Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Американски Versus Латино сериали - Тема 11

  • 297
  • 8
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 323
Добре дошли в новата тема ! Cake Coffee Beers
Доста е постна , но едва намерих  проклетия бутон Blush
Надявам се да  е забавно с новите епизоди !
Писах на Дейвид за съдействие , но вероятно е зает . Може би следващия път  Hands Plus1

# 1
# 2
  • Мнения: 1 417
Хиляди благодарности, Ели-ТАЛ Flowers HibiscusTwo HeartsFlowers HibiscusFlowers Hibiscus

Да ни върви с по-хубаво съдържание на сериалите новата тема!

# 3
  • Мнения: 5 323
Попаднах на един весел разбор на ДиК Joy
Дано да ви се включва  автоматично превод , за тези , които не могат да си четат на английски Hands Plus1
https://soaps.sheknows.com/the-bold-and-the-beautiful/soapbox/58 … a-wedding-fiasco/

# 4
  • Мнения: 1 417
Попаднах на един весел разбор на ДиК Joy
Дано да ви се включва  автоматично превод , за тези , които не могат да си четат на английски Hands Plus1
https://soaps.sheknows.com/the-bold-and-the-beautiful/soapbox/58 … a-wedding-fiasco/
LaughingLaughingLaughing
Съвсем точно е написано. (Е, има фактологична грешка – Никол и Зенде нямат дъщеря.)
А от тоя портрет вече ме втриса. ДиК не са много по свръхестественото, но имахме плаваща глава, Тейлър и Карълайн се помотаха като призраци или ангели. Могат да направят нещо в стил „Портретът на Дориан Грей“. Един ден Куин се събужда, търчи да види дали портретът е още на стената и вижда вместо себе си грозен демон. Satisfied

# 5
  • Мнения: 740
Записване в темата. Хайде да видим тази за колко години ще се изпише хахаха...Smile

Поздрав с малко музика:

# 6
# 7
  • Мнения: 1 417
Стари новини, но какво да се прави. Още не съм успяла да изгледам всички нови епизоди.

ДиК, епизод 8376
12.10.2020 г.

Скрит текст:
Лиам и Стефи са в центъра за рехабилитация.
Лиам: „Всеки път, когато идвам, изглеждаш все по-добре.“
Стефи: „Това е целта.“
Лиам: „Виждала ли си баща си?“
Стефи: „След като истината излезе наяве? Да, видях го преди два дни.“

Лиам: „Значи знаеш за него и Брук?“
Стефи: „Че отново са заедно въпреки Куин и Шона? Да, знам.“
Лиам: „ОК ли си с това или ...“
Стефи: „Да, всичко е наред. С Брук не се разбираме винаги, но тя е от семейството ми. И баща ми я обича. Сигурна съм, че дядо е бесен на Куин.“
Лиам се смее: „Вероятно Куин е сериозно ангажирана с поправяне на щетите.“
Стефи: „Дааа. (Лиам я зяпа.) Какво?“

Лиам: „Нищо. Не мога да повярвам на подобрението ти. Изглеждаш почти напълно като себе си.“
Стефи: „Нямам избор. Трябва да се прибера у дома при дъщеря ни.“

Стефи гледа клипче с Кели.

Стефи: „Момичето ни толкова ми липсва. Знам, че с Хоуп се грижите добре за нея.“

Лиам: „Да, освен това Бет и Дъглас обожават, че е с тях. В къщата е истинска лудница.“

Лиам: „Ще се случи, Стефи, много скоро. Ще се върнеш и ще бъдеш по-добра и по-силна от всякога.“
Фин отваря вратата зад гърба на Лиам: „Виждаш ли, с Лиам може да сме съгласни за нещо.“

Стефи му се усмихва, Лиам изхъмква едно здрасти.
Фин: „Изумителна е, нали?“
Лиам: „Да, така е.“

Фин: „Приела си сериозно работата, която имаш да свършиш. И не се заблуждавай – рехабилитацията е работа.“ Фин се разполага удобно.

