Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Американски Versus Латино сериали - Тема 11

  • 1 933
  • 69
  •   2
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 460
Ще ми е забавно как Куин яха метлата и с пълна газ преследва  Шона Imp
Това с гласовете на Томас направо е жалко .
LaughingLaughingLaughing
Според мен първо ще погне Фло - прекрасната и честната, Уайат да му мисли. Laughing
Не ми е удобно да си призная, ама ми стана жал за Томас в последния епизод. Много добре го изигра МА.

# 31
  • Мнения: 1 460
Всички хора трябва да са равни, нека има повечко тъмнокожи. Поначало беше странно, че преди 2010те нямаше добре застъпени други раси освен белите. Особено ако гледаме реалността в Америка. Миналата година като бях в Лос Анджелис едва 15% от хората по улиците бяха бели.
Равнопоставеност без привилегии за някой е най-добрия вариант винаги.

Не знам какво точно ме кефи в Парис... Има нещо интересно у нея и не е само косата. Но пак казвам- гледал само участието й в един епизод, по-натам може да ми се промени мнението.

Да отбележа, че започнах пак да гледам Y&R И съм много доволен. И там много не си личи социалната дистанция, защото влагат средства и не ги мързи като ДиК. Сюжетите пак разбиват, Адам Нюмън май иска да взривява семейната фирма. Появи се и Сали, доколкото разбрах има общо с някои герои.
Пред закона трябва да са равни всички, ако законите са читави. Иначе няма равни. Един го бива за едно, друг за друго. Вмъкването на нещо си заради самото нещо е гротескно. Иначе се превръща в това, което бяхме. Цензурата над творчеството е престъпление.

PS Извинявам се, че употребих "творчество' във връзка с ДиК.

Последна редакция: чт, 05 ное 2020, 17:20 от Elmindra

# 32
  • Мнения: 760
Не мога да не се съглася, че в някои отношения наистина се прекалява (не говоря конкретно за расите). Точно ДиК обаче не знам дали вкарват тъмнокожите от задължение. Може би в началото Дейзи, Мая и Картър бяха някакъв опит за diversity,  но след тях си се появиха още доста от тяхната раса и днес си е по-скоро обичайно.
Проблемът е, че не успяват да задържат тези семейства за дълго. Но то като се замисли човек освен Форестър, Лоугън, Хейс, Спенсър и чат-пат Спектра няма нищо дългогодишно. Тоест каквото си се е изградило в ранните години- това си е.

Последна редакция: чт, 05 ное 2020, 18:07 от SG7

# 33
  • Мнения: 5 355
Нищо против тъмнокожите , но когато някой авангарден режисьор набута  човек с кожа като син домат да играе Орфей , това направо ме вбесява . Все пак си има природни закони , и когато  прекалено много се опитваш да се абстрахираш от тях , става жалка история .Лошото е ,че тези "авангардисти" са агресивни и се опитват да наложат болните си изг@зици като норма .

# 34
  • Мнения: 1 460
Не мога да не се съглася, че в някои отношения наистина се прекалява (не говоря конкретно за расите). Точно ДиК обаче не знам дали вкарват тъмнокожите от задължение. Може би в началото Дейзи, Мая и Картър бяха някакъв опит за diversity,  но след тях си се появиха още доста от тяхната раса и днес си е по-скоро обичайно.
Проблемът е, че не успяват да задържат тези семейства за дълго. Но то като се замисли човек освен Форестър, Лоугън, Хейс, Спенсър и чат-пат Спектра няма нищо дългогодишно. Тоест каквото си се е изградило в ранните години- това си е.
Абсолютно се забелязва вече. Забелязват го и представителите на расата. Което е отваратителното в случая.
Ние нямаме техните обременености, а ни го натрапват.
Например посланието на НЗБ (колкото и да е глупаво) беше: „Стойте си девствени, ако искате.“
Откакто вмъкнаха новия Зенде, посланието стана: „Diversity and empowerment”.
И аз си мислех като теб. Нямах си друга работа уж, та покрай „Игра на тронове“ се запалих по Youtube.
Подсмихвах се, викам си – няма начин да оплескат ДиК повече. След подновяването на сериала се видя.

# 35
  • Мнения: 1 460
Нищо против тъмнокожите , но когато някой авангарден режисьор набута  човек с кожа като син домат да играе Орфей , това направо ме вбесява . Все пак си има природни закони , и когато  прекалено много се опитваш да се абстрахираш от тях , става жалка история .Лошото е ,че тези "авангардисти" са агресивни и се опитват да наложат болните си изг@зици като норма .
Абсолютно съм с теб!
Лошото е, че се опитват да грабят от вече изграденото.
Създайте си собствена история! Как може сега Клеопатра да е черна или Оби Уан да е гей!
Или Тор да е Натали Портман.
Аз ще си чета стари книги... Smiley

# 36
  • Мнения: 5 355
Лошото е ,че децата ще пораснат с "новите" книги . Май е добре ,че не четат много като общо .

# 37
  • Мнения: 760
Интересни теми се подхванаха, хаха. Grinning Аз мисля да се върна към ДиК.

Elmindra, съгласен съм, че качеството на сериала е мега ниското след завръщането (то си беше мега ниско и преди), но за мен причините са други. Начинът на заснемане е пълен потрес, всичко изглежда толкова изкуствено заради социалната дистанция. Уж най-успешната сапунка в света, а не могат да си позволят тестове за няколкото актьора, затова ги снимат отделно и ги карат да си говорят с манекени... Пълен абсурд.

И самият сценарии продължава да дълбае дъното. Връщат Зенде, за да се задиря със Зоуи, а в следващия момент решават, че всъщност трябва да се задиря с Парис. Съсипаха Сали за едното нищо и накрая я разкараха (btw в Y&R още от първите епизоди с нея се вижда повече замисъл за персонажа, даже припомнят сюжети със старата Сали, които ДиК отдавна са забравили). Брук и Ридж продължават да се разделят на дърти години и да не знаят с кого искат да са, а междувременно разни други насила им се бутат. И ако това вече изглежда смешно и жалко, то за да го надскочат сценаристите явно решиха да събудят от зимен сън и най-стария Мечок, на 80 години тепърва да се чуди пак с коя по-млада жена иска да е.

Колкото и да ми е странно, че го казвам, сюжета с Томас и куклата е най-доброто в момента. Може би защото се потвърждава теорията ми, че на Томас това държание не му е естественото, а има някакво заболяване. Много се смях, когато вчера Лиъм влезе и видя куклата- физиономията му беше безценна хахаха...

Последна редакция: пт, 06 ное 2020, 15:18 от SG7

# 38
  • Мнения: 1 460
Лошото е ,че децата ще пораснат с "новите" книги . Май е добре ,че не четат много като общо .
Трудно ми е да си представя ситуация, в която е по-добре да не се чете, ама кой знае.
Няма страшно, сега пак било модерно да се чете, така ми сподели един от подрастващите. Laughing
Интересни теми се подхванаха, хаха. Grinning Аз мисля да се върна към ДиК.

Elmindra, съгласен съм, че качеството на сериала е мега ниското след завръщането (то си беше мега ниско и преди), но за мен причините са други. Начинът на заснемане е пълен потрес, всичко изглежда толкова изкуствено заради социалната дистанция. Уж най-успешната сапунка в света, а не могат да си позволят тестове за няколкото актьора, затова ги снимат отделно и ги карат да си говорят с манекени... Пълен абсурд.

