Точно за готварски курсове - за месо, риба, хляб - основни продукти, - съм писала, че имаше мъже. Виж, на тортите нямаше.
- Публикувана: 16 окт. 2020, 15:22 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2020, 17:48 ч.
Как/къде създавате нови познанства?
Къде се провеждат тия курсове.Нови запознанства при мен на дет площадка покрай децата бол,но сякаш нямам нужда от много хора.Срещам и много хора покрай едни продажби с които се занимавам.Аз лично на горе изброените курсове бих отишъл.Мн е модерно последно време на народни танци мн весело било от мои приятели зная.Събират се след часовете редовно различни хора шарен свят.
Има едно нещо при американския начин на живот, което много харесвам (поне от това, което успявам да отсея от напудрената пропаганда на филмите) - сбирки на групи хора според нуждите им. Като започнеш от така популярното им там за анонимни алкохолици и свършиш до такива дето се опитват да овладеят гнева. Сещате се, дето седят в кръг на едни столове и си приказват. Много хубав начин да се отпуснеш и да разкажеш какво ти тежи. После льочат кафе от автомати и хапват. В края на краищата именно топ нещото, което ти е проблем, обикновено е това, за което човек най има нужда от сродни души.
Отдавна се убедих, че приятелствата, създадени в лекомислените студентски години, обикновено са нетрайни. Тогава животът е аху-иху и е много лесно да намериш компания. Когато обаче те завъртят сериозните проблеми с работа, семейство, от тая компания лека полека се оказва, че останали 0.
В последните 10-12 години създавам приятелства само online. Да, не са точно като другите, не можеш да извикаш някой да ти помогне да сглобите новия гардероб примерно. Щото нерядко тия контакти са хора, пръснати по света. Но си ги подбирам по интереси. Обичам да общувам с хора, които никога не съм виждала наживо, не ми дължат услуга или аз на тях. Струва ми се, че лисата на обикновени битови обязаности между хората прави общуването им някак по-чисто.
Отдавна се убедих, че приятелствата, създадени в лекомислените студентски години, обикновено са нетрайни. Тогава животът е аху-иху и е много лесно да намериш компания. Когато обаче те завъртят сериозните проблеми с работа, семейство, от тая компания лека полека се оказва, че останали 0.
В последните 10-12 години създавам приятелства само online. Да, не са точно като другите, не можеш да извикаш някой да ти помогне да сглобите новия гардероб примерно. Щото нерядко тия контакти са хора, пръснати по света. Но си ги подбирам по интереси. Обичам да общувам с хора, които никога не съм виждала наживо, не ми дължат услуга или аз на тях. Струва ми се, че лисата на обикновени битови обязаности между хората прави общуването им някак по-чисто.
Факт е, много по-затворени са станали хората последните години.
Всяко трето познанство вече е "от нета".
Да не забравяме вече тенденциите на "DIY", и "Life Hacks", вече може да правиш всичко сам, много хора са си самодостатъчни и не им се търпят капризи, и прищевки на друг.
Също, ако нещо ти се развали, или нещо ти потрябва, имаш ли пари (и то не кой знае колко), услуги бол на едно обаждане. Колко качествени вече е отделна тема, но сме много разглезени, което и е добре, и не.
За студентските години и е така, и не е така.
Имам 3-5 човека около себе си точно от онези години, познанства над 20 г.
Разбира се, вече всеки го е завъртял животът, нормално.
Но, ако има нещо, знаем, че можем да разчитам един на друг.
Реално това е ценното, а не да си пием кафето, бирата, или виното всяка седмица.
От такива хора нямам нужда.
Създаваш приятелства само онлайн, заради средата и ежедневието ти.
10 г. е много дълъг хоризонт. Преди 10 г. беше много по-различно от сега. Тогава въобще не съм седял онлайн, колкото последните да кажем 3 г.
Не знам, ежедневие сякаш и живот, променят се.
Сега е ясно, но оправят ли се нещата, въобще няма да се прибирам вкъщи, само преобличане, къпане, спане, релакс от време на време и обратно в джаза, колкото и да обичам, просто много неща ще има за правене.
Със сигурност "спокойните безгрижни" времена ще липсват, но няма 2 добри, важното да сме здрави, усмихнати и готини, и за себе си, и като хора към другите.
Каквото повикало, такова се обадило.
Всяко трето познанство вече е "от нета".
Да не забравяме вече тенденциите на "DIY", и "Life Hacks", вече може да правиш всичко сам, много хора са си самодостатъчни и не им се търпят капризи, и прищевки на друг.
Също, ако нещо ти се развали, или нещо ти потрябва, имаш ли пари (и то не кой знае колко), услуги бол на едно обаждане. Колко качествени вече е отделна тема, но сме много разглезени, което и е добре, и не.
За студентските години и е така, и не е така.
Имам 3-5 човека около себе си точно от онези години, познанства над 20 г.
Разбира се, вече всеки го е завъртял животът, нормално.
Но, ако има нещо, знаем, че можем да разчитам един на друг.
Реално това е ценното, а не да си пием кафето, бирата, или виното всяка седмица.
