Не канят синът ми на рождени дни

Симпатиите на децата на тази възраст изобщо не са константа. Както до оня ден със Жаки са първи приятели, гаджета даже и ще се женят, така днес вече не са - разбира се, заради някаква глупост. Не се знае утре как ще е. Затова не намирам нищо чудно в това родителят в такъв случай да прецени според усещането си за родителите.

Обикновено, когато родителите не са част от "онази" групичка майки-активистки - или биват нагрочвани за нещо, или сами си избират пасивна позиция - съответно разграничават се и се събират с деца и майки само на задължителните мероприятия. Имам в приятелския си кръг такива хора, които съвсем умишлено странят, защото и отношенията между майките са доста динамични и търпят обрати. Още в яслата станах свидетел как тънко и отдалеч се настройват групичките срещу определени хора, така че и според мен най-правилната позиция е - нито медът, нито жилото.

Затова не правим ние такъв тип събирания. Особено по клубове и т.н.
За рождените дни на всеки един от семейството имаме традиция да пътуваме някъде, да посетим нова дестинация, рожденикът получава торта и подаръци. Правим и едно събиране (не на деня) в тесен кръг с роднини, кръстници и близки, от които много са с деца на сходна възраст. Т.е. в наша среда. Събираме се на барбекю, на плажа или на пикник, според сезона на рожденика.
Още повече, че градината и училището им не са избирани на квартален принцип и се посещават от деца от цяла София, което затруднява събирането им на едно място, а и самите ние сме в София само в делничните дни по учебно време, иначе сме на разстояние, на което няма как да разкарваме приятелчетата им.
Когато станат ученици в по-постоянна по интереси възраст, почват да канят  приятели на торта и кино.
Досега никой от петимата не е оставал недоволен от изкарването. Даже модерните формат с аниматори, хапки и предварително планирани игри не им допадат особено.

При нас групата е  доста голяма, две трети момичета и моите момчета им доскучава на моменти.
Като излизат навън си търсят другарчета от другите групи.

Не смятам да празнуваме извън градината с деца от групата, голяма фамилия сме, имаме и приятелски кръг.
В групата постоянно се черпи за някакъв повод.

И за динамиката на родителските отношения е вярно, че всичко е моментно. Пускат анкета за нещо, преброили  предварително гласовете, един от тях гласува различно и почват да се набират по телефона да си търсят сметка

Ами, знам, че не това искаш да чуеш, но има вероятност и да не се промени. Първа група са доста малки и не е особена драма, но после става.
Моят син вече е първи клас и го канят изключително рядко. Миналата година направихме РД и дойдоха около половината от поканените. После, за почти година вече, само едно дете връща поканата.
На мен лично дори такъв тип празнуване не ми допада особено, ама такива са в момента разбиранията.

Да споделя и аз моите пет цента...
И моето дете е като твоето(вече е втори клас) и аз съм била като теб. На него му е тежко, особено сега във втори класи скоро ме беше попитал, защото не го канят на НИТО ЕДИН  рожден ден. Ами има си обяснение - от детската градина си върви така: много интелигентен, много чувствителен, много инатлив и с времето си изгради механизъм нарочно да дразни тези, които не го разбират, а те са много, предвид посоченото. В градината са го канили два пъти, в училище нито веднъж. Той миналата година покани 9 деца и нито едно не дойде. В училище няма среда и не се вписва в масовото поведение на децата. Отдавна му обясних и продължавам да обяснявам, че докато продължава нарочно да се дразни с някои деца, а да търси одобрение от други, които имат ясно криво поведение, няма да се случат нещата и да си подбере по-добре и компанията и държанието. Ами оправи си поведението в училище и вече няма забележки и знам, че се разбира много по-добре с децата и спря да търси "вървежните" такива с неприятно поведение. Което е прогрес за него голям, но не променя, че доста деца го помнят от по-дразнещия му период и все още не го канят. Намери си дете, извън училище, което е супер свестно и с времето разбира какво е да си имаш истинско приятелче. Да, той няма да е от децата, около които всички искат да бъдат, но явно си го е наследил от мен - и аз бях различно, напреднало за възрастта си дете, много чувствителна, имах приятели само извън класа си и пак бяха 2-3. И на мен ми тежеше в началните класове, после се приех, заобичах, каквато съм и към днешна дата аз се чудя как да поканя по-малко хора на моя роден ден, че ме товари да събирам тълпи, предпочитам 3-4-ма, но качествено изкарване
Брат му(по-малкия ми син) е точно обратното - всички му знаеха името и го обичаха от първа група в градината, сега е втора и постоянно го канят някъде. Срещам родители, които казват, след като децата им го поздравят " ааа това ли е той, нашето момче"...аз изобщо не ги познавам, освен по физиономия тези хора. Този ми син е душата на компанията, обаче него вятър го вее на бях кон Явно той като баща си пък лесно ще прави приятели като малък.
В една среда са гледани, нищо общо нямат.
Аз също не харесвах родителите от градината на голямото момче, не харесвам и сега тези от училище. Поне повечето Не държа нито ние да ги каним, нито те да ни канят. Да, трудно е за големия на моменти, но му измисляме пътешествия, планини, посещения на музей из България(той си пада по тези неща), преходи и винаги, когато е празнувал все пак с деца(канил е от градината и братвочеди и деца на приятели) е било на поляни, тъй като е Май месец. Рожден ден в детски кът е безумие за мен и едвам издържам, когато ходим ние на такъв.
Накратко: водете се по детето, не си заравяйте главата в пясъка за истинския проблем, и го научете да се обича и да бъде добър със себе си, другото ще дойде само по най-прекрасния начин.