Фин: „Но резултатите, които виждам пред себе си, са чудесни.“

Стефи потвърждава, че се чувства добре: „Но не го направих сама. Ти беше там, помогна ми.“
Фин: „Можеш да разчиташ на мен за всичко.“
Лиам: „Изглежда, че си готов да направиш доста, като става въпрос за Стефи. Даваш й малко повече лично внимание, отколкото може да очаква от обикновен лекар.“

Фин: „Технически погледнато, вече не съм й лекар. Аз съм ...“
Стефи: „Моят защитник. Много съм благодарна.“
Лиам: „Аз също.“

Лиам: „Наистина го мисля. Благодарен съм, че получаваш грижите, подкрепата и вниманието, от които се нуждаеш. (Лиам чопли облегалката на стола и хвърля погледи към Фин.) Защото не е така, както беше преди, когато тя беше пристрастена към болкоуспокояващи, а ти не го видя. Не че някой от нас го забеляза, е, аз донякъде забелязах, но не съм й лекар.“

Лиам: „Стефи, знам, че това е дълъг път. И че процесът на възстановяване може никога да не приключи. Но ти си боец и ще спечелиш тази битка. Когато пресечеш финалната линия, с Кели ще те чакаме.“
Стефи: „Благодаря ти.“

Фин: „Не се тревожи, Лиам. Ще се уверя, че Стефи скоро ще се прибере у дома при Кели.“


Фин: „Мислех си, че никога няма да си тръгне."

Стефи: „Престани.“
Фин: „Знам, Лиам е постоянна част от живота ти.“
Стефи: „Баща на дъщеря ми.“
Фин: „Освен това имам чувството, че не е лесно човек да те забрави. Надявам се, че няма да ми се налага да опитвам, защото бих искал да мисля, че ще сме заедно дълго време.“
Стефи също очаква да прекарва приятно време с него.
Фин: „Трябва да те предупредя, може да ме харесаш. И то много.“

Стефи разбира, че нещо безпокои Фин, трябва ли да предположи какво?
Фин: „Привързаността на Лиам към теб. Разбирам го. Вие сте били влюбени, женени, имате това красиво момиче.“
Стефи: ‚Да, имаме минало, грижа ни е един за друг, свързани сме чрез Кели.“
Фин: „Това е много багаж.“ Но Стефи се смее с усмивката, която озарява Вселената според Фин. „Виждал съм топлината, която носиш на всички около себе си. Не те познавам дълго време, но означаваш все повече за мен с всеки ден. Срещал съм много жени, но никоя като теб.“



Хоуп: „Предполагам, че не искаш да говориш за Никол и какво се е случило в Париж.“

Зенде: „Предпочитам да не говоря.“

Хоуп уважава това: „Няма да любопитствам, въпреки че съжалявам, че с брака ти не се е получило. Дори и да е било правилното решение, пак може да е болезнено.“
Зенде го оценява.
Хоуп: „От егоистична гледна точка е добре дошло, че си тук, защото със сигурност можем да те използваме за новата колекция ‚Надежда за бъдещето‘.“
Зенде: „Точно това искам – да се захвана с работа.“
Зоуи се кикоти: „Виждала съм някои от последните модели на Зенде. Красиви са.“

Зенде: „Истина е. (към Хоуп) Ти вече ме впечатли с посланието си за социално приобщаване и овластяване на жените.“
Зоуи: „Ще бъде много важна кампания.“
Хоуп: „Със сигурност е актуална. Което означава, че вие двамата ще работите заедно доста време.“
Зенде (към Зоуи): „Можеш ли да се справиш?“
Зоуи: ‚Може да е предизвикателство, но съм готова да го приема.“

Зенде пуска лека усмивка и се заглежда в рисунките си. Зоуи прехапва устни.

Продължават да си говорят за колекцията. Зенде ще се радва на мнението на Зоуи, тъй като са екип.
Зенде се обръща към Хоуп, Томас се появява на вратата): „ Говорила ли си със Стефи, откакто е на лечение?“

Хоуп сгъва някакви парцалчета (мостри за платове) и още не вижда Томас: „Лиам я посещава често.“
Зенде: „Как се справя?“
Хоуп: „Казва, че напредва.“
Томас: „А тя не трябва да се справя в заведение за рехабилитация. Не трябваше да е зависима.“

Всички малко се напрягат.