И самият сценарии продължава да дълбае дъното. Връщат Зенде, за да се задиря със Зоуи, а в следващия момент решават, че всъщност трябва да се задиря с Парис. Съсипаха Сали за едното нищо и накрая я разкараха (btw в Y&R още от първите епизоди с нея се вижда повече замисъл за персонажа, даже припомнят сюжети със старата Сали, които ДиК отдавна са забравили). Брук и Ридж продължават да се разделят на дърти години и да не знаят с кого искат да са, а междувременно разни други насила им се бутат. И ако това вече изглежда смешно и жалко, то за да го надскочат сценаристите явно решиха да събудят от зимен сън и най-стария Мечок, на 80 години тепърва да се чуди пак с коя по-млада жена иска да е.

Колкото и да ми е странно, че го казвам, сюжета с Томас и куклата е най-доброто в момента. Може би защото се потвърждава теорията ми, че на Томас това държание не му е естественото, а има някакво заболяване. Много се смях, когато вчера Лиъм влезе и видя куклата- физиономията му беше безценна хахаха...
За тия неща спор няма. Спомням си една снимка с Брук и Ридж, уж трябваше да изглежда, че стоят един срещу друг. Той й гледа някъде в челото, а тя в носа му. Гледах я, гледах я, викам си – хайде.
Аз най-много се дразня на липсата на последователност.
Но вече си имат достатъчно проблеми, че да внасят и нови, а и то изкуствено. Сетих се за един епизод от „Приятели“, Моника трябваше да измисля рецепти с „Маколад“.  Продуктът не струваше, пенеше й се в устата, ама задачата беше спусната – трябва да има маколад. Почна да го слага в минимални количества за щяло и нещяло, накрая се оказа, че е вреден за здравето.

Laughing
Не бях гледала последния епизод, ама го пуснах да видя Лиам. Повече се смях на гласа му, писклив един такъв: „Какво, по дяволите, е това нещо, Томас?“ Laughing
Четох някакъв коментар, че никой няма да се впечатли особено от откритието.
Историята с куклата е много добра (засега), а МА е просто перфектен. Да вземе да предаде малко уроци по актьорско майсторство на Фин, че той е много зле.

# 39
  • Мнения: 760
Голямо преиграване от Лиъм, голям смях. Не че и аз не бих се изненадал ако попадна на нещо такова в апартамента на някакъв психар ама точно Лиъмчо е нелеп като  се възмущава от каквото и да било.
Съгласен съм за Матю- едно от най-добрите попълнения последните години. Иска ми се Томас да се излекува и да го видим от мила, романтична страна с някоя друга жена.
Фин на мен страшно много ми наподобява Рон Мос като държание, начин на движения, говорене. Добър е според мен. А като заговорих за Рон- както е тръгнала тази работа с кукли и манекени направо да направят и една на стария Ридж и така отново да възродят класическата история с Брук. Heart

Преди малко си пуснах Days, много интересно ми беше как са там след карантината. Отново коренна разлика с ДиК, въобще не се забелязва дистанция (не съм сигурен дали епизодите не са снимани преди пандемията, те имаха доста предварително заснети, но би трябвало вече да са минали на новите). Недоумявам как може сериалите с много повече актьори и доста по-малка гледаемост в световен мащаб да влагат средства, за да имат добро излъчване, а ДиК с или без карантини да са толкова зле при все, че уж са най-гледаната сапунка в света...

# 40
  • Мнения: 1 460
ДиК, епизод 8388
28.10.2020 г.


Скрит текст:
Томас се приготвя за работа. На вратата се обръща и гледа куклата.

Томас: „Престани, Томас. Това е манекен. Стегни се!“ Обръща се към вратата.

Куклата: „Остани. Не тръгвай. Ти си мъжът, когото винаги съм искал, Томас. Не Лиам, а теб.“




В къщата на Стефи:
Ридж: „Внучката ми е много талантлива.“

Стефи: „Да, ще имаш сериозна конкуренция в бъдеще.“
Ридж: „Нямам против конкуренцията от още едно поколение Форестър, което работи в офиса. Харесва ми.“
Стефи: „Тя има още малко време преди тези големи решения за кариерата. Първо трябва да се справи с предучилището, но би било страхотно.“

Ридж: „Не мога да повярвам, че го е нарисувала за мен.“
Стефи: „Направи го.“
Ридж: „Хубаво е, че пак си в офиса. Не е същото без теб.“
Стефи: „Да, знам. Днес си тръгнах рано, но обещах на Кели, че ще събираме миди. Имам видеоконференция по-късно, но мога да го направя и оттук.“
Ридж: „Нямах предвид това. Ти работиш повече от всички. Но ако беше останала в офиса, щеше да чуеш добри новини от първа ръка.“
Стефи: „Какви добри новини?“
Ридж: „С Брук още сме женени. Разводът е невалиден.“
Стефи: „Наистина се радвам за вас, страхотно е.“
Ридж: „Знам, че е така. Но не съм сигурен за брат ти.“

Стефи: „Не бих се притеснявала за Томас. Никога не е бил голем фен на Брук, но ...“
Ридж: „Меко кзано.“
Стефи: „...но те обича и не иска да те разочарова. Същото важи и за мен.“

Ридж: „Той никога няма да ме разочарова. С теб много се гордея.“
Стефи: „След всичко, на което те подложих през последните няколко месеца?“
Ридж: „Мен? Не бях този, който изпитваше непоносима болка.“

Стефи: „Също така не гълташе хапчета.“
Ридж: „Знам , че не си искала да се пристрастяваш, но когато го направи, получи помощ.“
Стефи: „Не бих могла да го направя без теб. Бях в дълбоко отрицание.“
Ридж: „Не бях само аз. Има добри хора около теб. Имаш Лиам и Фин, но основното го направи ти. Разбра, че има проблем, който трябва да решиш, и го направи. Получи лечение и сега пак си най-удивителната майка. Всичко е добре, когато свършва добре.“
Стефи: „Пропуснал си призванието си. Трябваше да си мотивационен говорител.“
Ридж: „Все още мога да стана. В момента съм щастлив да съм баща и свестен дизайнер.“
Стефи: „Обичам те.“
Ридж: „Обичам те толкова много.“

Ридж: „Важното е, че вече не изпитваш болки. Няма повече счупени ребра, няма повече лекари, като не се брои един очевиден.“
Стефи: „Фин? Той вече не ми е лекар.“
Ридж: „Не?“
Стефи: „Не.“
Ридж: „Защото знам, че все още прави домашни посещения. Кажи ми всичко, което трябва да знам.“

Ридж е бил при Кели: „Тя работи по друга рисунка за мен. Да не забравиш да ми я донессеш. Трябва да тръгвам.“
Стефи: „Добре. Ще я донеса на работа утре. Сигурен ли си, че трябва да бързаш?“
Ридж: „Да. Не искам да ти се пречкам, в случай че дойде новото ти гадже.“
Стефи: „За какво говориш? Ти не ми се пречкаш, а и това не е толкова сериозно.“
Ридж: „Разбира се. Хей, хубаво е да те виждам щастлива. Приятно е, че някой се отнася с теб, както заслужаваш. Трябва да тръгвам.“

На вратата се среща и поздравява с Лиам и Хоуп, които тъкмо пристигат.
Лиам: „Изглежда Кели е доста популярна днес.“

