Как да разпознаем фалшиво богати хора

Ето, това е истински проблем и такива хора би трябвало да се коментират с искрено презрение, да се преследва и изкоренява такъв манталитет. Не, че някой си цени парите, които изкарва и не се чувства длъжен да поддържа измислен стандарт за пред хората - яла солети, които все пак не е крала, спи на евтино място, което сама е платила и т.н.
Авторката е от тези, които не откроиха истинския проблем още в началото и само разлая кучетата с несъщественото. Не са си направили добре план за пътуването предварително, не са помислили и двете, че на път не се тръгва без пари, а наличието на малко дете предполага да се провери къде ще се спи, яде, ходи и така.

Адекватен коментар, браво.
Въпреки че "пълна" самота е относително нещо.
"Пълна" ще е, ако си в пустиня, или в планината, някъде на 6000 м., ма пак ще имаш компанията на животинки, калинки, и бръмбари.
Ограничен можеш да си също, ако не търпиш масата, както съм аз, и тесен кръг от хора около мен.
Много са малко тези, които устояват, и не се "промиват", дори да искат, пак почват да следват и копират модели, ставащи продукт на съвремието, с овчо мислене и поведение, там заедно с другите.

Е, то и двете са си правили сметка да разчитат на парите на другата. И... изненада!
Много му се чудих на заглавието – на кого му пука дали един богаташ е истински, или фалшив? Ама явно има хора, на които им пука – сигурно е много неприятно да разчиташ на чужди пари, а да се окаже, че са мит.

На мен лично заглавието ми прозвуча като: "Как да разпозная от пръв поглед онези, от които не мога при нужда да получа нищо и не си струва да общуваме?", което ми е също противен манталитет.

Затова не трябва да се пише под афект и да се обмисли какво точно искаш да попиташ аудиторията.

За пореден път се налага авторът в следващи коментари да доуточнява и накрая историята завива в неочаквана посока.

Използвачите виреят необезпокоявани там, където им се позволява да го правят. Един, два, три пъти и ако си наблюдателен ще се усетиш и ще врътнеш "кранчето". А може и един хубав урок да им дадеш, въпреки че такива са оперирани от чувство за срам много често.

Ниес децата, винаги сме ходили с резевации в Гърция. Само първият път ни закараха едни приятели и тогава стана малко драма, защото ни бяха обещали, че имало места в "тяхната" къща, а нямаше и ние трябваше да си търсим сами.
Ама те са си такива, малко странни. Последният път ги поканихме в нашата къща, те си намериха някакъв супер забутан хотел. Поканих ги на РД вкъщи, всичко приготвено, те си носиха бира и си пиха от нея.

Амчи как иначе? По чия вина са изгонени Адам и Ева от рая? Заради кого се е водила Троянската война? 

Заглавието на темата е супер пошло и сметкаджийско. " Как да разпознаем фалшиво богатите хора", демек как да не се прекараме да дружим с простосмъртни, ами да отсяваме истинските богаташи. Пфу.

И под арката съм виждала нощем седнали младежи да похапват и пийват. От този площад,  по Champs-Élysées има пейки. Има и едно паркче, където може да се направи пикник, макар че малко хора ще се изтъпанчат точно там. Лятото навсякъде се правят пикници.

Буркани едро смяна лютеница купувах от турския магазин в предишния квартал. После имаше и български. Е, не са като тази на баба ми с моркови и чушки и без домат, но една хърватска или босанска се ядваше.

Самуни тук има навсякъде. Има си и специална дума, miche (голям кръгъл хляб). Pain de campagne или селски хляб се казва и продаваните в хлебарниците бият българските и като вкус, но и като изработка и са с истинска закваска някои. Има пълнозърнести, с брашна от ечемик, просо, всякакви. Никой живял тук няма да се учуди на самун български хляб. Аз не бих ги различила.

Сирена има всякакви, включая фета (бяло овче или козе, краве, като българското), кашкавал/кефалотири. В турските магазини има и евтини, с добавено палмово масло, в кутии. Френските сирена, които са 8 категории - меки с мухлясала кора, полу-твърди с измита кора, сини и други и  са над 250 вида според района  По закон в сиренето може да има само мляко или извлек от мляко и ферменти, евентуално билки, но не и палмово масло или друг боклук.  Много от тях са по-миризливи от българските.

Казва се "Du pain, du vin et du Boursin" - хляб, вино и Бурсен (вид сирене) - реклама на сиренето от 1966 г.

Нищо ново под слънцето.