Томас (към Зенде): „Дядо ми каза, че си в града. Колко дълго ще останеш?“

Зенде: „За обозримото бъдеще.“
Томас: „О, Никол с теб ли е?“
Зенде: „С Никол вече не сме заедно. Дядо не ти ли каза?“
Томас: „Какво да кажа – ‚поздравления‘ или ‚съжалявам‘?“
Зенде: „ ‚Съжалявам‘ е подходящо.“
Зоуи решава да разчупи неловкото мълчание: „Какво те води насам, Томас?“
Томас: „Нещо, което трябва да поправя. Извърших лоши неща, семейството ми се разгневи, но получих това, което заслужавах. Оттогава работя върху себе си, работя с майка си. Трябва да стана от резервната скамейка и да се върна на работа. Хоуп, работя върху няколко нови идеи за следващата ти колекция. Бих искал да ги прегледаме заедно.“
Хоуп: „Всъщност реших да работя предимно със Зенде.“
Томас е леко изненадан.


В кабинета на Ерик е тегаво.
Хоуп поглежда замислено към Томас.

Томас заглежда Зенде.

Томас: „Знаеш ли, Зенде, наблюдавах напредъка ти, докато беше в Париж. Развил си се като дизайнер. Много по-бързо, отколкото очаквах.“
Зенде: „Благодаря. А какво ще кажеш за себе си, Томас?“
Томас: „Какво имаш предвид?“
Зенде: „И аз се държах в течение за теб. За всички откачени неща с Хоуп, Бет и Зоуи. Изгубил си перспектива, а?“
Томас признава, че е допуснал сериозни грешки: „Бях подобаващо наказан и сега съм по-добре.“
Зенде: „Не те съдя.“
Томас: „Но така звучи.“
Зенде: „Е, аз също съм част от това семейство.“

Зенде: „Исках да чуя това, което току-що каза. Че осъзнаваш колко си прекалил.“
Томас: „Никога няма да спра да се извинявам и на двете ви за стореното, как ви нараних. Зенде е прав. Бях извън контрол. Направих ужасни грешки  и нараних хората, които обичам най-много. Но искам възможност да покажа, че съм по-добър от това. Трудно е, това може да се възприеме само като думи. Не очаквам да ми простите веднага. Но ви казвам, че искам да се върна в семейството и във Форестър. И ако ми дадете шанс, ще ви покажа колко съм искрен.“


(После Зенде и Зоуи са в дизайнерския офис.
Зоуи благодари на Зенде, че се е изправил срещу Томас заради отношението му към нея и Хоуп.
Зенде ще държи Томас под око.)

Томас: „Беше ли изненадана, когато Зенде внезапно се прибра?“

Хоуп: „Да, всички бяхме.“
Томас: „Не и аз. Чух, че нещата между него и Никол не вървят. Но не знам нищо конкретно, ти знеш ли?“
Хоуп: „Зенде не иска да говори за това.“
Томас: „Каква ирония. Никой не знае каквя е ролята му в края на връзката им, но може да седи тихичко тук и да ме обвинява.“

Хоуп: „Не мисля, че правеше това.“

Томас: „Не? Може би съм малко отбранителен.“
Хоуп: „Искаше да говориш с мен насаме.“
Томас оценява, че му е отделила време: „Преживяхме много. Всъщност аз те подложих на много. Разбирам, че се колебаеш да работиш с мен отново. Но не мисля, че някога съм те разочаровал като професионалист. Кажи ми, ако греша.“
Хоуп: „Не си. Ти си и винаги си бил чудесен дизайнер.“
Томас: „Това казвам, аз съм ужасно добър. Всъщност съм най-добрият. Имам таланта, опита, родословието. Аз съм Томас Форестър – наследник на ФК и работим отлично заедно.“

Томас: „Аз съм човекът, с когото трябва да работиш, Хоуп. Аз, а не Зенде Домингес.“



Бил, Джъстин и Уайат обсъждат ситуацията със Стефи в офиса.
Уайат разсъждава, че може да се случи на всеки. Бил заявява, че Стефи е получила тласък от него.
Уайат: „Не го прави, татко.“
Бил: „Истина е, Уайат. Нищо нямаше да се случи, ако не я бях блъснал.“

Джъстин си прочиства гърлото, защото срещата е в застой.