Стефи: „Да. Тя е популярна всеки ден.“
Лиам: „Мислиш ли, че може да ме вмести в натоварения си график? Надявах се на среща.“
Хоуп: „Аз също, ако не е проблем.“
Стефи: „Разбира се. Ние сме едно голямо и щастливо семейство.“

Хоуп (към Лиам): „Защо не отидеш при нея, аз ще дойда ей сега.“
Лиъм: „Добре.“ И отива в другата стая.
Хоуп: „Изглеждаш  наистина добре, Стефи.“
Стефи: „Благодаря. Чувствам се наистина добре.“
Хоуп: „Възможно ли е един определен лекар да има нещо общо с това?“

Хоуп: „Знам, знам. Това е личният ви живот  и не бива да любопитствам, но изглеждаш толкова щастлива.“

Стефи: „Всичко е наред. Наистина съм добре.“
Хоуп: „Само искам да знаеш, че ако с Фин ставате по-близки, с Лиам имахме разговор. Искам да те успокоя, че той започва да приема, че ти продължаваш напред.“
Стефи: „Не се притеснявам  за това. Но с Фин се чувстваме чудесно. Сближаваме се всеки ден.“
Лиам излиза от стаята на Кели: „Имам въпрос към вас. Искам да сте честни, защото ценя мнението ви. Губя ли способностите си на баща?“

Стефи: „Какво?“
Лиам: „Вижте какво стана. Влизам там. Тя ми казва, че иска да прочете книга, нали? Избира книгата за слоновете, която е най-вълнуващата книга в нейния миниатюрен живот, нали? Започвам да чета. Страница 1 - тя е напълно завладяна. Страница 2 - все още е така. Страница 3 – заспа на мига. Скучен ли съм?“
Стефи се смее: „Не.“
Лиам: „В това ли се превърнах? Отегчавам я до сълзи?“
Стефи: „Баща ми беше тук и тя изразходи много енергия. Сигурно се е изтощила. Не си ти.“
Лиам се смее: „ Е, това е добре. И така, ъъъ ... как е Фин?“
Стефи и Хоуп се споглеждат.
Хоуп: „Всъщност говорихме точно за това.“
Лиам: „Говорихте за Фин? Ъъъ, страхотно. И?“
Стефи: „С Фин ще се обвържем. (Лиам бавно обръща глава към Хоуп, която му кима утвърдително.) Ще отидем до Кабо довечера и ще си пристанем. След това ще отидем на частен остров за меден месец. Знам, че го решихме внезапно, но наистина искаме да го направим. Мислим, че така е правилно. А аз мисля, че е подходящият момент.“

Хоуп: „Наистина съм щастлива заради тях.“
На Лиам ще му падне ченето.

Но после се усеща: „Ти се шегуваш!“ Хоуп и Стефи му се смеят.

Лиам: „Ти ... аз си мислех ... Боже, Стефи!“

Стефи: „С Фин сме много далеч от такава стъпка. Но казвах на Хоуп, че нещата между мен и Фин вървят наистина чудесно. Надявам се, че мислеше онова, което каза. Че можеш да се радваш за мен.“

Стефи: „Радваш се за мен, нали?“
Лиам: „Ха ха. Не е тайна, че имах проблеми с Фин, но доказа, че е добър човек. Държи на теб и Кели. А аз исках точно това. Радвам ли се за вас? Мисля, че отговорът е категорично ‚да‘. Също искам да повторя това, което каза по-рано, че всички сме голямо щастливо семейство. И тримата казахме, че го искаме. Въпреки значителната драма през последните години. Но мисля, че вече сме добре. Мисля, че може да забравим миналото и да продължим живота си.“
Стефи: „Съгласна съм. Мисля, че е възможно.“
Хоуп: „Аз също.“
Лиам: „С мен ставаме трима. Е, има една ... мъничка, висока 1,80 m променлива, която не е идеална в момента. И това е ... Томас. Не се опитвам да съм негативен. Очевидно не му се доверявам, защото на всеки няколко месеца казва, че се е променил, а никога не е вярно. Не го обвинявам за нещо в момента, не и за нещо конкретно. Но момчето му живее с нас и той ще е набъркан в живота ни за дълго време независимо дали ни харесва или не. Въпреки че нещата изглеждат добре сега, ще остана бдителен заради всички нас, защото Томас непрекъснато доказва, че е с неспокойно съзнание."





Томас влиза забързано в офиса на Ерик.
Фин се появява на вратата зад него: „Ти си човек с ясно определена цел.“

Томас (троснато): „Какво?“
Фин: „Направо профуча покрай мен.“
Томас: „Да. Оставих нещо у дома, ъъъ ... какво искаш?“
Фин: „Чух, че  Форестър наемат нови дизайнери, та реших да проверя.“

Томас го гледа неразбиращо: „Какво?!“

Фин: „Да, драскам от време на време. Предимно върху рецептурника, но мисълта да бъда известен моден дизайнер е доста привлекателна. И реших – пробвай се.“
Томас съвсем не знае какво да каже.

Фин се смее: „Само се занасям. Търся Стефи.“
Томас: „Добре. Да. Тя си тръгна преди малко.“ И се обръща към бюрото.
Фин: „Всичко наред ли е с нея?“
Томас: „Ъъъ, да. Тя изглеждаше като ... Знаеш ли какво? Наистина трябва да довърша това. Искам Хоуп да го види, когато дойде, така че ...“
Фин: „О, Хоуп. И тя ли липсва?“
Томас (нетърпеливо): „Никой не липсва. Казах ти, Стефи си тръгна буквално току-що.“
Фин: „Добре, извинявай. Ще те оставям.“
Томас: „Фин, почакай. Има нещо, което трябва да ти кажа.“

Фин: „Нека да позная. Сега сме сами, искаш да ми кажеш, че не ти харесва да излизам със сестра ти или е прекалено рано.“
Томас: „Не.“

Фин: „Не?“
Томас: „Не, исках  да ти благодаря, че се грижиш за сестра ми, че си до нея. Като по-голям брат го оценявам.“
Фин: „ Леле. Не очаквах това.“

Томас: „Заслужаваш истинска благодарност. Трябваше да го кажа отдавна.“
Фин: „Не е необходимо, но го оценявам.“
Томас: „А аз оценявам, че се грижиш за Стефи, така че ...“
Фин: „Да не би да имаме момент на сближаване?“
Томас: „Пич, не ме карай да съжалявам, че бях любезен с теб.“
Фин: "Пич?“
Томас: „Добре, д-р Пич. Така по-добре ли е?“

Фин: "Вие със Стефи не си приличате много, а? Съвсем различни личности, различен начин на комуникиране.“

Томас: „Не знам. Предполагам. И двамата сме своенравни. Искаме това, което искаме.“
Фин: „Казваш го така, като че ли е нещо лошо.“
Томас: „Може да е, ако това, което искаш, е нещо, което не може да имаш.“
Фин: „Какво имаш предвид?“
Томас: „Знаеш ли ...(смее се невесело) Дойде да питаш за Стефи, а по някакъв начин заговорихме за мен.“
Фин: „Прав си, но не мога да не се интересувам от динамиката между брат и сестра.“
Томас: „Добре. Съвсем просто е. Защитавам сестра си, а съм правил неща, които я нараняват. Съжалявам за тях. През последните години тя имаше изключително трудни моменти, заслужава да има малко радост в живота си. Може би и връзка с някой, който не я залъгва, за да я разочарова после отново и отново.“
Фин: „Имаш предвид Лиам.“
Томас: „Да. Имам предвид Лиам. Виждал съм го да разиграва Стефи отново и отново. И съм го чувал да обещава всичко, но никога не го изпълнява. Няма никакво значение дали е умишлено или не, защото резултатът е същият. Стефи се съсипва отново и отново. Не мисля, че мога да простя на Лиам за това. Дори Стефи да казва, че му е простила.“

