- Публикувана: 4 дек. 2025, 09:19 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2025, 10:01 ч.
Децата и смарт телефоните
Все повече идва на дневен ред при нас темата за смарт телефоните ( или таблетите) и дали детето да ползва такъв за гледане на разни детски клипчета и игри или не.
Вкъщи в изключително редки ситуации даваме и ако се гледа нещо, то е в наше присъствие под наш контрол и телефонът не се пипа от детето.
Само че проблем става като отиде при баба си и дядо си. Там тези забрани по една или друга причина отпадат. Случва се да го гледат по 1-2 дни и има моменти, в които или искат да го умълчат за малко, или той самият започва да им пили нервите да му дадат и те омекват. Техните доводи са, че е неизбежно ползването на устройства, че всички деца ползват дали телефон, дали таблет, хвалят се едно на друго и оттам няма спасение от тези неща.
Аз пък им давам примери с хора, които не телефон, а дори и телевизор не позволяват на детето като дори и самите те не гледат. И така, върнал се от тях, нашият започва да си мисли, че правилата не важат. Още повече, иска да ходи у тях именно с тази цел, което започва доста да ме притеснява, да не кажа дразни. Родителите ми уж разбират, но до следващото ходене, когато пак се поддават на чара му ( те смятат, че на него трябва постоянно да му е забавно и никога да не скучае и ако не рита топка и не кара колело, в лошо време телефонът е вид спасение от скуката - с което не съм съгласна, защото аз сърбам сега попарата на този модел мислене).
Не знам кой крив, кой прав, но искам да си сверя часовника и затова пускам тази анкета. Уточнявам, че става въпрос за деца до 6 годишна възраст.
Вкъщи в изключително редки ситуации даваме и ако се гледа нещо, то е в наше присъствие под наш контрол и телефонът не се пипа от детето.
Само че проблем става като отиде при баба си и дядо си. Там тези забрани по една или друга причина отпадат. Случва се да го гледат по 1-2 дни и има моменти, в които или искат да го умълчат за малко, или той самият започва да им пили нервите да му дадат и те омекват. Техните доводи са, че е неизбежно ползването на устройства, че всички деца ползват дали телефон, дали таблет, хвалят се едно на друго и оттам няма спасение от тези неща.
Аз пък им давам примери с хора, които не телефон, а дори и телевизор не позволяват на детето като дори и самите те не гледат. И така, върнал се от тях, нашият започва да си мисли, че правилата не важат. Още повече, иска да ходи у тях именно с тази цел, което започва доста да ме притеснява, да не кажа дразни. Родителите ми уж разбират, но до следващото ходене, когато пак се поддават на чара му ( те смятат, че на него трябва постоянно да му е забавно и никога да не скучае и ако не рита топка и не кара колело, в лошо време телефонът е вид спасение от скуката - с което не съм съгласна, защото аз сърбам сега попарата на този модел мислене).
Не знам кой крив, кой прав, но искам да си сверя часовника и затова пускам тази анкета. Уточнявам, че става въпрос за деца до 6 годишна възраст.
Едва ли чуждият опит ще ви бъде от полза, тъй като динамиката и моделите са много различни. У нас сме давали телефон или таблет за 5-10 минути целево, и то не всеки ден - да види упътване за сглобяване на нещо, техника за рисуване на еди какво си, такива неща. Телефон, за да пази тишина, за да яде, за да не реве - не. Проблеми с баби и дядовци не сме имали, защото 100 процента гледаме ние. Когато детето е скучало, сме вадили конструктори, настолни игри, пъзели, книжки за оцветяване, DIY "проекти" и подобни.
Това е при нас. При вас, ако бабите и дядовците нямат психическа и физическа енергия, най-вероятно ще бъде по-различно.
Това е при нас. При вас, ако бабите и дядовците нямат психическа и физическа енергия, най-вероятно ще бъде по-различно.
Те енергия имат, просто детето е много силно търсещо внимание. И отделно, вече веднъж научило се, търси този тип забавление.
Точно такова дете имам вкъщи. И виждам как майка ми не може да отговори на "търсенето", виждам го и по другите баби и дядовци на площадките. На тях енергията им вече е друга и това е съвсем нормално.
Иначе както се научават, така се и отучАват, по принцип. Въпросът е човек да си даде сметка за обективните реалности и да види кое може да промени и кое - не. Според мен бабите и дядовците са към втората група.