Депресия

С подчертаното съм напълно съгласна. Жалко е, когато родителите омаловажават нуждите, интересите и желанията на децата си.

На въпроса, няколко такива познавам. Явно се правят на жертви, за да привличат внимание. След известно време, когато обсъждате същата тема за пореден път, а междувременно той не е направил нищо, за да си подобри положението, ти става ясно, че такъв човек не иска да си реши проблема, просто му е приятно да се жалва.

С нуждите и желанията на децата е хубаво да се внимава и уважават, но затова хората са "Семейство", всеки прави жертва понякога за благото на тази кауза. Но, според мен това трябва да става в някакви определени норми и граници...а не да се тръшкаме и отстояваме каквото сме си решили, като пренебрегваме останалите.
 Ако децата са по-големи е хубаво да се прави "семеен съвет". Събират се всички налични индивиди правещи тази важна единица и си казва какво що какво го мъчи , какво не му харесва и какви планове има и какви средства и усилия ще се вложат.
 Тъпо ми звучи да се жертвам цял живот за децата си, щото видиш ли майка ми не ме е уважавала или нещо си в миналото. Миналото си е минало, ситуацията друга...ще пренебрегна моите нужди 1, 2, 3 пъти нормално, но в мен ще се породи чувство на неудовлетвореност, нещо като пък "що все аз да се жертвам и да мисля за другите , те да си гледат кефа"....колкото и да обичаме и държим на семейството в един момент потъваме в размисли.
Хубаво е да задоволяваме желанията и капризите на децата, и да се чувстват важни, че мислим за техните потребности, но е хубаво да има граница. Ние няма да сме вечни, хубаво е да ги научим, че понякога трябва да направят жертва и да се откажат от нещо за да направят някой друг щастлив и удовлетворен.

Не се заяждам, уважавам мнението на различните хора, не съм в техните обувки, не знам каква е ситуацията. Без нападки моля, просто размишлявам. Всеки се справя в определена житейска ситуация както сметне за добре и не сме ние хората, които трябва да го съдим.Така постъпил, това е важно за него дори и да не е правилно решението, човекът е уверен , че е постъпил както е решил сам. Затова сме хора да вземаме решения и да си носим последствията от взетите решения....идеята ми е, че трябва да научим на това децата ни....

Има родители, които мислят, че детето, понеже е дете, няма право на глас. Няма право да харесва и да се интересува от неща, които не вълнуват родителите. Родители, които очакват детето им да има същите интереси и наклонности като тях. Такива случаи имах предвид.

Специално аз не съм казала, че се жервам непрекъснато и за всичко. Жертвам се когато жертвата, която ще направя ще ми донесе повече удовлетворение, че съм направила детето си щастливо, отколкото неудовлетворение за мен самата. Но когато жертвата ще ме направи мен нещастна или ще ме лиши от нещо жизнено важно като същевременно не е жизнено важна за детето ми - НЕ я правя. В никакъв случай не следвам принципа Децата преди всичко. Но е факт, че щастието и добруването на децата ми ме прави и мен щастлива. Защо тогава да се лишавам от него Не виждам нищо лошо в това всички да са щастливи, а не само един. Наистина, щеше да ми е приятно да ида на почивка, но ми е още по-приятно да видя детето си щастливо. Лично аз не губя нищо и намирам позитивите и в това, да си седя в къщи и това хич не ме прави нещастна. Единствено се чувстваме леко странно сега като не сме всички, защото сме си свикнали винаги да сме си заедно и по правило не се разделяме

Още по приятно би ти било, мъжа да е солидарен с грижите. И да те радва, дори и с дребни жестове, които те ощастливяват. Всичко останало е преходно.

Така е. И той помага колкото може. За мен като помощ ми стига и само това, че сутрин ги буди и изпраща на училище, защото аз не мога да се дигна от кревата както и че печели достатъчно за всички и не ми се налга да ходя на работа

Скрек, мъжът ти е страхотен. Ако се беше омъжила за моя, да сте се развели сто пъти.
Вземи ми се в ръце, нямаш никакви проблеми или поне не толкова значими. За малкия син бих те посъветвала да дойдеш да му направиш пълни изследвания в бг. Аз съм доволна от лекарите тук, особено като слушам в чужбина какви са.

То Кристина и Скрек сте малко като един образ със своите едно от поне петте си лица.
Ми разменете си мъжете, па може и да откриете разликите и да се родите.

Скандинавец не бих взела.
Аз съм малко по-добре от Скрек, защото моите деца са само 2 и вече са една идея по-самостоятелни. Преди много години се чувствах точно като Скрек, но от година на година, нещата стават по-добре при нас.

"Страхотен" е мъжа. Порка вино, при болно дете. Ясен е генезиса за депресията.

Ти, разбира се, само предполагаш какво би било по-приятно, защото ако се съди по злонамерените ти коментари към конкретната потребителка, със сигурност не са те ощастливявали нито с дребни, нито с едри жестове в последните десетилетия, та жилиш като стършел. Усети се най-сетне и просто млъкни, защото не помагаш на никой, който се бори с депресия и не си полезна за темата, а точно обратното.

Злобните изрази са само в мислите Ви, госпожо. А с липса на промяна, лек няма. Да бъде уважавана една жена и радвана, с персонална грижа е вид успешна терапия. Надявам се грубия ви тон да не се дължи на противоположния ви начин на живот и липса на човешко внимание.

Магнезий+хоби+някоя хубава книга+някой албум на Чък Бери+непукизъм за хорското мнение=една идея по-малко депресии. И да не ти пука че е 2 лв. лука.

Към рецептата бих добавила и още една задължителна добавка - заетост с нещо полезно - учене, работа. Леността води до извращения.

Как се лекува депресията 😔