3-годишно отказва храна от дълго време

Дъщеря ми е на 3г и 8м и се храни само с гладко пасирани храни. Гледам, че вие даже сте доста напред с материала, все пак има неща, които ги яде в непасиран вид.
На мен обаче изобщо не ми пука! Даже се радвам.

Преди няколко месеца все още отказваше да яде. Така беше още от кърменето (и кърменето го отказваше и с 300 зора избутахме до 6 месеца). На 2г беше едва 9кг, влезна в болница заради хипогликемия от това пусто неядене, лекарите й забраниха да ходи на ясла... Ядеше по два пъти на ден, като всяко хранене продължаваше по 4 часа!, като понякога за това време изяждаше сигурно 100гр.

Сега яде по 4 пъти на ден (по 300гр на хранене), храни се сама за 10 мин. но всичко е гладко пасиарано все още. И ние сме адски щастливи. Пасирано, ок - пасирано. Важното е, че изобщо яде. Поръчваме детска кухня все още, всичко си изяжда, така че се храни доста разнообразно и нищо не й липсва в това отношение.

Водили сме я на логопед, хранителен терапевт - никаква файда, само си давах парите. От ДГ негодуват, че само тя яде пасирано, но си го пропускам покрай ушите.
Това, че яде пасирано я спасява от поредната хоспитализация заради хипогликемия.
През такъв ужас минахме за 3г, че наистина изобщо не ми пука, че яде само пасирано и отказвам да я насилвам. Съобразявам се с нейното темпо.

ПП: вчера за пръв път изяде парченце шоколад! Досега и него отказваше.

Специалистът, който ви трябва, е хранителен терапевт. Те са обикновено логопеди и се занимават с подобни проблеми с храненето. Нека детето започне работа с такъв, но имайте предвид, че е продължителен процес, не става за 2-3 срещи.

Според мен не се нахранва с храна и затова се буди и иска мляко. Млякото засища и затова не се храни с храна и така се завъртате в омагьосан кръг. Бих настоявала да се храни с храна, пасирана, пасирана, за да може да се намали млякото. Според мен не е добре да пие мляко по толкова пъти на ден. Опитвайте постепенно да махнете млякото или да го намалите поне. То засища, но не набавя всичко нужно за организма.

Ние също бяхме на пюрета до 2,5 години (освен шоколад и пастичка само от определена марка) и наистина по-добре е да яде пасирано, отколкото да не яде нищо. Но аз получавах доста хейт от роднини, когато виждаха, че й пасирам храната все още и ме обвиняваха, че заради мен детето не яде нормална храна. Затова ми се наложи да търся начини да я накарам да яде поне няколко непасирани храни, че когато имаме или ние сме на гости да ги яде и да не се започва конфликт. Нашият опит с нещата, които яде според мен започнаха с дъвки и желибони. Един ден ги поиска и й дадохме. Почна няколко дни подред да продължи да иска и не винаги, но често пъти и давахме. След около седмица-два и дадохме макарони, просто да пробваме дали ще яде и хапна 2-3 парченца. И оттогава почна да ги яде (без сосове или други добавки, подправки), но се спря само на макарони, ориз, омлет и другите гореизброени. От тогава не е разнообразила с нищо непасираното меню.
Ние и дадохме купени желибони, въпреки че не са здравословни, но отскоро виждам реклами с домашни такива, които предполагам са по-добрият вариант. Това го пиша, ако искате да пробвате и се надявам да Ви помогне или на други, които имат нужда. Мисля, че малко консистенцията на макароните й заприлича на дъвки или желибони и затова почна да ги яде, но не знам. Пробвах по същия начин да я накарам да яде и други храни, но там нямаше ефект.


И аз бях на същото мнение. Затова и намалих количеството мляко, опитах се да го спра напълно, но доста свикна да го пие и не спеше, ако не го пие. Обикновено й давах адаптирано в нормални дози (1 лъжица на 30 мл вода). Но тъй като не можах да го спра, за да я излъжа добавях 1 лъжичка АМ на 150-200 мл вода, за да види, че е бяло и да си мисли, че е мляко. Но нямаше ефект нито за апетита, нито за буденето нощем, което дори се увеличи и след 3 седмици опити и безсъние се върнахме на нормални дози.

