Проблем със свекърви

  • 13 671
  • 197
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 19 863
Накиснала си се, та си се наквасила с тези мушмули.
Всичките са проблем – мъжът, мама му и баба му. А ти щом си се навила и на второ дете в подобна ситуация и с такъв мъж, имаш още по-голям проблем – със себе си.
Бих търсила начини за отделяне или изпращане на гостенките. Така поне мъжът ти няма да е под постоянен техен стимул. А ти да гледаш той да си пие хапчетата.

# 31
  • Мнения: 12
Накиснала си се, та си се наквасила с тези мушмули.
Всичките са проблем – мъжът, мама му и баба му. А ти щом си се навила и на второ дете в подобна ситуация и с такъв мъж, имаш още по-голям проблем – със себе си.
Бих търсила начини за отделяне или изпращане на гостенките. Така поне мъжът ти няма да е под постоянен техен стимул. А ти да гледаш той да си пие хапчетата.
Благодаря за отговора! Ситуацията ми е малко патова. Може и аз да се изнервих прекалено и заради бременността, но и заради убидата. До сега така не ми беше казвал. Всеки има слабо място, неговото е такова. Но иначе много помага с детето и то страда за него, като се задържим при родителите ми.

# 32
  • Мнения: X
Да е удрял или душил детето? Как точно разбра, че детето страда за него?

# 33
  • Мнения: 2 039
Не искам да наливам масло в огъня,но при тази ситуация,нормален човек не би се навил да ражда второ дете.Или авторката попресилва нещата или основния проблем е в нея самата.
Така или иначе,в момента няма полезен ход.Трябва да изтърпи дакато поотрасне и второта дете и тогава да взима решения.

# 34
  • София
  • Мнения: 24 839
Скрит текст:
Здравейте, пиша тук, защото искам да си сверя часовника, дали в мен е проблема или не съвсем!?
Няма да обяснявам цялата ситуация, но резултат от намерението на мен и съпруга ми да живеем в по-голямо жилище с детето е такъв, че се налага да живеем година и неясно още колко с майката и бабата на съпруга ми. Трябваше да са няколко месеца, но те се увеличиха.
Проблемът за мен е непрекъснатото дразнение, което изпитвам от почти всичко, свързано със съвместното ни съжителство.
Най- много ме дразни отношенивто на свекърва ми към детето ми, което е почти на 3. Тя няма никакъв личен живот и почти не работи. Седят по цял ден вкъщи. Свръх обгрижване, обсебване и липса на минутка да остне само детето. Говори му се с умалителни и всеки ден все едно не са го виждали месеци. Сутрин се изпраща на грдина от всички, яде с всички и поатоянно му се бута храна(ако не яде е страшен проблем)Опитах се да обясня, че ще му е много трудно на детенцето после, когато те се изнесат, защото няма да е така обгрижвано, но свекърва ми каза, че й носи удоволствие. Прабабата се съгласи с мен и й каза, но свекърва ми преди всичко мисли за своето удоволствие.
За капак на всичко забременях с второ дете и съвсем се чувствам изнервена, а и имам много проблемна бременност и почти само лежа.
Чувствам се в безсилна и уморена от неискни съвети и постоянно отношение сякаш не може да се справим сами с детео, което сме гледали успешно сами до скоро. Със съпруга ми живеехме сами почти 10 години. Той в началото се опитваше да ме разбира и подкрепя при техните.Казваше на майка си и баба си някои неща вместо мен, защото на него не му се сърдят. Сега, обаче, сякаш му е по-лесно с тях и не разбира на мен какъв ми е проблема.
Опитвам се да издържам и си повтарям, че дните минават, но сега, като съм вързана там ми е много трудно.
Чудя се дали да не се изнеса с детето при родителите ми, но те гледат болната ми баба, далеч са от градината му и ще ми е много трудно.

Аз чудя, защо не си гледаш проблемната бременност, а си търсиш допълнителни проблеми?
Като се изнесеш при мама, тя ще спре да ходи на работа, че да обгрижва теб и детето ли, освен болната баба?
Бива лигавене и хормони, ама да риеш върху собствената си глава, не бива!

