Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Американски Versus Латино сериали - Тема 11

  • 1 933
  • 69
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 460
ДиК, епизод 8383
21.10.2020 г.

Скрит текст:
Зенде изпраща клипа със Зоуи на познат, който работи в звукозаписна компания.
Зоуи: „Стига, това е само песен, която написах, не е нещо специално.“
Зенде: „Е, ако и другите ти песни са добри като тази ...“

Зенде: „Притеснявам ли те?“
Зоуи: „Да. Не. Може би малко. Не съм притеснена. Но ми харесва да се чувствам толкова комфортно и уверено с някого.“
Зенде: „С мен?“
Зоуи: „С теб.“

Зенде гледа клипа: „Колкото повече те опознавам, толкова повече ми се струва, че си от типа момичета, които се носят по течението.“
Зоуи: „В известен смисъл. Предпочитам да си оставям свободни опции. В противен случай може да се пропусне много.“
Зенде: „Не мисля, че пропускаш много от каквото и да е. Живееш за момента. Може да съм моден дизайнер, но разпознавам бъдещата музикална звезда, когато я срещна.“

Зоуи: „Не съм звезда. Обичам да пиша песни. Но съм фокусирана върху ФК и НЗБ, за да дам своя принос. И съм наистина развълнувана да работя с теб.“
Зенде: „Аз също.“

Зоуи и Зенде едновременно: „Мислех си ...“

Зоуи и Зенде: „Чудех се ...“
Зоуи: „Добре, ти кажи.“
Зенде: „Не, първо ти.“
Зоуи: „Не, говорихме достатъчно за мен. Искам да те опозная по-добре.“
Зенде: „Добре, питай.“
Зоуи: „Знам, че си осиновен, че родителите ти живеят във Флорида. Но не знам как си го направил.“
Зенде: „Направил какво?“

Зоуи: „Да постигнеш толкова много на тази възраст. Обикновено на дизайнерите им отнема години, за да направят такова впечатление като теб. Каква е тайната ти?“
Зенде: „Не знам дали е тайна или просто късмет. Част съм от семейство Форестър, имах възможността да наблюдавам и да се уча от най-добрите. Предполагам, че съм прихванал нещо.“
Зоуи: „Скромен си. Сигурно помага да си Форестър, но също така си много мотивиран и амбициозен. Какво искаш от живота? За какво мечтаеш?“
Зенде: „За какво мечтая? Мечтая за теб.“

Зоуи: „Мечтаеш за мен?“
Зенде: „Мечтая за всички красиви модели, демонстриращи моите дизайни. Особено за теб. Във Форестър сме като в свой собствен свят. Изолирани сме. Както се чувстват много хора в наши дни. Моменти като този – двамата си споделяме, смеем се, освежаващо е. С теб е лесно да се говори. Напомня ми как беше между ... Но няма да се връщаме към миналото. И двамата сме преживели много промени в живота си, а и без съмнение ще има още. Като при теб и Картър – той те е помолил да живееш с него. Някога представяла ли си си, че ще се случи нещо такова?“
Зоуи: „Не. Не и на толкова ранен етап във връзката ни. Но сега се случи ...“
Зенде: „И ти каза не. Преосмисляш ли решението си? Или се чудиш какво следва?“
Зоуи: „Единствено мога да оставя нещата да се случат така, както е писано да се случат."
Зенде: „Картър е страхотен. И е късметлия. Късметлия да има умна, красива и талантлива жена като теб. А също така и певица. Картър знае колко си невероятна. Той се отнася с теб, както подобава. Както всеки мъж трябва да се отнася с жена, специална като теб, ако някога има такава възможност.“



Чарли и Картър са в коридора.
Чарли: „Картър, това не трябва да се пропуска. Тази компания е разработила устройство, което се прикрепя към обувките ти. Ако се доближиш на 1,50 m до дъвка върху тротоара, се задейства аларма. Картър, това устройство ще революционизира ходенето.“

Картър: „Със сигурност е интересна инвестиция. Нека да помисля и ще ти отговоря.“
Чарли: „Не бих те подвел, само правя услуга на приятел.“
Картър: „Оценявам го.“

Чарли: „И все пак, ако се нуждаеш от помощ, за да навигираш през коварните води на романтиката с новата ти първа дама Зоуи Бъкингам, само ми кажи, нали? Насреща съм.“

Картър: „Значи искаш да ми помогнеш с моя любовен живот?“
Чарли: „Правилно. Чуй, това са указанията на Чарли. Първо, винаги бъди добър слушател. Второ, помни, че винаги грешиш 100 %. Трето, ...“

Картър: „Знаеш ли, мисля, че съм наясно в това отношение.“

Картър: „Със Зоуи се сближаваме всеки ден. А и след тази вечер ...“
Чарли: „Тази вечер? Какво ще се случи тази вечер?“
Картър: „Планирал съм голяма вечер за Зоуи.“

Чарли: „Колко голяма? Голяма, като със задаване на въпроса? (Чарли развълнувано скача от стола.) Имаш предвид предложение.“
Картър: „Чарли, Чарли, спокойно. Никой не е казал нищо за предложение. Не се виждаме от толкова дълго време.“
Чарли: „Добре тогава. Но ти каза, че ще бъде наистина голяма вечер.“
Картър: „Така се надявам. Такава вечер, която ще постеле пътя към истинското бъдеще за мен и Зоуи.“



Стефи и Фин излизат от детската стая. Фин е прочел три пъти любимата приказка на Кели и тя е заспала.
Двамата не успяват да се нарадват, че са направили голяма крачка и са си казали думата с ‚О‘, защото пристига Лиам: „Чук, чук.“

Стефи въздиша.
Лиам: „Преди да реагираш, не съм тук, за да предизвиквам неприятности. Точно обратното. Дойдох, за да се извиня.“

Стефи: „Какво каза?“
Лиам: „Изслушайте ме, все още мисля, че ти прекрачи границата, като се забърка със Стефи, докато още ти беше пациент. Мисля, че загуби обективност. Това вероятно е причината да пропуснеш симптомите на пристрастяването й.“

Стефи: „Това не звучи като извинение, Лиам.“
Лиам: „Повярвай ми, имам нещо предвид.“

Лиам: „Всичко, което току-що казах за Фин, беше за времето, когато ти беше лекар. Той вече не ти е лекар, реши да не ти е лекар. И аз правех предположения, основани на това, което си мислех, че си извършил погрешно. Без изобщо да призная онова, което извърши правилно за Стефи. Тя е излекувана от раните си, излезе от клиниката. (към Стефи) Знам, че си нетърпелива да продължиш живота си. Ако Фин е мъжът, с когото искаш да продължиш, тогава той е мъжът. (към Фин) Но само ако е добър с Кели.“
Стефи: „Фин много държи на Кели.“
Фин (към Лиам): „Истина е.“
Лиам: „Добре, тя го заслужава. (към Стефи) А ти заслужаваш това – да бъдеш ценена, да се грижат за теб, да бъдеш ... обичана.“

Лиам: „Смешно е, защото винаги съм казвал, че искам това за теб. А когато се случи, само ти се пречках. Така че трябва да отстъпя и ще го направя. Време е да те оставя да си живееш живота.“

Стефи: „Не очаквах това.“
Лиам: „Като се има предвид как скочих на Фин преди, не се съмнявам.“
Фин: „Какво се случи, за да си промениш мнението?“
Лиам: „Хоуп. Кой друг? Накара ме да разбера, че не съм прав и реагирам пресилено.“
Стефи: „Така беше.“
Лиам: „Може да съм добронамерен смотаняк, Стефи, но все пак съм смотаняк.“
Фин: „Не е така. Ти се грижеше за Стефи и дъщеря си. Никой не може да те обвинява за това.“
Лиам: „Оценявам това. Но е начинът, по който подходих. Загубих перспектива. Пазех територия. И трябваше жена ми да ми налее малко акъл в главата, за да разбера, че това, което е между вас двамата, е между вас двамата. Моята роля е да съм баща на Кели. Да се уверя, че всички правим най-доброто за нея. И това е всичко.Само искам да си щастлива, Стефи.“
Фин: „И двамата го искаме. И съм решен да се уверя, че тя е много щастлива. Също и Кели.“
Лиам: „Като говорим за Кели, сигурен съм, че спи, но я целуни от мен.“
Стефи: „Дадено. Благодаря ти, Лиам. Хубаво е, че всички правим услия, за да се разбираме. Това означава много за мен. Дори и Томас се държи чудесно.“

Когато Лиам си е тръгнал, Фин и Стефи говорят за изненадващата визита на Лиам и промяната в отношението му към Фин.
Стефи е била изненадана, но и щастлива: „Какво има, че да не те харесва?“
Фин: „Не знам. Сигурен съм, че имам дразнещи навици.“
Стефи: „Какви например?“
Фин: „Например ... хм ... Като се замисля, нямам такива. Съвършен съм.“
Стефи: „Като се изключи пренадутото ти его, докторе.”

Фин: „Бях сериозен за онова, което казах на Лиам. Ще направя всичко, за да задържа тази красива усмивка на лицето ти. Това е мисията ми. И също така да те обичам, както си създадена да бъдеш обичана.“
Целуват се.