Уайат: „Татко, знам, че си загрижен за Стефи. Но тя ще се оправи. Случилото се беше нещастие, но никой не е умрял. А и ти не си причинил зависимостта на Стефи, така че се успокой.“
Джъстин: „Слушай сина си, Долар Бил, той говори истината.“

Бил: „Чувам ви, а и ме познавате. Аз съм последният, който ще се отдаде на чувство за вина. Но е Стефи, така че е различно. Ако не друго, искам да й помогна, а не да допринасям за болката й. Искам да се възстанови на 100 %, да се радва на живота и годините с Кели.“
Уайат: „И ще го направи. Тя има огромна подкрепа – семейство, приятели и всички нас в тази стая. И да не забравяме Лиам.“



Бил е раздразнен.

Влиза Лиам, който също е раздразнен.

Бил: „Къде беше?“
Лиам: „В клиниката за рехабилитация.“

Бил: „Ето защо е тази  ... енергия.“
Лиам: „Ако говорим за възстановяването на Стефи, тя ще е добре.“
Бил: „Тогава защо си разтревожен?“
Лиам: „Добре, знаеш ли какво е? Лекарят е. Онова момче – Фин.“

Лиам: „Не знам как се предполага да му се доверя, като не си мисля, че изобщо е добър в работата си.“

Лиам: „Как дори не забеляза симптомите й на зависимост, които аз видях. Не че не се е опитвал да прекара всеки възможен момент с нея.“

Бил: „Лиам, неприятно ми е да ти го кажа, но дали му вярваш, не е от значение. Зависи дали Стефи му се доверява. Той й помага, нали?“
Лиам (неохотно): „Сега ... да.“
Бил: „Е, това е добре. Стефи се нуждае от цялата подкрепа, която може да получи, за да премине тази ситуация, в която аз я поставих.“
Лиам: „Нали няма да се измъчваш за нещо, за което никой не те обвинява?“
Бил: „Не мога иначе, Лиам, мисля за нея през цялото време. Чудя се как се справя.“


Лиам: „Не съм достатъчно ясен. Възстановяването на Стефи върви добре. Но тя още е уязвима.“

Бил: „Не се съмнявам в това."
Лиам: „Добре, опитай се да не го забравяш.“
Бил: „Какво означава това?“
Лиам: „Означава, че ... ъъ, ъ.“

Лиам: „Стефи буквално се бори за живота си. Целият й фокус и енергия трябва да са насочени навътре. Приоритетът й трябва да е да се отърве от тази зависимост, за да се върне при Кели.“
Бил: „Лиам, прекрасно се справяш, като казваш очевидното. Но имаш ли нещо, което искаш да кажеш?“
Лиам: „Искам да кажа, да кажа, татко, агрррххх... Разбирам, че се тревожиш за Стефи, очевидно си разтревожен.“

Лиам: „Но когато започнеш да говориш така - аз мисля за Стефи непрекъснато, съжалявам, но аларма се задейства в главата ми. Стефи не трябва да бъде притискана сега. От мен, от теб, от когото и да е. Тя се нуждае от пространство.“
Бил: „Като че ли най-много от теб. Ще ти задам въпрос, Лиам. Толкова много защитаваш Стефи от всички или от мен?“

Бил: „Искам да съм сигурен, че посланието ти ми е напълно ясно. Да не ми казваш да стоя далеч от Стефи?“

Следва продължение от миналата седмица.

# 8
  • Мнения: 1 417
Няма да оставя Куин ей така. Smiley
А и началото на романса между Зоуи и Зенде, не че някой го интересува много.

ДиК, епизод 8372
06.10.2020 г.
Скрит текст:
Шона се размотава в къщата на приятелите си. И си спомня едновременно думите на Куин и моменти с Ридж.



