Здравейте, искам да отворя дискусия по един наболял въпрос, финансирането на грижите за тежко болни и неизлечимо болни (палиативните грижи). Държавата помага финансово в много малко случаи, а таксите на хосписите и други подобни услуги, не са по силите на много хора. Качествената грижа в един хоспис, с включени храна, памперси, лекарства, помощни средства и т.н. излиза над 1000 лв. месечно. Ако един хоспис трябва да мотивира служителите си по най-добрия начин (нетна заплата минимум 2000 лв. + привилегии) и да включи богата физиотерапевтична програма за всеки пациент, и да ползва технически улеснения, последна дума на техниката, таксата хвърчи много над въпросните 1000 лв.
Въпросът е, кой начин на евентуално държавно финансиране би бил най-правилен? Клиничната пътека е само един възможен вариант и смея да твърдя, че не е добър. Свидетели сме колко лесно може да се злоупотребява с клиничните пътеки, да се източват с изписване на ненужни процедури, фалшиви пациенти и т.н.. Контролът на всичко това също струва също пари под формата на заплати за контролиращите органи и скрития разход за справяне с бумащината. Получава се един омагьосан кръг: частното е непосилно скъпо, хората питат защо няма безплатно държавно, безплатното държавно се оказва, че е некачествено, бюрократично и корумпирано, тогава хората питат къде има нещо частно, че да е поне качествено и в крайна сметка, пак бедният човек е най-губещ.
Моето лично моето мнение е, че трябва да има някакъв вид задължителен или доброволен спестовен влог към пенсионния, специално за дълбока старост и/ или тежки заболявания, който да е регулиран и гарантиран от държавата, но вие какво мислите?
Въпросът е, кой начин на евентуално държавно финансиране би бил най-правилен? Клиничната пътека е само един възможен вариант и смея да твърдя, че не е добър. Свидетели сме колко лесно може да се злоупотребява с клиничните пътеки, да се източват с изписване на ненужни процедури, фалшиви пациенти и т.н.. Контролът на всичко това също струва също пари под формата на заплати за контролиращите органи и скрития разход за справяне с бумащината. Получава се един омагьосан кръг: частното е непосилно скъпо, хората питат защо няма безплатно държавно, безплатното държавно се оказва, че е некачествено, бюрократично и корумпирано, тогава хората питат къде има нещо частно, че да е поне качествено и в крайна сметка, пак бедният човек е най-губещ.
Моето лично моето мнение е, че трябва да има някакъв вид задължителен или доброволен спестовен влог към пенсионния, специално за дълбока старост и/ или тежки заболявания, който да е регулиран и гарантиран от държавата, но вие какво мислите?