Бях споделила това с лекарката вчера, но ми каза, че според нея не е логопедичен проблем, а по-скоро за диетолог. Но ако познавате добър хранителен терапевт, който се занимава онлайн, ще се радвам да споделите.

На мен все ми се струва, че е проблем с дефицит на желязо, защото няма никакъв интерес към храната. Дори да купим или приготвим нещо ново, въобще не идва да го вкуси, да пробва дали ще й хареса или не. Казвам й поне опитай, не е нужно да го изядеш, ако не ти хареса ще го изплюеш, но ми отговаря само с или не искам или не ми харесва (без дори и да опита). А пасираното го яде само, ако гледа тв или телефон. Но личната лекарка не вижда причина за изследвания. Също каза, че малките деца дори и да не ядат, не се забелязват дефицити, което на мен ми звучи странно, но не съм лекар и не знам.

Хранителните терапевти не работят онлайн. Минала съм по този път и заради това казвам да си намерите такъв, който да работи с детето. При моя син работата беше около година и половина, всяка седмица. Преди това бяха единични консултации.
Диетологът няма отношение към пасирано/непасирано, това са проблеми, касаещи чувствителността в устата, дъвченето, захапването, преодоляване на давенето от парченца. Намерете специалист от вашия град, който да работи с детето на живо. Там се пробват храни, консистенции, хранят се, опитват се нови вкусове, не е нещо, което да се реши онлайн.

И аз потвърждавам, изобщо не сте за диетолог, а за хранителен терапевт (който е и логопед, но не всички логопеди са хранителни терапевти).

Да, определено хранителният терапевт няма как да работи онлайн.
Всичко се случва под формата на игра с храната : да нанизват бисквитки, да играят с леща като с пясък, да редят сварени макарони, да рисуват с пюре и т.н.

Ние ходихме няколко месеца по 1-2 пъти в седмицата. Не ни помогна. Но може би не сме попаднали на точен специалист.

"Хейт от роднини" - опитай се да игнорираш. Те не знаят как се храни дете с подобен проблем. Гледам бебета на по 1г и половина, които ръфат кюфтета, а нашата само ще ги оближе.
 В ДГ не пропускат да ми натякват, че сме били изпуснали момента и едва ли не се опитват да ми вменяват вина. Ами не, съжалявам, но просто има такива деца и вината не е в нас. Не е да не сме пробвали - висяхме да я храним по 4 часа на хранене, че и се редувахме. Откакто минахме на гладко пасирано се родихме. Тя просто прояде, че и сама се храни. Така че, при положение, че другите не знаят през какво минавате, не е уместно да правят коментари. А ако ги правят, пропускай го покрай ушите и не се впечатлявай.

Помисли за хранителен терапевт, на вас може и да помогне. Но не се води от хорските приказки, ами прецени дали детето наистина има нужда от такъв. Тоест това е нещо, което да направиш за детето, а не за да запушиш устата на леля Пенка.

Аз вече съм на мнение, че в един момент детето просто ще го израсте и не търся вече хранителен терапевт. А за неуместните коментари - пълен игнор.

Не съм минала по този път и съм сигурна, че е много неприятно. Само исках да споделя, че според логопед дъвченето е важно после за произнасянето на думите. Та, дори и да не помага с яденето да си го проследите и това, за всеки случай.

Да, аз и затова държах да ходи на хранителен терапевт.

Сега наскоро я водих на логопед (който не е хранителен терапевт) именно да провери как е с произнасянето, но ми каза, че затова е още рано. Като стане на 4г пак ще я водя.
Но засега няма индикации за проблеми в това отношение. Мисълта ми е, че това, че детето не дъвче/не иска да дъвче, не води задължително до проблеми с говора.

А авторката пише, че детето й все пак дъвче някои храни, тоест има го движението.
При нас дъвченето е 0.

