Невъзможно за него..

Гал, извън София..от село до град е като в София от квартал до квартал. Не е страшно детето да ползва такси.А тарифата е 5- 10лв според отдалечеността. Селата са пълни с деца и обикновено се прибират на групи ако няма вече автобуси. Но линиите са до около 10ч. Пък на 15 е ясно, че има режим:)

Разликите не са толкова в манталитета, защото и на двете места има разнородни хора с различни разбирания. Разликата идва от натрупването, от по-голямото влияние на чуждите над нашите, по-близкото общуване, което неминуемо води до унифициране, с цел да не се различаваш.

Какво имам предвид по-лесно ми е в София да ходя със малко по-различни дрехи. Тук 70% от хората ги виждам за пръв и последен път, дори и тези, които ме познават(съседи от блока, квартала) не са ми вкъщи, нито пък ме интересуват, а и на тях не ми пука до толкова за мен, че да ме обсъдят.
Докато в едно село всеки се познава, подхвърлят се реплики, обсъжда се - кой, с кого, какво и как. В повечето села, освен ако не отиваш за по седмица-две, месец, всичко това се натрупва, гледаш да не се набиваш, за да не те обсъждат.
Отделно са остарелите разбирания за ролите в семейството, възпитанието на децата, ако щете и отношението към животните. Когато израстеш в такава среда, където повечето хора проповядват еднакви неща и имат едни и същи разбирания е много по-трудно да се откъснеш, да надрастнеш това мислене и да го промениш.

Тук отварям една голяма скоба. Никога не съм делила хората на родени тук или там. Не смятам, че някой е повече или по-малко от друг, само заради това къде е роден. Има страхотни, иновативни и възпитани хора в селата, както има и диви селяндури, без капка възпитание във всеки един град.
Същите разбирания и проблеми се срещат и в града. Селата имат много плюсове, които и най-страхотният град не може да предложи.
Но в града е къде къде по-лесно да си създадеш една приятелска група, в която такива хора просто няма. Също така е много по-лесно да останеш анонимен и да си себе си, без преструвките, заради "какво ще кажат хората".

Реално не факта, че е село води до такива изкривявания, а това че е по-малка общност.
Аз лично не бих си го причинила.

Галинор, почти до всеки голям град има село, което е с по-скъпи имоти от тия в градските квартали. До тия села обикновено ходи и градски транспорт.

Neko, добър анализ.
Така политкоректно, кротичко, но обширно, nice.
Така е за дрехите, културата, анонимността, и че болшинството ги виждаш за пръв и последен път.
А средата каква да ти е, и до каква степен, и колко често да присъства в живота и ежедневието ти, си решаваш ти.

Няма деца, да. И ако се потутка, не пробва да живее на 10км от родителския дом, може и да остане без деца. Твърде е пасивна и комплексирана за 30г млада жена.

Може да не е идеално на село за родители, но може и да е по-добре, отколкото в града. Ако свекървата и някоя баба се навият да гледат детето, няма да има нужда да го водят на ДГ. За училище има автобуси, ако е болно има свекърва 🤐.

Ясно е, че на село няма много забавления извън кръчма, но какво им пречи да се метнат на колата и да идат в града? Или от петък до неделя да седят в града у нейните родители и да купонясват. По тази логика малък град не предлага културния живот наСпфия, нито София този на Ню Йорк. Да се юрнем всички към София и Ню Йорк?

Колкото за пенсионерите и парите им - често им е по-евтино в град

Но се залита в другата крайност явно.
Не разбирам бездушието. Да живееш в един блок с години и да не поздравяваш..Да не може да размените няколко приказки. Да не можеш да се обърнеш към някой за помощ в спешна нужда.
Това, че не допускаш близо де прави независим..не спестява приказките зад гърба ти.
На човек обикновено му пука, когато е лично засегнат от близки хора.

Какво ти пречи просто да не обръщаш внимание дали те одумват селските клюкарки? Пред някои блокове също има групички, особено вечер, които обсъждат всеки, който се прибира. На село поне не чуваш всеки път, когато съседът отгоре си изпусне вилицата на пода или как се кара с някого по телефона и др. подобни.
Относно отглеждането на децата, вярно е, че те попиват от средата, в която са поставени, но тук въпросът опира и до това колко е активен родителят във възпитанието не само до пращането на детска градина/предучилищна/училище, а дали и после има желание да обсъжда с детето си нещата, които го вълнуват, и да му обяснява своята гледна точка.