Куин: „Какво каза току-що?“

Брук: „Чу ме, Куин. Церемонията няма да се състои. (Куин се смее.) Няма да позволя! Не и докато с Ридж още се обичаме.“
Куин: „Няма такова нещо като ти и Ридж! Ти и Ридж сте в историята. Приключихте. Кога това ще проникне в дебелата ти глава? Ридж ще излезе отвън, ще застане пред цялото си семейство и ще се врече на Шона. Ще покаже ясно, че Шона е неговото бъдеще, а не ти.“
Брук: „С Ридж още може да имаме бъдеще.“
Куин: „Ти си в пълна заблуда. Поканих те тук, защото мислех, че ще ти стане по-лесно, като видиш, че любовта им е истинска.“
Брук: „Покани ме тук, за да ми го навреш в лицето. За да се поздравиш с победата.“
Куин: „Е, ти не го понасяш много добре. Може би просто трябва да си тръгнеш.“
Брук: „Би ти харесало, нали? Да се махна и да оставя церемонията да случи.“
Куин: „Тя се случва! Семейството чака. Картър е готов да я ръководи.”
Брук: „В такъв случай всички ще са много разочаровани. Защото съм тук да я спра, Куин, завинаги“

Куин: „Чуй какво ти казвам. Няма да спреш нищо. Имаше възможност след възможност с Ридж и развали всичко.“

Брук: „Не казвам, че не съм правила грешки.“

Куин: „Грешки? От десетилетия причиняваш на този човек само мъка и разочарование. Това е ужасно, ти си ужасна.“
Брук: „Това е невероятно, като се има предвид, че го казваш ти. Но знаеш ли какво, не става въпрос за теб.“
Куин се блещи: „Знам. Не става въпрос и за теб. Става въпрос за Шона, а ти й проваляш големия ден.“
Брук: „Да. Къде е Шона? Горе ли е?“
Куин: „Не, в къща на приятели е, приготвя се за церемонията. И ще бъде сияеща булка. Такава булка, каквато Ридж заслужава. А това ще бъде церемонията, която най-добрата ми приятелка заслужава.“
Брук: „Ако Шона ти е най-добра приятелка, защо искаш да се омъжи за Ридж, като знаеш, че обича мен?“

Куин: „Вие двамата имате дете. Нищо повече. А и без това няма значение, защото Шона и Ридж вече са женени. Вегас – помниш ли?“

Брук: „О, спомням си. Но не мисля, че Ридж си спомня. Може и да си спомня, че е ходил във Вегас. Но не си спомня да се е обвързвал с Шона, както се предполага.“
Куин: „Е, това ще се промени днес, нали? Ще си спомня всяка дума от обета си към Шона и нейния към него. Ще застанат пред цялото семейство и ще си обещаят любов и ВЯРНОСТ.“

Куин: „Ще бъде красива церемония, която всички ще помнят и ценят да края на живота си. Приеми го, Лоуган, или ...“
Брук: „Искам да видя Ридж. Той горе ли е?“

Куин: „Може би да, може би не. Но със сигурност знам, че не иска да вижда теб.“
Брук: „Ще го повярвам, ако го чуя от него.“
Куин: „Какво си мислиш, че Ридж внезапно ще каже ‚Боже мой, Брук, обичам те.‘? Въпреки че замина за Вегас с Шона и се ожени за нея? Въпреки че се съгласи за днешната сватба? Ридж приключи с теб. Приключи с безконечните ти предателства. Трябва да се примириш, Брук. Защото Ридж вече не е твой. На Шона е и винаги ще бъде на Шона.“
Брук: „Винаги съм си мислела, че ти и Шона сте причината с Ридж да сме разделени. Погледът ти в момента го потвърждава.“
Куин: „Мислиш, че можеш да дойдеш тук и Ридж ще е твой, за да го вземеш. Той вече не е податлив на това, което предлагаш. Особено в сравнение с Шона.“
Брук: „Това е достатъчно“
Куин: „Не, не, не е достатъчно. Тъкмо започвам.“
Брук: „Не. Качвам се горе.“
Куин: „Само през трупа ми!“

