Как да разпознаем фалшиво богати хора

Аз съм живял 11г в Канада. Там работех доста престижна работа, също както и като се върнах в България.
Там над 90% от хората в офиса си носят храна, тук обратно, над 90% си купуват.
И дори не толкова, че е по-хубава храната, която е купена. Понякога да, понякога не.
Не, просто в България от много години върлува един еснафски страх, да не помислят другите, че си стиснат. И хората държат да "демонстрират" благосъстояние. Същото е и за коли, телефони, дрехи.
Често в чужбина се карат малки коли. Може и нови, ако някой е по-богат, или е зависим 100% от колата  си и му е необходимо да е 100% надеждна. Имат и скъпи телефони хората, но са ги взели на някаква промоция, за без пари, докато в България теглят заеми, събират стотинки, плюнчат левчета, карат с месеци на хляб и вода, за да си купят заветното ново телефонче, дето е с фукнции като старото, само дето цветът или емблемата му са така направени, че да личи модел от коя година е.
Аз принципно не харесвам много западния манталитет, студенината, дистанцираността и тн.
Но от горното съм попил и приел някаква част и не приемам, че трябва да робуваш и да плащаш данък "обществено мнение" за абсолютно всяка дреболия в живота си. Цялата тази паника и ужас да си "като другите" и "повече от другите" ми изглежда меко казано абсурдна.
Разбира се, тук в Бг гледам малко от малко да се съобразявам. Всеки ден ходя на ресторант с колегите (като работехме от офиса), кино театър, ресторанти. Купих си по-голям и скъп апартамент, щото имаше и такива подмятания. Само с колата още удържам фронта, въпреки че съм отнесъл тонове бъзици и подмятания. Трябвало да е БМВ, трябвало да е голямо, ново, черно, и не знам още какво. В същото време аз имам 6 гаража и си паркирам моята количка в гараж всеки ден. А тези с големите БМВта все по локвите паркират, все някой ги одрал нарочно, нарязал им гумите, окрал им дистрониците, парктрониците и не знам какво още. Отделно са в сервиза всеки месец. Къде за боя, къде за ремонт, къде за ъпгрейд. Аз моята кола от 2г не съм пипал и не съм ходил в сервиз. За човек, който си цени времето, нервите и ресурсите, това е безценно. Отделно не я мисля къде ще паркирам ако е вечер, или пък на почивка извън града.

Де да знам - Куку не споменава подобно нещо? Може нейната приятелка да спестява в ежедневието, за да й е готино на екскурзия.

При всички положения всеки си изкарва парите и има право да ги харчи или да не ги харчи както намери за най-добре.

С какво са толкова важни тези заведения. С мъжа ми харчим основно за музеи, иначе я караме евтино, на заведения сме по изключение когато сме в чужбина. Търкаме сиромашки легла и влакове, но такива неща видях, каквито не съм и мечтала да успея да видя. Благодарна съм за това. От заведения спомен няма...

Ако имаш предвид мен - не става дума за маса пари, аз далеч не поръчвам половината меню, но да не смееш да се отпуснеш малко и то не защото нямаш...просто се е превърнало в навик. Някак не ми пасва това - цяла година стискане заради няколко дни повече на почивка.
Но съм съгласна, че всеки има право да харчи своите пари както прецени. Дадох я като пример, че си има такива хора

Нее, изобщо не намеквах, че ти поръчваш половината меню
просто че хората имат различни приоритети

Абсолютно не мога да преживея "какво ще кажат хората". Да те одумват, оглеждат и обсъждат... Направо си излизам извън кожата от подобен манталитет. Преди няколко години ни предложиха с мъжа ми да се преместим в провинцията със софийските ни заплати, с хубава къща и близо до роднините ни. Отказахме. Не мога да си представя да живея на място, на което хората си знаят и долните гащи... Всичко се знае, коментира и обсъжда. Може би, ако беше в по-голям град, щяхме да се навием... И за да не е спам - постът лъха на първенющина...

Зная, и аз понякога си падам малко скръндза, старая се да спестявам.
Познавам и друга крайност - при наличие на евтин стол яде навън, щото не й се гледали същите муцуни, а после реве, че не й стигат парите и че гледала дете.

Защото тя ни покани и сметката, която си е направила е била: Елфичка ще плати. Ами жената нищо не е искала-карала си е на солети.
Аз пък ако возя някой някъде и тръгне да ми дава тон къде да ям и какво да пия, 200% ще се прибира пеш.

Най-добрите ми приятелки са с по-малко финансови възможности от мен. Ако ще ходим някъде, ги оставям те да изберат хотела и заведенията, които ще посещаваме. Предпочитам по-скромна обстановка, но скъпа до сърцето ми компания, отколкото лукс и фалшиви хора.

Ако някой се прави на богат, а не е, какво ме интересува това. Ми щом се кефи да се прави, негова работа. Нито ще го разкривам като измамник, нито пък искам той да ми се бърка как си разпределям парите в моето си портмоне.

А за кърпене, може да се окажа и аз аристократка, защото по-рано се кърпеха дрехи, та и бримки се хващаха на чорапогащници. Това не знам в замъците дали го могат.

За бримките обаче имаше специални уреди, сега май ги няма.

А защо някак си се приема за даденост, че всеки се стреми да става все по-богат и по-богат?  Това е квинтесценцията на американската мечта и американския начин на живот. Но в Европа има доста изключения. Аз например не напирам да ставам богата, за мен целта е да не работя. Мързелива съм и не ме влече да драпам без почивка за някоя нула в повече.

Как е възможно да не работиш, ако не си много богат? Това е лукс в днешно време.

Ми може. Сутрин ако съм гладна ставам и обикалям контейнерите. Ама имам свободата ако повече ми се лежи да си доспя. Когато ми е кеф, тогава ще направя обиколката на кварталните контейнери. Готино е, няма стрес.