Някакси, си противоречиш без да усещаш.
И на село, и в града, има всякакви хора, да.
И на двете места, как ще се чувстваш зависи единствено от теб.
Каква приятелска група ще създадеш- също.
Тези, които нямат достатъчно самочувствие, за да не им пука кой и за какво ги одумва, и да не се преструват, пазейки се от "какво ще кажат хората", бягат в по- голямото населено място, в което са анонимни.
И често, съвсем не се вписват в средата, в която заживяват, точно защото разчитат на анонимността си.
Остават си с привичките от родното място, доволни че няма кой да ги одума пред родата.

От друга страна- за човек от малко градче или село, София е голям град, но за един парижанин, не е.

Това е до човек. Демонстративното непоздравявяне съм го виждала на село. В София не съм. А аз винаги поздравявам. Дори с комшийката, дето си хлопаме прозорци и врати, се поздравяваме.

Аз пък познавам хора, които нарочно си купиха къщи наблизо до града, за да си гледат децата на чист въздух и на двора. Даже утре ще ходя на гости на едни такива. Карат си децата на детска градина в съседния град с кола, прибират ги, а като поотрастнат, на училище ще ги карат и така. Доволни са си. Те от дечурлига нямат много време да се шматкат по социален живот и кафененца.

Neko.fukakai , много си тактична наистина , доста си категорична с процентите и не съм съгласна с теб

Гал , нека приемем , че това което ти виждаш , няма нищо общо със селата, които са в близост на нашия град
разбирам , че изпитваш някаква ненавист към селата , но нали всеки има избор ... и ми е абсолютно непонятно ненавистта ти дори към хората за да са наричани с всякакви епитети
Сигурна съм , че всеки ходи на дестинации които са на 10 мин от дома му и къде е проблема не разбирам

През студените месеци, сина ми доста често има гости от града , делят си таксито и пристигат, подготвени с храна , въпреки  че съм против това , на тях им било неудобно , пуснат си печката в закритата беседка /около 35 кв м / палнат барбекюто и гледай цяла вечер купон , казват че им е по добре отколкото да висят в парка или на  заведение

Въобще не изпитвам ненавист към селата. Мислех, че е очевидно към какви хора изпитвам леко презрение - явно не е.

Извинявай , не съм разбрала , че критикуваш само някои селени
Тогава щях да ти отговоря , че и в града познавам такива и то доста

Значи всичко е точно ,някои селени и някои граждани са неуки , прости и т.н.

Знаеш, че една жена не е решила, не е надула корема и снесла златното.
Пасивни и комплексирани са много 30+, или другата крайност. Рядко да има балансче.

Въпреки че виждаме на Криста "милфките" и със "свлечени" "критерии" не става, и не намират, или просто вече нямат яйцеклетки, било заради "як купон" преди това, или здравословни проблеми.
Приоритети, за които се мисли "овреме".

Разбира се, че ще им е по-добре, на всеки би било.
Най-добрият вариант е да има на разположение и двете - и апартамент, и къще.
Кефът и възможността да имаш избор, и "двете вселени".
Парковете не са лоши, но в собствена къща получаваш въздуха, пространството, и свободата да не ти се "бутат" други, както е в парка, и в града, като цяло, където и да отидеш.

Не съм твърдяла, че селяните са само прости, а гражданите са само умници, хайде вие да спрете да си измисляте, докато мрънкате как други си измисляли.
Спрете и да си представяте личния избор като единствен меродавен. Мен лично никога не ме е вълнувало кой живее на село, докато не почне да обяснява колко е естествен и задушевен животът му, пък ние в града сме студени комплексирани гадняри - както стана в тази тема с вие у градО. Съответно и вашият избор не ме касае, всъщност не касае никого повече от споделяне. А то епитети, щастие, кой колко се радвал и му било добре, и ви харесвал - вас и селската ви къща. Познайте, на другите също им е добре, светът не свършва с вас и вашият живот на село. Да се развява местообитанието като доказателство за нещо си е точно селска простакелщина. Еле пък ако човек се пъне с това да доказва дълбока душевност, голяма работливост или други позитивни, търсени и уважавани характеристики, които сам си вярва, че притежава. Точно това развяване тръгна в темата.