Хоуп е в кабинета на Ерик.
Влиза Томас: „Това ли е книжката за оцветяване, която търсеше?“
Хоуп: „Боже, къде я намери?“

Томас: „Беше на задната седалка в колата ми. Дъглас трябва да я е оставил там, когато последно бяхме заедно.“
Хоуп: „Дъглас ще е толкова развълнуван, тази му е любимата.“
Томас: „Бърз въпрос, уговорката ми с Дъглас за събота остава ли?“
Хоуп: „Дъглас го очаква с нетърпение.“
Томас: „Обичам да прекарвам време с Дъглас. Няма да приема нито един момент с него за даденост. Никога вече.“


Томас: „Сериозно? Лиам пак е отишъл у Стефи?“
Хоуп: „Да.“
Томас: „Току-що се върнах оттам и тя не беше сама.“

Томас: „Фин й правеше компания. Ако Лиам нахлуе там отново и ги види заедно, ще експлодира.“
Хоуп: „Не и този път.“

Томас: „Какво му е различното на този път?“
Хоуп: „С Лиам имахме откровен разговор и мисля, че стигнах до него.“

Томас: „Леле, това е невероятна корекция на поведението от страна на съпруга ти. И то за много кратко време.“
Хоуп: „Лиам винаги ще обича и защитава сестра ти и детето им. Но мисля, че сега осъзнава, че трябва да остави Стефи да живее живота си и да не се меси. Особено когато става въпрос за романтични връзки с мъже. И специално с един. Нямам кристална топка, но изглежда Стефи много се интересува от него. И той се интересува от нея. Ако между тях се получи, още по-важно е всички да се разбираме. Особено заради децата. Мисля, че Лиам вече го разбира. Същото се отнася и за теб, Томас. Искам нещата да се подобрят и за нас тримата – ти, Лиам и аз. С теб отглеждаме Дъглас, а Лиам все още има известни проблеми с теб. Честно казано, аз също. Но разликата е, че ...“

Томас: „Разликата е, че ти поне си склонна да обмислиш възможността, че съм се променил, а Лиам не.“

Хоуп се усеща, че е станало късно, трябва да тръгва.
Томас: „Преди да си тръгнеш – знам, че между нас е неловко. Особено с отношението на Лиам към мен. Но съм решен да ти покажа, че се промених. Мога да бъда добър и стабилен участник в живота ти.“
Хоуп: „Надявам се.“ И излиза.


Влиза Чарли и бута количка с пакет: „Дайте път! Огромна доставка за склада за НЗБ. От един бутик го върнаха обратно, след като приключиха с изложбата.“

Томас: „Изглежда доста тежко.“
Чарли: „Тежко е! Къде искаш да го оставя?“

Томас: „Остави го там, няма проблем.“

Чарли го стоварва: „Добре. До скоро, шефе.“ Чарли си тръгва.
Томас взема ножици, срязва горната част на опаковката и надниква.

Отдръпва се и въздиша.



Хоуп се връща в кабинета, забравила е ключовете от колата. Томас го няма, пакетът също е изчезнал.

Доката Хоуп търси, влиза Лиам.
Хоуп намира ключовете: „Как мина при Стефи?“

Лиам: ‚Всичко е наред. Фин беше там. Казах това, което трябваше. Това нямаше да се случи, ако не беше ти, за което съм благодарен. Също така ще бъда по-отдаден на обета, който ти дадох. Да поставям нашето семейство и брака ни на първо място. Защото никога вече не искам да се почувстваш неуважавана.“
Хоуп: „Благодаря ти. Знам колко много ме цениш и какво споделяме. И това само се задълбочи след всичко преживяно с Бет. Слава богу, това сега е в миналото. Няма повече тайни и лъжи. Всички са по-добре. И Томас вече не е обсебен.“



Томас е в апартамента на Вини и гледа пакета: „Какво си мислех, та да те донеса тук? Какво правя?“

Отваря пакета и отстранява уплътнението.
Гледа замислено: „Изглежда като живо. Зловещо е.“

Сяда на дивана и се взира: „Хоуп?“

Последна редакция: вт, 27 окт 2020, 12:02 от Elmindra

# 16
  • Мнения: 1 460
ДиК, епизод 8384
22.10.2020 г.

Скрит текст:
Зоуи се е преоблякла, излиза иззад паравана: „Така и не отговори на въпроса ми.“
Зенде: „Кой от всички? Какво е да си най-талантливият Форестър? Напрежението е голямо, но се справям.“

Зоуи: „Сигурна съм. Но не съм толкова сигурна за нещо друго. Като преместването при Картър.“

Зенде: „Първо си казала ‚не‘, но сега имаш колебания.“
Зоуи: „Той е страхотен човек.“
Зенде: „Той е мъжът.“
Зоуи: „Той е мил, умен, успял. Но не очаквах да попита толкова скоро. Твърде скоро е, нали?“
Зенде въздъхва: „Всяка връзка си има собствена времева линия.“
Зоуи: „Ти имаш толкова добра перспектива по отношение на връзките, Зенде. Затова исках да помоля за съвета ти. Трябва ли да се преместя при Картър?“

Зенде: „Само ти можеш да отговориш на този въпрос. Знаеш какво е най-добро за теб.“
Зоуи: „Така си мислех. Бях толкова сигурна. Но сега преместването изглежда като огромен ангажимент.“
Зенде: „Важно решение е.“
Зоуи: „Понякога ми се струва, че просто трябва да го направя. Но в някои други моменти ...“
Зенде: „Не си толкова сигурна.“
Зоуи: „Предполагам, че очаквам някакъв знак.“
Зенде: „Понякога не е толкова очевидно. Просто трябва да направиш това, което те прави щастлива.“
Влиза Картър: „Ето те и теб.“

Вижда Зенде: „О, не ви прекъсвам, нали? Как върви?“


Зоуи: „Не.“
Картър: „Добре. Знам, че имате много работни срещи за НЗБ.“
Зенде: „Трудим се.“
Картър: „Нямам търпение да видя Зоуи, облечена в моделите ти.“
Зенде поглежда към Зоуи: „Аз също.“
Картър: „Не че разбирам от мода дори след всичките тези години."
Зоуи се смее: „Не може да си добър във всичко, Картър.“
Зенде: „Да, г-н адвокат/главен оперативен директор/гений. Остави нещо и за останалите от нас. Между другото – поздравления. Чух, че си купил таванското помещение на чичо Ридж.“
Картър: „Да. Не съм прекарал много време там, но се надявам тази вечер това да се промени.“

Картър: „Свободна ли си?“
Зоуи: „Тази вечер? Да.“
Картър: „Чудесно. Планирал съм специална вечер.“

Зоуи: „Специална вечер? Звучи забавно. Трябва ли да се преоблека?“
Картър: „Не. Съвършена си.“
Зенде: „Предполагам, че не е групово мероприятие?“
Картър: „Съжалявам, човек.“
Зенде: „Няма проблем. Та кой иска да е третото колело?“
Картър: „Трябва да тръгваме. Готова ли си?“
Зенде им пожелава приятна вечер, Картър и Зоуи излизат.



Картър и Зоуи отиват в жилището на Картър. Обсъждат колко страхотно е мястото, как Картър го заслужава, заслужава и повишението, как Зоуи го е подкрепяла.
Картър е осигурил любимото шардоне на Зоуи.

Зоуи: „Благодаря, но не предпочиташ ли скоч?“
Картър: „Не и тази вечер. Наздраве.“

Картър: „Вечерята ще е готова скоро.“
Зоуи: „Сготвил си вечеря?“
Картър: „Наех готвач. Ти каза, че не си готова да се преместиш при мен. И го разбирам. Но искам тук да се чувстваш като у дома.“
Зоуи: „Защо си толкова мил с мен, Картър?“

Картър: „Само се отнасям с теб, както заслужаваш. Като забелжителната жена, която си.“
Зоуи: „Караш ме да се чувствам много специална.“
Картър: „Ти си специална за мен, Зоуи. Ти си моят талисман.“
Зоуи се смее: „В известен смисъл съм, нали? Откакто започнахме да се срещаме, ти се случиха всички тези хубави неща.“
Картър: „Мисля, че има причина да се съберем. И не само за повишения в работата, не че е лошо. Но онова, което наистина ме интересува, е да съм с теб. Да те подкрепям, когато има нужда. И да разчитам на теб. Да живеем заедно този откачен живот. Виждам добри неща за нас, Зоуи. И се надявам, че тази нощ ще е началото на нашето бъдеще.“
Целуват се.



