А грижещите се за болен родител едва ли са все бедняци. И едва ли са тип хора, които няма да са грижовни към жената и децата си някой ден. Именно в тяхната грижовност се познава това им присъщо качество. Малко ли примери от живота има за хора на млада и по-зряла възраст, зарязали родителите си на произвола на съдбата? Те ли минават за по-качествени Човеци?
На млади години искаме младежка среда, не болни родители. В моите очи мъж, който живееше с мама беше Муньо, а и в северна Европа не е прието. За какво да си напусна моите родители за да ида да се натискам у чужди?
Хедонистите искаме хахо хихи, а това не винаги е възможно с болен родител. Тъпо е, скучно е, да речем.
Грижовен към мама не става непременно грижовен към децата, а и в началото на връзка не предвиждаме деца.
Жените искаме здраво потомство и съответно болест на родител на мъжа го декласира леко.
Май в държави с добър стандарт, добро, безплатно здравеопазване, индивидуализъм и социални помощи и пенсии болен родител не е голям turn off, но в семейни и където се очаква снаха да гледа свекърви болен родител е плашило за кандидат-снахи.


Тук-таме някое точно и адекватно мнение, шегите ги оставям настрана, ясни са.


, ако не полага и усилия за тялото си, да хване мъж, който може да има всяка, ще й е много трудно. И отново пояснение - очилата сами по себе си не са проблем, всеки слага рано, или късно.