Томас: „Лиам е въртиопашка. Ходи напред-назад между Стефи и Хоуп. Прави го от години. По някое време е сестра ми, с която наистина иска да бъде. След седмица е Хоуп, с която иска да прекара живота си. И го прави непрекъснато. Две невероятни жени, а той се отнася така с тях. Те заслужават по-добро от това.“
Фин: Той има дете с всяко от тях.“
Томас: „Това не му дава правото да ...“
Фин: „Правото на какво?“
Томас: „Знаеш ли какво, не искам да се връщам към това. Не знаеш всички подробности.“
Фин: „Вярно е. Не познавам Хоуп и Лиам като семейна двойка. Но изглеждат щастливи.“

Томас: „Така ли?“

Фин: „Те имат Бет.“
Томас: „Да. И тя е сладурана. Дъглас я обича като сестра.“
Фин: „От колко време е с тях?“
Томас: „С Хоуп си делим попечителството. Ние сме му родители.“
Фин: „Как работи това?“
Томас: „Хоуп е невероятна. Тя помага на Дъглас да се справи със загубата на Каролайн. Майка му винаги ще му липсва, той винаги ще я обича. Но Хоуп му е дава толкова много любов и сигурност, че той се развива прекрасно.“
Фин: „Какво повече  може да иска един баща за сина си? Стабилният дом е важен за едно дете. А Хоуп иЛиам могат да дадат това на малкото ти момче. Лиам изглежда предан на жена си.“
Томас: „Разбира се. Той така оперира. Изглежда предан, изглежда обвързан, докато вече не е. Сега се държи така с Хоуп, но той ще закръжи отново около Стефи. Няма значение, че ти си там. Така или иначе ще се вклини, а ти ще си второстепенна жертва.“
Фин: „Не мисля, че му отдаваш дължимото.“
Томас: ‚Виж, противно ми е и съм уморен да наблюдавам този човек да наранява хора, които обичам. Така че ти казвам – не вярвай на Лиам.“

Фин: „Оценявам предупреждението. Но аз не съм загрижен или заплашен от Лиам.“
Томас: „Защото не познаваш истинския Лиам Спенсър. Изглежда като най-милия човек на света, но помни ми думите ми, той ще се върне обратно към Стефи. Така че си пази гърба.“
Фин: „Или какво?“
Томас: „Или ще направи същото като преди. Видя как реагира, когато те видя заедно със Стефи. Започна да защитава Стефи, да поставя под въпрос мотивите ти, препоръките ти. Трябваше да ти благодари за всичко, което направи за сестра ми, но вместо това ...(Томас си поема дълбоко въздух.) Съжалявам, този човек ме вбесява като никой друг.“
Фин: „Чувал съм историите за случилото се с Бет.“
Томас: „Знам, че много оплесках нещата, нараних много хора. Но това не е всичко.“
Фин: „Имаш предвид чувствата ти към Хоуп. Чудя се дали очернянето на Лиам се дължи на желанието ти да бъдеш с Хоуп, а не Лиам. Сигурен съм, че отношенията ти с Хоуп са доста обтегнати.“
Томас: „Всъщност  нещата между мен и Хоуп са доста добри. Мога да кажа, че тя е, ъъъ ...“
Томас чува в главата си куклата: "Остани.“
Томас: „Тя ме уважава като мъж и... и тя, ъъъ ...“
Куклата: „Не тръгвай.“
Томас: „Тя всъщност иска  да бъде с мен, а не с Лиам.“
Куклата: „Ти си мъжът, когото винаги съм искала, Томас, не Лиам.“

Томас се е отнесъл, слуша гласа в главата си.
Фин: „Хоуп наистина ли го е казала?“
Томас: „Какво?“
Фин: „Хоуп наистина ли е казала тези думи? Че иска да е с теб, а не с Лиам? (Томас мълчи и се хваща за главата.) Всичко наред ли е? Добре ли си? Томас?“


Голямо преиграване от Лиъм, голям смях. Не че и аз не бих се изненадал ако попадна на нещо такова в апартамента на някакъв психар ама точно Лиъмчо е нелеп като  се възмущава от каквото и да било.
Съгласен съм за Матю- едно от най-добрите попълнения последните години. Иска ми се Томас да се излекува и да го видим от мила, романтична страна с някоя друга жена.
Фин на мен страшно много ми наподобява Рон Мос като държание, начин на движения, говорене. Добър е според мен. А като заговорих за Рон- както е тръгнала тази работа с кукли и манекени направо да направят и една на стария Ридж и така отново да възродят класическата история с Брук. Heart

Преди малко си пуснах Days, много интересно ми беше как са там след карантината. Отново коренна разлика с ДиК, въобще не се забелязва дистанция (не съм сигурен дали епизодите не са снимани преди пандемията, те имаха доста предварително заснети, но би трябвало вече да са минали на новите). Недоумявам как може сериалите с много повече актьори и доста по-малка гледаемост в световен мащаб да влагат средства, за да имат добро излъчване, а ДиК с или без карантини да са толкова зле при все, че уж са най-гледаната сапунка в света...
На Лиам много му ходи да е в такава роля, аз не го харесвам, когато се прави на голям любовник. Като казваш за РМ и манекена, разликата няма да е много забележима. Laughing Шегичка, РМ винаги ще си е Ридж. Сегашният почти винаги е небръснат и все ръмжи.
Не знам как го правят по-естествено в другите сериали, ама ДиК трябва да се научат от тях. Имаха някои интересни истории след завръщането, но много се губи така.

# 41
  • Мнения: 1 460
ДиК, епизод 8389
29.10.2020 г.

Скрит текст:
Фин: „Значи Хоуп наистина ти е казала това? Иска теб, а не Лиам? Томас? Чуваш ли ме?“

Томас: „А?“

Фин: „Добре ли си? Изглеждаш отнесен.“
Томас: „Добре съм. Малко съм разсеян.“
Фин: „Не искам да любопитствам, но изглеждаш не съвсем добре.“
Томас: „Не, аз, ъъъ, имам много на главата си в момента, това е всичко.“
Фин: „Не искам да те притискам, но ако нещо те притеснява, бих искал да помогна. Не че психологията ми е специалност, но си брат на Стефи, искам да съм сигурен, че си добре. Като че ли се пренесе на друго място за минута.“
Томас: „Не, не, аз съм ..., добре съм. Благодаря за загрижеността. Само съм ... всичко е наред.“

Фин: „Добре, щом казваш. Имам друг въпрос към теб. Ти не ми отговори по-рано. Спомена Хоуп и чувствата ѝ към теб. Тя наистина ли го каза? Не казвам, че познавам добре Хоуп и Лиам, но ми се струва, че са щастлива семейна двойка. Имат дъщеря, грижат се за Дъглас.“

