и от вашият начин на живот оказва влияние
Успех.

# 25
  • Мнения: 1 130
И моя син правеше така. Излизахме с триколката и не искаше да я кара, отказваше, не искаше да върви, все искаше да го нося.
Правеше го от инат. И аз се бях притеснила даже се чудех дали пак да не вземем триколка с дръжка.
После пък свикна с триколката, която имахме (колело с три гуми) и не ме е карал да го нося. И тротинетка си има и си я бута.
Не се притеснявай. Период е и ще отмине. Не ви трябват психолози.

# 26
  • Мнения: 44
Струва ми се, че много сте се фокусирали върху проблема и в момента форсирате нещата.

Като начало - консултирайте се с лекар, за да изключите неща като плоско стъпало и разни други чудеса.

Аз бих намалила разходките рязко. Опитайте се да се напаснете на неговите възможности и ритъм. Когато поиска да носите - спирате за почивка. Или си планирате излизането да е наблизо - на разстояние, което знаете, че ще се справи. Съветвам ви да спрете да го носите и да бъдете консистентни - като кажете, че няма да се носите повече - не се носите. Седите, почивате, чакате без да натяквате, без да обвинявате, без да бързате. Ще изисква повече усилия от вас, но това е цената на добрите навици.

Аз честно казано, не мисля, че е лиготия. Имам едно невървящо и също така на всеки 5 метра искаше да се носи или спира да си почива. Не го нося, но се съобразявам напълно с неговите индивидуални възможности (планирам си ходене и почивки предварително - знам колко може да измине и къде ще трябва да спрем). Понякога се състезаваме на връщане към вкъщи вече (също като съвета даден вече горе), понякога играем на "виждам, виждам", понякога го мотивирам с нещо вкусно, което има вкъщи/ или ни чака някъде. Досадно е, особено за човек който обича разходки и да ходи (като мен). Но съм се примирила, че това е моето дете. Баща му също мрази да ходи - просто ненавижда. Започва да мрънка също след 15мин ходене, а не е в лоша физическа форма. Но е с плоско стъпало и според мен това или физически наистина му пречи, или форсирането да ходи като по-малък го е отвратило напълно от вървенето пеша (кажи речи на всяка екскурзия му се налага да си купува други обувки, защото никога не се съобразява с това какво да обуе, че да е подходящо за обикаляне).

И един съвет от нашата психоложка - не му казвайте, че отивате на разходка. Някои деца не го приемат като забавно (струва ми се вашето е от тях) - казавайте му крайната цел където ще сте или неща, които ще видите по пътя (ние например ходим да гледаме кончетата) - за да измесите фокуса от 'вървенето'.

# 27
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 14 969
Синът ми също е от не вървящите, а може много да върви.
В ясленска възраст пеех една след друга две песни за кончета и тичахме ту в галоп, ту подскачахме.
Ритахме кестени/шишарки, състезавахме се до следващото дърво. По пътя имаше котка и езерце с риби, това бяха междинни спирки.
После в ДГ му правех елементарни карти с познати за него маркери ( детска площадка, сладкарница, т.н). Така виждаше колко сме минали и колко остава. Също играехме на разни игри с думи ( аз виждам това, което ти не виждащ) и това го разсейваше.
Като започне да мрънка му казвах,че ще вземем пряк път и минавах от другаде.

# 28
  • Niagara Falls, NY
  • Мнения: 1 897
Ползвайте количка, аз така правех, защото не съм муле.
Отделно носех бъги, показано е по-горе.

# 29
  • Мнения: 3 802
Дъщеря ми правеше така, докато не забелязах, че спира да върви точно в момента, в който й блесне слънцето. По сянката нямаше проблеми. Купихме читави слънчеви очила и това дете изведнъж проходи. От скоро започна да излиза лятото без очила, а преди това си ги слагаше и при сняг, защото и той я дразнеше. Няма проблеми с очите, преглеждали сме я, просто не обича да й пече. Първите очила взехме на около 3 годишна възраст, в момента е на 9. Може да върви по около 10 км на ден, плюс 2 часа репетиции и 3 часа на басейн. Това й е оптималното, за да е добре изморена вечерта и да си легне без протести.

Общи условия

Активация на акаунт