Не канят синът ми на рождени дни

А вие каните ли на неговия?
Обикновено повечето хора ще го поканят, ако вие сте ги поканили на неговия рожден ден и са присъствали.

Той е чак Октомври и все още не сме имали възможността да каним когото и да е от групата.

В нашата градина празнуват само там с картонена торта и не съм чувала да се канят деца извън нея, но ако съм на Ваше място, и на мен би ми станало криво. Разбирам Ви много добре. Може някои от родителите да са си по-близки и децата им да си играят и извън градината. Моят син също си е със своя характер, но бих искала да си създаде приятелства, защото аз по принцип съм доста затворен човек. Винаги го разпитвам с кого си играе, има ли някакви проблеми. Получавам и обратна връзка от госпожите. Попитайте ги.

Ами при нас почти всяко дете си празнува рождения ден в детски кът. Разбирам за предстоящи рождени дни от майката на приятелчето на синът ми. Него го канят постоянно, без изобщо да се познават родителите. Няма лошо, детето явно прави впечатление и привлича децата, но на мен ми става тъпо. Предполагам в годините това ще се промени, малки са още, но....

Моето дете също е в първа група и досега само веднъж е канено на рожден ден от дете от групата. Аз нямам такива притеснения, децата си имат другарчета и честно казано в тези трудни времена не мога и за това да се тревожа. Ние тази година например няма да успеем да направим рождени дни в детски кът поради финансови причини, но пък друго сме им измислили на децата, за да ги направим щастливи. И ето че няма как да поканим децата, на които моите деца са ходили на рожден ден тази година, но се надявам догодина това да се случи. Не го мислете толкова. Знам, че това са хубави емоции и децата имат нужда от подобни преживявания, но ще си дойде и този момент. Щом детето си има приятелче, като дойде неговият рожден ден, ще бъдете поканени със сигурност 🌞.

Хващам се само за това изречение с уговорката, че нямам деца но съм преминала през същото като теб.
В това, което ще напиша няма да намесвам нито теб, нито детето ти, а само ще ти споделя какво и аз съм преживяла като дете.
Така - през целият ми съзнателен живот съм създавала изключително трудно приятелства.
В училище и в детската градина почти винаги си играех сама. На рожденни дни никой не ме канеше.
Единствено близки приятелки на майка ми, които имаха деца ме канеха и то от съжаление защото предполагам майка ми също като теб се е притеснявала и "молила" приятелките си зор заман да ме поканят защото аз все съм сама. Помня тези (два!) детски рождени дни в моето детство, като най-хубавите ми спомени. Бях поканена някъде (пък макар и измолено) но беше хубаво.
Което е първи жокер: поговори с близки приятелки с деца. Предполагам все с някоя пиеш кафе пред блока, съседка или подобно. Не е задължително да е някой от групата. Така ме "внедриха" в тези два! единствени детски рождени дни.
Учителката ми в начално училище смяташе, че нещо ми има защото съм тиха и кротка. Извика майка ми, наговори й куп глупости как едва ли не съм с аутизъм (нито един лекар, не ме е диагностицирал пък и дори да имам нещо такова то ще е в много лека форма защото съм работоспособна).
Майка ми обаче (типично за онова време) не реши да ме заведе на лекар щото "как на мойто гардже ще му има нещо в главата".
Дори и да е имало нещо е останало недиагностицирано и без лечение.
Разбира се това игнориране на проблема ми съсипа целият живот нататък като възрастен човек. От интроверт се превърнах в краен екстроверт в търсене на приятелства, защото самотата ме побъркваше.
Ами пак греда - хората ме отбягваха каквото и да предприемах.
Залитнах към алкохола, а след това започнах антидепресанти уж като по-малкото "зло" според терапевта ми.
В момента функционирам, но самотата все още ме убива.
Родителите ми не знаят за всичко това, което пиша в момента защото според тях да си сам като куче и без приятели е "много хубаво". Типични размишления на хората над 60.
Съвета ми е потърси помощ за детето си сега - вместо след 40 години то да пише такива неща анонимно в бг мама или не знам и аз къде.
Дано съм ти помогнала.