Благодаря за отговорите. Ще видя дали мога да намеря хранителен терапевт. Ние сме в чужбина и е малко трудно, защото за всичко ни трябва направление от личния лекар или от мястото, където водим децата за контролни прегледи на килограми, ръст и т.н. и ако те преценят, че няма нужда от допълнителни изследвания/терапии/лекарства няма как. Частни прегледи или други терапии (за всякакви проблеми) доколкото знам почти никъде няма. Онзи ден поисках да се направи изследване поне за желязо, но според личната лекарка не беше нужно и затова няма как да го направим. 

Веднъж бяхме на консултация заради яденето и ни казаха, че не е нужен преглед при логопед, защото говори нормално за възрастта си. Заради това, а и като прочетох мненията ви май наистина проблемът ни е по скоро за хранителен терапевт, защото предполагам, че не механичната част с дъвченето е проблемът, а по- скоро емоционалната или психологическата част с връзката с храната. Сякаш децата, които не ядат имат няколко общи черти. Както brin de muguet каза, че дъщеря й е имала трудности с кърменето, и ние бяхме така. Не успях да я кърмя и пиехме млякото от биберон. А като гледам от познати, тези, които кърмеха децата им дори да не ядат всичко, ядат доста неща и разнообразно и с апетит.
Та лутам се аз в разсъждения какво, защо и как, но без конкретно решение.
Надявам се и повече майки да споделят мнение дали децата им сами са израснали този период, дали са им давали само това, което ядат (ако ядат непасирано) или са ги насърчавали да опитат и нови храни.

Brin de muguet, ти писа, че дъщеря ти яде пюретата сама. Може ли да споделиш кога започна да си ги яде сама и дали ти я насърчаваше или започна от само себе си? Моята дъщеря яде само макароните и всичко друго трябва аз да я храня, а пък едно хранене ни е около 1 час и често целия ни ден минава в готвене, хранене, почистване, и рядко остава време и енергия за парк, игри и т.н

Сама започна. Не съм я насърчавала или притискала.

Първо прояде, когато започнахме да й пасираме храната гладко. Това беше по-важната стъпка, защото вече нямахме проблеми с апетита. Преди това можеше и цял ден да не яде нищо, докато се докара до хипогликемия. Така че по-важното беше тя да има апетит и да иска да яде.

Аз работя от вкъщи и когато е болна хем я гледам, хем работя. Един ден ми се насъбраха много срещи една след друга.
Имах време колкото да й приготвя храната и дойде време за следващата среща. Казах си, че ще я нахраня като приключи срещата. Да, обаче докато вървеше срещата тя взе лъжичката и започна сама да си яде пюрето. Докато свърши срещата, тя вече си беше изяла 300-те грама. И оттогава вече си яде самичка, даже сама ни подсеща за храната, като огладнее.

При нас проблемът беше, че нямаше никакъв апетит и оттам никакъв интерес да дъвче и пробва различни храни и консистенции. Тя дори не искаше да си отваря устата, мажехме храната по зъбите й, а като й писне, се обръщаше с гръб и си криеше лицето, за да не я храним...а бе ужас! Но в момента, в който започнахме да пасираме храната, нещата се обърнаха на 180°, започна и устата да си отваря и сама да търси храна (но само пасирана).

Но това е при нас. Трябва да намерите при вашето дете кое ще отключи храненето.

Ако не можете да намерите хранителен терапевт, пробвайте да играете с храната вкъщи, оставяйте я да се маже на воля. Нашата терапевтка каза, че те първо възприемат храната визуално (трябва да ги привлече), за да могат да се престрашат да я пипнат. Моята не искаше да пипа сварени макарони например. По нататък, когато са свикнали с вида й и могат да я пипнат без погнуса, могат да се престрашат да я доближат до лицето си. И чак накрая стигаме до опитване на различни консистенции и т.н.
Дълъг процес е и изисква време.
Като основната работа е вкъщи. Хранителният терапевт само ни показва как да процедираме и кога да минаваме на следващата стъпка.