Томас стиска очи: „Ъъъъ, аммм, с Хоуп споделяме попечителство, Хоуп пое нещата като негова майка. Отглеждаме го заедно.“
Фин: „Да, разбирам това. Но казвам, че изглеждат като чудесно семейство. Какво те кара да мислиш, че Хоуп ти дава знаци, че има чувства към теб?“
Томас пак се замисля за разговора с куклата. (Томас: „Ами Лиам?“, куклата: „Какво за него?“)
Фин: „Ей, какво става? Сигурен ли си, че си добре?“

Томас пак се хваща за главата и заеква: „Малко съм стресиран сега, това е всичко.“
Фин: „Много неща се случват у дома?“
Томас: „Да. Имам много грижи и неща, които трябва да свърша за Хоуп.“
Фин: „Чувстваш ли се замаян, имаш ли световъртеж? Имам предвид, че не искаш да се преработваш.“
Томас: „Ъъъ, виж, Фин, аз съм ОК, ОК? Не съм болен или нещо такова. Само съм ... Не съм ял и ъъъ ... не спах миналата нощ. Това е, което трябва да направя – да пия малко вода, да хапна нещо и ще съм добре.“

Фин: „Добре, погрижи се за себе си.“
Томас: „Да, разбирам това. Виж, ааа, харесва ми да си разговаряме, но имам много работа. Както казах, Стефи вероятно вече е у дома, така че ...“
Фин: „Добре. Отивам при Стефи. Ще те оставям да работиш.“
Томас: "Благодаря, до скоро.“
Томас си взема вода.

Фин го гледа притеснено, докато излиза.



Хоуп изпраща Лиам от вратата: „Обичам те, ще се видим по-късно.“
Със Стефи се споглеждат и се усмихват малко неловко една на друга.

Стефи: „Радвам се, че Лиам можа да прекара време с Кели, чудесно е.“
Хоуп: „Щеше да остане цял ден, ако не беше срещата в Спенсър. Повече от всичко обича да си играе с децата.“
Стефи: „Оценявам, че се отбихте. Хубаво е, че можем да го правим.“
Хоуп е съгласна: „Наистина се радвам, че сме в добра ситуация.“
Стефи: „Да, беше малко трудно, докато стигнем дотук. Но имаме прогрес, това е важното. Заслужаваме потупване по гърба за това.“
Хоуп: „Не знам. Мисля, че заслужаваш да ти се отдаде дължимото. Ти беше в наистина трудно положение.“
Стефи: „Да, но се опитваме това съвместно семейство да проработи, нали?“
Хоуп: „Наистина оценявам, че ми позволяваш да идвам тук и да прекарвам време с Кели. Означава много за мен. Би могла да го направиш неловко, но не го правиш.“
Стефи: „Кели те обожава. С Лиам се грижихте за нея, докато се лекувах. Винаги ще съм признателна за това.“
Хоуп: „Изглежда, че се справяш наистина добре.“
Стефи: „Чувствам се наистина добре."

Хоуп: „Виждам го. Възможно ли е да е заради един красив лекар? Направи толкова много, за да се възстановиш от инцидента.“
Стефи: „Да, тялото ми беше в ужасно състояние. Толкова много ме болеше заради раните. А на всичкото отгоре се пристрастих към хапчета.“
Хоуп: „Може да се случи на всеки. Но виж се сега. Имам предвид, че не вреди да имаш мил и грижовен лекар на разположение.“
Стефи се смее: „Фин е чудесен. Беше много важен фактор за възстановяването ми. Но от известно време не ми е лекар.“
Хоуп: „Но все още е част от живота ти.“
Стефи: „Да, прекарваме време заедно.“
Хоуп: „Наистина е хубаво да те видя щастлива.“
Стефи: „Фин е страхотен.“
Хоуп: „Така изглежда. Също така изглежда, че има по-значима роля в живота ти. Като някой, който ти е гадже?“
Стефи: „Боже, момиче!“

Стефи: „Изглежда, че Лиам най-накрая няма против да се виждам с Фин.“
Хоуп: „Слава богу, доста време отне.“

Стефи: „Той не вярваше на Фин.“
Хоуп: „Прекляваше със закрилата.“
Стефи: „Разбирам го, той е баща на Кели. И внезапно друг мъж е в картинката, прекарваме толкова време заедно.“
Хоуп: „Мисля, че не се почувства неудобно първоначално. Но щом видя колко си щастлива и колко чудесен е Фин с Кели ...“
Стефи: „Може да започнат да се разбират. Може да станат приятели, кой знае. Знам, че е нереалистично, но ...“
Хоуп: „Не, аз също го искам.“
Стефи: „Щом аз и ти можем да се разбираме ...“
Хоуп: „Всеки може. Дори Фин и Лиам.“
Стефи: „Точно така. Харесва ми – всички функционираме като едно голямо и поддържащо се семейство. Знам, че Лиам все още има проблем с Томас.“
Хоуп: „Честно казано, донякъде има право. След всичко, на което ни подложи Томас.“
Стефи: „Мислех, че Томас е много по-добре. Така изглежда. Навестяваше ме, докато се възстановявах. Аз съм му сестра, така че е по-различно. Как се държи с теб? Знам, че те прекара през ада, но нали не е направил нещо, за да се почувстваш некомфортно?“

Хоуп: „Не. Виждам го предимно в офиса и когато идва да вземе и остави Дъглас, но се държи много професионално. Освен това оставя Дъглас да живее в къщата ни, а това е нещо голямо. Не е причинявал неприятности на Лиам или мен за попечителството. Така че си мисля, че е тръгнал в правилната посока. Изглежда е поел контрол върху себе си.“
Стефи: „Добре е, че е приключил с манията си по теб.“



Фин е пристигнал в къщата на Стефи.
Стефи: „Каква съм късметлийка, идва този секси мъж и ми доставя цветя.“

Фин: „Радвам се, че ти харесват. Този е за Кели.“

Стефи: „Толкова е мило. Ще го хареса и много ще се радва да те види. Но точно сега те искам само за себе си.“
Фин: „Липсваше ми. Дори не е минал един ден.“
Стефи: „И ти ми липсваше. Тъкмо разговарях за теб. Хоуп и Лиам се отбиха.“
Фин: „А, Лиам, старото ми приятелче. Нека да позная – променил си е мнението. Не ми вярва.“
Стефи: „Всъщност изглежда, че се приспособява.“
Фин: „Няма начин.“
Стефи се смее: „Знаеш ли, имаме голям почитател.“

Фин: „Мечето на Кели - г-н Къдълс?“
Стефи: „Разбира се, г-н Къдълс ни е голям фен. Не мога да повярвам, че го казвам, но Хоуп изглежда като нашия най-голям фен.“
Фин: „Хоуп? Твоята основна съперница?“
Стефи: „Да, изглежда искрено щастлива за нас и че имам сериозна връзка.“
Фин: „Сериозна връзка? Харесва ми как звучи. Почти същото, когато казваш, че ме обичаш.“
Стефи: „А ти ми отвърна със същото.“
Фин: „Не съжалявам.“
Стефи: „Нито пък аз.“
Фин: „Ти не си единствената, която е говорила за нас днес. И аз имах разговор за нас.“
Стефи: „С кого?“
Фин: „С брат ти.“
Стефи: „Олеле.“
Фин: „Не, беше по-добре, отколкото очаквах. Отбих се във Форестър, исках да те изненадам, но попаднах на Томас.“

Стефи: „Надявам се, че не те е измъчил.“
Фин: „Не, изглеждаше, че Томас ни подкрепя и се вълнува за нас.“
Стефи: „Наистина мисля, че Томас обръща страницата, готов е да продължи живота си. И е приключил с манията си по Хоуп.“
Фин повдига вежда.