Малко след нова година имаше много боледуващи дечица в детската. Щерката си има 3 момиченца, с които си играе и се имат повече. В един момент беше останала сама, и трите бяха болни. Вкъщи беше невероятна драма, такъв отказ да ходи и в началото даже не е имала. Почти две седмици продължи. Ама като се замисля и аз бях кисела, когато остана да работя с колеги, с които не върви приказка. Какво остава да имаме търкания.
Когато се стигне до канене на гости изобщо не очаквам да ми изреди цялата си група, а тези 3 малки дами + да речем още 2-3 макс. Знам с кои деца има търкания, знам кой я е ощипал, кой не я оставя да спи, защото говори и със сигурност няма да иска да празнува с тях. Та ако това имате предвид под "характер" - да, за мен е нормално другите деца да не се сещат за него като за някой, с когото искат да празнуват. И не са длъжни, разбира се

Вметка - аз също съм го "яла" този, но съм го израснала, счупила съм го през собствената си призма и нямам грижи. Не сравнявам. Никой не е длъжен да ме кани никъде и не ми дължи обяснение защо Нито пък някой е длъжен да се променя, че да се харесва и да бъде канен.

Канете вие. Не е задължително да имате повод. Вече, ако системно никой не идва можете да търсите по-сериозна причина.

Евала! Браво! Сериозно шапка ти свалям за здравата и силна психика.
Но... какво щеше да се случи, ако това не е моментно състояние, а нещо "особено" (така да се изразя), което негативно да бележи живота ти?
Не искам да плаша жената, но майчиното чувство (пак казвам, не съм майка) е да се търси проблема навсякъде, но не и в нейното гардже.
Не казвам, че може да е аутизъм или нещо подобно - в никакъв случай,  но когато едно дете системно се отбягва навсякъде значи проблема е в детето.

Последното изречение има специалисти - логопеди, психолози и прочее, ако стане ясно, че има проблем и детето не може да си намери среда абсолютно никъде с никого. 5 месеца в първа група нищо не са. И 5 години в училище пак не са. Моята среда е била извън училище, защото учех с хора, при които не се вписвам. Нито те са били виновни, нито аз.
Изобщо не е задължително да има проблем в детето. Не само децата с поведенчески проблеми биват отбягвани. Напротив, много изключително интелигентни и зрели за възрастта си деца биват насочвани за скрининг, защото не се вписват в средно-статистически колектив. А ако е по-емоционално ела да видиш какво става.

Първо спокойно. Това изобщо не е задължително знак за някакъв проблем при детето. В тази възраст много често поканите се определят от родителите, а не от самите деца... кой с кого общува, кой с кого се вижда извън градината и т.н.
Второ имате ли наблюдения как е извън градината? Има ли си приятелчета на площадката, играе ли с други деца, канят ли го оттам? Това е по-добрият ориентир как се чувства сред другите деца.
Честно казано аз пък се дразня от обратното. Канят ни деца, с които сме се виждали много рядко по площадките и децата ни изобщо не са чак толкова  близки.
Оставам с усещането, че поканата е по-скоро към родителите, защото знаят, че ще се направи по-хубав и по-скъп подарък.
Така че нещата не винаги са това, което изглеждат.
Моят съвет е да си гледате детето и да не се занимавате с излишни терзания. Ако то е спокойно и си играе с други деца, значи всичко е наред.
Изобщо да не Ви пука.

Тригодишните рядко имат думата кого да поканят и да му платят ХХ евро куверт Действайте по линия на родителите.

На тази възраст децата не се/ги канят. Канят родителите.
Никога не съм обръщала внимание дали някой ги кани или не. В училище вече си имат среда и децата избират. В градината родителите канят тези деца, с чиито родители си имат приказка и извън градината, познават се от квартала и се събират и по други поводи.
Аз самата не общувам много с други родители и в ранна възраст ходят рядко по събития нашите деца. Още повече,че градината им винаги е била избирана не по квартален принцип.
Децата ми също не са имали проблем с това. Не са останали без приятели, когато пораснат.

Изобщо не ми е притеснено даже. По-малко смесване на сополи и лизане на под по-малко бацили. На никой не му е проблем ако детето не иде на някой на рожден ден.

Според мен за първа градинска група е нормално.Още повече,че както каза Фивър тук родителите решават кой да поканят,а не децата.Моето дете е ходило само на две деца от ДГ на рожден ден (които аз бях поканила на неговия,понеже познавам майките им и знам,че децата ни се разбират).
Големият ми син пък, който е аутист,е канен на не повече от 5-6 рождени дни досега.И е празнувал своя с деца 2-3 пъти.Но никога не се е разстройвал(той е високо функционален с Аспергер, много умен,но и много странен за своите връстници,иначе с възрастни добре се разбира).