Спомням си, че нашата терапевтка ми беше изпратила едни общи инструкции по мейл.
Мога да видя дали ги пазя и да ти ги пратя. Ако ги намеря, ще ти пиша на ЛС да се разберем, ако имаш интерес.

Проверили ли сте за къса юздичка, макар че би трябвало вече да е било забелязало на тази възраст ако имаше проблем?

ние имахме подобен проблем със звяра... все още харесва пюрирани храни. купувала съм бебешки пюрета и когато беше на 3..
открих пюрета, които харесва като вкус много. тя като цяло няма проблем с вкусовете, а с текстурата, но като всеки човек си има предпочитания.

започнах да правя подобни като вкус пюрета и започнах да добавям кускус(арабски) каквото и беше любимото пюре.. увеличавах количеството на кускуса.. към някои пюрета добавях дребни макарони и ориз... супи все още правя и съвсем пасирани,но в другите ястия постепенно от пасирани зеленчуци, минах на смлени в робота.после към смлените започнах да добавям и много наситно нарязани.

сега е на почти 5 години. последната година имаме огромен прогрес.  тази учебна година започна даже да се храни и в градината...

вече често яде и от нашата готвена храна, въпреки че понякога подбира.

при нас основният проблем с консистенцията бяха (са) плодове и зеленчуци. сурови почти не яде. повече плодове започна тази година, зеленчуци на практика --не (инцидентно опитва целина на стъбла и морков, последния месец и краставица на малки симпатични пръчици, даже и маруля опита). за някои може една хапка да е нищо, но за мен е огромен прогрес.

иначе месо яде и сега и по-рано (обича дърпано месо, филенца, крилца, пържоли, телешко бонфиле, всякакви колбаси, дюнер). морски неща също -- риба, скариди, калмари, 'рачешки' рулца. пържени картофки/сладки картофи/моркови...

при нас 'на сила' не се получава. предлагам често и разнообразни неща. ако не иска да яде парченцата в яденето й предлагам само да ги пробва и да изяде каквото й харесва. често забелязвам, че опитва неща, които не иска, за да ме зарадва...
и а и нещо друго, което още не сме преодолели. при нея се случва ако опита някое парченце и й се докосне по-назад езика, направо да започнат напъни за повръщане.. съвсем неволни.. много е неприятно. отстрани сигурно изглежда идиотско, но се налага (едва ли не на всека хапка)да напомням да дъвче и преглъща.. не е ежедневно, но има хранения, които през цялото време трябва да й се напомня.

тя също се хранеше с телевизия. в един момент решихме че спираме товс. сега яде без телевизия. като приключи си избира десерт и пускаме филмче.

като чета явно не сме единствените с този проблем. при нас се подобряват нещата. надявам се и при вас да има прогрес...

Да, още в началото като се появи проблема с кърменето/сученето го провериха, но казаха че е нормално.

И ние пробвахме без екрани, но често яде 2-3 лъжички и й доскучава и става.  Надявам се с времето и при нас да се подобрят нещата, но не знам, тя няма никакъв интерес към храната, не иска да опита нищо ново.

Ние сме пробвали доста неща, да правим формички, цветчета, лица, балони, да крием играчки в храни като леща, боб, фиде, да ги боядисваме, да отгатваме коя храна докосваме или миришем със затворени очи, опитвах се да "скрия" храни, които не обича в храни, които обича, тя да ме храни с лъжицата, докато аз храня нея, една и съща храна сварена, печена и пържена, със подправки, без подправки и още много други начини и идеи ту от интернет, ту от познати, но нямаше ефект. Пробвах и без да я карам да яде и сама да си преценя кога, колко и какво, но пак без успех. Ако общите инструкции са различни от тези неща и мислиш, че са ви били полезни и ги намериш ще съм благодарна, ако ми пишеш. Но ако са подобни мисля, че пак няма да има ефект.

И моята дъщеря много малко неща яде и пие. Трудно опитва нови неща, яде малко, но няма проблеми с консистенцията на храните. От кръвни изследвания с нисък хемоглобин, желязото в норма и пр. се усъмниха за бета таласемия минор.