Как/къде създавате нови познанства?

Съгласен съм, точно така е. А това последното гледах да си го премълча
В крайна сметка, наистина има много такива момчета, здрави, прави, ама на, нямало тръпка от тях.
А тия, дето има тръпка и подлудяват жените, те пък не се спират.
И дори не е задължително да са качествени и като външен вид, и като характер, и като генетика. Просто не им пука за другия. А това подлудява жените. Малко робска психология е. За да се отдам на някой, той трябва да е "над мен" и да не му пука.
Е, трябва и да "играе" заинтересован, ама пък да не е прекалено заинтересован. И се влиза в класическо противоречие. На рационално ниво се иска едно, а тръпката идва от друго. Което се нарича "любовта е сляпа". Затова и най-успешни са играчите и манипулаторите. Или пък непукистите.

Отново - не.
Ако не визираш нас, добре.
Ако визираш нас, кажи, за да ти обясня защо е "не".

С жените около 40 не е невъзможно, зависи кой какво иска и търси.
За пари не става дума. Млад мъж няма да си хване милфка и да иска семейство с нея.
Тя вече има, или е имала, може и дете, развод и т.н. За такива жени са 45+ мъже.

Канела, под "ти ме харесваш, аз теб и т.н....", се има предвид, че двама души се виждат очи в очи, защото преди нямаше "социални каталози" все едно си избираш "компаньонка" , харесват се и започват да излизат. Всичко се случва непринудено.
В момента, съм на мнение, че не трябва много да се протаква, след като се запознаят двама души в нета.
Да, има някакво опознаване, но ако интензивно се общува и ви е готино, особено ако сте от един град, или наблизо, защо да седите със седмици и месеци в нета? Аз лично нямам нерви и не ми се занимава.
Също на всеки му е ясно, че освен с теб, другият си пише с още 3-5-10.
Няма как да не е друго яче - сингъл може и със 100, ако иска да "списва". Въпросът е, като попадне на теб какво се случва, ако върви комуникацията и ви е добре, то е ясно, че ще има приоритизиране, даваш шанс "време" и действаш, преслушваш на 4 очи. Който само приказва, и се оправдава, не е твоят човек.
Не само това, а след една определена възраст, ако си си развил ума и сетивата, много хора са ти като отворени книги.

Е, в интернет, много ясно. От него имам три връзки с обща продължителност 23 години (дотук ) и десетки познанства, приятелства и професионални контакти.

Никога не съм имала профил в сайт за запознанства.

Какво нещо е, вече е "много ясно", а допреди няколко години на толкова много хора им се струваше "странно", и отричаха, отказваха такива познанства.

E, нормално, като всяко ново нещо. За всеки е било ново по различно време

Абсолютно.
Сега имаме толкова повече възможности да си излезем от средата, та не знам каква е тая носталгия по времето на "истинската комуникация" преди Интернета. Глупости на търкалета. Там си комуникирал докато не навлезеш в руслото и после само една-две дружки от университета и вече всичко става семейни приятели и пр.

Към авторката:
Истината е, че ако си човек с разностранни интереси, които преследваш (не се брои за проучване, ако седиш вкъщи и проучваш само), срещаш хора навсякъде. Няколко разменени приказки - ето ти познанство, при съвпадение поне на привидно ниво между характери, каквото почти винаги има, ако не си крайно тегав или темерут, вече има основа за излизане - и така лека-полека се случват приятелствата. Искат си времето и отношението, но стават нещата и без да се насилваш или да си фалшив, каквото подозирам, че притеснява голяма част от хората.

- ходене в планината: Има една организация - Happy Escape, те правят уикенд "бягства" в природата, предназначени са за хора с базова или никаква подготовка за планина, които нямат опитни планинари в обкръжението си, но им е интересно да отидат я на разходка, я на треккинг. Различни по трудност са, имат календар на събитията, така че можеш да си планираш и да си подбереш нещо подходящо.
Та, на едно такова (аз тръгнах с голямата кошница и директно без нищо сериозно зимно в гардероба заявих участие за изкачване на 2600 метра със снегоходки - купих си всичко необходимо и не умрях, спокойно). Та, там бяхме 10 човека (на по-лежерните преходи са повече) - различни възрасти, професии, опит... И разговорът тръгва от планинска екипировка, минава през пиене на качествено кафе от термос и стига до уговорка за пиене на кафе в хубав кафе бар. Готово. Пък вече каквото стане.