Куин: „Няма да развалиш този ден за Шона или за Ридж! Най-накрая е свободен от твоята поквара и няма начин да се върне към онзи живот с теб! Особено щом Шона може да му даде живот, който ти никога не си могла. Тя разбира значението на думите ‚любов‘ и ‚вярност‘. Повлекана като теб никога няма да го разбере.“
Брук: „Боже мой, напълно си си загубила разсъдъка.“
Куин: „Не, Брук, ти напълно загуби Ридж. Най-накрая. Той е като човек, който се скита из пустинята, умиращ от жажда. И най-накрая намери оазис при Шона.“

Куин: „Брук, не можеш да се мериш с мен. Опита се да прекратиш брака ми с Ерик, опита се да го накараш да ме изрита. Но и двете знаем края, нали? Все още съм господарка на този дом. Аз съм матриарх на Форестър. Портретът ми още е над камината. И единственият човек, който ще бъде изгонен от това семейство днес, Брук, си ти!“




Кейти: „Истината излезе наяве, Ридж. Не си изпратил съобщението на Картър. Не си могъл, защото обичаш Брук прекалено много. Били са Куин и Шона.“

Ридж: „Шона ми го е причинила? Вярвах й. А тя ме е изиграла, излъгала ме е?“

Кайти: „Имаш право да си в шок и разстроен. Шона и Куин сториха ужасно нещо. Да се обадят на Картър, за да повярва, че си ти. Да го накарат да подаде документите за развод. И двете са знаели, че ти не си в състояние да се жениш за когото и да било. Но все пак са го направили. Но сега няма значение, защото знаеш истината. С Брук може да се съберете.“
Ридж: „Когато научих, че съм се оженил за Шона през онази пиянска нощ във Вегас, не ми звучеше смислено по много причини. Но най-вече не мислех, че бих го причинил на сестра ти. Да изпратя съобщение на Картър, без дори да говоря с нея. Сега знам защо. Шона ме е излъгала. А каза, че никога няма да направи подобно нещо. Трябва да говоря с нея.“

Кейти: „Знаеш какво ще каже. Ще ти каже колко съжалява. Ще те умолява да не забравяш времето, което сте прекарали заедно, да не се съмняваш в чувствата й. Ще ти каже, че се мрази, че е пазила тайната и че те е наранила толкова много. Но, Ридж, не може да я слушаш. Никога повече не може да й вярваш.“

Ридж е сам и замислен. Телефонът звъни, Шона е.

Шона: „Здравей, знам, че не се предполага да се виждаме преди церемонията. Но трябва да говоря с теб. Нещо ми тежи за онази нощ във Вегас.“

Ридж: „Знам какво си направила. Знам, че си пратила съобщение на Картър и си прекратила брака ми, за да може да се оженим. Ти ме излъга.“

Шона: „Толкова съжалявам, Ридж. Знам, че няма оправдание, но исках живот с теб, така че направих да се случи.“

Ридж: „Ти ме изигра, за да се оженя за теб.“
Шона: „Беше грешно, знаех, че е грешно. Но все пак го направих, защото ...“
Ридж: „Защото какво? Защото Куин те накара?“
Шона: „Куин беше замесена. Но аз можех да кажа ‚не‘. Можех да постъпя правилно. Но ... те обичам толкова много. Затова се обадих, трябваше да ти кажа преди церемонията. Трябваше да знаеш истината. Иначе щеше да удвои измамата ми. Не можех да ти го причиня. Знам колко цениш честността и колко означава доверието за теб. А аз унищожих това доверие. Никога няма да си простя за това. Мислиш ли, че някога ще ми простиш? Имам ли дори правото да питам?“
Ридж: „Куин те е накарала, вярвам го. Можела си да кажеш ‚не‘. Компрометирала си се, защото си искала да бъдеш мисис Ридж Форестър. Надявам се, че си е заслужавало. Имам да ти кажа нещо. Нямаше да участвам в тази церемония. Дори преди да разбера какво сте направили с Куин.“
Шона: „Защото обичаш Брук прекалено много.“