Хоуп и Лиам още са във ФК.
Хоуп се извинява, в последния момент е изникнало нещо спешно, а няма търпение да се приберат у дома при децата.
Лиам: „Няма проблем. Въпреки че е добре да е по-скоро, защото обещах на Бет и Дъглас куклено шоу.“

Хоуп: „Куклено шоу?“
Лиам: „Да, куклено шоу. Не ме гледай така, ще трябва да бъдеш с мен на сцената. Трябва да изиграеш много важната роля на ...“
Хоуп: „Ах, принцесата?! За мен ще е чест.“

Лиам клати глава: „Бет е принцесата.“

Хоуп: „О, тогава това ме превръща в кралицата.“
Лиам (имитира Джон Сноу, 8-ми сезон): „Винаги ще си моята кралица.“

Хоуп: „Само ако подвиеш коляно.“
Смеят се.
Хоуп: „Наистина те оценявам. За Дъглас и всичко. Особено като се имат предвид проблемите, които имаш с Томас.“
Лиам: „Дъглас не може да бъде обвиняван за грешките на баща му.“
Хоуп: „И аз все още не се доверявам напълно на Томас.“
Лиам: „Как би могла? След всичко, което направи.“
Хоуп: „Но той е причината Дъглас да е част от семейството ни. Трябва да му го признаем.“

Хоуп: „Въпреки че винаги внимавам с него.“
Лиам: „Знаеш ли, наистина обичам Дъглас. Той сега е част от семейството ни.“
Хоуп: „И той те обича, Лиам, уважава те.“
Лиам: „Той е добро момче.“
Хоуп: „И е страхотен по-голям брат на Кели и Бет.“

Лиам: „Така е. Късметлии сме, че го имаме. Знам, че не ми е биологичен син, но се опитвам да се отнасям с него като с такъв.“
Хоуп: „Да, за известно време беше трудно. Но не исках Дъглас да се тревожи, че ще ме загуби като майка, така че трябваше да стане официално.“

Лиам: „Разбирам. Доволен съм, че Томас ти даде споделено попечителство. Не съм доволен, че Томас все пак трябва да е част от сделката. Но ...“
Хоуп: „Е, въпреки че Дъглас живее с нас, Томас винаги ще му е баща. И трябва да призная, че той наистина прави усилия.“
Лиам: „Не знам, ще мине време, преди да ме чуеш да го хваля така. И до ден днешен ме побиват тръпки, като си помисля за Томас.“
Хоуп: „Томас изглежда по-добре. Поне се опитва да се поправи.“
Лиам: „Толкова си опрощаваща. Как изобщо го правиш?“
Хоуп: „Не съм казала, че съм простила на Томас.“
Лиам: „Не, добре. Но винаги търсиш доброто у хората, независимо колко дълбоко е заровено.“
Хоуп: „Заради отговорността ми към Дъглас е. Изглежда нечестно към него, ако напълно загубя вяра в Томас. Той му е баща и винаги ще е част от живота му.“
Лиам: „Честно казано, това е малко ужасяващо. Предполагам, че готовността на Томас да ти даде попечителсто показва някакво нищожно подобие на самосъзнание. Това ще му призная, но само това. Винаги ще съм бдителен. Мисля, че и ти трябва да бъдеш.“

Хоуп: „Вярвам, че Томас е приел факта, че за нас няма бъдеще, като се изключат грижите за Дъглас. Отношенията ни са изцяло професионални.“

Лиам: „На пръв поглед изглежда, че Томас се е отказал да търси начини да те има.“
Хоуп: „Томас е много нетърпелив да работи за НЗБ.“
Лиам: „Шокиращо.“
Хоуп: „Иска отново да се утвърди като дизайнер.“
Лиам: „Да се надяваме, че е само това.“
Хоуп: „Мисля, че наистина се е променил, Лиам. Той вижда колко сме щастливи заедно и знае, че няма да се откажа от това.“
Влиза Зенде и поздравява.

Лиам се радва да го види.
И Зенде се радва да види Лиам: "Хоуп те е убедила да се откажеш от СП и да се върнеш на работа тук?“
Хоуп: „Още не съм успяла да го убедя. Може ти да опиташ.“
Лиам: „Примамливо е. (към Зенде) За теб чух, че вършиш чудесна работа напоследък.“
Хоуп: „Да, създадохме много добър екип.“
Зенде: „Е, чу какво каза шефът.  Имам усещането, че прекъснах нещо.“
Хоуп: „Не се тревожи. Женени сме, виждаме се непрекъснато.“
Лиам: „Да. Говорихме си на любимата тема – Томас.“
Зенде: „Аа, разбирам. Не си фен.“
Хоуп: „Това е чувствителна тема.“
Лиам: „Аз няма ..., не бих злословил за братовчед ти ...“
Зенде: „Не, не, разбирам. С Томас никога не се знае. Умее да се прикрива.“

Зенде: „Имам своите си проблеми с него. Сигурен съм, че Томас не е особено доволен, че се върнах в града.“
Хоуп: „Но ... вие сте семейство.“
Зенде: „Не съм убеден, че има голямо значение. Мисля, че Томас би предпочел да бях останал в Париж.“
Лиам: „Е, всички в тази стая са доволни, че се върна.“
Лиам гласува ‚за‘.

Зенде мисли, че по някаква причина Томас изпитва негодувание срещу него: „Че съм толкова близък с дядо, а и сега съм дизайнер на НЗБ. Както и да е.“
Лиам: „Да, опитай се да не му се връзваш.“
Хоуп: „Зенде, моделите ти са чудесни. Точно това, от което се нуждае линията ми.“
Зенде: „Благодаря ти, оценявам го. И не казвам, че Томас не е талантлив.“
Хоуп: „Той е талантлив дизайнер.“
Лиам: „Измъчван дизайнер.“
Хоуп: „Той има своите дмони, но работи по въпроса.“
Лиам: „Това е частта, в която се опитвам да повярвам.“
Зенде: „Той е напрегнат човек. Но ми е братовчед. Надявам се, че ще започнем да се разбираме по-добре.“
Лиам: „Зенде, искаш ли съвета ми? Не че си питал, но ... ъъъ, не бих очаквал много. Защото Томас ... мисля, че се самозаблуждава и е нспособен да се промени. Особено когато става въпрос за Хоуп. Това е човек, който е обсебен от жена, за която знае, че никога няма да има.“



Томас: „Точно като нея е. Като жива е.“

Томас: „Чудя се дали е за изложбата за НЗБ.“

Томас: „Изработката е майсторска.

Томас: „Очите, устните ... точно като Хоуп.“

Томас: „Какво правя?“

Томас: „Изглежда толкова истинска. (обикаля из стаята) Какви ги говоря. Това е парче пластмаса. Това е нелепо.“

Томас: „Да, трябва да върна това нещо обратно във Форестър.“ Отваря кутията и се обръща да вземе куклата.
Куклата: „Почакай. Томас, не искам да да се връщам в кутията. Искам да остана тук с теб.“

Томас гледа куклата: „Не, няма начин. Причуват ти се разни неща. Това не е истинско.“ Пак посяга да я вземе.
Куклата: „Моля те, не ме затваряй в онази кутия отново.“
Томас оглежда стаята и проверява тила на куклата за скрити устройства.

Като не открива нищо, се успокоява сам: „Просто си уморен и стресиран. Трябва да върнеш това нещо във Форестър, преди някой да осъзнае, че липсва.“
За трети път посяга към куклата.
Куклата: „Не. (Томас се отдръпва.) Не искам да си тръгна, Томас. Прекалено дълго бях далеч от теб. Искам да съм с теб. Знам, че и ти искаш да бъдеш с мен.“

Цялата стая пулсира за Томас: „Не, не, не, това не е истинско. Ти не си жива. Ти си манекен“
Куклата: „Не, не съм.“
Томас: „Не. Какво правя? Какво приказвам? Това е лудост. Трябва да те върна във Форестър.“
Куклата: „Моля те, Томас. Точно това чакахме. Най-накрая сме заедно сами. Върни ме обратно утре.“
Томас: „Утре? Не! Не може да останеш.“
Куклата: „Защо? Искам да съм с теб. Знам, че искаш същото.“
Томас: „Какво не е наред с мен?“

# 17
  • Мнения: 760
Поне вече е ясно, че Томас не е зъл, а има психически отклонения. Жалко, че най-вероятно няма да го излекуват, а ще си продължи така и накрая може някой да го очисти при самозащита.
Може ли и сценарият в триъгълникът със Зоуи да е толкова банален... Някакъв там се завръща в града и още щом вижда сгаджосаната жена започва нахакано да се бори за нея... уау...

GH пак ще ги разбият в следващите дни. Пуснаха цели два трейлъра- единия Хелоуински, а другия за специален епизод послучай изборите, в който ще разиграват историческите събития от дните, в които жените са се преборили за правото си да гласуват.


# 18
  • Мнения: 1 460
Поне вече е ясно, че Томас не е зъл, а има психически отклонения.
До днес изглеждаше така, ама вече не е сигурно.  Отидохме в зоната на здрача. Satisfied Куклата започна да мига и очите й станаха червени, а Томас не гледаше към нея.
Нямам търпение да стигна до епизода.
Неочаквано стана много интересно, а МА е супер в тази роля.
Може ли и сценарият в триъгълникът със Зоуи да е толкова банален... Някакъв там се завръща в града и още щом вижда сгаджосаната жена започва нахакано да се бори за нея... уау...
Те пък едни гаджета - целунаха се един път и обядваха два пъти. Даже Картър целуна манекен, който дори не е официален участник в сериала като някои други манекени. Smile И хайде да живеем заедно.
Не влагат много мисъл в тези истории, идеята е ясна. Сега ще дойде и сестрата на Зоуи, та пак ще се върнем към "интригата" от сорта Никол-Саша-Зенде.

Много мерси за клипчетата, ще трябва да намеря време за Хелоуинските им епизоди.

# 19
  • Мнения: 760
Ето това със злата кукла вече би било нещо добро. Чак ще ме накарат отново да гледам ако наистина се случи хахаха.
А иначе четох някъде, че самия актьор е потвърдил, че Томас е с психични отклонения. Може и да са обвързани нещата.

# 20
  • Мнения: 1 460
ДиК, епизод 8385
23.10.2020 г.

Скрит текст:
Зенде рисува в дизайнерския офис.

