Седмокласници 2020/2021 - Тема 3

Подхода зависи от детето. С големият се разбираме с 2 приказки и никога не е имало някакви рестрикции. Знае си целите и ги постига. Но малкият е друга работа. Знае какво иска, но ако може без да си мръдне пръста да му се получи. Много си говорим с него, разбира всичко и е съгласен. Но до там. До него ли е телефонът загубва времева ориентация. Сега като го взех има цел да си го върне, налегна си д-то и си го получи. Иска да учи в ЕГ при брат си, но това е абстрактна цел за него, не е тук и сега. А телефонът е друго. Разбрали сме се. При следващия провал пак го прибирам. Мисля, че след като усети реална липса на нещо важно за него ще се отнася по-сериозно.

Интересна ми е аргументацията на това мнение.
Изобщо логиката на "мъжките" и "женски" паралелки ми е непонятна.

Рали,а накрая не трябва ли да държат задължителна матура по профилите? Иначе точно това ми беше питането дали деца, които нямат кой знае какъв интерес към ИТ, но са добри по мат., изкласяват и дали се чувстват добре.

Олив, аз съм точно така-перфекционистка и дъщеря ми е същата. Трябва да се борим с това, осъзнавам го, но е много трудно.

Държат задължителна матура по един от профилите по избор на ученика, а профилите са 3 или 4 /мисля, че в СМГ се спряха на 4 профила за сегашните 11-ти клас/.

Това съм го пропуснала. Благодаря, Санака!

Всяко дете изисква индивидуален подход
Моят знае точно какво иска и къде иска да кандидатства, но го мързи
Така че, напъвам и дудна, и колкото и да ме ядосва не бих го зарязала точно в 7 клас
Знае , че му е важно, знае че трябва да се представи много добре, ама този мързел
Най-добре се справя когато е под стрес и знае, че нещо е на живот и смърт
най-добрите му представяния на състезания са точно тези за прием в МГ в 4 клас, дано и в 7 е така

MollyBy, радвам се, че твоя малък син е по-ларж и приема философски нещата. Поздравления за успехите му. Нашият също има медали и грамоти от различни състезания, но не умее да губи.

Olive, благодаря за поста. Но съм пробвала и това. Аз съм сравнително разумен човек и до сега с него винаги съм се отнасяла като към възрастен, т.е. говоря , обяснявам, оставяла съм го да вземе сам решение. Но от април месец тази година това сякаш не е моето дете - изслушва ме, не казва нищо или се съгласява кротко и след това си прави каквото знае. Започна да ме лъже. Започна да истерясва и да се тръшка, направо изумявам.

Като го записвах в Регалия говорихме - така и така, смятам да ходиш там ан школа, добро място е, смятам, че е много важна година, определя се бъдещето ти, искаш ли да учиш. Отговор ДА, искал в ТУЕС. Обяснявам пак какво се иска да учиш там. Едвам го накарах края на август да седне да реши задачите от Регалия, явни се на изпит там - бам 7 от 20 точки по МАТ. Входящите нива от 2 до 5, масово 4-ки. А първите 2 седмици от учебната година го оставих да играе уж като си научи. Ами резултатите от входящите тестове са красноречиви. Последно в събота получавам оценка 2 по биология в Школо. Казвам му, той знаел още от четвъртък, но нито ми е казал, нито  ми е пратил теста. На въпрос защо - ами нали аз съм щяла да разбера рано или късно.

Та за това са крутите мерки. Аз съм доста съвестен човек, подреден, искам да постигна максималното - той е обратното на мен Но не мога да го оставя да се провали от чистия си мързел сега. Наясно съм, че не е ориентиран сега, но смятам, че е важно къде ще учи - ако не чисто професионално, то за по-добра среда.

Catty m, все едно аз съм го писала това, описваш моето дете. И да, аз също искам да учи в по-добро училище заради средата. В малък град сме и 2те училища след 7ми клас са посредствени и в тях остават по-слабите ученици от БГ произход, другото е ромско попълнение. Всички умни и искащи да постигнат нещо деца отиват в по-големите областни градове около нас. Та няма как да не натискам, макар от време на време да ми е пряко сили.

Моето дете е толкова отнесено... Няма конкретна цел за след 7 клас. Мързелив... На моменти се отчайвам.
На всичко отгоре от вчера болен с Т и гадна кашлица. Изпуска важен материал.
Какво ще го правя, не знам! 🙄 Абсолютен отказ да се ходи на английски допълнително, както и на друго свързано с училище. Като почна да говоря ми се казва, "спокойно майка ми, само спокойно" 🤪😂

Естествено, но при последователност. Мойта госпожица отдавна е немски фен, неразбираемо за мен, и вече два пъти я записвах на курсове, по-скоро да си начеше крастата. Първият път миналото лято беше греда, защото беше в група с възрастни и много препускаха през материала. Вторият път беше с една госпожа онлайн и там пък яваш-яваш кретаха, но задобря. Ако има трети, ще е сугестопедия - така успяхме преди години да й положим основите на английския, които се оказаха доста стабилни, аз пък после ходих на италиански и също супер дръпнах още в пъръвото ниво. Мисълта ми е, че със сигурност може с курсове, стига да уцелиш правилния

Абсолютно далече съм от мисълта, че гимназията ще й предопредели професията и живота. Аз бях в ЕГ, после следвах нещо си, пък работя трето и пето. Вторият език обаче продължава да ми е конкурентно предимство навсякъде. При това не е нещо необичайно, немски, но се търси и е по-добре платен при равни други обстоятелства.

Който спомена, че програмистите не е нужно да са го учили в гимназията или да са математици - факт. Вижте само какви хора се преквалифицират успешно в да речем Софтуни. Аз имам мн бейзик познания по html i css, защото са ми трябвали за други неща, ходих и на ruby on rails за жени от любопитство - не съм видяла математика. Е, тя помага за всичко, не ме разбирайте погрешно
.

catty m, Pisa - разбирам. Всеки си гледа от неговата камбанария - на мен вероятно ми е по-лесно с дете, което е точно обратното на вашите - дори понякога се караме за това, че има нужда и от почивка и от нищоправене, защото се притеснявам, че ще изпуши заради амбициите си. А аз нямам такива, поне не за академични училища, да, иска ми се да е в добра среда, но аз по-скоро си представях и предлагах да кандидатства в училища с рисуване, защото там определено има дарба и наклоностти, просто трябва да я развие, но тя твърдо отказа, искала да е в училище, в което се учи сериозно и то точно общообразователни предмети, не специални. Ирония на съдбата вероятно, защото е в доста либерално училище до момента спрямо общите нагласи, което държи повече на развиването на умения, не на академични постижения. Според мен огромен е приноса точно на училището към това да не намрази учебния процес, да е постоянна и отговорна, особено предвид факта, че според мен и учителите има леки обучителни затруднения и на нея й коства далеч повече време и усилия от на други деца, за да мине/обработи материала. Нейно беше желанието да я запиша на школи по мат и бел, не мое. И имам големи притеснения какво ще се случи, ако я приемат в училище, в което академичното ще е най-важно и ще се гонят бързина, не исках да причинявам такъв стрес, в същото време винаги съм смятала, че един родител трябва да се съгласи с желанията и избора на детето си и щом мотивацията е нейна, а не моя - така да е!
Но разбирам вашите притеснения, в условията, които имаме - избора да е силно стеснен и конкурентен. По-скоро съвета ми е да не сте прекалено твърди, защото това предизвиква обратен ефект.

Олив, Кали, това с говоренето е супер, но не работи навсякъде, по-скоро на малко места...Говориш, ако има кой да чува... като знаеш, че не става, действаш...
Наборката чува, не разбирам как и по какво учи, само с БЕЛ има драма и оказвам съдействие, но батко й е друга бира
2016/2017 клас бе тежка: имах кандидат 8- и 5-класник. След една инфактна година, в която преподавах цяла година математика (поти нямаха учител цял 6клас), за първи път поисках помощ от бабите - да се следи 7класника дали си е свършил задачите и аз да имам време за подготовката на двамата.
Бабата учител, подръка с двама БЕЛ-топ подготвящи учители в провинцията - съветват се, обсъждат.
Живех си аз в безгрижие, че всичко изпълнено, докато не ми се обади г-жата от школата по БЕЛ, за да ни обясни как се правят нещата през пръсти.... плюс от Мат-школа се получиха 2 бр. "без домашно".
Подредих ги на бързо с бабата, тя си тръгна сърдита, аз поех юздите (за щастие имаше време за реакция).
Наложих временни рестрикции. Завих, че ако няма промяна, те се удължават и увеличават, но не оставих на негова отговорност - проверявах, комуникирах с учителите. Следващо "без домашно" нямаше, осен едно забравено, но поиска да му го снимам на Вайбъра и пратя. Учителят бе проверил кой му го е пратил. Обясних му, че следващо забранено няма да пратя и за написаното домашно ще има "без домашно", което ще доведе до ограничения.
Блестящо не се справи на НВО, но бе достатъчно, за да учи това което ИСКАШЕ (и ЕГ, които искаше). Той поне знаеше от 5клас какво иска, но с хвърчене в облаците не стават нещата.
Да сме живи и здрави с баща му, че поне до 30 се очертава да го гледаме с това което си е харесал за професия. На 30 го предавам на жена му (поне за нея се надявам да не бутам)

За ИТ и жените: огромно разнообразие има в дейностите, които се изпълняват, така че има място за жените. При висшия пилотаж (да не се разбира ръководни функции) все още е почти запазена тетитория за мъжете, което не означава, че мнозинството от мъжете стават и срещу кошницата претенциите предлагат 2 реда код.

Специално за моето момче смятам, че езикова паралелка е загуба на време. Реално освен един език /който можеш да научиш и на курс/, нищо друго не научаваш. Аз съм завършила обикновена гимназия и лично я смятам за загуба на време, дори ТОХ да бях завършила, щях да имам поне още една професия.
За мен един мъж трябва да има някакви умения, нещо техническо, да може да ти свърши някаква работа, извън писането на имейли.
Извинявам се за оф топика.

Desem съгласна съм с всичко написано
повечето момчета (ясно е , че винаги има изключения) скачат според тоягата и не си дават много зор
ама чак до 30 ли ще ги бутаме, направо се отчаях