Не искам никой да страда..

  • 10 128
  • 262
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 18 306
Не бе, семейството е ценност /ако е хубаво семейство/, но да се отразява прекрасно на кариерата - не е баш така.

# 151
  • Мнения: 19 951
Е защо не, Лори? Ако имаш до себе си човек, който те обича, няма ли да си и на психическо ниво по-спокойна, сигурна, уверена и респективно по-градивна в професията, кариерата си? Семейството не е тегоба, ако се приема само за тежест, то естествено, че ще пречи. То тогава всичко ще пречи.

# 152
  • Мнения: 18 306
Абе то и детето ме обича и ми е безкрайно ценно, ама не е точно помощ в кариерата. Simple Smile

# 153
  • София
  • Мнения: 6 308
Викаш, дали да смениш удобния, но малко поизтъркан и познат диван с нов, на вид лъскав луксозен стол. Simple Smile
Зависи, дали плануваш да се установиш трайно на него или ще посядваш само за по едно питие. Simple Smile
А и месец е твърде къс срок. Чекай малко повече. Simple Smile

# 154
  • София
  • Мнения: 19 253
Аз съм размишлявала по въпроса. От една страна - бих се радвала на някой "муз", който да ме дърпа нагоре, защото трудно започвам нещо и съм колеблива, не че ми липсва акъл.
Но от друга страна - муз с такива качества сигурно ще е властен и алфа мъжкар, а аз мразя да ми нареждат. Хем сърби, хем боли...

# 155
  • Мнения: 12 809
Някой (мъж или жена), ако може да направи успешен бизнес, защото има добър бизнес модел, той ще го направи със или без подкрепа в семейството и със или без семейство.
Музата или музът може и да имат място в ежедневието на успешния човек в бизнеса, но те може да не са от семейството.
А това с милионера и милиардера е толкова дразнещо, защото внушава идеята как жената основно харчи парите на мъжа. Ако някой си е избрал такава жена сред всичките 3,5 милиарда жени на планетата, си е негов проблем, а не всеобщ.

# 156
  • Мнения: 19 951
Абе то и детето ме обича и ми е безкрайно ценно, ама не е точно помощ в кариерата. Simple Smile
Ами това е коренно различно. Отношенията мъж-жена и майка-дете са на съвсем различна основа. Децата са ангажимент, отговорност преди всичко. Ако и мъжа се чувства от жената като ангажимент, както детето, за какво са ти 2 деца? Е, има и такива дето нямат против, но всеки си намира зоната на комфорт. Ако те са си ок всички в картинката, мен ни най-малко не ми пречат.

И да се върнем на темата. Да, когато някой започне да чувства зорлем във връзката, да ги мисли, върти, да му тежат, да се тормози, ами, да – по-добре е "никой да не страда" и всеки да немари отново зоната си на комфорт с друг човек.

# 157
  • София
  • Мнения: 4 668
Извинявам се за вица с милиардера, просто търсех нещо реципрочно и не се сещам да има друго подобно. Иначе е краен случай. Виц е все пак, не се дразнете толкова.

За зор във връзката, за комфорт, за тежест никога не е ставало въпрос!
Говореше се обратната крайност:
Жената те въздига, жената те сляга в земята.
Нещо като Господ.
Никой не е отрекъл, че е хубаво да има подкрепа.

Но ако работеше тая формула, по бизнес сградите щеше да има равен брой бизнесмени и мажоретки. Като на баскетболните мачове. Да се мотивират хората.

# 158
  • Мнения: 6 171
Е защо не, Лори? Ако имаш до себе си човек, който те обича, няма ли да си и на психическо ниво по-спокойна, сигурна, уверена и респективно по-градивна в професията, кариерата си? Семейството не е тегоба, ако се приема само за тежест, то естествено, че ще пречи. То тогава всичко ще пречи.

Не съм чел други коментари, отговарям на този.
Естествено, че когато имаш човек до себе си, който те обича и държи на тебе, имаш стимул да действаш и да се развиваш. Защото особено гадно е когато си постигнал нещо значимо, а вечерта се прибереш в празен дом и няма с кой да споделиш успеха си и радостта от него.
От друга страна обаче семейството иска отговорности, иска усилия да се поддържа връзката, да се споделят грижите особено по децата. Така че за големи кариеристи семейството би било пречка. Нужен е баланс между двете неща.

# 159
  • Мнения: 18 306
Приятелите не стават за нищо?
Родителите? Брат, сестра, който има?
Човека, с който излизаш, но още не сте семейство? Smiley
За споделяне и празнуване с тях де.

# 160
  • Мнения: 6 171
Приятелите не стават за нищо?
Родителите? Брат, сестра, който има?
Човека, с който излизаш, но още не сте семейство? Smiley
За споделяне и празнуване с тях де.

Така е, но не е същото. Определено си е липса, приятелите в един момент се оформят по двойки, родителите до известна степен компенсираш, а като имаш пълноценна връзка дори на ниво гаджета, пак е съвсем друго. Явно е според индивидуалните нагласи и за всеки различно.

# 161
  • Мнения: 158
Така.. направих крачката. Казах на приятеля ми, че нещата вече не са същите от моя страна, натрупали са се горчилки които не мога да преглътна и това е довело до изстиване..
Приема го ужасно тежко. Ама УЖАСНО. Аз го изоставих.. самичък като сираче е. Със или без другия мъж, тези неща ги усещах и преди, но не си ги признавах пред себе си твърдо.. Мъжът се яви като катализатор.
Много ми е мъчно, къса ми се сърцето, знам, че пак щеше да се стигне дотук, но ми е тежко. Той ме моли от все сърце да му дам последен шанс, но не смея.. Искрен е, вярвам на всичко, което ми каза, но ме е страх, че ще стигнем пак до тук .. че вече няма да го гледам по онзи начин. Все още се чувствам като предателка. Много ме боли за него, искам да е щастлив без мен..

# 162
  • Мнения: 18 306
Ще се оправи.

# 163
  • Мнения: 3 505
Ако имаш възможност да говориш с читав психолог за тези си чувства, направи го.

# 164
  • Мнения: 18 567
Не си му майка, та да е останал сираче... Нормално е зарязаният да приема ситуацията по-тежко от този, по чиято инициатива е станала.

Гледай със следващия да не повториш пак този модел - много държа да се докажа колко съм лоялна, той разчита за всичко на мен, без мен е сираче и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт