Децата и смарт телефоните

Според мен точно "детските " виртуални продукти като Ютюб Кидс са най-пристрастяващи. Ако му дам на моя нещо такова може да гледа цял ден и пак да не му е достатъчно. Има ли екран - той ще се блещи като зомби докато не му го взема. Просто няма насита.
Не знам защо българските баби и дядовци дават много екрани. Много познати имат същия проблем....може би имат по-ниска толерантност към разхвърляне, цапане и тичане. Виждала съм западняци баби(които много рядко помагат с деца) да играят на карти, да решават кръстословици с внуците.

Моето мнение е, че всяко нещо е с времето си. Не мога да очаквам от детето ми, което е от едно съвсем различно, ново и дигитализирано поколение, да се забавлява само с играчки. Вкъщи екрани се дават, както телевизор, така и телефон, всичко е под строг контрол. Не пускам стимулиращи и/или безсмислени детски, блокирани са подобни канали и в YouTube kids. Екраните се гледат в определени часове от деня като сумарно се събират не повече от 2 часа, а в работните дни, около час. Детето ми е именно от тези, постоянно изискващи внимание, нямаме никаква помощ и като цяло я гледам сама, бащата също е зает. Абсолютно не ми е възможно да си изпия кафето или да измия чиниите, ако тя не гледа детско. Така е било и преди изобщо да разбере какво е екран, така че няма връзка с това. Телевизори и телефони обаче не работят в часовете, в които не се гледат, тоест фонов шум няма, не звучат новини, филми, музика и тн.
Не използвам екранното ѝ време за поощрение и не го отнемам като наказание, не му придавам важност, то е част от ежедневието, нищо кой знае какво. По този начин тя не си го търси кой знае колко, не се впечатлява особено. Няма мания по някое детско, не се тръшка като кажа че гасим.
Резултат: запазила съм си психиката, а тя знае много думички и изрази на английски, песнички и приказки. Отглеждам дъщеря си с постоянната мисъл, че тя е човек, който ще бъде част от общество. Не може да види YouTube за първи път в гимназията, не живеем в гората. Тя трябва да има право на избор и на предпочитания за филми, музика, интереси. Дигиталният свят ни заобикаля и можем да извличаме ползи от това.
П.П. Аз също съм израстнала с филмчета на английски и научих изключително много думи и изрази, които в училище се засегнаха след години. Вечер със семейството ми гледахме филми, сериали, предавания заедно и имам прекрасни спомени. Отново си говорихме, обсъждахме, смеехме се, никой не е стоял втренчен в екрана.
Балансът, както във всеки друг аспект от живота, е много важен.