На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 32

Аз молех и убеждавах да потеглим в 1:30. Без особен успех. После обаче така се стекоха обстоятелствата, че бе определен дори по-ранен час.
За мен това е правилния момент на потегляне. В събота и когато отиваш за ден, всяка минута е важна. Първо, можеш изобщо да не лягаш. Ако е в 3:00, примерно, все ще се изкушиш да легнеш и да си размътиш главата. Второ, със спиране на Сл. бряг с продължителност близо половин час, бяхме на границата в 4:40. Бях задрямала и отваряйки очи видях светлините на бензиностанцията. Бях много приятно изненадана, че паралелно с нея не забелязах стопове на чакащи коли. Още по-доволна бях, че и нагоре нямаше такива. В крайна сметка се оказа, че на нашата граница има 4 коли, отляво. Ние минахме отдясно и доста бързо. Комшиите обаче не бяха пуснали допълнителното гише и се наложи да се редим между хората от колите. Това не се хареса на шофьорите на автомобили, които по стар навик бяха решили да минат, докато колата им е спряна 20 м по-назад. Виждайки автобуса, се втурнаха от няколко коли по-назад... Е, не им се получи. Върнаха ги да си докарат колите и това наложи да изчакат всички ни да минем. За пореден път отбелязвам, че вече държат категорично всички пътници от едно ПС да минат на гишето заедно. Преди сякаш не беше точно така стриктно. Тук е момента да кажа, че пак по добро стечение на обстоятелствата бяхме 18 човека в 34-местен автобус, което бе изключително удобно и подходящо за ситуацията.
.

Не защото съм умна и красива (кх-кх), а заради срока на валидност на паспорта ми, който както знаете бе огромен проблем за фирмата и колегата, който ни организира. Дори в петък като занесъл копията на паспортите пак го питали къде съм тръгнала... Неведнъж по време на пътя ми бе напомнено, че ще ги чакам на бензиностанцията, на Сл. бряг ми казаха да си купя мастичка, че на границата можело да няма (аз бях казала, че ще ги чакам и ще пия мастика) и пр. И то, майтап, майтап, ама нали знаете, че човек дори да е на 1000% сигурен в нещо, когато постоянно му твърдят обратното, почва да се съмнява. Та, леко притеснение имаше и у мен. Минах втора, без никакви проблеми. От тоС момент нататък познайте какво му чуха ушите на колегата. Чак се притесних, когато на връщане влезе митничаря и имаше известен проблем именно с неговите покупки. Викам си "Уж на майтап му говорех, а май е хванало дикиш". Размина се, ама...

Вече забравих точно в колко, но мисля 45 мин. отнеха двете граници. Съвсем спокойно дремнахме по пътя (стария!!!) от Лозенград до Одрин и се озовахме в града към 7 и нещо. Моят план да остана в Марги, докато другите са на борсите, бе неосъществим предвид ранния час и се наложи да отида с групата. Мислехме, че няма да е отворено, говорехме си, че ще пием по чай, докато се раздвижат... И попаднахме на абсолютно неочаквано гъмжило от хора, автомобили и най-вече автобуси. Всичко работеше на пълна пара.
Съответно се възползвах да взема Вионе. Намерих го в склада със стълбичките на ъгъла до маслините. Беше 18 лири и имаше само розов и зелен. Същите видове видях и в големия открит склад до статуята на рибаря, само че беше 19 лири. От различни места си взех от любимите консервирани чушлета (досега не съм взимала тази марка, ще видим дали са добри), познати ни от дюнерджийниците, както и готови цигара бюреци, които смятам да пържа утре и ще докладвам дали са хубави, както и черни и гриловани маслини. Взех маслините от открития склад до рибаря. Грилованите имат много подправки, не са добро попадение, според ММ особено. А не е да не ползваме подправки. Взимали сме и друг път, от други места. По-добри са били. Уж пробвах, ама... Взех и бутилка сок от нар от количка пред маслините. От тези, на които продават и сок от черници. И един фитил балсуджук, пак от това магазинче. Отдавна близка искаше да ѝ донеса. И туй то. Народът мъкне торби и чували, изнасят се тонове перилни и тоалетна хартия... аз с две торбички зорлем напълнени...

