Мъж Козирог - 3

Но си го обичаш, както написа. И искаш логично да си обясниш всичко ненормално. Дори си склонна да му стъпваш на пръсти, да мълчиш и да приемаш, че за всичко ти и детето имате вина. Любовта е нещо съвсем различно....

Да,обичам го все още.Но в никакъв случай нямаме само аз и детето вина!!!Не го мисля,нито съм го писала това!Ако да откажа гордо два пъти помощта му-е стъпване на пръсти от моя страна,ок.Но не е.Нарича се достойнство,което имам и показвам.Също не съм му мълчала-в деня,когато каза,че си тръгва,му казах всичко,което мисля,право в очите.Сега му отговарям умишлено кратко в смс-а,защото не желая да общуваме-каквото мисля и исках,му го казах очи в очи.

А всъщност каква е идеята на най-първия ти пост?!

Споделяне.И както писах-толерирам градивната критика.Грубите нападки не ги приемам лично😊

Ама наистина, излез от романа и започвай да градиш живота на детето си, след като не зачиташ своя. А именно - започни с издръжка. Ум не ми го побира как ще отказваш?! Прибери си достойнството в джоба, късно е за него.

Да откажеш помощ било гордост и достойнство.....Това не е помощ, това е изпълнение на неговите задължения. И не е гордост и достойноство, а неразумност. Да взимаш пари от майка си понякога, а от него - помощ - не.
Иделано му идва. Вече има оправдание - два пъти ти предложих помощ, ти отказа, справяш се идеално сама, за какво съм ти аз....

Припознал ли е детето?

Именно-справям се идеално сама и това се нарича достойнство!😊Не е ясно точно какво има предвид като предложи помощ два пъти,никъде не съм писала,че е финансова,самата аз незная каква точно е ,нито искам да знам

Екстра му е, мда. Жена мечта си е намерил.

Изобщо н ете разбирам за какво говориш.К'во достойнство,к'ви неща.Човека е родител и си има задължения.Ти пък взимаш пари от майка си и чакаш да получиш помощи.За какво оправяне става въпрос.Помощите свършват в един момент,запасите настрана също,както и помощт аот майк ати,а детето расте пък от друга страна и ням ада кара само на мляко и пщрета.Вземи да свалиш розовите очила.Лично аз тук любов не виждам,но може и да е,заради това,че е форум и си има и лични неща,които не бива да се казват.Но пък твудно някой може да ми каже,че има чувства,когато 2 месеца не вдигнеш дори тел.да чуеш бременната си жена.
Ама аз не съм от розово гледащите,въпреки,че съм въздушна Везна.И никог ане съм слушала какво ми се говори,а винаги съм гледал акакво се прави.
Осигури си бъдещето на детето и стиг аглупости за празно достойнство.Човека едва ли ще се впечатли,просто го улесняваш до края

Не се справяш сама, щом взимаш пари от майка си и си точиш спестяванията. В момента лишаваш детето си от полагащата му се издръжка от бащата. Може нищо да не му липсва, но ти искай постоянна издръжка, и ако ти е толкова излишна /но видно не е/, му я спестявай в депозит. Тези пари му се полагат на детето и след време може да са му в помощ. Криворазбраното ти достойнство само улеснява бащата да се развява необезпокояван. Не знам защо въобще още стоиш в неговата държава. Върни се тук, където ще имаш близки и роднини, които да ти помагат в случай на нужда. Поне аз не бих стояла сама в чужда държава и безработна, зависеща от някой, който даже не го знам къде е. А ако съм бременна, и бащата не ме потърси два месеца, за мен това ще е краят, и повече не бих разчитала на този човек за нищо.

Нещо не схващам пред кой точно го демонстрираш това достойнство.
За пред себе си.
Никой няма да те потупа по рамото, а ошетяваш детето.
Когато двама души започнат си мерят достойнство, кой е пО  най - е време за край. Или някой да сложи точката.
А ти си тази, която не искаш да приемеш ситуацията.
Ще настъпи моментът, обаче не ощетявай детенцето си.
То не е виновноа и няма да ти каже *браво за проявеното достойнство, мамо. *
Така, че багажчето и далеч от бащата, млада си, и все още вярвам се намират свестни мъже.

То в тази история достойнство няма. Тръгнал си е. Ти си сама и се надяваш да се върне при теб и бебето. Даже не знаеш какво мисли. Та какво достойнство? Евентуално само бебето има такова в конкретната ситуация

Emma85,не знам дали ще съм полезен по темата,но ти всъщност какво искаш?Един Козирог рядко е безотговорен и обикновено,когато си тръгне...е завинаги.Та,ако очакваш да се върне...според малко вероятно.С оглед на това,че си в Австрия и там нещата с квартира и работа са трудни..не знам защо си му отказала помощ-сама трудно ще се справяш там.Според мен му е важно детето повече и иска то да остане да живее в Австрия.Но това си е само моя хипотеза.Най-добре му кажи,че искаш да поговорите сериозно.Питай го директно дали още те обича-надали ще те излъже.Питай го и как си представя вашите отношения оттук насетне.Остави го той да ти каже как вижда нещата и по натам вземи решение за себе си...какво да правиш.
Не знам как сте се събрали..Аз като типичен козирог...не понасям близнаци-прекалено приказливи и ненадежни са ми. А сутрин като стана...имам нужда от половин час да се разсъня и да си изпия кафето в тиха и спокойна атмосфера,Абсурд е да изтърпя в тоя момент някой да ми бърбори на главата.Да не го приемеш лично сега-не се отнася само за жени близнаци...Дано съм успял да помогна.

Благодаря!Писано от мъж Козирог звучи на място.Оценям помощта!Този път няма да влизам в подробности,понеже агресията не ми допада.Знам какво искам и затова сме дошли с детето,говорили сме по темата,наясно е и той.Зная,че той не е от приказливите,но именно това ни събра(колкото и нелепо да звучи!.Хареса му,че можем да говорим с часове по всякакви теми и никога не ни е било скучно,говорили сме по цели вечери.Точно затова не очаквах да изтъкне това като причина за раздяла.Да-Козирозите са известни с факта,че са отговорни и лоялни,но той показа обратното и то няколко пъти,още повече,че бях бременна.Може би е изключение от правилото или просто характер,необвързан със зодията.Намерила съм си работа,организирала съм си живота в момента.И да-има и несериозни Близнаци и точно обратното на такива има-каквато съм аз-Марс ми е в Близнаци и Луната в Рак,смесица ми е и от това характера,нито съм повърхностна-точно това и той каза,че харесва в мен.Може би има (и) друга причина за тръгването му,няма как да зная със сигурност.Безнадеждна пък грам не съм-каквото кажа,го изпълнявам,държа на чистота и лоялност в отношенията.Да-може би съм го дразнила с нещо докато беше при нас,идеална не съм ,както и той..Но не го играя жертва,а гледам 24 часа сама детето ни,плюс че си намерих работа.Питала съм го естествено и то много скоро беше-каза,че има чувства и ме обича,но конкретно в съжителството ни не е щастлив,какво значи това,само той си знае.Сега съм на кладата вече,усещам го 😄 Благодаря за споделеното😊 И не-не приемам нищо лично тук,още с включването ми,знаех,че ще има всякакви мнения,съвети и(ли) нападки.