В конака дали ще има припадъци...Каврук пак свидетел на падащите от скалата, че и младоженик ще става..
- Публикувана: 18 окт. 2020, 16:24 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2020, 18:31 ч.
Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 402
Супер си е сериала 💣, пак сме в неведение какво ще се случи 🙄👀👀👀
Язе си харесвам и главните, и легендата, интериор, екстериор, стайлинг и аутфит 👍👌💯🙂 Само музиката, главно песните не са ми по вкуса, ама то не може всичката хубост на едно място 😜
Аниста, аз предполагам, че серията ще свърши с двойния скок и пак нищо няма да е ясно. Дето казваш, той Акън почти не се вясваше, ама организираше някакви ситуации, а сега без него...не знам 🙄
Язе си харесвам и главните, и легендата, интериор, екстериор, стайлинг и аутфит 👍👌💯🙂 Само музиката, главно песните не са ми по вкуса, ама то не може всичката хубост на едно място 😜
Аниста, аз предполагам, че серията ще свърши с двойния скок и пак нищо няма да е ясно. Дето казваш, той Акън почти не се вясваше, ама организираше някакви ситуации, а сега без него...не знам 🙄
аз вече им свикнах и на песните 
Особено на Ефето песновката 
много странно 
https://www.facebook.com/EAOfficialGeorgianFans/posts/3227418864051679
Момичета, един анализ от Хатуна Хабадзе - гл. специалист в катедрата за стратегическо развитие и международни отношения на Батумския държавен университет. Батуми, Грузия.
Детето в Санджар Ефе
Хатуна Хабадзе
„Във всеки истински мъж е скрито дете, което иска да играе“ - Фридрих Ницше
"Докато знаете, че мъжете са като деца, вие знаете всичко!" - Коко Шанел
Не съм нито егейски турчин, нито мъж, но съм наследник на сходна култура и традиции, произход от страна, в която клетвата, честността, отговорността и достойнството надминават всички и всичко (поне това беше реалността до 21 век). Наследник на държава, Кавказката планина и Колхийската низина, където, подобно на Матео Фалконе, "Гоча - старейшината на дефилето" (Khevisber Gocha) екзекутира собствения си син заради достойнството: и в двата случая централният спор беше предателство. Така че съм напълно наясно с принципите и вярванията на Санджар, тъй като един герой е живял с него. Друг е въпросът дали съм съгласна или не с него като жена или просто като човек от съвременността, или просто като индивид, който вярва във върховенството на любовта и милостта.
Преди моите скромни анализи на личността на Санджар и явлението да бъдем „Ефе“, искам да започна с това кратко въведение: както знаем, Енгин обикновено избира герои, които не се характеризират просто с безгранична любов, страст и саможертва към любимите, накратко, идеални мъже, но които са истински, земни хора, по-вероятно се борят със стереотипи или просто героите се променят и побеждават тези стереотипи чрез метаморфози в себе си. Можем просто да видим тези метаморфози и разрушаващи рамки от стереотипи в най-екранните герои на Енгин: Мустафа Булут, Керим Ългаз, Даахан Сойсюр и сега Санджар Ефеоглу. Ето защо Енгин е космополитен актьор и героите му се разбират и обичат еднакво от всички нации, независимо дали са европейци, азиатци, латиноамериканци или австралийци и т.н… Както виждаме в началото на „Дъщерята на посланика“, Санджар беше доста различен от лицето, изобразено в последните епизоди - пренебрегвайки стереотипите (напр. Наруши клетвата - „Nasuh Tövbe“), борейки се срещу своите принципи (позволявайки на Наре да бъде независима жена , осигурявайки си прехраната), превръщайки се от егоистичен любовник в безкористен, готов да жертва щастието си да живее с дъщеря си.
Да се върнем към Санджар и феномена „Ефе”. За разлика от международния конкретен към общия подход, аз ще започна своите анализи от общ към конкретен подход, защото това е ориенталска история с ориенталски принципи, а анализите от общия до конкретния въпрос ще му подхождат много по-добре. И така, какво означава Eфе?