- Групи по интереси във фейсбук има бол. Я за млади мами, я за DIY, я за коли, я за определена порода кучета. Аз съм в парфюмна групичка. Излизаш, говорите си за обща страст, научаваш нещо ново, какво по-хубаво.

- НПО сектора - за всеки има кауза там, възрастта 20-30 е суперблагодатна. Аз по такава линия бях на състезание там, бам, 40 човека със сходен интерес на едно място, че и работа в екипи имаше. Веднага се сдушихме с две девойки, едната благодарение на разговор с мен влиза в една организация.

- Нетуъркинг събития, уж по работа, но реално разговорът почти никога не остава само при работата. Всеки има нещо друго като тема, която го вълнува.

- Всякакви културни мероприятия, които вече имат готова тема за разговор, която да подемеш, ако се чудиш как - Алея на книгата, Tedx, всякакви импровизирани винени изложенийца или дегустации за абсолютни лаици, джин фестивали, фууд фестове и т.н. - Като натиснеш Join или Interested, започват да ти излизат супермного. Откриване на ново място - нямам предвид нов филиал на Лидл Примерно, миналата седмица беше откриване на мегаяка академия за танци - за безкрайно много стилове, с включена програма, пълно с народ!). От София си, такива събития буквално са през ден. В малките градове е по-трудно, но не е невъзможно

- Групов спорт - айде, аз във фитнеса съм некомуникативна, не отивам с цел социализация, но на такива като мен им личи, та знаеш да не ги заговаряш. Но пък ходя на еърсофт. Замени го със зумба, латино танци, спортна стрелба, каквото те влече.

- Форуми като този. Има толкова много теми, в които има хора със сходни интереси. Имам дългогодишни познати и приятели от форуми, това още преди 10 години. От този форум пък се запознах с една прекрасна дама, с която уж излязохме да си говорим за пудри и фон-дьо-тени, а на практика се оказа голямо кариерно вдъхновение за мен. Пък как ми липсват разговорите ни по житейски теми и нагласи - жалко, че е много заета!

И само вметка - на много, да не кажа всички, от изброените съм ходила сама, така че в моите очи "Ама с кого да отида" не е оправдание. Изградила съм си среда от нулата, знам за какво говоря Малко проактивност и гарантирано ще имаш резултати!

Това с планината е страхотно, за първи път чувам! Определено ще го споделя с приятелите ми. За другите четящи да споделя и друга идея - има приют за бездомни животни, недалеч от София и човек може да отиде от 11 до 16 часа, ако не се лъжа, да разходи по едно животинче за 15 минути. Предполагам, че и там човек може да срещне някого,  с когото да се сближи и да си другарства.

Няма да съжаляваш! Всякакви по трудност маршрути има - виж в календара в сайта им. Разходки, яко катерене, посещение на пещери, посещения на родопско село с вечеря баница от родопска баба, песни и танци... Зимните експедиции се водят от сертифицирани планински водачи, подписват се документи, всичко е точно. )

Discover Event функцията във фейсбук също е яка

На всички тези събития не ходят ли хората по двойки или на групи, а ако един отиде сам да няма с кого да си говори или да се чуди как да се интегрира    а и докато стигне да кажем до някъде е доста кофти да ходи сам. Или поне аз не обичам да ходя някъде сама. Единствено на театър съм ходила така и после ми липсваше това да обсъдя постановката с някого на вино 

За театъра разбирам, но и това не е най-подходящият пример за ситуация, в която да се запознаеш с други хора.
В дългия ми пост по-горе писах - на всички събития съм ходила сама. Всъщност е добре - кара те да си стъпиш малко извън зоната на комфорт, защото, да не се лъжем, ако отидеш с някого, я размениш с другите една дума, я не. Друго голямо предимство: не се чудиш и маеш дали на компанията ти му/й е интересно да прави същото, да си говори със същите хора, дали не скучае, дали очаква да си аниматор и да го забавляваш...