От такива хора нямам нужда.
Създаваш приятелства само онлайн, заради средата и ежедневието ти.
10 г. е много дълъг хоризонт. Преди 10 г. беше много по-различно от сега. Тогава въобще не съм седял онлайн, колкото последните да кажем 3 г.
Не знам, ежедневие сякаш и живот, променят се.
Сега е ясно, но оправят ли се нещата, въобще няма да се прибирам вкъщи, само преобличане, къпане, спане, релакс от време на време и обратно в джаза, колкото и да обичам, просто много неща ще има за правене.
Със сигурност "спокойните безгрижни" времена ще липсват, но няма 2 добри, важното да сме здрави, усмихнати и готини, и за себе си, и като хора към другите.
Каквото повикало, такова се обадило.
Създаваш приятелства само онлайн, заради средата и ежедневието ти.
10 г. е много дълъг хоризонт. Преди 10 г. беше много по-различно от сега. Тогава въобще не съм седял онлайн, колкото последните да кажем 3 г.
10 г. е много дълъг хоризонт. Преди 10 г. беше много по-различно от сега. Тогава въобще не съм седял онлайн, колкото последните да кажем 3 г.
Щото аз преди 10-15 години общувах online колкото и сега, че и повече. Тогава още не беше станало чак такава рутина и беше все още интересно. На мен лично ми бяха необходими години докато осъзная, че тази свръх дигитализация почва да ме дразни.
Сега вече разбирам, че цифровизацията не е някаква измишльотина, за която в Европейския съюз отговаря една наша тъпа мома. Цифровизацията е нещото, което ще убие общуването. Едно е да го правиш защото работата ти е такава и нямаш време, друго е да нямаш избор.
Има хора, които още не могат да се нарадват на новите си телефони, пускат всевъзможни приложения, поръчват си храна през тях, поздравяват приятелите си за рождени дни през тях. Трябва да се търси баланс. Защото ето че сега като се махне и класическото образование и се замени с online, когато ни въведат като на китайците здравен статус в телефоните.... може би постепенно ще разберем, че сме изгубили баланса.
Създаваш приятелства само онлайн, заради средата и ежедневието ти.
10 г. е много дълъг хоризонт. Преди 10 г. беше много по-различно от сега. Тогава въобще не съм седял онлайн, колкото последните да кажем 3 г.
10 г. е много дълъг хоризонт. Преди 10 г. беше много по-различно от сега. Тогава въобще не съм седял онлайн, колкото последните да кажем 3 г.
Щото аз преди 10-15 години общувах online колкото и сега, че и повече. Тогава още не беше станало чак такава рутина и беше все още интересно. На мен лично ми бяха необходими години докато осъзная, че тази свръх дигитализация почва да ме дразни.
Сега вече разбирам, че цифровизацията не е някаква измишльотина, за която в Европейския съюз отговаря една наша тъпа мома. Цифровизацията е нещото, което ще убие общуването. Едно е да го правиш защото работата ти е такава и нямаш време, друго е да нямаш избор.
Има хора, които още не могат да се нарадват на новите си телефони....
). Това е повече от целия живот на някои пишещи тук. Видяла съм и меда, и жилото на този тип общуване. Пристрастяването е обичайно, но хората се пристрастяват и към цигари, алкохол, кафе, хазарт, работа, спорт, сладки храни... Повече е въпрос на тип психика и реакция, отколкото интернет да е нещо специално "бъгващо". Всъщност съвременните разработки на ИИ се опитват да го направят такова (изгледайте "Социалната дилема" на Нетфликс), но мисля, че все още имат да дишат прахта на човешкия мозък.
Накратко важното е това - "има хора, които още не могат да се нарадват на новите си телефони". Ще се нарадват, спокойно. Освен ако не са много глупави и материално ориентирани, де
Но аз например нямам и никога не съм имала смартфон. Това не ми пречи да съм пристрастена и да прекарвам онлайн около 16 ч. дневно в работен ден, но знам и къде точно са границите. В момента, в който изляза от кабинета/вкъщи... край. 
И аз мисля, че хората с годините стават много самотни. Имам мерака и възможността да се опитам да променя това в моя град. Дайте идея какво мога да организирам.
Според мен е редно да има някаква възрастова посочена граница.
Трябва още в началото да е ясно, че не са любовни срещи.
Трябва да е контакт, където да помогна да се прескочат бързо бариерите на притеснение.
Хората са самотни!
Според мен е редно да има някаква възрастова посочена граница.
Трябва още в началото да е ясно, че не са любовни срещи.
Трябва да е контакт, където да помогна да се прескочат бързо бариерите на притеснение.
Хората са самотни!
И аз мисля, че хората с годините стават много самотни.
Едно време им се чудех. Не знам какво да те посъветвам. Протест 
Не виждам как ще стане. Самотните хора масово са скучни. Сигурно има и изключения.
Аз имам познати, приятели, познаваме се от 30г+, не можеш с топ ги изкара, и то за кафе със стари познати. А ти ще ги вадиш да се срещат с нови хора. Че и интереси. Ми те нямат интереси, какви интереси!? Някое манджорно, жените турски сериали, мъжете мъжки сериали, някоя електронна игра.