Ефетата бяха водачи на турски нередовни войници и партизани от Беломорието на Турция, наречени Зейбеки и Кизан. Традиционно те действаха като защитници на селските хора срещу хазяи, бандити и бирници. Лидер на банда на Зейбек се наричаше Ефе и неговите войници бяха известни като Зейбексор Кизан. Има няколко теории за произхода на думата Eфe. Терминът "Eфe" е използван за лидерите на групите на Зейбек, докато "Kızan" са под Zeybeks. Според арменско-турския лингвист Севан Нисанян произходът на термина „Efe“ е или от гръцки („Efevos“ = млад мъж със смелост), или от тюркски („Eğe“, „Ece“, „Ebe“ = голям брат в старотюркски) произход. Произходът на термина „Зейбек“ не е ясен. Някои източници твърдят, че то е еволюирало от "Sübek", "Sü", което означава армия и войници и "Bek", което означава господар (Bey) на стар тюркски. Терминът "Kızan" е от тюркски произход и означава "момче". Kızan обикновено се използва за новоназначени или неопитни Zeybeks.
Обикновено в групата има племенна демокрация. Решенията са взети по демократичен начин и след като решението е взето, Ефе има безспорен авторитет. Те следват определени ритуали за всички действия. Организацията на Ефе и Зейбек е видяна за първи път през 16 век по време на бунтовете в Джелали, които демонтират властта в цялата Османска империя. След това хората, които се бунтуват срещу местния натиск и несправедливост и се установяват в планините, се наричат Ефе или Зейбек. Eфe са се отличавали с облеклото, оръжията и общия си вид, които били създадени за оцеляване и най-подходящи за живота на Eфe.
След първата световна война Eфетата са известни с това, че ръководят своите групи от Зейбекс в партизански удари срещу гръцките сили по време на гръцко-турската война (1919-1922), преди доброволно да се присъединят към новосформираната национална армия в турската война за независимост. След обявяването на републиката, групите на Ефе бяха наградени с медальона за независимост за участието си във войната. Повечето лидери на Eфe получават военни звания и пенсии за своите услуги. Когато се пенсионират след основаването на новата турска република през 1923 г., те се преселват в градовете на Западна Анадола. Има и много важната подробност за даването на клетвата на Зейбекс на Ефе, няма да навлизам дълбоко, тъй като тя ще погълне по-голямата част от това писание. Можете да намерите клетвата на следния линк: https://www.youtube.com/watch?v=U-qFOlBNW6M&fbclid=IwAR100V0 … bboAIuULEvz7Cguiw Текстът е в описанието на видеото. Танцът Zeybek също е интересен, можете да намерите повече информация за Zeybek dance - имитиращи ястреби, плаващи в кръг нагоре в небето в Wikipedia - https://en.wikipedia.org/wiki/Zeybek_dance?fbclid=IwAR2h7FbCnr3U … oSqD0fAAX7ZXxDD74
Зейбекският танц, с изпънати рамене, наистина прилича на ястреби и орли, плъзгащи се в небето в един кръг с изпънатите си крила. Заслужава си да се спомене и стойката на Санджар и начинът му на ходене, сякаш той е орел с леко отворени крила, докато върви. Следователно, от всичко това - исторически произход, традиции и ритуали - е напълно ясно защо Eфетата и техните предшественици са възхвалявани и уважавани сред местните жители, а дори и Aghas - земевладелци. Очевидно можем да разберем защо Ефе Деде (дядо Ефе) е бил спасен и след това е наследил богатството от Бурхан Ага (прародителят на Гедиз), тъй като дори за Ага е било чест да има такъв приятел, партньор като Ефе - лидер на Зейбекс в Беломорието. В първия и 24-и епизод можем дори да го наблюдаваме, докато гледаме Гази Ефе Дедес - благородни военни ветерани, които с уважение посещават Санджар Ефе през цялото време, когато има пир в имението.
Позволете ми да обърна внимание и на yatagan или yataghan (от турски ятаган), който е вид османски меч или къса сабя, използвана от средата на 16 до края на 19 век. Ятаганът е бил широко използван в османска Турция и в райони под непосредственото османско влияние, като Балканите и Кавказ. Анатолийските ятани имат по-малки уши, които по-често са направени от рог или сребро, докато йонийското крайбрежие Зейбекс носеше T Hilt Yataghans.
Това е самият меч, който се показва пред снимката на Efe Dede в имението заедно със семейния албум. Той се приписва като „duali yatagan“ от Санджар, което означава благословен ятаган (споменава се с този епитет дори в клетвата на Зейбекс). Освен това не е случайно, че самото му име - Санджар - означава: 1. къс меч / кама. 2. Намушкване / намушкване, 3. Потапяне / съсипване / фалиране 4. Преодоляване / побеждаване - това разкрива тъмната страна на личността му. Даването на имена в Турция, както и в Кавказ и други части на Азия, по някакъв начин се определя като определящо съдбата на човека.