Спомня си моменти със Зоуи и въздиша.
На вратата се появява Джулиъс: „Трябва да е страхотна рокля.“

Зенде се изправя: „Джулиъс.“
Джулиъс: „Не можеш да отлепиш очи от модела. Предполагам, че е твой.“
Зенде: „Определено.“
Джулиъс: „Различно ли е сега? Веднъж ми каза, че виждаш Никол във всеки модел. Сигурно е трудно сега, след като се разделихте. Трудно да намериш вдъхновението си.“

Зенде поглежда към рисунката си и после пак към Джулиъс.
Джулиъс: „Ти си тръгна от Париж доста бързо.“
Зенде: „Възнамерявах да се обадя. Знам, че ми се довери да се грижа за дъщеря ти. И обещах да направя Никол щастлива.“

Джулиъс: „Дъщерите ми могат да се грижат за себе си Зенде. Но признавам, че новината за раздялата ви беше тежка за мен и Вив.“
Зенде: „Надявам се, че знаеш колко специална е Никол за мен. Винаги ще обичам дъщеря ти. Искам най-доброто за нея.“
Джулиъс: „Искам да ме изслушаш много внимателно. Обичам дъщеря си. И ще направя всичко по силите си да я защитя и да я подкрепям. Но независимо какво се е случило между вас, Зенде, винаги ще съм горд да те наричам мой син.“

Зенде: „Не знам какво да кажа. Благодаря ти.“
Джулиъс: „Семейство Авант не си обръщат гръб. Заедно или разделени – винаги сме свързани. Винаги ще бъдем. Ти си чудесен младеж с добро сърце. Щом ми казваш, че искаш най-доброто за Никол, аз ти вярвам.“
Зенде: „Оценявам подкрепата ти. Ти си страхотен тъст, Джулиъс. Винаги съм обичал разговорите ни и мъдрите ти думи. И съм толкова щастлив, че все още искаш да съм част от живота ти. Че все още мога да дойда при теб за съвет.“
Джулиъс: „Разбира се. Сега имам време, ако говориш за това. Ако мислиш, че съм тук като посредник за Никол, помисли пак. Мислех онова, което казах. Можеш да разчиташ на мен.“
Зенде благодари: „Но има някои теми, които са неуместни.“

Джулиъс: „А, вече се срещаш с някого.“
Зенде: „Не.“
Джулиъс: „Ти си хубав и успял млад мъж, сигурен съм, че получаваш много внимание от жените. Но наистина мислех онова, което казах. На разположение съм, ако искаш да говориш.“
Зенде: „Не, не се срещам с никоя. Но има една жена. Тя е във Форестър. Но е сложно.“
Джулиъс: „Сложно, а? Това не важи ли за всяка романтична връзка? Моля те, не казвай на Вив, че съм го казал.“

Зенде: „Устните ми са запечатани.“
Джулиъс: „Това е малко неудобно, защото вярвах в теб и Никол. Исках бракът ви да успее.“
Зенде: „И двамата мислехме, че ще е така. Повярвай ми, никога нямаше да се оженя за дъщеря ти, ако за момент си бях помисли, че няма да успеем.“
Джулиъс: „Знам това. И знам, че по време на раздялата беше любящ и подкрепящ. Това е показателно за характера ти. Улеснява ме да ти кажа тези неща. Ако с Никол сте единодушни, че трябва да продължиш с живота си, направи го, независимо дали е сложно или не.“
Зенде: „Съгласен съм. Но ако това нарани някой друг? Някой, който се интересува от тази жена като мен.“
Джулиъс: „Мислиш, че трябва да отстъпиш, за да дадеш възможност на някой друг? Разбира се, че може да бъде наранен. Но няма ли да е наранен повече, ако вложи време и емоции за някоя, която е по-подходяща за теб? Не казвам, че е така. Но не мислиш ли, че дължиш на себе си и на нея да разбереш? Слушай, ще те оставям да работиш. Но се надявам, че ти дадох повод да помислиш.“
Зенде потвърждава: „Благодаря ти.“
Джулиъс си тръгва.
Зенде размисля, бързо, усмихва се и вади телефона. Изпраща съобщение на Зоуи: „Не избързвай с Картър тази вечер. Намери си извинение и ела да се срещнем в офиса. Ще те чакам.“

Докато чака, Зенде си пуска клипа със Зоуи. Поглежда към открехнатата врата, но там няма никой.



Зоуи и Картър вечерят.

Зоуи: „Това беше вкусно.“
Картър: „Може да не съм най-добрият готвач, но знам как да наема такъв.“

Зоуи се смее: „Наемането на личен готвач твоя запазена марка ли е или аз получавам специално отношение?“
Картър: „Определено е специално отношение. И съм доволен, че ти харесва, защото планирам да имаме много нощи като тази, през които ще ти покажа колко много означаваш за мен.“


Картър: „Десерт?“ Зоуи отказва. ‚Може би по-късно, ако останеш известно време.“
Зоуи не бърза за никъде.

Картър: „Още една чаша вино?“
Зоуи: „Защо си толкова добър с мен?“
Картър: „Не ме ли чу по-рано? Колко много означаваш за мен.“
Зоуи: „Да. И ти означаваш много за мен. Но не съм имала особен късмет с мъжете. Томас тотално ме използваше. Ксандър не можеше да спре да лети за други страни, за да избяга от мен. Но е различно, когато съм с теб. Усеща се различно и не съм сигурна как да го приема. Отнасяш се към мен с такава грижа, топлина и съчувствие. Понякога е трудно да знам какво да мисля.“

Картър: „Мисленето е надценявано. Няма толкова голямо значение – не и за мен. Важното е как се чувстваш. А аз знам точно какво чувствам към теб. Зоуи, възхищавам ти се от дълго време. Мислех, че нямам шанс, защото никога не беше свободна. Но се оказах късметлия. Времето най-накрая е подходящо. А аз знам, защото колко сватби съм ръководил? Виждал съм погледите, изпълнени с обожание. Както гледам теб сега. Красивата жена, която опознавам. И в която се влюбвам. Така е, Зоуи, напълно се влюбих в теб. Наистина го мисля. Обичам те. Ти каза, че не си готова да се преместиш при мен. Разбирам. Не искам да те притискам. Но за мен е много важно да знаеш, че не съм Ксандър, не съм баща ти и не съм Томас. Няма да те изоставя. Искам да споделя живота си с теб, искам да се преместиш тук. Искам да си до мен, в леглото ми, двамата да сме заедно. Това може да е остатъкът от живота ни и може да започне тази вечер.“

Картър: „Толкова отдавна го исках. Исках теб.“
Целуват се.



Хоуп разглежда скици в офиса.

Влиза Брук: „Добре, още си тук.“

Хоуп поздравява вяло.
Брук: „С Лиам имате ли планове за вечерта? Ако не, добре сте дошли при нас. Дона ще дойде.“
Хоуп е някак отнесена: „Не знам. Трябва да попитам Лиам, той тъкмо си тръгна.“
Брук: „Всичко наред ли е? Какво има, скъпа? Какво те мъчи?“
Хоуп: „Не какво, а кой. Томас.“

Брук: „Томас? Какво се е случило?“
Хоуп: „Нищо. Нищо особено. (показва скица на Томас) Това е негово.“

Брук: „Оо, това е добро. За коя линия е?“
Хоуп: „Иска да му дам още един шанс.“
Брук: „С НЗБ?“
Хоуп кима утвърдително.
Брук: „Хоуп, сигурна съм, че това не е всичко, което Томас иска. Иска още един шанс с теб.“

Хоуп: „Със Зенде се усеща по-безопасно, ако трябва и Томас да се включи. Харесва ми идеята да имам екип. А Томас е забележителен дизайнер.“
Брук: „Така е.“
Хоуп: „А и вършим чудесна работа като родители на Дъглас. Мисля, че ако нещо се случваше, вече щях да съм забелязала. Мисля, че върви в правилната посока.“
Брук: „Всяка посока, отдалечаваща го от теб, е добра за мен. Наистина искам да се оправи. Не само заради теб, но и заради Ридж. Но като се има предвид миналото му, трудно е да се избегне съмнението.“
Хоуп: „Знам. И затова съм бдителна.“
Брук: „Добре. Защото има шанс все още да е обсебен от теб. Какво е мнението на Лиам?“
Хоуп: „Че винаги ще внимава по отношение на Томас. Тревожи се, че още може да е обсебен от мен. Има същите тревоги като теб.“
Брук: „Не ме разбирай погрешно, защото знам, че си бдителна. Но знаеш, че манипулациите на Томас могат да са много подмолни. Ако се прибереш и кажеш на Лиам как се е държал Томас и какво е казал, може би той ще може да улови нюанси, които ти не си успяла да забележиш.“

Хоуп: „Но е напълно възможно Томас да се опитва да стане по-добър човек.“
Брук: „Само ти казвам да не забравяш ужасните неща, които направи.“
Хоуп няма никога да забрави: „Като запечатани са в ума ми, а Томас го знае. Мисля си, че затова работи толкова усилено – за да докаже, че е в стабилно състояние.“
Брук: „Това е проблемът. Независимо колко се опитва, всички ще се чудим какво наистина се случва в главата му. А това е тъжно, чувствам се ужасно заради него. Поправка – чувствам се ужасно заради малкото момче, което Томас беше някога. Иска ми се да можехме да върнем времето назад и да го тласнем в по-добра посока.“
Хоуп: „Какво се е объркало според теб?“