Идеята бе да овършеем пазара, да оставим покупките в автобуса (точно в 10:00) и после да нападаме магазините. Заведенията отваряха лека-полека. Аз и две дружки пихме кафе в Браун. Този път не беше така добро като преди месец, но важното бе да седнем като бели хора. После отидохме към пазара, взехме сирена и маслини с бадемчИ, купих ягоди (10 лири/кг) и стафидно грозде (6 лири/кг) за децата и се натоварихме като мулета. Съответно изтървахме часа за товарене на автобуса и така възможността да вършея магазините отпадна. Донякъде за добро, защото месец по-рано купих основно дрехи и обувки, та имаме достатъчно, а неминуемо щях да се съблазня да натоваря още. Мотахме се до 11:30, валя ни дъжд...
Да споделя, че смятам повече да не пазарувам от сергията за сирена в средата на пазара - нещо, което направих за втори или трети път, но преди не е имало толкова хора и не е било такава лудница. Ходили сме на пазара 3-4 пъти, защото при възможност пътуваме в делнични дни и нямам особен опит, още повече, че избягвам да купувам млечни от пазара, принципно. Предполагам всички се сещате за кой щанд говоря. Буквално в средата е, с лице към Марги, с голяма хладилна витрина. От дясната страна има щанд за суров кадаиф и други насипни продукти (май и кори има на тази сергия)... Е, първо продават бурджу и моцарелки от кутии на Муратбей... дотук добре... ако не изсипваха в тях от друга, напълно непозната за мен марка. Кутии от нея са сложени в лявата страна на хладилната витрина, но пресипват в по-голяма на Муратбей и така човек остава с впечатление, че купува именно тази марка. Поне "въженцата" видях няколко пъти как се пресипват. Понеже имах и от двата вида на Муратбей у дома от предното ходене, реших да взема само малко бурджу, за да направя сравнение. Ами не е същото. А и да е, за мен това е некоректно. Дори и да е направено просто с цел удобство заради по-голямата кутия, макар че се съмнявам. Другото е липсата на цени. Поради огромния наплив на хора няма и време да питаш, да прецениш. Мъжете работят ужасно бързо, смятат също толкова бързо... и напълно бакалски са им сметките. Не е въпросът за 5-10 или дори 20 лири. Смятам, че трябва да съм наясно за какво и как си давам парите и не обичам да ме обслужват на конвейер. Казвам килограм... той ми слага над килограм и половина и нито ме пита дали е ОК, нито тегли прецизно и смята внимателно. Сори, ама не е мойто. Виж, на последния ред, с гръб към Марги, срещу дом. потреби, има един щанд за сирена, маслини и насипни зърнени и макаронени. Работеха младо момиче и мъж на средна възраст. Любезни, спокойни и точни. На всичкото отгоре мазното им сирене бе по-вкусно от това на хитреца в средата. Взех и от тяхното, както и маслини с бадем. Нямат избора на другите, но Муратбей мога да купя и от магазин. Както и от пазара в Лозенград, където са коректни.

Бързичко поизсъхна и бяхме спокойни по центъра. Имахме мисля 3 часа за там. Колегата ни заведе до Дениз бюрек. По традиция си взимали от там бюреци за вкъщи. И аз - с овСИте. Взех. Ами... тцъ! Този с кайма биваше, със сирене го хвърлих повече от половината. Ама нали сама бях за пръв път, та и домашните да хапнат... Нищо общо няма пресния бюрек със същия на другата сутрин, логично. Бюрекчийницата е вляво от горния вход на Алипаша чаршъсъ и ако имате време, може да ги уважите. Ние, по принцип, ядем бюреци в Бьорекчи Зариф срещу Mehmet AY Eczanesi.
Минахме през аптеката за някои лекарства и от там - директно в Айдън. Както казах, бели хора, а не препускащи като безумни по магазини. ХапнАхме и взехме за дома. За пръв път го правя, защото обикновено сме фамилно там. Бяхме приятно изненадани, че заедно с порциите тава джигер и тавук тава сложиха и хляб, както и от разядките. Всяка порция бе в отделна торбичка, защото няма как да съберат повече от една, предвид добавките. Момичетата, които се движеха с мен, бяха взимали от друго място преди и са им давали само тава джигер-а, без нищо друго. Тук имаше дори опаковани прибор, салфетка, мокра кърпа и клечка за зъби към пакета. Разбира се, никой не ти калкулира кутии, прибори и торбички в цената, за разлика от тукашните ресторантьори... Тава джигера е 32 лири, тавук тава-та - 25.
Слязохме към рибния пазар, за да взема пресни кори, че предния път не можах. От Mehmet gece (всъщност това е бившата Bayramoğlu, но работят същите хора, а и поне корите са все така добри) взех кори и havuç dilimi. Беше толкова съблазнителна в тавата... Опитаха се да ми пробутат от друга тава, ама не би. Та, 6 парчета излязоха 70 лири (80 лири/кг), но за съжаление у дома установих, че има дъх на лой и аз едва изядох едно парче. ММ не им прости, де. После взехме и баклава от Fıstıkçıoğlu Baklavaları - на ъгъла на Чилингилер и улицата на аптеката, спомената по-горе. И тяхната не беше "Уау!". Общо взето, аз не съм показател за баклава и слядко въобще, но ако е хубава, хапвам. Уста Еллер засега е за предпочитане, но целта ми беше да не оставям нищо за Лозенград, за да не препускаме там, както и в Одрин.
Обаче ще отбележа прекрасните тулумбички на Mehmet gece. Ометоха се от децата на сестра ми и нашите, с наша помощ, разбира се... около две кила. 20 лири е кг. Знам, че много хора не харесват, че турските тулумбички са твърди отвън, но аз обожавам именно това, в контраст на сочната и мека сърцевина. Конкретно тези бяха идеални.
Та... пак напълнихме торбите... Забележете, не съм купила един парцал. Само "муанье".