Поразен от историческия си произход, родословието и тези истории за героизъм, той обичаше да разказва и привлича малкото момиченце Наре, а след това, любимата си сладка дъщеря Мелек, Санджар винаги носеше на огромните си като орел-подобни рамене, размах на крилата, отговорността на лидерството, защита и загриженост към своя народ: Зейбекс, Кизани, семейство... Като по-голям син на семейството, той е наследник на титлата на Ефе, заедно с неговите отговорности и задължения. Той е възпитан по този начин: с това чувство на задължение, той никога не се е чувствал дори като дете... Това е живо изобразено дори от актьора на младия Санджар в ретроспекциите на сериала - с неговото намръщено, много сериозно и никога усмихнато лице, докато той вижда Наре и чете изпратените от нея писма. Без Наре, без детето в него, той е толкова самотен като изолиран Ефе, заселен в планините.
Всъщност Санджар се почувства радостен от това, че е дете, невинно момче само с Наре, а след това 9 години по-късно детето в него беше превъплътено от Мелек, дъщеря му, с която прибира намръщената маска на Eфе и става толкова оживен и радостен като дете. Единственото щастие в живота му беше да бъде дете, да се чувства свободен като дете, освободен от отговорности и задължения, традиции и предразсъдъци. Можем да си припомним и думите на Санджар към Наре в последните епизоди на първия сезон: „Наре, аз станах дете, откакто те срещнах, и се чувствах като дете само с теб”(еп. 15 преди Наре да го остави отвън); след това в еп. 16, когато се карат в хижата, Санджар, посочвайки частите на вратата, останала след неговата буря от гняв, разрушаваща всичко в хижата, казва следното: „... онази нощ момчето умря тук Наре ... Пъстрата птимка се разби долу в бездната, докато Ефето на Пъстрата птичка остави детството си на тази врата... стана лош човек, много лош човек... сега, ако ме оставиш, пак ще стана лош човек...”
След толкова мъчения, болка и скръб, веднага щом се събра с дъщеря си Мелек - което означава ангел на турски - той започва да диша като дете. И Енгин със своя огромен талант (като името му, което означава огромно, необятно, обширно) го изобразява толкова перфектно, че сърцето ми се топи през цялото време, когато виждам сцени на баща-дъщеря в тази драматична сюжетна линия, която непрекъснато ни разплаква. И сега, когато най-накрая реши да сложи край на злощастната си легенда, като освободи "Пъстрата птичка" и нейното пищно бебе, той казва на Наре: "Söz, kötü adam hapise girecek" - Имате моята дума, лошият ще влезе в затвора - имайки предвид себе си в "лошия". Наистина се надявам, че най-накрая Наре също ще забележи раненото дете в Санджар, вместо да приема, че той е просто планина, в която тя е искала да се вкорени "отдавна" и да спаси това дете от това да стане лошо.
…………………………………
P.S.
Думите на Наре за първата им среща със Санджар в „Дженет Кьой“ (Paradise Village), когато той излезе от морето като Посейдон: „Винаги съм искала да принадлежа на определено място.
Исках да имам корени като дърво, исках планини, исках семейство... Нямах приятели, нито родина, нито майчиния си език, но тогава попаднах на Санджар, той излезе от морето така, но разбрах през годините, всъщност беше като планина, беше изправен като планина, стабилен, човек с думи, подходящо място за вкореняване, място за вкореняване на дърво... Но тогава тази планина не ме искаше и не можех да се превърна в дърво, можех да стана само лист, изчезнал от вятъра от място на място... Нито тези морета ме приеха, нито онези планини, нито тази страна... Скочих от скалата, но дори земята не ме прие, но не ми пука.
Единственото нещо, което ме интересува, е тази малка пъпка и няма да позволя тази пъпка да остане без корени като мен."
П.П.С.
Санджар до Наре в последния еп. от първия сезон: „Добре, знам, че напълно те загубих... Трябва да съм без теб... Добре... не бъди до мен, ако не искаш, но остани в родината ми, в погледа ми няма остър куршум, нали?”
Марианка 💕
Благодаря за превода на този анализ от такава ерудирана дама.
Въобще не е случайно обаче, че хора високообразовани анализират герои изиграни от Енгин Акюрек.