Брук: „Да има Тейлър за майка? Съжалявам, не беше правилно. Не трябваше да го казвам. Не знам, не мисля, че е едно определено нещо. Вероятно са много неща. Но имаше раздалечаване. И когато някой като Томас е психически нестабилен, не съм сигурна, че възстановяването е възможно.“




Томас се обръща категорично към куклата: „Няма да водя този разговор!“

Към себе си: „Разбира се, че няма да водя този разговор. (към куклата) Защото си манекен. Не си способна да разговаряш.“
Хваща се за главата: „Какво правя? Трябваше да оставя това нещо в офиса.“
Куклата: „Ти знаеше къде трябва да бъда. Точно тук. Моля те, нека да остана.“

Томас: „Искаш да останеш тук? Какви ги говоря?! Ти не искаш нищо, защото не си жива.“

Куклата: „Жива съм, ако кажеш, че съм.“
Томас: „Не, не си! Отиваш обратно в кутията и във Форестър!““

Куклата: „Няма ли да е по-лесно, ако ме вземеш на работа сутринта?“
Томас: „Хоуп вероятно те търси!“
Куклата: „Не ме търси.“
Томас: „Не може да знаеш това.“
Куклата: „Разбира се, че мога. Знам, защото аз съм тя.“

Томас: „Ти си реквизит. Не си истинска.“

Куклата: „Защо ти е толкова трудно да повярваш? Няма от какво да се страхуваш.“
Томас: „Да! Няма от какво да се страхувам! Освен че чувам гласове, иначе няма от какво да се страхувам!“
Куклата: „Престани да отричаш, Томас. Аз съм тук, точно тук съм.“

Куклата: „Престани да се съпротивляваш. Това съм аз – Хоуп.“
Томас: „Не е възможно.“
Куклата: „Нека да остана.“
Томас е стиснал очи: „Тук?“
Куклата: „Където ми е мястото.“
Томас: „Добре, добре, сега вече знам, че не е истина.“

Куклата: „Толкова съм щастлива, че най-накрая съм тук с теб. Само ние двамата. Сами. Както трябваше да бъде от самото начало. Липсвах ти, нали?“
Томас (гледа очите, устните на куклата): „Да.“
Куклата: „И ти ми липсваше. Толкова много.“
Томас: „Защо казваш тези неща?“

Куклата: „Истината? Искаш да остана. Знам, че е така.“
Томас се е изпотил: „Ами Лиам?“

Куклата: „Какво за него?“
Томас: „Той ти е съпруг, а не аз. Той е този, с когото искаш да бъдеш, нали?“
Куклата: „Г-н Нерешителен? С едното око гледа мен, а с другото Стефи. (Куклата се смее.) Мислиш, че искам Лиам? Когато мога да имам мъж, който ми е показал толкова пъти колко много означавам за него?“
Томас се отдръпва: „Не, трябва да напуснеш.“
Куклата: „Аз искам теб. Моля те, Томас, не допускай да си тръгна. Нека да остана през нощта, самотна съм. Толкова съм самотна, виждам, че ти също. Имаш нужда от мен толкова, колкото аз имам нужда от теб.“

Промото за предишната седмица, преди няколко дни е излязло:
Скрит текст:


И за следващата:
Уффф!
Скрит текст:



Ето това със злата кукла вече би било нещо добро. Чак ще ме накарат отново да гледам ако наистина се случи хахаха.
А иначе четох някъде, че самия актьор е потвърдил, че Томас е с психични отклонения. Може и да са обвързани нещата.
Едва ли ще има зла кукла, сигурно е било само заради Хелоуин.

# 21
  • Мнения: 1 460
ДиК, епизод 8386
26.10.2020 г.

Скрит текст:
На сутринта Томас влиза в стаята и гледа куклата, която си седи на мястото.

Томас присвива очи: „Не. Не е възможно. Не е възможно да говориш.“
Обикаля нервно, поглежда я подозрително и внезапно се спуска към нея, пляска с ръце под носа й: „Хей!“

Отдръпва се и присвива очи. Куклата мълчи.

Томас кръстосва из стаята: „Нещо да кажеш?“

Куклата мълчи.
Томас: „Какво правя? Това е откачено. Трябва да си проясня главата.“
Обува си обувки и тръгва към вратата.
Куклата: „Томас, почакай. Не тръгвай.“

Томас се обръща, отива при куклата и започва да маха с ръка пред лицето й.“

Хваща я за носа и го дърпа.

Томас: „Разбира се, не е истинска. Дори не е ‚тя‘, а ‚то‘. Това е манекен.“




Зоуи слиза по стълбите в апартамента на Картър с чаша кафе в ръка и облечена с риза на Картър
.
Картър: „Трябва да ти кажа, че тази риза не е изглеждала по-добре.“
Зоуи: „А еспресото никога не е имало по-добър вкус.“
Картър: „Да поговорим ли за снощи?“
Зоуи: „Откъде да започнем?“

Картър: „Например с това, че беше невероятно. Каквото исках, че и повече.“
Зоуи: „Да, бяхме страхотни заедно.“
Картър: „Е, знаеш какво казват за практиката.“
Зоуи: „Нещо, свързано със съвършенството.“
Картър: „Да, мисля, че трябва да практикуваме много.“

Зоуи е приключила със закуската: „Мога да свикна с това – секси мъж да ми сервира закуска.“
Картър: „Това, а също и вечеря.“
Зоуи: „Значи личният готвач не е бил необходимост?“
Картър: „Доста дълго съм ерген и не си падам по храната за вкъщи.“
Зоуи: „Значи ти харесва?“
Картър: „Отпуска ме.“
Зоуи: „Никога не бих предположила.“
Картър: „Е, Зоуи, пълен съм с изненади. Трябва да се преместиш тук и да разбереш.“

Картър: „След като прекара нощта, виждаш ли се да живееш тук? И не те притискам. Имам предвид евентуално.“

Тъй като Зоуи не казва нищо: „Зоуи, не мога да ти се наситя. Искам да знам всичко за теб.“
Зоуи: „Не знам дали е добра идея. Една жена трябва да има тайни.“

Картър: „Виждаш ли, току-що научих нещо. Харесва ти да си мистериозна.“
Зоуи: „Е, не искам да се отегчиш.“
Картър: „Никога. Ти си безконечно очарователна. Искам те наоколо през цялото време и не се срамувам да го кажа.“
Зоуи: „Картър, просто не съм готова за такава голяма стъпка. Не отхвърлям теб или идеята. Всъщност наистина си падам по теб.“
На Картър му харесва как звучи.
Зоуи: „Просто в момента много неща се случват в живота ми. И не искам да се избързвам с нищо, както направих с Ксандър, Томас, както се доверих на баща си. Този път искам да съм сигурна. И започвам наистина да се чувствам сигурна в работата си. Та аз работя с Хоуп върху линията й, а тя действително се интересува от мнението ми и го цени. Всъщност дори го иска. Ако искаш да знаеш истината, главата ми се върти. Но знам, че съм тук с теб. И не искам да избързвам с това, което имаме.“




Зенде рисува в офиса на Ерик.

Спомня си предишната вечер, когато Картър и Зоуи са си тръгнали заедно.
Влиза Хоуп: „Благодаря ти, че дойде по-рано от обичайното. Ще имаме натоварен ден.“

Зенде й казва да не се притеснява: „Ти ми даваш възможност да правя това, което обичам. И то в момент, когато имам нужда да работя. Няма да те разочаровам.“
Хоуп дори не си го е помисляла: „ Имам няколко идеи за моделите ти, но бих искала и Зоуи да е тук. Знаеш ли къде е ?“
Зенде клати отрицателно глава.
Хоуп: „Обадих й се и й пратих съобщение, за да й кажа, че ще се срещнем рано, но не ми е отговорила.“
Зенде: „Не съм я виждал.“
Хоуп: „Е, сигурна съм, че ще дойде всеки момент. Наистина съм доволна от нашия екип, със Зоуи работите много добре заедно. (Зенде си гледа телефона.) Зенде, добре ли си?“

Хоуп разглежда скиците на Зенде.

Зенде: „Ако не ги одобряваш, няма проблем да започна отначало.“
Хоуп: „Не мисля, че е необходимо. В тези има небрежна елегантност. А тази харесвам много (показва му една от скиците).“ Томас се приближава зад открехнатата врата. Спира се и слуша.

Зенде: „Но нещо не е наред, нали?“
Хоуп: „Мисля, че е деколтето, трябва да е по-меко.“
Зенде: „Мислиш, че трбва да е вълнообразно?“
Томас влиза: „Трябва да пада свободно. Добави извивки тук и тук, ще постигнеш мекотата, която иска Хоуп.“

Зенде: „Благодаря.“
Томас: „Пак заповядай.“ И се вторачва в Хоуп.

Хоуп го забелязва: „Нещо не е наред ли?“

Томас: „Не, не, не, ... аз, ти, ъъъ, ти ми напомни за някого, ъъъ, за нещо. Няма значение.“
Хоуп: „Сигурен ли си, че си добре?“
Томас: „Да. Исках да говоря с теб насаме.“
Хоуп подава скиците на Зенде, който ще се заеме с деколтето. Томас му подхвърля отново: „Пак заповядай.“ Зенде излиза.