Само да кажа, че откакто написах коментара, моят син получи две покани за рожден ден в рамките на една седмица. 🙂
Моето дете също е по-различно от повечето си връсници.

Няма човек, който да е харесван от всички. Да се очаква подобно нещо и да се търси проблем там, където го няма, е абсурд.
И не, няма социален проблем в градината, просто вашето дете не е харесвано. Защо - ами вероятно има нещо в поведението му. Склонността да гледаме сламката в чуждото око, а не гредата в своето - е типична за българина.
Просто приемете, че положението е такова за момента. С порастването на детето то може да се промени.

Много интересна тема! На първо място разпитайте детето с кой играе, за да добиете представа с кои деца е близък и ако имате желание може да потърсите контакт с тях, за да си играят децата. Не се притеснявайте, според мен ще започнат да се канят повече тепърва, ще си намерят другарчета. Моят син е сравнително социален, канен е на доста рождени дни още преди градината, на приятелски деца, на деца с които са били заедно като бебета, от градината е бил на 2 рождени дни до сега (и той е първа група), но не страдам по никакъв начин и не се безпокоя ако някой не го покани. В крайна сметка това е избор на родителите, детето и касае и пари. Например има едно момче от неговата градина, познавам майката и детето доста отдавна от игрите в парка, но нито аз, нито тя сме се канили. Въпрос на предпочитания, не се обиждам, не считам че е длъжна да кани детето ми. По същия начин аз самата поканих 3 деца от градината на предстоящия рожден ден, с тях детето играе най-много, а за повече нямам възможност. Има две братовчедки, сестра на 2 г., доста приятели, които са извън детската градина и ще са 12 деца. Бих казала, че дори е много. Миналата година например ни поканиха две майки от парка на рождени дни, не сме толкова близки, на единия отидохме, но на другия детето беше болно и не успяхме. Ами добре, че бяха деца от парка, че да се заиграе малко синковеца, но усещах че не е неговото място. Рожденичката сякаш не го усеща така близък, което е разбираемо, аз върнах жеста и я поканих, но сякаш и на нея не й беше ок. Ами тази година май няма да ни поканят, в което няма нищо лошо. Нека да празнуват с близките за тях хора, ние запазваме добри отношения и се радвам да ги видя в парка, но толкова. Сложно е това с рождените дни  и понякога и да искаш да поканиш 100 човека няма как.
Иначе аз самата съм изключително социален човек и смея да твърдя, че децата ми също. Забелязала съм, че има дечица от градината, които търсят контакт с моя син и се радвам. Има дни в които играят превъзходно на парка, има дни в които са само бели или се карат. В тази възраст е съвсем нормално. Така че не се притеснявайте, но е хубаво да учите детето да споделя, да се включва в игрите, да се редуват например за някаква играчка и т.н., ако срещате проблеми с тези неща.