Той доказа своя талант .пред света, интересен е като актьор с начина си на игра. Неговите герои са емоционални и той прекрасно предава тяхната душевност.
На него написани "силни" реплики не са му необходими, той може и без думи да предаде какво изпитва героя му.
Страхотно е когато фенове/на актьорите/ са възпитани, интелигентни и ерудирани, широко скроени и толерантни.
Енгин може да се гордее със своите - от целия свят.
Момичета, да добиете и визуална представа, коя е Khatuna Khabadze/Хатуна Хабадзе.
Да, почти не знам да има друг турски актьор, освен Енгин, който да е впечатлил с актьорската си игра толкова интелигентни и ерудирани личности от цял свят. И да следят творчеството му, и да пишат анализи и романи за него.
Ето и линк към акаунта и в туитър: https://twitter.com/KKhabadze
Който иска, може да я последва.
Добро утро,
https://www.facebook.com/EAOfficialGeorgianFans/posts/3227418864051679
Момичета, един анализ от Хатуна Хабадзе - гл. специалист в катедрата за стратегическо развитие и международни отношения на Батумския държавен университет. Батуми, Грузия.
Благодаря за превода.
Честито на празнуващите!:hugs:
Момичета,
Здрав и спокоен ден.
https://www.facebook.com/EAOfficialGeorgianFans/posts/3227418864051679
Момичета, един анализ от Хатуна Хабадзе - гл. специалист в катедрата за стратегическо развитие и международни отношения на Батумския държавен университет. Батуми, Грузия.
Скрит текст:
Детето в Санджар Ефе
Хатуна Хабадзе
„Във всеки истински мъж е скрито дете, което иска да играе“ - Фридрих Ницше
"Докато знаете, че мъжете са като деца, вие знаете всичко!" - Коко Шанел
Не съм нито егейски турчин, нито мъж, но съм наследник на сходна култура и традиции, произход от страна, в която клетвата, честността, отговорността и достойнството надминават всички и всичко (поне това беше реалността до 21 век). Наследник на държава, Кавказката планина и Колхийската низина, където, подобно на Матео Фалконе, "Гоча - старейшината на дефилето" (Khevisber Gocha) екзекутира собствения си син заради достойнството: и в двата случая централният спор беше предателство. Така че съм напълно наясно с принципите и вярванията на Санджар, тъй като един герой е живял с него. Друг е въпросът дали съм съгласна или не с него като жена или просто като човек от съвременността, или просто като индивид, който вярва във върховенството на любовта и милостта.
Преди моите скромни анализи на личността на Санджар и явлението да бъдем „Ефе“, искам да започна с това кратко въведение: както знаем, Енгин обикновено избира герои, които не се характеризират просто с безгранична любов, страст и саможертва към любимите, накратко, идеални мъже, но които са истински, земни хора, по-вероятно се борят със стереотипи или просто героите се променят и побеждават тези стереотипи чрез метаморфози в себе си. Можем просто да видим тези метаморфози и разрушаващи рамки от стереотипи в най-екранните герои на Енгин: Мустафа Булут, Керим Ългаз, Даахан Сойсюр и сега Санджар Ефеоглу. Ето защо Енгин е космополитен актьор и героите му се разбират и обичат еднакво от всички нации, независимо дали са европейци, азиатци, латиноамериканци или австралийци и т.н… Както виждаме в началото на „Дъщерята на посланика“, Санджар беше доста различен от лицето, изобразено в последните епизоди - пренебрегвайки стереотипите (напр. Наруши клетвата - „Nasuh Tövbe“), борейки се срещу своите принципи (позволявайки на Наре да бъде независима жена , осигурявайки си прехраната), превръщайки се от егоистичен любовник в безкористен, готов да жертва щастието си да живее с дъщеря си.
Да се върнем към Санджар и феномена „Ефе”. За разлика от международния конкретен към общия подход, аз ще започна своите анализи от общ към конкретен подход, защото това е ориенталска история с ориенталски принципи, а анализите от общия до конкретния въпрос ще му подхождат много по-добре. И така, какво означава Eфе?
Ефетата бяха водачи на турски нередовни войници и партизани от Беломорието на Турция, наречени Зейбеки и Кизан. Традиционно те действаха като защитници на селските хора срещу хазяи, бандити и бирници. Лидер на банда на Зейбек се наричаше Ефе и неговите войници бяха известни като Зейбексор Кизан. Има няколко теории за произхода на думата Eфe. Терминът "Eфe" е използван за лидерите на групите на Зейбек, докато "Kızan" са под Zeybeks. Според арменско-турския лингвист Севан Нисанян произходът на термина „Efe“ е или от гръцки („Efevos“ = млад мъж със смелост), или от тюркски („Eğe“, „Ece“, „Ebe“ = голям брат в старотюркски) произход. Произходът на термина „Зейбек“ не е ясен. Някои източници твърдят, че то е еволюирало от "Sübek", "Sü", което означава армия и войници и "Bek", което означава господар (Bey) на стар тюркски. Терминът "Kızan" е от тюркски произход и означава "момче". Kızan обикновено се използва за новоназначени или неопитни Zeybeks.
Обикновено в групата има племенна демокрация. Решенията са взети по демократичен начин и след като решението е взето, Ефе има безспорен авторитет. Те следват определени ритуали за всички действия. Организацията на Ефе и Зейбек е видяна за първи път през 16 век по време на бунтовете в Джелали, които демонтират властта в цялата Османска империя. След това хората, които се бунтуват срещу местния натиск и несправедливост и се установяват в планините, се наричат Ефе или Зейбек. Eфe са се отличавали с облеклото, оръжията и общия си вид, които били създадени за оцеляване и най-подходящи за живота на Eфe.
След първата световна война Eфетата са известни с това, че ръководят своите групи от Зейбекс в партизански удари срещу гръцките сили по време на гръцко-турската война (1919-1922), преди доброволно да се присъединят към новосформираната национална армия в турската война за независимост. След обявяването на републиката, групите на Ефе бяха наградени с медальона за независимост за участието си във войната. Повечето лидери на Eфe получават военни звания и пенсии за своите услуги. Когато се пенсионират след основаването на новата турска република през 1923 г., те се преселват в градовете на Западна Анадола. Има и много важната подробност за даването на клетвата на Зейбекс на Ефе, няма да навлизам дълбоко, тъй като тя ще погълне по-голямата част от това писание. Можете да намерите клетвата на следния линк: https://www.youtube.com/watch?v=U-qFOlBNW6M&fbclid=IwAR1 … bboAIuULEvz7Cguiw Текстът е в описанието на видеото. Танцът Zeybek също е интересен, можете да намерите повече информация за Zeybek dance - имитиращи ястреби, плаващи в кръг нагоре в небето в Wikipedia - https://en.wikipedia.org/wiki/Zeybek_dance?fbclid=IwAR2h7FbCnr3U … oSqD0fAAX7ZXxDD74
Зейбекският танц, с изпънати рамене, наистина прилича на ястреби и орли, плъзгащи се в небето в един кръг с изпънатите си крила. Заслужава си да се спомене и стойката на Санджар и начинът му на ходене, сякаш той е орел с леко отворени крила, докато върви. Следователно, от всичко това - исторически произход, традиции и ритуали - е напълно ясно защо Eфетата и техните предшественици са възхвалявани и уважавани сред местните жители, а дори и Aghas - земевладелци. Очевидно можем да разберем защо Ефе Деде (дядо Ефе) е бил спасен и след това е наследил богатството от Бурхан Ага (прародителят на Гедиз), тъй като дори за Ага е било чест да има такъв приятел, партньор като Ефе - лидер на Зейбекс в Беломорието. В първия и 24-и епизод можем дори да го наблюдаваме, докато гледаме Гази Ефе Дедес - благородни военни ветерани, които с уважение посещават Санджар Ефе през цялото време, когато има пир в имението.
Позволете ми да обърна внимание и на yatagan или yataghan (от турски ятаган), който е вид османски меч или къса сабя, използвана от средата на 16 до края на 19 век. Ятаганът е бил широко използван в османска Турция и в райони под непосредственото османско влияние, като Балканите и Кавказ. Анатолийските ятани имат по-малки уши, които по-често са направени от рог или сребро, докато йонийското крайбрежие Зейбекс носеше T Hilt Yataghans.
Това е самият меч, който се показва пред снимката на Efe Dede в имението заедно със семейния албум. Той се приписва като „duali yatagan“ от Санджар, което означава благословен ятаган (споменава се с този епитет дори в клетвата на Зейбекс). Освен това не е случайно, че самото му име - Санджар - означава: 1. къс меч / кама. 2. Намушкване / намушкване, 3. Потапяне / съсипване / фалиране 4. Преодоляване / побеждаване - това разкрива тъмната страна на личността му. Даването на имена в Турция, както и в Кавказ и други части на Азия, по някакъв начин се определя като определящо съдбата на човека.