Мозъкът ми свързва хляб и сирене с Франция, Италия, Швейцария. България и Гърция гинсвързвам с баница, спанакопита, баклава и грис халва.

Няма как да ходя някъде, без предварително да се знае и да е уточнено всичко.
Тук няма място за "случайност".
Който го прави, да си сърба попарата, не си си подбрал хората около себе си.
Когато поканя някой да ходим някъде с моята кола, никога не съм искал да се дели, каквото и да било, и то лично моя е, всичко плащам аз, с фирмена и баба знае. По-натам ме очаква и то висок клас, но знам откъде съм тръгнал, и още по-малко ще търпя врели-некипели изпъления.

Абсолютно кокошкарско поведение.
Много не се замислят, че не е проблемът в 10-те, 30-те литра гориво, а в амортизирането на колата, по-скоро.
Въпреки това, на мен не ми пука, тя е, за да върши работа. Купил си, караш, ще поддържаш.

Кокошкари общо взето не търпя и нямам около себе си.
И тук не говорим за възможности, ерго, аз имам 100 лв., ти 10 лв., а за начин на мислене и поведение.
Парите не са никакъв проблем в едни истински отношения, каквито и да са.
За повечето неща от живота съм бил и от двете страни на барикадата, и знам какво е.
Оттук и не търпя неадекватно отношение и поведение, и няма как да се ангажирам, за каквото и да било с неадекватници.
Има една приказка - има човек, има проблем, няма човек, няма проблем.
Това се прехвърля в/у всичко в живота.

Точно тук е разковничето според мен - кой какво разбира под това да те поканят. Ако поканя някого някъде по конкретен мой повод, аз ще плащам, но ако предложа на приятелка да отидем на кафе или да отскочим уикенда до Копривщица, аз ли трябва да поемам разноските. Не мисля, освен ако и тя не отвръща със същото. Тогава няма да издребнявам дали аз съм платила 5 пъти, а тя 4, но когато е едностранно, все в един момент човек започва да се чувства като глупак.

Като се събираме да хапнем и пийнем с някои приятели после настава цирк - никой не помни кой е плащал предния път (не ни е до това и никой не го смята за важно), но за всеки случай всяка вика "Сега е мой ред". И почва едно пазарене кой да плати, ама с обратен знак
Пак на групови сбирки като дойде сметката всеки си смята наум колко му е консумацията и хвърля някакви пари на масата. И нали казват, че този който урежда сметката или губи, или печели, ама при нас всеки (от страх да не мине за муфтаджия и циция) се подсигурява и закръглява нагоре и накрая не само има за сметката и за бакшиш, ама и доста остават отгоре. И понеже и плащащият не иска да мине за муфтаджия, се е случвало да допиваме останалите пари

Зависи от случая.
Например ако ме закарат някъде с колата, аз ще настоявам да плащам бензина.
А в друг случай да ме поканят на гости у техен дом, ще искам да купувам хубаво вино и качествен десерт.
А пък да ме покани на ресторант мъж на среща, не виждам смисъл да нося подаръци или да плащам нещо.

"Канещият плаща" е универсален принцип. Но трябва да се усещат нюансите. Докато един мъж ухажва една жена той я кани и той плаща. Но след като станат двойка не е редно жената да се държи като държанка, тогава вече не я канят, а двамата излизат заедно. Има разлика. Ненавиждам светогледа "мъжът винаги плаща, а моите пари са си мои". Освен ако не е милионер, а ти сервитьорка, тогава е смешно да се навираш с парите си.

Също и "По-старшият плаща", но и там има нюанси. Например след успешна сделка отивате да се почерпите - плаща шефът, без значение дали лично или с фирмени пари. Но като отивате заедно на ежедневен обяд всеки си плаща. Или отивате да видите детето си в университета и каните съквартирантите на вечеря - пак плащате вие, не децата. Водите детето на лагер и вземате и чуждо дете. Като спрете да обядвате и дума не може да става онова да си плаща, нали?

Така и така стана дума за Париж,та се сетих за невероятните муфтаджии там! Случвало ни се е както си седим отвън на масата пред някое кафене,да дойде добре облечен и явно заможен французин,да посочи с пръст кутията цигари и без да поиска разрешение да си вземе цигара! И отгоре на това най-нахално да поиска огънче! Сякаш това е най-нормалното нещо на света! За французите нахалството е добродетел!

Гледах по тв някакво предаване с Джейми Оливър във Франция. Той седеше в заведение навън и ядеше сушени колбаси. Един господин отиде при него и си взе направо от колбасите без да пита и без да сочи. Аз леко се потресох, но Джейми го преживя по-лесно.