Стефи: „Какво?“

Фин: „Не ми е приятно да го кажа, но нямай прекалени очаквания.“
Стефи: „За какво говориш?“
Фин: „Мисля, че Томас още вярва, че има шанс с Хоуп.“

Стефи: „Мислиш, че Томас още си мисли за Хоуп? Каза ли ти нещо, докато беше във Форестър?“
Фин: „Може напълно да бъркам, не го познавам добре. Обикновено откровен ли е с теб?“
Стефи: „Да, така мисля. Поне преди началото на манията по Хоуп.“
Фин: „Може да бъркам, но усетих нещо. Започнахме да говорим за Хоуп, а брат ти внезапно ... се отнесе. Трудно е да се обясни, беше странно.“

Стефи: „Да, чувам го от доста време. Томас винаги е бил напрегнат. Може да е заради раздялата на родителите ни или загубата на сестра ни. Но винаги е имал проблеми, свързани с Хоуп напоследък.“
Фин: „Но няма здравословен проблем?“
Стефи: „Не и такъв, за който да знам. Защо? Не разбирам защо си мислиш, че все още е обсебен от Хоуп. Да не казваш, че трябва да се притеснявам за брат си? Тъкмо си говорих с Хоуп, тя каза, че той се държи професионално и уважително. Не е направил нищо, за да я обезпокои.“
Фин: „Това е добре.“
Стефи: „Тя може да усети странно поведение от километър. Много е предпазлива с Томас. И освен това те споделят дете. Хоуп и Лиам отглеждат Дъглас с Бет. Ако искаше да е с нея, нямаше да е в тази ситуация.“
Фин: „Разбирам, че искаш да имаш доверие на брат си. И това звучи много добре.“
Стефи: „Но все още си загрижен?“
Фин: „Не искам да те тревожа, Стефи, но трябва да знаеш още нещо. Томас каза, че Хоуп му подава сигнали. Намекна, че Хоуп не иска да е с Лиам. Тя искала да е с Томас.“




Томас е в офиса, мислите му прескачат, държи се за главата.
Поглежда към снимка с Хоуп на полицата.

И пак започва да чува куклата, спомня си моменти с нея. Чува куклата да казва: „Нуждая се от теб, нуждая се от теб.“

Хоуп: „Нуждая се от теб.“

Томас се обръща втрещен.

Хоуп върти парцалче в ръцете си: „От мнението ти. Материята е толкова мека, но исках да направя гащеризона от нея и  ... Всичко наред ли е, Томас?“
Томас: „Грижа ли те е изобщо?“
Хоуп: „Разбира се, че ме е грижа за теб.“

Хоуп: „Защо ме гледаш така? Знаеш, че ме е грижа за теб. Ти си баща на Дъглас, заедно сме му родители.“
Томас: „Да, родители.“ Обръща се към скиците си.
Хоуп: „Е, това ми харесва. Оценявам, че все още работиш по НЗБ.“

Томас: „Зенде все още е водещ дизайнер. Няма място за мен, разбирам.“
Хоуп кърши ръце: „Въпреки това са много хубави.“
Хоуп си говори, Томас чува думите на куклата.

Хоуп разглежда скиците на Томас: „Харесва ми колко изразително свежо и модерно е, докато очертанията са класически.“

Томас гледа като в транс.
Хоуп: „Цветовете наистина изпъкват, изглежда като живо.“

Куклата пак говори на Томас.

Хоуп приказва нещо, Томас чува само думите на куклата. Гледа тук към Хоуп, тук към спомените в съзнанието си. Куклата: „Искам теб, теб, теб...“

# 42
  • Мнения: 760
На Томас вече физически му се отразява състоянието и дори пада на земята (петъчния епизод). А куклата му казва да убие Лиъм (и дори използваха същата сцена със злокобните очи, толкова не могат да направят нова). Знам, че той е голям мъж ама къде е баща му в този момент? Айде Тейлър знаем защо предпочита проверка по телефона, но Ридж нали уж обеща да се погрижи за него? Ще се сетят чак когато вече е очистил някого или са очистили него.Close
В Y&R Сали май ще се залюбва с Тео Абът (племенник на Аби, ако някой я помни от ДиК). Харесват ми като двойка, защото той е лошо момче, а и тя не е света вода, предполагам че заедно биха били по-добри. Проблемът е, че акьорът май напуска сериала.
Самата актриса казва колко е доволна от работата си с този екип, даже според мен ин-директно shade-ва онзи на Дързост. На идване тези сценаристи дори са я посрещнали с въпроса дали има нещо конкретно, което й харесва в персонажа, за да го запазят... кога такова отношение в ДиК... Grinning

# 43
  • Мнения: 760
Дойде ми наум интересна теория за ДиК. Дали пък куклата не е част от зъл план на някой, който иска да премахне Лиъм? Взе да ми става странно защо като говори на Томас, не му говори с гласа на Хоуп, а с глас на сякаш по-зряла жена. Та първото ми предположение естествено си беше Шийла, която може да е сложила камера и говорител в куклата и така да вижда и чува всичко и да му говори. Заслушах се в гласовете и ги сравних- различни са, но този на куклата ми звучи като преправен, та нищо не се знае. Другата ми идея беше Куин, която все пак някога не харесваше Лиъм ама тя в момента си има други проблеми и няма логика да тръгне да се занимава точно пък с него... но това все пак е ДиК, там почти няма логика. Третата ми идея, за жалост, е Тейлър- не бих се изненадал в опита си да я срине дори още повече Бел да й сложи такова нещо. А и в интервю е казал, че не е изключено на даден етап тя да се появи в сюжета.
Не знам ама гласът със сигурност ми идва познат, не мога да се сетя защо. Ако ми харесвате теорията- да я обсъдим, давайте и вие предположения.

Последна редакция: пн, 09 ное 2020, 23:11 от SG7

# 44
  • Мнения: 1 460
ДиК, епизод 8390
30.10.2020 г.

Скрит текст:
В къщата на Ерик:
Ерик: „Отново поздравления, Ридж. Не само че с Брук сте отново женени, но дори не сте били разведени.“
Ридж: „Благодаря, татко. Усеща се правилно.“
Ерик въздиша и гледа портрета на Куин.
Ридж: „Искаш ли да й кажа да се успокои малко.“

Ерик: „Не. Не виня Брук, че мисли, че трябва да се разведа с Куин. Направеното от Куин беше много болезнено.“

Ридж: „Не беше само Куин, нали? Също и Шона. Тя можеше да откаже.“
Ерик: „Така е. Но си мисля, че е пределно ясно коя е пешката в това приятелство. Куин може да накара Шона да направи всичко, което тя пожелае.“
Вратата се отваря и влиза Куин.