Разбира се, не пропуснах любимите сюзме пейнир, съзма на Комили, както и Kinder Milch-Schnitte (което в Турция е Kinder Süt Dilimi и е три пъти и отгоре по-евтино - 1.50  лири срещу около левче тук ), малко коктейлни домати и краставички, два омекотителя и няколко сока от портокал на Dimes.
Разочаровах се, че нямаше памперс-гащи №4. Обикновено свършват първи, но промоцията беше от четвъртък и се надявах да има... Докато пътувахме към Лозенград и обмислях как да стигна до големия Мигрос там, без да ме отлъчат от групата, колегата ми напомни за малкия Мигрос на центъра. Неочаквано за мен той се оказа не толкова малък, колкото мислех. Влизала съм веднъж преди десетина години... Не обикалях, но забелязах, че не е малък и е добре зареден. И за радост имаше памперси. Та, натоварих 4 кашона в автобуса и отидохме да пием кафе пред KOZA. Преди това взехме сирене за кюнефе от съседния магазин Gündüz. Кафето в отдавна презряната от мен баклаваджийница беше много добро. Пихме го отпред, защото сме пушачки. Не искахме да се отдалечаваме и да търсим друго място, където да седнем, защото все пак времето беше на привършване след Мигрос, Гюндюз и отбивка в магазина за халва, където дружките търсеха някакъв особен локум, та загубихме немалко минутки.

Имаше няколко коли, един автобус и един микробус извън бариерата. Сравнително бързо влязохме вътре, като се има предвид, че минаха и смените. Работеше гишето вдясно. Все пак, с автобус проверката минава по-бавно, обяснимо. На българската страна също ни накараха да слезем. Мисля, че споделих за тази новост още септември. Всички слизат за паспортен контрол на влизане - и от коли, и от автобуси. Ние останахме навън за митническата проверка. Една от групата се разлигави нещо и предизвика съмненията на митничаря, който се качи горе и яко рови из багажите там. Попадна на млечни (доста, на едно място) и имаше сериозен разговор със собственика им... Размина ни се, но имаше голяма вероятност да сваляме всичко и да се простим с част от покупките. С две думи... Хората правят компромиси, ама да натикаш 10-15 кила млечни на едно място го възприемат като подигравка с работата и отстъпчивостта им. И е напълно разбираемо да е така. Аз подсъзнателно винаги разхвърлям нещата, дори когато са 2-3 и сме с колата. А с повече хора има и повече възможност да се пръснат. Все пак трябва да бъдем и ние по-съобразителни.
Минахме общо за около 2 часа, коет е поносимо за събота вечерта и с автобус. Спряхме пак на Сл. бряг. Бензиностанцията на Шел е чудесна - нова, чиста, уютна. Малко след 1 ч. пристигнахме във Варна.

- Аз отидох просто за удоволствие и най-вече, за да не отхвърля за пореден път поканите на групата. Бях ходила месец преди това и нищо не беше на всяка цена. Не страдах, че не успях да вляза на много места заради това, че бях натоварена като кираджийски кон и в Марги, и на центъра - нещо, което не се случва, когато колата е в пряката/на паркинга.
- Отделихме спокойно време за кафе и хапване - нетипично за организираните екскурзии, благодарение на моята и на дружките настройка.
- Отидохме много рано - нещо, което по традиция не се получава. Обикновено отиват около 10 ч., доколкото разбрах. Тези три часа преднина си бяха голям плюс и позволиха и на другите на са малко по-спокойни.
- Пътувахме малко хора спрямо капацитета на автобуса, което също допринесе да не се гъчкаме и изнервяме допълнително.
- Това беше единствената възможност да отида изобщо в рамките на действието на настоящата заповед за преминаване без тест.
С две думи... Ако пак имам такава възможност, бих отишла отново. Но само при съвкупност от тези обстоятелства или поне повечето от тях. Което е малко вероятно.