Поразен от историческия си произход, родословието и тези истории за героизъм, той обичаше да разказва и привлича малкото момиченце Наре, а след това, любимата си сладка дъщеря Мелек, Санджар винаги носеше на огромните си като орел-подобни рамене, размах на крилата, отговорността на лидерството, защита и загриженост към своя народ: Зейбекс, Кизани, семейство... Като по-голям син на семейството, той е наследник на титлата на Ефе, заедно с неговите отговорности и задължения. Той е възпитан по този начин: с това чувство на задължение, той никога не се е чувствал дори като дете... Това е живо изобразено дори от актьора на младия Санджар в ретроспекциите на сериала - с неговото намръщено, много сериозно и никога усмихнато лице, докато той вижда Наре и чете изпратените от нея писма. Без Наре, без детето в него, той е толкова самотен като изолиран Ефе, заселен в планините.
Всъщност Санджар се почувства радостен от това, че е дете, невинно момче само с Наре, а след това 9 години по-късно детето в него беше превъплътено от Мелек, дъщеря му, с която прибира намръщената маска на Eфе и става толкова оживен и радостен като дете. Единственото щастие в живота му беше да бъде дете, да се чувства свободен като дете, освободен от отговорности и задължения, традиции и предразсъдъци. Можем да си припомним и думите на Санджар към Наре в последните епизоди на първия сезон: „Наре, аз станах дете, откакто те срещнах, и се чувствах като дете само с теб”(еп. 15 преди Наре да го остави отвън); след това в еп. 16, когато се карат в хижата, Санджар, посочвайки частите на вратата, останала след неговата буря от гняв, разрушаваща всичко в хижата, казва следното: „... онази нощ момчето умря тук Наре ... Пъстрата птимка се разби долу в бездната, докато Ефето на Пъстрата птичка остави детството си на тази врата... стана лош човек, много лош човек... сега, ако ме оставиш, пак ще стана лош човек...”
След толкова мъчения, болка и скръб, веднага щом се събра с дъщеря си Мелек - което означава ангел на турски - той започва да диша като дете. И Енгин със своя огромен талант (като името му, което означава огромно, необятно, обширно) го изобразява толкова перфектно, че сърцето ми се топи през цялото време, когато виждам сцени на баща-дъщеря в тази драматична сюжетна линия, която непрекъснато ни разплаква. И сега, когато най-накрая реши да сложи край на злощастната си легенда, като освободи "Пъстрата птичка" и нейното пищно бебе, той казва на Наре: "Söz, kötü adam hapise girecek" - Имате моята дума, лошият ще влезе в затвора - имайки предвид себе си в "лошия". Наистина се надявам, че най-накрая Наре също ще забележи раненото дете в Санджар, вместо да приема, че той е просто планина, в която тя е искала да се вкорени "отдавна" и да спаси това дете от това да стане лошо.
…………………………………
P.S.
Думите на Наре за първата им среща със Санджар в „Дженет Кьой“ (Paradise Village), когато той излезе от морето като Посейдон: „Винаги съм искала да принадлежа на определено място.
Исках да имам корени като дърво, исках планини, исках семейство... Нямах приятели, нито родина, нито майчиния си език, но тогава попаднах на Санджар, той излезе от морето така, но разбрах през годините, всъщност беше като планина, беше изправен като планина, стабилен, човек с думи, подходящо място за вкореняване, място за вкореняване на дърво... Но тогава тази планина не ме искаше и не можех да се превърна в дърво, можех да стана само лист, изчезнал от вятъра от място на място... Нито тези морета ме приеха, нито онези планини, нито тази страна... Скочих от скалата, но дори земята не ме прие, но не ми пука.
Единственото нещо, което ме интересува, е тази малка пъпка и няма да позволя тази пъпка да остане без корени като мен."
П.П.С.