Куин: „Знам, че първо трябваше да се обадя, но не исках да рискувам да ми откажеш.“
Куин влиза: „Трябваше да те видя, Ерик. Имах нужда да съм у дома.“

Ерик: „Куин, не мисля, че има какво повече да си кажем.“
Куин: „Тогава да не казваме нищо. Може да прекараме време заедно, само ние двамата в нашия дом. Ерик, как се предполага да оправим нещата, ако сме разделени?“
Ридж: „Може би той няма намерение да оправя нещата.“
Куин: „Ридж, имах възможността да се обясня на баща ти. Бих искала да мога да обясня и на теб.“

Куин: „Сега осъзнавам колко заблудена съм била, но наистина си мислех, че помагам.“
Ридж: „Помагаше. Помагаше на себе си, както правиш винаги. Мислеше, че си ми направила услуга?“

Куин: „Брук те правеше нещастен. (Ридж: „Ха.“) По мое мнение! И знам, че се увлякох по идеята за теб и Шона. Просто си мислех, че може да си донесете щастие и спокойствие.“
Ридж: „А Брук да върви по дяволите.“
Куин: „Неее! Брук винаги пада на краката си. Не мислех, че ще й отнеме дълго време, за да продължи нататък.“
Ридж: „След всичкото това време изобщо не ме познаваш.“
Куин (поема въздух): „Ридж, срам ме е, че си мислех, че те познавам по-добре, отколкото ти се познаваш.“
Ридж: „Добре! Трябва да те е срам. Поживей така за известно време. Защо дойде тук? Искаш прошката ми, натам ли биеш? Искаш прошката на Брук? Няма да я получиш! Знаеш ли какво иска тя? Иска той да напусне теб!“
Куин: „И ти си съгласен?“
Ридж крещи: „Няма значение какво мисля аз!!! Не е мое решение! (Сочи Ерик.) Решението е негово! Защо не ...“
Ридж изпуска тежко въздух, изпъшква и излиза.

Куин: „Ерик, Брук убеди ли те?“

Куин: „Не може да я слушаш. Моля те, направих грешка, голяма грешка. Но ти все още искаш да съм ти съпруга. Нали?“

Ерик: „Куин, какво точно очакваш да кажа?“
Куин: „Не очаквам нищо. Искам да вярвам, че този брак означава за теб толкова, колкото и за мен.“

Ерик (ядосано): „О, боже мой! Разбира се, че означава! Защо мислиш, че е толкова болезнено?! Защо мислиш, че боли толкова много?! Колко лъжи трябва да понеса от теб?! Колко пъти трябва да губя почва под краката си, когато ти повярвам за пореден път, че си се променила? Мисля, че вярата в теб ми се намира трудно напоследък.“
Куин: „Ерик, не може да се откажеш от нас. Трябва да ми простиш. Един последен път! Позволи ми да се върна у дома! Моля те, Ерик. Не оставяй точно Брук да те убеди да направиш нещо, за което не си готов.“
Ерик: „Точно Брук? Жертвата ти няма ли думата?“
Куин: „Виж, срамувам се от стореното и заслужавам гнева на Брук. Но тя има ли думата за нашия брак? Не! Дори не се изненадвам, че се намесва, защото ме мрази толкова много. А и както сме се съгласили, чувството е взаимно. Затова исках Ридж и Шона да са заедно, защото тя е точно обратното на Брук. Шона е мила и с добро сърце. Тя поставя на първо място нуждите и желанията на човека, с когото е. Знам, че няма да се съгласиш с мен, но Шона е най-милият човек. И никога нямаше да направи всичко това сама.“
Ерик: „Изобщо не съм несъгласен. Мисля, че Шона беше оплетена във всичките ти лъжи. Но да не говорим за Шона. Да говорим за нас и накъде отиваме.“
Куин: „Знам, че те предадох. Знам, че предадох цялото семейство. Но, Ерик, можем да го преодолеем. Можем. Вече преодоляхме толкова много. Имам нужда да съм у дома с теб. Трябва да вярвам, че и ти се чувстваш така. Иначе щеше да си свалил портрета ми. Но виж – още виси над камината, където му е мястото. Това не ти ли подсказва нещо?“

По стълбите зад гърба на Куин слиза Шона: „Здрасти, Куин.“
Куин: „Шона. Какво става?“

Куин: „Ерик? Какво прави тя тук?“




Стефи: „Сигурно не си разбрал.“

Фин: „Не мисля така.“
Стефи: „Брат ми мисли, че Хоуп му подава сигнали?“
Фин: „Така каза той.“
Стефи: „Че иска да бъде с него, а не с Лиам? Леле, ако това е истина ...“
Фин: „Аз го попитах дали Хоуп е казала това. Той избегна отговора. Започна да говори, че с Хоуп делят попечителство над сина му. Беше странно. И изглеждаше неориентиран.“

Стефи: „Няма начин Хоуп да е казала нещо такова. Тя обича Лиам и е обвързана с него. Не. Мислех, че той се подобрява. Няма начин. Стига, Фин, след всичкото това време брат ми е още обсебен от Хоуп?“




Хоуп: „Това е чудесна работа. Много е впечатляващо.“

Томас продължава да чува куклата.
Хоуп: „Добре ли си? Томас?“
Томас я поглежда отнесено: „Ъъъ, не ми обръщай внимание. Мисля за друго.“

Хоуп: „Очевидно. Искаш ли да ми кажеш за какво?“

Хоуп: „Томас, какво става?“

Томас: „Ъъъ, само бях ... Какво казваше?“
Хоуп: „Колко харесвам моделите ти.“
Томас: „Благодаря.“ И се зазяпва невиждащо в тях.

Хоуп: „Добре. Нова тема. Защо не ми кажеш за липсата на сън?“
Томас: „Хъх?“
Хоуп: „По-рано спомена колко си уморен.“
Томас: „Да, вероятно затова съм толкова разсеян днес. Имам ... кошмари.“

Хоуп: „Искаш ли да говорим за това? Така предлагам на Дъглас. Понякога споделянето на лошите сънища ги прави по-малко страшни, помага да осъзнаеш колко са безсмислени. На него изглежда му помага.“
Томас: „Да. Не искам да те отегчавам. Но е добър трик, ще го запомня за него. Благодаря ти, че беше такъв добър родител, когато аз не бях способен.“
Хоуп: „Е, сега си способен. Това е важното. Знаеш ли, Томас, наистина съм щастлива, че се сработваме добре като родители.“
Томас: „Аз също.“
Хоуп: „По едно време дори не изглеждаше възможно. Но наистина се стараеш да докажеш на всички, че съжаляваш за стореното и си забравил за ... нас, за мен.“

Докато Хоуп го поглежда неспокойно, Томас разглежда скиците и си мисли за куклата.

Получава съобщение от Стефи: „Трябва да те видя възможно най-скоро.“
Томас: „Изглежда, че трябва да тръгвам.“
Хоуп: „Ще бъдеш ли на разположение по-късно? Трябва да говоря с теб за модела ти и другите, които си нарисувал?“
Томас: „Да, да, ще държа връзка.“
Аха да тръгне и чува куклата: „Остани, не тръвай.“
Томас тръгва бързо към вратата: „Трябва да отида при Стефи и също до апартамента. Имам ... проект, върху който работя.“

Хоуп: „Нещо сигурно те вдъхновява, защото си много продуктивен напоследък.“
Томас: „Вероятно е всичкото кафе, което пия, като не спя, и така.“
Хоуп: „Каквото и да е, доволна съм, че не е ...“
Томас: „Че не си ти? Да. Хоуп, давам ти дума, че не трябва да се тревожиш повече за това.“

Зенде е при Хоуп: „Взех предвид всичките предложения, но сърце не ми даде да променя ръкавите.“