Направете събиране с палачинки и понички. Бас хващам, че ще напълните квотата
Даже и аз ще дойда
п.с. шегувам се ...
Ако човек е готов да вложи ресурс и време могат много неща да се направят.
Аз имам познати, приятели, познаваме се от 30г+, не можеш с топ ги изкара, и то за кафе със стари познати. А ти ще ги вадиш да се срещат с нови хора. Че и интереси. Ми те нямат интереси, какви интереси!? Някое манджорно, жените турски сериали, мъжете мъжки сериали, някоя електронна игра.
Направете събиране с палачинки и понички. Бас хващам, че ще напълните квотата
Даже и аз ще дойда
п.с. шегувам се ...
Ако човек е готов да вложи ресурс и време могат много неща да се направят.
Самотните хора масово са скучни.
Аз имам познати, приятели, познаваме се от 30г+, не можеш с топ ги изкара, и то за кафе със стари познати. А ти ще ги вадиш да се срещат с нови хора. Че и интереси. Ми те нямат интереси, какви интереси!? Някое манджорно, жените турски сериали, мъжете мъжки сериали, някоя електронна игра.
Аз имам познати, приятели, познаваме се от 30г+, не можеш с топ ги изкара, и то за кафе със стари познати. А ти ще ги вадиш да се срещат с нови хора. Че и интереси. Ми те нямат интереси, какви интереси!? Някое манджорно, жените турски сериали, мъжете мъжки сериали, някоя електронна игра.
Изобщо не опира до това... самотата е усещане, човек може да е обграден от много хора и постоянно да прави нещо свързано с интереси различни от ядене и сериали и да се чувства сам. За мен човек има нужда от връзки, от истински близки връзки с хора... не просто да се вижда с тях, да пътува и да участва в различни клубове и т.н. а да създава и поддържа топли връзки с хора.
Ами всъшност няма много какво да се направи, за това и питам тук.
Това, че някой за едни е скучен то за друг ще е приемлива компания. Среда нямат хората, за да се сближат. А за приятелството трябва време да се поопознаете и сближите покрай нещо друго. Но трябват допирни точки.
А за да ги поканиш на нещо то трябва да има точка на гравитиране, която да стане и основа на сближаването.
Това, че някой за едни е скучен то за друг ще е приемлива компания. Среда нямат хората, за да се сближат. А за приятелството трябва време да се поопознаете и сближите покрай нещо друго. Но трябват допирни точки.
А за да ги поканиш на нещо то трябва да има точка на гравитиране, която да стане и основа на сближаването.
Тези дни четох резултатите от дългогодишно изследване върху социалния живот на нашите братовчеди - мамуните. Открили, че при тях било същото като при хората. На млади години маймуните общуват много активно и имат много на брой, но повърхностни връзки, някои от които са несподелени, т.е. не се пощят взаимно. С възрастта социалните връзки намалявали като бройка, но се задълбочавали и маймуните спирали да поддържат връзки, които не са споделени и които не им доставят удоволствие. Така че всичко е наред, не са виновни компютрите. Наистина на млади години поддържаме булшит отношения и много ни е страх да не си отхвърлят, после си намираме своите хора и си пощим бълхите взаимно.
Това, че някой за едни е скучен то за друг ще е приемлива компания.
Това си го повтарят слабите духом, заглажда им егото.
Среда нямат хората, за да се сближат. А за приятелството трябва време да се поопознаете и сближите покрай нещо друго. Но трябват допирни точки.
А за да ги поканиш на нещо то трябва да има точка на гравитиране, която да стане и основа на сближаването.
А за да ги поканиш на нещо то трябва да има точка на гравитиране, която да стане и основа на сближаването.
Сега ще кажете, ми аз не харесвам салса, не харесвам йога, не харесвам рисуване.
Добре де, ами какво харесваш!?
Ми да е*а и да ям!
Мии, оправяй се тогава!
(съвсем реално воден разговор)
По разните тийм билдинги и зайци в университетите има разни игри тип айс брейкър.
Ябълка на връв, всеки да си отхапе по парче.
Или пък някакви игри, асоциации.
Подаване на топка или балон, без ръце, само с притискане на брадичката.
Може да скриеш нещо в джобовете на някой, а друг да го търси и др под.
Сега ще кажете, ама аз съм възрастен, кой ще давам да ме опипва, не мога да клекна, не мога да се наведа.
Ми тогава къде сте тръгнали?
Има клубове по шах, бридж, домино, ма жонг.
Може да организирате акция "безплатни прегръдки". И да излезете на центъра.
Може да организирате акция "раздаване на маски". Купувате едно тесте на едро, и започвате.
Може да организирате акция, животни, докарвате някъде домашни животни, кучета, котки, папагали и посетителите ще погат да ги погледат, да поговорят.
Компютрите нямат вина, но фейсбук има огромна вина. Общуването е друго.
Това, че някой за едни е скучен то за друг ще е приемлива компания.
Това си го повтарят слабите духом, заглажда им егото.
Препоръчани теми