В крайна сметка, или седиш и мрънкаш, че няма с кого да отидеш еди-къде-си, за да се запознаеш с някого, или правиш нещо по въпроса, за да промениш ситуацията си. До това опира.

Хаха, сещам се сега - включително и на Пампорово отидох сама, бях си наумила да се уча на сноуборд, а нямах никакви познати, които да ме учат, а и не бих искала да досаждам, та си купих ваучер за час с учител, запазих си хотел и отидох. И на пистата ме заговори един мъж, доста готин, след малко идва едно чаровно момченце на 7-8 години и му вика "Тате, стига си флиртувал, идвай да караме". Човекът кръв червен се подхилква, аз се заливам от смях!

Принципно е така. Но наистина си е излизане от комфортната зона. Не всеки може да събере кураж за това. Аз съм ходил на 2 пъти до Куба сам. Също и по разни фестивали, салси и тн.
По клубове и дискотеки редовно съм ходил сам в Канада.
Но екскурзии и такива неща, трябва човек да си е готов за удар по комфорта. Може да се запознаеш с някой, може и да не се. Освен това, една вечер може и да се познаваш с някой, на следващата си сам. Или се запознаваш с някой, той/тя е свободен през ден. И през ден си сам.
Та не е за всеки.
Още повече, едно е на 30, друго е на 40. Вече по-малко ти обръщат внимание отвън, по-малко те приемат в компания, самочувствието е може би по-малко.
Иначе, приветствам нагласата. Според мен точно така трябва да е настроен човек. И сам, войнът е войн

Колкото по-дълго време човек стои изолиран, толкова по-бързо му се свива тази зона на комфорт и социалните умения закърняват. Така че търсете си приятни събития, излизайте или поне бъдете активни в интересни за вас групи и форуми, все някога ще мине тази пандемия и хората пак ще се събират както преди Няма да се омъжите за никой от първите петима срещнати, но пък може да намерите приятни хора, да развиете малко социалните умения, да наберете скорост във внедряването сред непознати.

Насталгия нямам по нищо.
Коментирах и обрисувах преди какво беше и сега какво е.
Възможностите сега никой не ги отрича, че са много повече за всичко.
Чудесно.

Не всички са "хиперактивни", минали дори процеса на "прегаряне", или искат да "гребат с пълни шепи" постоянно 24 ч. до изнемога, с най-различни индивиди, неможещи да се концентират върху един и само с един; мен това ме изморява и нямам нужда. И не е до възраст.
Колкото имам много енергия и съм деен, толкова си обичам и спокойствието.
Някои се задоволяват с "от време на време", просто да разнообразят, намерили са си баланса и им е добре.
До хора си е.

Тангра, напротив, ако при другите след определена възраст е еди си какво, аз с всяка година ставам "по-по", и ми е по-добре, и все по-добре ще става от всякакъв аспект - и физически, и психичеки, и финансово, и умствено, което си ми е вродено. Тепърва навлизам в най-хубавите си вече мъжки години, ако досега бях "младо петле". Дето се вика ще "коля и беся" занапред по моя си начин.
Алегорично се изразих. Чувствителните дами да не скачат и да не "заключват".

Бамбина, чудесни съвети, но приложими само за суперобщителни и екстровертни хора, които и без това нямат проблем да се запознават навсякъде. Един свит, притеснителен и срамежлив човек или просто интроверт би се чувствал много некомфортно в описаните от теб ситуации. Така че съветите ти работят само за хора, които всъщност нямат нужда от подобни съвети.

Аз самата съм интроверт, краен темерут, приемам се каквато съм и съм намерила своя комфорт. Изтръпвам, когато непознати хора ме заговорят, изпитвам адската досада и през цялото време се чудя как да ги разкарам. Такъв типаж хора като бамбината, дето с всеки намира приказка и хахо-хихи и ходи да досажда на този и онзи, са ми меко казано неприятни. Но свят широк, хора всякакви.

Аз пък не мога да разбера кое му е лошото, а за някои направо и страшно, да останеш сам със себе си, да обичаш собствената си компания и да не трябва някой друг нонстоп да те забавлява и да ти запълва времето. Всеки с чуденките си.

Така е, Пипи.
Перифразира ме общо взето.
С теб и с Канелката май сме от "една порода".