Хоуп: „Което е добре, виждам, че си бил напълно прав. Това е готово за продукция.“
Зенде гледа към друга скица на бюрото: „Леле, също и тази. На Томас ли е?“
Хоуп: „Да.
Зенде: „Трябва да призная, че е талантлив художник.“
Хоуп: „За съжаление мисля, че също така е олицетворение на измъчван такъв.“
Зенде: „Томас? Измъчван художник? Трябва да кажа, че е доста точно определение.“
Хоуп: „Той е сложна натура. Очевидно е талантлив. Има какво да предложи на света, но винаги има нещо, което се случва зад тези очи. Потаен замисъл или вътрешна болка – трудно е да се каже какво изпитва Томас. Понякога си мисля, че винаги ще е така, колкото и да се опитва. Не ме разбирай погрешно. Състоянието на Томас е много по-добро.“
Зенде: „Иначе нямаше да сте в една сграда или да оставяш Дъглас с него. Но в по-добро състояние може да е все още далеч от напълно здрав.“
Хоуп: „Нямаш си представа. Ти не беше тук. Сигурна съм, че си чувал историите, но беше много зле. Всичката болка, която Томас причини, като си мислеше, че е влюбен в мен. Ако се окаже, че ни лъже и все още е обсебен, не знам какво ще правя.“



Томас: „Какво става? Звучеше важно.“

Стефи го гледа мълчаливо.
Томас: „Трябва ли да се тревожа?“
Стефи: „Това питам и аз.“

Фин: „Не съм някой, който пази тайни. Трябваше да кажа на Стефи.“
Томас: „Да й кажеш какво?“
Фин: „За каквото си говорихме по-рано. Не звучеше много свързано, Томас. Сигурен бях, че Стефи ще иска да знае.“

Стефи: „Наистина ли си казал на Фин, че Хоуп ти дава знаци? Кажи ми, че не е разбрал. Не си казал, че Хоуп предпочита да е с теб.“

Стефи: „Наистина ли си го казал? Че Хоуп ти дава знаци, че се интересува от теб?“
Томас: „Не съм, ъъъ, не съм сигурен защо Фин ще си го мисли.“
Фин: „Защото го каза. Каза, че дълбоко в себе си Хоуп иска теб, а не Лиам.“
Томас: „Добре. Това е, ъм, значи си мислиш, че съм ... говорил за сега.“
Фин: „Не си ли?“
Томас: „Не, не помниш ли? Говорихме за Лиам и как е ту със Стефи, ту с Хоуп. Колко ужасно е това, как Хоуп не иска това и как би предпочела да е с мен, но това беше в миналото. Но разбирам защо ще си помислиш ... бях доста объркан. Не съм ял нищо, не спах миналата нощ, не мисля съвсем ясно, ъъъ, напълно разбирам. А и знаем колко мога да се ядосам, когато говоря за Лиам. Разбирам защо си помислил, че съм говорил в сегашно време.“

Стефи: „Но не си? Вече не се чувстваш така.“
Томас: „Не. Стефи, Хоуп е щастливо омъжена за Лиам, те отглеждат малкото си момиче и помагат в отглеждането на Дъглас. Приел съм го.“
Стефи: „Добре. Радвам се да го чуя.“
Фин: „Надявам се, че не си ми ядосан, че споменах на сестра ти. Вероятно изглежда, че съм действал зад гърба ти.“
Томас: „Напълно разбирам. Опитвал си се да се погрижиш за мен, нали? Благодарен съм.“
Стефи: „Дай ми дума, че си честен за това.“
Томас: „Да. Винаги ще държа на Хоуп, тя винаги ще е част от живота ми. Но тя не е единствената част от живота ми, а точно това се промени. Не мисля за нея през цялото време, желаейки да сме заедно и да се прибираме вечер у дома, да искам тя да е там. Аз ...“

Томас: „Сега се прибирам у дома и нещата са различни. Много са различни.“



След като Томас си е тръгнал:
Фин: „Предполагам, че те разтревожих излишно.“

Стефи: „Така изглежда.“
Фин: „Не му ли вярваш?“
Стефи: „Не, ... вярвам му. Винаги съм вярвала на брат си, а после той прави нещо ...“
Влиза Ридж.
Стефи: „Просто се тревожа за него.“
Ридж: „За кого се тревожиш? Приятно ми е да те видя, Фин. За кого се тревожиш?“

Стефи: „Започвах да се тревожа за Томас.“
Ридж: „Какво има сега?“
Стефи: „За минута си помислих, че още се интересува от Хоуп.“

Ридж: „Какво стана? Томас обясни ли?“
Фин: „Да.“
Стефи: „Изглеждаше искрен. (към Фин) Нали? И изглеждаше изненадан, когато разбра как си интерпретирал разговора.“
Фин: „Радвам се, че ти казах.“
Стефи: „Да, точно така. (към Ридж) Мисля, че Томас оценява, че сме загрижени за него.“
Ридж: „Добре. Ще ми е неприятно да мисля, че лъже и че не е преодолял Хоуп.“




Томас е в апартамента на Вини, гледа през прозореца и въздиша тежко. Тръгва към вратата, спира, хваща се за главата, гледа куклата: „Ти не си тя. Не си. Само се преструваш. И не ми харесва, така че престани. Какво правя?“

Томас: „Аз съм този, който трябва да престане. Не трябваше да те нося тук. Връщаш се обратно. Без спорове, ясно ли е?“ Куклата мълчи. „Никакви!“

Томас разфасова куклата на части.

Прибира я в кутията и я гледа подозрително.

Обръща се с гръб.

Куклата притваря очи и се смее зловещо.
Примигва и очите ѝ кръвясват.


Дойде ми наум интересна теория за ДиК. Дали пък куклата не е част от зъл план на някой, който иска да премахне Лиъм? Взе да ми става странно защо като говори на Томас, не му говори с гласа на Хоуп, а с глас на сякаш по-зряла жена. Та първото ми предположение естествено си беше Шийла, която може да е сложила камера и говорител в куклата и така да вижда и чува всичко и да му говори. Заслушах се в гласовете и ги сравних- различни са, но този на куклата ми звучи като преправен, та нищо не се знае. Другата ми идея беше Куин, която все пак някога не харесваше Лиъм ама тя в момента си има други проблеми и няма логика да тръгне да се занимава точно пък с него... но това все пак е ДиК, там почти няма логика. Третата ми идея, за жалост, е Тейлър- не бих се изненадал в опита си да я срине дори още повече Бел да й сложи такова нещо. А и в интервю е казал, че не е изключено на даден етап тя да се появи в сюжета.
Не знам ама гласът със сигурност ми идва познат, не мога да се сетя защо. Ако ми харесвате теорията- да я обсъдим, давайте и вие предположения.
Някои считат, че може Фин да е зад плана с куклата. Smile Ама на мен не ми се вярва. Прекалено сложно става за ДиК, ще се оплетат напълно. И сега трудно ще излязат от ситуация с тая кукла.
И аз слушах внимателно, според мен гласът е на Хоуп, преправила го е малко.
Ония двете кокошки (Стефи и Хоуп) сега пък не се трогват от откритието на Лиам. (Който остави Хоуп спокойно да ходи у Томас, уж беше много страшно положението.) Стефи вика, че те не били дизайнери и не разбирали дизайнерските работи. Кога е виждала баща си или дядо си с кукла на Брук или Тейлър в мазето?
Сега е интересно кой герой ще изчезне, така е според спойлърите, ама и те много лъжат.
Но първо Томас ще вечеря с куклата.

Общи условия

Активация на акаунт