Хоуп: „Е, какво става?“
Томас: „Точно това, което се случи. Затова имаш нужда да работя върху линията. Веднага видях решението. Защо? Опит. Правя го от много по-дълго време.“
Хоуп: „Опитът не е всичко. Той е много талантлив.“
Томас: „Така е, но ти знаеш колко талантлив съм аз. Може би съм най-добрият в света. Ако искаш линията ти да се отличи, се нуждаеш от мен.“

Хоуп: „Ти си чудесен дизайнер, спор няма.“
Томас: „Тогава е уредено.“
Хоуп: „Но не мога да поема ангажимент, какъвто искаш. Не и сега. Харесва ми как се сплотява екипът. Не искам да загубя това, като включа още някого.“
Томас: „Аз не съм някой случаен.“
Хоуп: „Точно така. Знам, че работиш върху себе си. Но не мисля, че е най-подходящото време да те върна към линията ми.“
Томас: „Така е честно. Но заслужавам правото да се опитам да променя мнението ти. И да ти покажа, че пак можеш да ми вярваш.“
Хоуп не му отказва правото. И си гледа нещо по бюрото. Томас се взира в нея и си спомня разговора с куклата.
Хоуп го поглежда: „Сериозен ли си, че искаш пак да спечелиш доверието ми?“
Томас се опомня: „Разбира се.“
Хоуп: „Можеш да започнеш, като ми обясниш защо си се втренчил така в мен. След всичко, което сме преживели, мога да разбера, когато нещо се случва с теб. Откакто влезе тук, нещо не е наред.“
Томас: „Разбирам. Не планирам манипулации. Просто съм уморен. През последните дни не спах добре. Миналата нощ беше особено трудна.“

Хоуп: „Каква е причината според теб?“
Томас: „Дъглас прекарва повечето време с теб и Лиам. Изглежда, че Зенде е водещ дизайнер на линията ти. За мен остава да разбера каква е поуката. Но ще го преодолея. Може би ще си взема куче.“
Хоуп: „Не е лоша идея.“
Томас: „Решен съм да бъда по-добър човек. Човек, с когото можеш да се видиш ... да работиш. Да прекарваш време и ... като казах това, ще те оставям да работиш.“
Томас си тръгва, но до вратата чува глас като от куклата: „Томас, почакай. Не си тръгвай.“
Обръща се стреснато към Хоуп, която дори не го гледа.

Томас: „Какво каза току-що?“
Хоуп вдига поглед: „Нищо.“
Томас: „Мога да се закълна, че каза ... ‚не си тръгвай‘.“
Хоуп: „Нищо не съм казвала.“
Томас продължава да чува гласа, спомня си куклата, вижда я в съзнанието си, Хоуп го гледа.






Зенде седи със скицника в дизайнерския офис.

Влиза Зоуи и е смутена: „Ти си тук.“
Зенде: „Тъкмо си мислех за теб.“
Зоуи: „Хоуп дойде ли?“

Зенде: „Да, питаше за теб.“
Зоуи: „Каза ли кога иска да се срещнем.“
Зенде: „Вече го направихме. Опита да се свърже с теб няколко пъти, но ти беше неоткриваема.“
Зоуи и Зенде едновременно: „За предишната вечер ...“
Зенде: „Първо ти.“ В този момент Зенде получава съобщение. И вижда, че съобщението до Зоуи не е доставено.
Зоуи: „Всичко наред ли е, Зенде?“
Зенде: „Не, аз ...“
Зоуи: „Лоши новини?“
Зенде: „Може да се каже.“
Зоуи: „Съжалявам. Мога ли да помогна с нещо?“
Зенде прибира телефона: „Не, само пропусната възможност. Та какво казваше?“
Зоуи: „Както знаеш, с Картър се срещаме от известно време. Въпреки че не сме били винаги в синхрон за скоростта, с която се движи връзката ни. Едно време щях да захвърля предпазливостта, но сега съм малко по-внимателна. И затова не се преместих, както искаше Картър.“
Зенде: „Промени ли си мнението?“
Зоуи: „Не. Но предприехме крачка напред. Прекарах нощта там.“
Зенде кима.




Уайат и Фло са в офиса на Бил.
Уайат приключва телефонен разговор: „Какво?“

Фло: „Нищо, просто си готин.“
Уайат: „Готин? Суров и мъжествен, безкомпромисен в преговорите, това искам да чуя.“
Фло: „Добре, ти си невероятен. Наистина се гордея с теб. И се чувствам късметлийка, че от всички жени по света ти обичаш мен.“

Уайат: „Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.“
Фло: „Не знаех, че може да съм толкова щастлива.“
Уайат: „Нито пък аз. Само ми се искаше да можем да кажем същото за майките си.“

Фло: „Още не мога да повярвам какво са направили, докъде са стигнали, за да разделят Брук и Ридж, за да може майка ми да бъде с него. Това не е нещо, което тя би направила.“

Уайат: „Да. Неприятно ми е да го кажа, но изпипаните схеми са като въздуха и водата за майка ми. Колкото по-непочтено, толкова по-добре.“
Фло: „Защо е така?“

Уайат: „Цял живот се опитвам да разбера. Майка ми е много умна, ще речеш, че досега ще е научила, че тези неща никога не приключват добре за нея. И винаги има странични щети. За нещастие този път беше Шона. Тя беше забъркана в специалитет на Куин Фулър и предполагам, че сега и двете плащат цената.“

Фло: „Какво ли щеше да се случи, ако бяха оставили нещата да се развият естествено? Ридж имаше истински чувства към майка ми, сближаваха се всеки ден. Можеше сам да поиска да се ожени за нея.“
Уайат: „Не и докато Брук е в картинката, настояваща да се съберат отново. Сигурен съм, че така го е видяла майка ми. Затова е трябвало да извърши делото си и да се тревожи за последствията след това. Шона изобщо съжалява ли, че се е оставила майка ми да я убеди да се забърка в това?“
Фло: „Там е работата – изобщо не. Тя напълно поема вината. Майка ми е била съгласна с плана, защото е получила онова, което е искала.“
Уайат: „Да бъде мисис Ридж Форестър.“
Фло: „Да. Какво става с Куин и Ерик?“
Уайат се смее: „Не знам. Опитвам се да стоя настрана.“
И подскача стреснато, защото влиза Куин: „Затова аз трябваше да дойда при теб.“

Уайат: „Знаеш ли, зловещо е, когато се появяваш така.“

Куин: „Какво да направя? При мълчанието, на което ме подлагаш?"
Уайат: „Понякога думите са недостатъчни, майко.“
Куин: „Аз те разочаровах. Също и Ерик. Знам.“
Уайат: „Да, обзалагам се!“ Куин гледа встрани.
Уайат върти очи: „ Добре ли си?“
Куин: „Беше стресиращо преживяване.“

Уайат: „Съжалявам.“
Куин: „Вината е моя. Жънеш това, което си посял.“
Уайат не може да се сдържа вече, докато Куин говори през него: „Ти беше толкова добре. Какво се случи? Опитвам се да разбера.“

Куин: „Знам, оплесках нещата. Искаш да ми го натякваш, давай. Мога да го понеса.“

Куин: „Всичко е наред. Заслужих си го, мога да го понеса. Не спестявай нищо.“
Уайат: „Понякога изобщо не те разбирам. Какво се случва в главата ти, когато решаваш: ‚Боже, днес ще бъде чудесен ден да си завра носа, където не му е мястото, и да причиня маса неприятности‘?“

Уайат: „Ти беше толкова добре! Ти се въплъщаваше в ролята на нормално човешко същество за известно време. (Куин: „Уайат!“) И си мислех, че бракът и Ерик са те направили по-умерена. Че си разбрала, че не трябва вече да си проправяш път в живота чрез заговори и схеми.“
Куин: „Животът с Ерик ме направи по-умерена!“

Уайат: „Оу, ха!“
Куин: „Много ти благодаря. Не заговорничих заради себе си. Аз съм щастлива! Бракът ми е стабилен. (Спира се за секунда.) Поне беше стабилен. Не се нуждаех от нищо.“
Уайат: „И все пак не успя да се спреш, та да не се месиш във връзката на Брук и Ридж?“
Куин: „Исках същото щастие за най-добрата си приятелка.“
Уайат: „Шона щастлива ли е сега?“

Куин: „Не.“
Уайат: „Точно така! За това говоря! Не се прави, че намеренията ти са били чисти и безкористни. Не си съставила този план само за да осигуриш добър живот на Шона, прав ли съм?“

Куин: „Да! Признавам! Исках Брук вън от семейството, исках я вън от живота на Ерик.“
Уайат: „Да. И как ти се получи?“

# 22
  • Мнения: 1 460
ДиК, епизод 8387
27.10.2020 г.

Скрит текст:
В офиса на Ерик:
Картър: „Радвам се, че ви намирам заедно.“

Ридж: „Трудно ще ни намериш поотделно.“
Картър: „Имам новини.“
Брук: „Надявам се, че са добри.“
Картър: „Най-добрите. Тъкмо идвам от съда.“
Ридж: „Почакай, да не казваш, че срещата ти със Зоуи е минала толкова добре, че искаш да организираме сватбата ти, защото ще го направя.“

Картър се смее: „Отношенията ни определено стават по-сериозни, но не чак толкова. Но вие двамата може да поискате да планирате собствена церемония, тъй като разводът ви официално е обявен за недействителен.“

Ридж: „Значи разводът е бил анулиран?“
Картър: „Все едно никога не се е случвал.“
Брук: „Въпреки че документите са били подадени?“
Картър: „Този документ ги ликвидира.“
Брук (към Ридж): „Отново сме женени.“