Санджар до Наре в последния еп. от първия сезон: „Добре, знам, че напълно те загубих... Трябва да съм без теб... Добре... не бъди до мен, ако не искаш, но остани в родината ми, в погледа ми няма остър куршум, нали?”[/b]
Хатуна Хабадзе
„Във всеки истински мъж е скрито дете, което иска да играе“ - Фридрих Ницше
"Докато знаете, че мъжете са като деца, вие знаете всичко!" - Коко Шанел
Не съм нито егейски турчин, нито мъж, но съм наследник на сходна култура и традиции, произход от страна, в която клетвата, честността, отговорността и достойнството надминават всички и всичко (поне това беше реалността до 21 век). Наследник на държава, Кавказката планина и Колхийската низина, където, подобно на Матео Фалконе, "Гоча - старейшината на дефилето" (Khevisber Gocha) екзекутира собствения си син заради достойнството: и в двата случая централният спор беше предателство. Така че съм напълно наясно с принципите и вярванията на Санджар, тъй като един герой е живял с него. Друг е въпросът дали съм съгласна или не с него като жена или просто като човек от съвременността, или просто като индивид, който вярва във върховенството на любовта и милостта.
Преди моите скромни анализи на личността на Санджар и явлението да бъдем „Ефе“, искам да започна с това кратко въведение: както знаем, Енгин обикновено избира герои, които не се характеризират просто с безгранична любов, страст и саможертва към любимите, накратко, идеални мъже, но които са истински, земни хора, по-вероятно се борят със стереотипи или просто героите се променят и побеждават тези стереотипи чрез метаморфози в себе си. Можем просто да видим тези метаморфози и разрушаващи рамки от стереотипи в най-екранните герои на Енгин: Мустафа Булут, Керим Ългаз, Даахан Сойсюр и сега Санджар Ефеоглу. Ето защо Енгин е космополитен актьор и героите му се разбират и обичат еднакво от всички нации, независимо дали са европейци, азиатци, латиноамериканци или австралийци и т.н… Както виждаме в началото на „Дъщерята на посланика“, Санджар беше доста различен от лицето, изобразено в последните епизоди - пренебрегвайки стереотипите (напр. Наруши клетвата - „Nasuh Tövbe“), борейки се срещу своите принципи (позволявайки на Наре да бъде независима жена , осигурявайки си прехраната), превръщайки се от егоистичен любовник в безкористен, готов да жертва щастието си да живее с дъщеря си.
Да се върнем към Санджар и феномена „Ефе”. За разлика от международния конкретен към общия подход, аз ще започна своите анализи от общ към конкретен подход, защото това е ориенталска история с ориенталски принципи, а анализите от общия до конкретния въпрос ще му подхождат много по-добре. И така, какво означава Eфе?
Ефетата бяха водачи на турски нередовни войници и партизани от Беломорието на Турция, наречени Зейбеки и Кизан. Традиционно те действаха като защитници на селските хора срещу хазяи, бандити и бирници. Лидер на банда на Зейбек се наричаше Ефе и неговите войници бяха известни като Зейбексор Кизан. Има няколко теории за произхода на думата Eфe. Терминът "Eфe" е използван за лидерите на групите на Зейбек, докато "Kızan" са под Zeybeks. Според арменско-турския лингвист Севан Нисанян произходът на термина „Efe“ е или от гръцки („Efevos“ = млад мъж със смелост), или от тюркски („Eğe“, „Ece“, „Ebe“ = голям брат в старотюркски) произход. Произходът на термина „Зейбек“ не е ясен. Някои източници твърдят, че то е еволюирало от "Sübek", "Sü", което означава армия и войници и "Bek", което означава господар (Bey) на стар тюркски. Терминът "Kızan" е от тюркски произход и означава "момче". Kızan обикновено се използва за новоназначени или неопитни Zeybeks.
Обикновено в групата има племенна демокрация. Решенията са взети по демократичен начин и след като решението е взето, Ефе има безспорен авторитет. Те следват определени ритуали за всички действия. Организацията на Ефе и Зейбек е видяна за първи път през 16 век по време на бунтовете в Джелали, които демонтират властта в цялата Османска империя. След това хората, които се бунтуват срещу местния натиск и несправедливост и се установяват в планините, се наричат Ефе или Зейбек. Eфe са се отличавали с облеклото, оръжията и общия си вид, които били създадени за оцеляване и най-подходящи за живота на Eфe.