# 35
  • Варна
  • Мнения: 36 604
Аз спирам да чета темата. Нямам какво да кажа на жена родила на насилник дете, навряла се да живее при роднините му, че и забременяла пак от него. Ако изобщо това е истина.

# 36
  • Мнения: 4 348
Ако темата е пързалка, то поне авторката дава материал за размисъл на всяка страница.
Имам съвсем сериозен въпрос - Миминимими, обичаш ли се? И как нито един от психолозите не те попитаха това? Всъщност ти не трябва да ходиш на психолог. Отиди на психотерапевт. Той не предписва хапчета, а стига до същността на проблема. Мога на лично да ти пратя едно -две имена, ако си в София или Пловдив, ще ти свършат работа. За да търпиш и да раждаш деца на агресивен на моменти мъж, значи не се обичаш.  Трябва да се вземеш в ръце и се погрижеш на първо място за себе си. Всичко останало ще се нареди.

# 37
  • Мнения: 82
Значи, вие живеете при родителите на съпруга ти, и не стига, че си се нанесла у тях, забременяваш и по цял ден лежиш, на всичкото отгоре се дразниш, че ти гледат детето? Еми много нагло... Ако искаш да си развалиш отношенията със съпруга ти и семейството му заради капризи се изнасяй при вашите. Но с малко дете и още едно на път +проблемна бременност, аз бих си седяла на трибуквието и бих се радвала, че обичат и обгрижват детето ми.
  Нали му е родила дете,защо веднага трябва да работи???

# 38
  • Мнения: 40 924
Може би трябваше да разкрия някои детайли, като например че мъжът ми има агресивни прояви и нервни изблици. В дом,в който майката и бабата винаги намират вина в мен, защото не си мълча, когато той ме нарича "боклук"', докато ме държи за гушата. Винаги са били в позицията, че трябва да му се мълчи, че да не стане по-зле.

Айдее, дойдохме си на думата. И като е такъв защо си бременна??? Писна ми от жени с проблемни съпрузи, пък забременели (отново) вместо да си изяснят отношението и бъдещето. Ми малко акъл трябва за да не се забременява в такава обстановка. Още повече и при замяна на жилища.

# 39
  • София
  • Мнения: 24 839
На мен ми писна от бедната фантазия на авторите напоследък.
Всичките карат по един сценарий.
Идват да получат съжаление и подкрепа, и наритване на милото.
Като не стане, включват тежката артилерия- милото става сатрап единий същи.

Скука.

# 40
  • Мнения: 12
Да е удрял или душил детето? Как точно разбра, че детето страда за него?
Не го е удрял , но е хвърлял неща около него и е викал, за жалост
Когато се разделим детето изпада в особени състояния, личи че тъгува, плаче за нищо

# 41
  • София
  • Мнения: 67
И ти ще му родиш още едно дете???? - ЕВАЛА! Това твоето е висша форма на мазохизъм! Човек каквото сам си направи ....

# 42
  • Мнения: 12
На мен ми писна от бедната фантазия на авторите напоследък.
Всичките карат по един сценарий.
Идват да получат съжаление и подкрепа, и наритване на милото.
Като не стане, включват тежката артилерия- милото става сатрап единий същи.

Скука.
Да, честно казано, когато споделя ми олеква, особено, ако получа разбиране. Не знам защо. Сега реших тук да го направя, където преди години бях писала за една силна криза на съпруга и някак разбирането от независим източник ми помогна

# 43
  • Мнения: 5 005
Да не би и детето да има психични отклонения,а ти да ги бъркаш с тъга?

# 44
  • Мнения: 12
И ти ще му родиш още едно дете???? - ЕВАЛА! Това твоето е висша форма на мазохизъм! Човек каквото сам си направи ....
Детето не можах да махна, може да е мазохизъм, но просто не можах да отида и да го убия

Общи условия

Активация на акаунт