Ридж: „Очевидно не сме били неженени.“
Картър: „За да няма никакво съмнение, Ридж, Брук, обявявам ви за все още съпруг и съпруга.“

Брук и Ридж са сами в офиса.
Брук: „Знаех си, че Картър ще успее.“
Ридж: „Иска ми се да не се беше налагало.“
Влиза Ерик: „Получих съобщението ви.“

Ридж: „Татко, имаме добри новини. Картър тъкмо си тръгна.“
Брук: „Документите за развод, които Шона и Куин го накараха да подаде, са обявени за невалидни.“
Ерик: „Това е чудесно. Можете пак да се ожените.“
Ридж: „Оказва се, че изобщо не сме били неженени.“

Ерик: „Добре. Всичко е уредено. Вижте, не мога да повярвам, че Куин е участвала в това, толкова съжалявам.“
Брук: „Ерик, не се извинявай заради нея.“
Ерик: „Ти ме предупреди много пъти, че се опитва да разруши брака ви. Опитах се да говоря с нея за поведението й, но никога не ми е хрумвало, че ще направи нещо такова.“

Брук: „Знам, че е трудно да го чуеш, но видя на какво е способна Куин. Тя не е жената, която си мислеше, че е. Ти й повярва, а тя те подведе. Тя те заблуди, манипулира семейството. Не можеш да оставиш Куин да върши тези неща. Трябва да прекратиш брака си. Днес.“





Зенде: „Значи си прекарала нощта в новото жилище на Картър.“

Зоуи: „Да. Беше организирал невероятна вечеря с личен готвач и всичко. Наистина искаше да е специално.“
Зенде: „Като познавам Картър, сигурен съм, че е било така.“
Зоуи: „Беше красиво, Зенде.“ Докато Зоуи разказва колко романтично е било, Зенде гледа недоставеното съобщение.

Зоуи заключава, че след предишната вечер е много по-наясно какво трябва да направи по отношение на преместването при Картър.

Зоуи: „Всички толкова подкрепят връзката ми с Картър. Но ничие мнение не е по-важно от твоето.“
Зенде: „Само ти казах да направиш това, което ти се струва правилно.“
Зоуи: „И аз го приех сериозно.
Зенде: „Познавам Картър отдавна. Очевидно е, че много си пада по теб. Що за приятел ще съм, ако не го подкрепя. И ако е това, което искаш, ако те прави щастлива ... Щастлива си, нали?“

Зоуи: „Погледни живота ми, не мога да повярвам, че имам такъв късмет. Аз съм модел във ФК, работя с теб и Хоуп. И дори помагам, за да оформя посланието на НЗБ. На всичкото отгоре го има Картър.“

Зенде: „Няма много като него.“
Зоуи: „Той е невероятен.“
Зенде пак си гледа телефона: „И не се поколеба да ти каже какво изпитва.“

Зоуи: „Не. Зенде, всичко наред ли е? Продължаваш да си гледаш телефона.“
Зенде: „Само текстово съобщение.
Зоуи: „Нещо, с което трябва да се заемеш?“
Зенде: „Може би е прекалено късно.“
Влиза Картър: „Ето я жената, за която не мога да спра да мисля.“

Картър: „Не ви прекъсвам работата, нали?“
Зенде: „Не, Зоуи тъкмо ми разказваше за вечерята ви.“
Зоуи: „А ти щеше да ми казваш нещо.“
Зенде: „Сега Картър е тук, няма да ви се пречкам.“
Картър: „Не, имам ангажимент, а вие сте заети. (към Зоуи) Но си мислех за вечеря днес, ако искаш да се уговорим.“ Зенде извръща поглед.
Зоуи поглежда към Зенде: „Пропуснах среща с Хоуп тази сутрин и не знам кога ще приключа."
Картър получава съобщение: „Трябва да се погрижа за това. Ще се видим по-късно.“ Картър излиза.
Зенде: „И аз имам да свърша някои неща.“
Зоуи: „Почакай, Зенде. Надявам се, че не направих нещата между нас неловки, като ти казах за нощта с Картър.“
Зенде: „Не. Радвам се, че ми каза.“
Зоуи: „Наистина ли?“
Зенде: „Наистина. Можеше да е много по-неловко, ако не беше. (Зоуи го гледа мълчаливо.) Изглеждаш наистина щастлива, Зоуи. Трябва да бъдеш. Случват ти се много неща с НЗБ и Картър. Вие сте предприели важна стъпка за връзката си, имате пълното право да се вълнувате. Картър е голям късметлия.“





Фло: „Като се има предвид какво е отношението на Ерик към Брук и Ридж, трябва да е доста разстроен.“
Куин гледа в земята.
Уайат: „Да. Какво е положението при вас двамата?“
Куин: „В момента не сме в добра ситуация. Преместих се в хотел, за да дам пространство на Ерик.“

Куин: „Но е само временно. С Ерик се обичаме. Бракът ни ще оцелее. Изчаквам да осъзнае, че ме иска обратно.“

Фло: „Говорила ли си с майка ми?“
Куин: „Не. Не съм говорила с Шона, откакто замина. А ти?“
Фло: „Разменихме си няколко съобщения, но нямам представа къде е.“

Куин: „Просто има нужда от време за себе си.“
Уайат: „Да, след като гениалният ти план съсипа целия й живот.“
Куин: „Хората се справят по различен начин, Уайат. Шона има нужда да е сама. Аз съм решена да не бъда. Трябва да се махна от онзи хотел, колкото е възможно по-скоро.“
Фло: „Ако наистина не искаш да си там, може да останеш при нас в къщата на плажа.“
Уайат издава болезнен стон.

Куин: „Никога не бих помолила да остана при вас, но ако предлагате ..."

Уайат мълчи и поглежда в земята.
Куин: „Предлагате ли?“
Уайат: „Аз ... знаеш ли ... аммм ... Проблемът с нашата къща е, че не е толкова голяма. Вероятно хотелската ти стая е мнооого по-голяма. Имаш обслужване по стаите и Спа ...“

Куин: „Наистина е удобно, много е удобно. Но не е дом.“
Уайат: „Е, домът е там, където е Ерик.“
Фло: „Ние сме семейство.“

Куин: „Точно така. Точно от това се нуждая сега - да се почувствам стабилно, да бъда подкрепяна и да си спомня кое е важното в живота. Така че, да. Благодаря ви! Ще приема щедрото ви предложение.“

Куин: „Добре, имам да свърша няколко задачи ...“
Докато не гледа, Уайат и Фло безмълвно водят разгорещен разговор (на вероятна тема ‚Фло си е загубила ума‘).

„... ще се върна в хотела, ще си опаковам багажа и ще се преместя при вас тази вечер. (Куин се обръща към тях от вратата.) О! Може да вечеряме заедно, ще закусваме сутринта. Фло, не се тревожи, ще напазарувам здравословна храна, за да не се налага да ядем онези сладки и мазни неща, които харесва Уайат.“
Фло: „Звучи прекрасно.“
Уайат: „Супер.“
Куин: „Уайат, знам, че не намираш идеята да живееш с майка си отново за привлекателна.“

Куин: „Но не се тревожи, само временно е. Не съм се отказала от Ерик. И отказвам да повярвам, че той се е отказал от мен.“


Уайат: „Мила, обичам твоята щедрост. Беше изумително, когато даде бъбрека си, но това беше нищожна саможертва, сравнено с живота с майка ми.“
Фло: „Знам, че няма да е най-страхотното нещо ...“
Уайат: „Мислиш, че се шегувам? Нямаш си представа!“

Фло: „Не мисля, че се шегуваш. Изслушай ме. Майка ми страда заради лошата идея на Куин. Но твоята майка също страда. Не я ли видя?! Хайде, Уайат, тя има нужда от стабилно място, за да се окопити и да си върне Ерик.“
Уайат: „Мисля, че единственото място, където това е възможно, е психиатрична клиника.“
Фло: „Много смешно. Но Куин мисли, че е възможно. Така че с теб трябва да сме положително настроени.“
Уайат: „Мога да съм  много положително настроен майка ми да не живее с нас за дълго време. Вече се развълнувах.“
Фло: „И двамата знаем, че майка ти може да е много неотстъпчива и много обича Ерик. Вярвам, че ще направи всичко, за да го накара да й прости. А това означава, че къщата пак ще остане на наше разположение.“



Ридж и Брук се прибират у дома.
Брук: „Няма да се извинявам, че искам Ерик да се отърве от Куин.“

Ридж: „За това си много последователна.“
Брук: „Да. Със сигурност няма да спра сега. Ерик не е бил сам от дълго време, ще му стане самотно в къщата. И когато Куин почука на вратата, за да умолява да се върне ...“
Ридж: „Тя няма да умолява за нищо, знаеш.“

Брук: „Не би ме учудило. Затова не можем да допуснем Ерик да забрави какво е направила. Тя е непочтена, Ридж. Не е добрата Куин, за която я мислеше Ерик. Това е само негова фантазия. Той наистина трябва да се предпази  и да отстрани Куин от живота си.“
Ридж: „Мъчно ми е за татко и ще му помогна. Но точно сега не искам да говорим за Шона, Куин или нещо друго. Само да решим как ще започнем живота си отново.“
Брук: „Като никой не застава на пътя ни.“
Ридж: „Което е необичайно.“