Шона: „Предполагам, че през цялото време знаех, че може да се случи така. Мразя тайните. А тази ... не можех да живея с нея дори и секунда повече, Ридж. Искам да знаеш, че нямаше да позволя да стоим пред Картър и да си даваме обети, ако не бях напълно честна с теб. Ако можеш да намериш начин да ми простиш, искам да знаеш колко много означаваше за мен да ти бъда съпруга. Никога не съм била по-щастлива. И се заклевам, че не те исках по този начин – с лъжи и манипулации. Случилото се във Вегас не съм аз. Обичам те с цялото си сърце, Ридж. Никога е нямало и никога няма да има друг мъж, когото да желая така. Да, това ще означава да потърсиш в това огромно, красиво твое сърце, за да ми дадеш втори шанс. Разбирам, че допуснах огромна грешка, нараних те ужасно, това разбива сърцето ми. Но обещавам, че ще посветя живота си, за да ти се реванширам.“
Ридж поклаща глава: „Довиждане, Шона.“ И затваря.

Шона е разтърсена.


Куин кръжи между терасата и всекидневната, Шона звъни.
Куин: „Кажи ми, че идваш. Церемонията трябва да започне.“

Шона: „Няма да се случи, Куин.“

Куин: „Какво няма?“
Шона: „Церемонията, празненството след това, нищо. Няма да нося роклята си днес. Няма да кажа обета си на Ридж пред семейството. Всичко свърши. Бракът ми с Ридж приключи.“




Дона: „Много ти благодаря, че дойде.“

Хоуп: „Разбира се. Не мога да повярвам, че Ридж и Шона отново ще си казват обети. Очевидно всички искаме да сме до мама с цялата си любов и подкрепа. Къде е тя? Горе ли е или в кухнята?“
Дона: „Опитай с имението на Форестър.“
Хоуп: „Какво? Поканена ли е?“

Дона: „Майка ти отиде да спре церемонията.“

Хоуп: „Иска ми се мама да не беше ходила там сама.“
Дона е съгласна, можели са да бъдат с нея като обединен фронт.
Хоуп: „И Куин щеше да откачи, ако една тълпа Лоуган се бяха изсипали там. Нещата щяха да ескалират много бързо.“
Дона: „Майка ти е убедна, че Куин е тикала Шона към Ридж от самото начало. И вече й е писнало.“
Хоуп: „Точно това ме тревожи. Опитва се да спре сватбата, а Куин няма да го допусне. Представяш ли си фойерверките?“

Дона и Хоуп си гледат телефоните, но няма нищо от Брук.
Дона: „Какво мислиш, че означава?“
Хоуп: „Не знам, но предполагам, че церемонията скоро ще започне.“
Дона: „Освен ако Брук е успяла да стигне до Ридж.“


Дона обикаля из стаята: „Това очакване ме побърква.“
Хоуп: „Трябва да изчакаме мама да се прибере ...“
Брук влиза.

Хоуп: „Не си успяла да спреш сватбата? Дона ми каза. Какво се случи? Какво каза Ридж?“

Дона: „Толкова се тревожихме, сестричке.“
Брук: „Толкова много ви обичам. Но сега наистина искам да съм сама.“

Брук се прибира в спалнята и си спомня моменти с Ридж. Особено градината, фонтана и розите.

И забелязва нещо.

Брук взема едно листенце, въздиша и следва пътеката, която я отвежда до всекидневната.
Там я очаква Ридж, здраво стъпил на земята и с роза в ръка.

Брук: „А церемонията?“

Ридж: „Няма да има церемония. Не мога да разменя обети с Шона. Винаги си била ти.“

Ридж й подава розата: ‚Винаги съм обичал теб. Красивата ми Лоуган.“
Целуват се.
Записване в темата. Хайде да видим тази за колко години ще се изпише хахаха...Smile
Скрит текст:
Поздрав с малко музика:

А, ще я изпишем, но не гоним рекорд. Само се забавляваме.
Мерси, Ели-ТАЛ, още не съм ги чела.

Общи условия

Активация на акаунт