Брук: „Да, вярно е. От самото начало все някой се опитва да застане между нас. Първо беше майка ти, Стефани се бореше срещу връзката ни през цялото време. После Тейлър, твоите деца, моите деца. Кой да си помисли, че Шона и Куин бяха тези, които почти ни разделиха. За един момент наистина си помислих, че Шона е спечелила. Но не стана така. Ти си тук, аз съм тук и още сме женени.“
Ридж: „Да. Ако искаш някакво парти, можем да го направим.“

Брук: „Само без повече сватби. Искам простичък и безопасен живот, да продължа с теб и нашия не толкова драматичен брак.“
Ридж: „Искаш да е по-предсказуем?“
Брук: „Точно така.“
Ридж: „Без иненади?“

Брук: „Мисля, че изчерпахме квотата си.“
Ридж: „Да, но имаме години пред нас. Какво ще правим?“
Брук: „Най-хубавите години от живота ни.“
Ридж: „Може би най-хубавите години от твоя живот. Ти изглеждаш по-добре, отколкото когато те срещнах. А след десет години може да ти се наложи да ме носиш по стълбите.“
Брук: „О, престани. Ще монтираме асансьор. Знаеш колко много сме се забавлявали в асансьори.“
Ридж: „Да, добре се справям в асансьори. И още какво? Ще организираме вечери и ще си лягаме, когато слънцето залезе?“
Брук: „Със сигурност няма да се оплаквам, че ще прекарвам толкова време с теб в леглото.“
Ридж: „Знам, но аз ще съм стар и просто ще спим.“
Брук: „Обичам да се сгушвам до теб, това е най-хубавият сън в живота ми.“
Ридж: „Рисуваш прекрасна картина на бъдещето ни.“
Брук: „Така е. Искам да се наслаждавам на всеки ден, който имам с теб. С моя красив и секси, понякога свадлив и своенравен, но много любящ и предан съпруг. Казах го –съпруг.“
Целуват се.



Ерик рисува в офиса. Отваря се врата.
Ерик: „Казах на Пам, че не искам да ме безпокоят.“

Куин: „Тогава е добре, че дойдох, докато Пам е в почивка.“


Ерик: „Куин, не искам да говорим за това.“

Куин: „Затова си тръгнах, исках да ти дам време.“
Ерик: „Къде си отседнала?“
Куин: „В хотел. Въпреки че Уайат и Фло тъкмо ме поканиха да остана при тях. Всъщност Фло ме покани, Уайат се съгласи неохотно. Доста е разочарован от мен в момента, сигурна съм, че чувството ти е познато. Толкова съм разстроена, че разочаровах двамата най-важни мъже в живота ми.“
Ерик: „Разочарован съм. Тъжен съм. Тъжен съм, че любовта, която споделяхме, не беше достатъчна, за да промени представата ти за света. Все още мислиш, че манипулациите и измамата ще ти осигурят това, което искаш.“

Ерик: „Защитавах те, Куин, защитавах те пред всички, които познавам, пред семейството. Оставих те да доведеш приятелката си Шона в дома ни. Вярвах ти. Брук беше права. Каза, че не си се променила. Окуражи ме да приключа брака си с теб и беше права.“

Куин: „Не, не е права. Особено не и за чувствата ни един към друг. Аз ти бях любяща и вярна съпруга. Не без дефектите си. Допуснах наистина големи грешки. Но не съм безсърдечната измамница, която Брук ме изкарва. Аз се промених, знаеш го. Заради теб, Ерик. Ако бях жената, която бях, нямаше дори да съм тук сега. Нямаше да съжалявам или да се чувствам зле, че съм наранила някого или че съм подвела мъжа, когото обичам. Не се страхувам да се изправя пред онова, което направих. Особено ако е необходимо, за да оправя всичко. Промених се. И заради теб вярвам във възможността за прошка Обичам те, Ерик. И няма да се откажа от нас.“

# 23
  • Мнения: 760
Тази новата сестра на Зоуи ме кефи, има потенциал за развиване... но все пак това е ДиК и надали ще го развият.
Една добра новина- героинята Сали отива в Y&R. Там от години екипът е друг и положението е по-добро, считам че персонажа може да получи подобаващото внимание.

И нещо забавно изненадващо в GH- оказа се, че специалния епизод за изборите бил свръхестествен.Satisfied В първия ден, в който могат да гласуват Джослин и Трина скачат 100 години назад във времето, за да станат съпричастни с движенията на жените и техните права.

# 24
  • Мнения: 1 460
Тази новата сестра на Зоуи ме кефи, има потенциал за развиване... но все пак това е ДиК и надали ще го развият.
А, не, не, не. Ти си хареса Фло, гледам да пускам снимки с нея, а е отчайваща актриса.
Тъкмо си мислех да наваксам с епизодите, като пропускам сестрата на Зоуи, а и Зоуи, Картър и Зенде.
Някаква си социална работничка с розово кече или полип на главата, за да си отметнат всички задължителни полета, за да печелят награди. Голям потенциал!

И нещо забавно изненадващо в GH- оказа се, че специалния епизод за изборите бил свръхестествен.Satisfied В първия ден, в който могат да гласуват Джослин и Трина скачат 100 години назад във времето, за да станат съпричастни с движенията на жените и техните права.
Но пък за GH може и да постигнем съгласие. Аз не знам почти нищо, лесно ще ме убедиш. Smiley

# 25
  • Мнения: 5 355
Това със задължителните квоти става вулгарно. Да вземат да концентрират участието им в края на епизодите/ за всяка продукция/, за да ги пропускаш ако искаш.

# 26
  • Мнения: 760
Е колко още има да ги отмятат тези квоти след като преди време специално превърнаха обикновена жена с дете в транс модел, на когото детето всъщност не било негово и оттам насетне беше налаган като най-великото нещо в сериала... докато системата не зацикли заради това и не разкараха персонажа. Smile
Сестрата на Зоуи ме кефи като излъчване, държание. Естествена е, струва ми се с потенциал да е бунтарка, което би било интересно за такъв сериал ако го развият като хората. Какво друго има около нея не знам, гледах й само някои сцени от първия епизод.

Да коментираме новата комедия при винаги нелепия Ерик. Гони Куин заради манипулацията, но си кани не по-малко виновната Шона на нейно място.Laughing Дядо Мечо няма укротяване.

# 27
  • Мнения: 1 460
Това със задължителните квоти става вулгарно. Да вземат да концентрират участието им в края на епизодите/ за всяка продукция/, за да ги пропускаш ако искаш.
"Вулгарно” е меко казано.
Вече го стандартизират, Оскарите цяла директива сътвориха. Другите ги следват по петите. Да живее средното положение и посредствеността!
Най-гадното е, че започват да посягат на книгите. Орките от „Властелинът на пръстените“ не били добре представени, аре, сиктир! Satisfied

А, където искат да ги слагат, преминавам на нова система – с 2-3 думи какви ги вършат и взаимоотношенията им с другите.

Е колко още има да ги отмятат тези квоти след като преди време специално превърнаха обикновена жена с дете в транс модел, на когото детето всъщност не било негово и оттам насетне беше налаган като най-великото нещо в сериала... докато системата не зацикли заради това и не разкараха персонажа. Smile
Сестрата на Зоуи ме кефи като излъчване, държание. Естествена е, струва ми се с потенциал да е бунтарка, което би било интересно за такъв сериал ако го развият като хората. Какво друго има около нея не знам, гледах й само някои сцени от първия епизод.

Да коментираме новата комедия при винаги нелепия Ерик. Гони Куин заради манипулацията, но си кани не по-малко виновната Шона на нейно място.Laughing Дядо Мечо няма укротяване.
Тепърва започват (след „мирните“ протести).
За какво го домъкнаха Джулиъс? Той беше с характер, стиснал челюсти пръскаше отрова, че син му е станал дъщеря. А сега – „Зетко, ти си велик.“
Нямам против да харесваш Парис, ама бунтарка срещу какво? С тая розова пихтия на главата вероятно се бунтува срещу нормалния човешки изглед. Нèма да я снимам, докато не го разкара от главата си.

Ерик го направиха на посмешище, жал ми е за актьора. Мислех, че що го оставят на мира. Поне Куин си получава това, за което дори не си е помисляла. Шона трябва да си е загубила акъла. Нали са били приятелки, не знае ли, че Куин е луда за връзване?

# 28
  • Мнения: 5 355
Ще ми е забавно как Куин яха метлата и с пълна газ преследва  Шона Imp
Това с гласовете на Томас направо е жалко .

# 29
  • Мнения: 760
Всички хора трябва да са равни, нека има повечко тъмнокожи. Поначало беше странно, че преди 2010те нямаше добре застъпени други раси освен белите. Особено ако гледаме реалността в Америка. Миналата година като бях в Лос Анджелис едва 15% от хората по улиците бяха бели.
Равнопоставеност без привилегии за някой е най-добрия вариант винаги.

Не знам какво точно ме кефи в Парис... Има нещо интересно у нея и не е само косата. Но пак казвам- гледал само участието й в един епизод, по-натам може да ми се промени мнението.

Да отбележа, че започнах пак да гледам Y&R И съм много доволен. И там много не си личи социалната дистанция, защото влагат средства и не ги мързи като ДиК. Сюжетите пак разбиват, Адам Нюмън май иска да взривява семейната фирма. Появи се и Сали, доколкото разбрах има общо с някои герои.

Общи условия

Активация на акаунт