След първата световна война Eфетата са известни с това, че ръководят своите групи от Зейбекс в партизански удари срещу гръцките сили по време на гръцко-турската война (1919-1922), преди доброволно да се присъединят към новосформираната национална армия в турската война за независимост. След обявяването на републиката, групите на Ефе бяха наградени с медальона за независимост за участието си във войната. Повечето лидери на Eфe получават военни звания и пенсии за своите услуги. Когато се пенсионират след основаването на новата турска република през 1923 г., те се преселват в градовете на Западна Анадола. Има и много важната подробност за даването на клетвата на Зейбекс на Ефе, няма да навлизам дълбоко, тъй като тя ще погълне по-голямата част от това писание. Можете да намерите клетвата на следния линк: https://www.youtube.com/watch?v=U-qFOlBNW6M&fbclid=IwAR1 … bboAIuULEvz7Cguiw Текстът е в описанието на видеото. Танцът Zeybek също е интересен, можете да намерите повече информация за Zeybek dance - имитиращи ястреби, плаващи в кръг нагоре в небето в Wikipedia - https://en.wikipedia.org/wiki/Zeybek_dance?fbclid=IwAR2h7FbCnr3U … oSqD0fAAX7ZXxDD74
Зейбекският танц, с изпънати рамене, наистина прилича на ястреби и орли, плъзгащи се в небето в един кръг с изпънатите си крила. Заслужава си да се спомене и стойката на Санджар и начинът му на ходене, сякаш той е орел с леко отворени крила, докато върви. Следователно, от всичко това - исторически произход, традиции и ритуали - е напълно ясно защо Eфетата и техните предшественици са възхвалявани и уважавани сред местните жители, а дори и Aghas - земевладелци. Очевидно можем да разберем защо Ефе Деде (дядо Ефе) е бил спасен и след това е наследил богатството от Бурхан Ага (прародителят на Гедиз), тъй като дори за Ага е било чест да има такъв приятел, партньор като Ефе - лидер на Зейбекс в Беломорието. В първия и 24-и епизод можем дори да го наблюдаваме, докато гледаме Гази Ефе Дедес - благородни военни ветерани, които с уважение посещават Санджар Ефе през цялото време, когато има пир в имението.
Позволете ми да обърна внимание и на yatagan или yataghan (от турски ятаган), който е вид османски меч или къса сабя, използвана от средата на 16 до края на 19 век. Ятаганът е бил широко използван в османска Турция и в райони под непосредственото османско влияние, като Балканите и Кавказ. Анатолийските ятани имат по-малки уши, които по-често са направени от рог или сребро, докато йонийското крайбрежие Зейбекс носеше T Hilt Yataghans.
Това е самият меч, който се показва пред снимката на Efe Dede в имението заедно със семейния албум. Той се приписва като „duali yatagan“ от Санджар, което означава благословен ятаган (споменава се с този епитет дори в клетвата на Зейбекс). Освен това не е случайно, че самото му име - Санджар - означава: 1. къс меч / кама. 2. Намушкване / намушкване, 3. Потапяне / съсипване / фалиране 4. Преодоляване / побеждаване - това разкрива тъмната страна на личността му. Даването на имена в Турция, както и в Кавказ и други части на Азия, по някакъв начин се определя като определящо съдбата на човека.
Поразен от историческия си произход, родословието и тези истории за героизъм, той обичаше да разказва и привлича малкото момиченце Наре, а след това, любимата си сладка дъщеря Мелек, Санджар винаги носеше на огромните си като орел-подобни рамене, размах на крилата, отговорността на лидерството, защита и загриженост към своя народ: Зейбекс, Кизани, семейство... Като по-голям син на семейството, той е наследник на титлата на Ефе, заедно с неговите отговорности и задължения. Той е възпитан по този начин: с това чувство на задължение, той никога не се е чувствал дори като дете... Това е живо изобразено дори от актьора на младия Санджар в ретроспекциите на сериала - с неговото намръщено, много сериозно и никога усмихнато лице, докато той вижда Наре и чете изпратените от нея писма. Без Наре, без детето в него, той е толкова самотен като изолиран Ефе, заселен в планините.
Всъщност Санджар се почувства радостен от това, че е дете, невинно момче само с Наре, а след това 9 години по-късно детето в него беше превъплътено от Мелек, дъщеря му, с която прибира намръщената маска на Eфе и става толкова оживен и радостен като дете. Единственото щастие в живота му беше да бъде дете, да се чувства свободен като дете, освободен от отговорности и задължения, традиции и предразсъдъци. Можем да си припомним и думите на Санджар към Наре в последните епизоди на първия сезон: „Наре, аз станах дете, откакто те срещнах, и се чувствах като дете само с теб”(еп. 15 преди Наре да го остави отвън); след това в еп. 16, когато се карат в хижата, Санджар, посочвайки частите на вратата, останала след неговата буря от гняв, разрушаваща всичко в хижата, казва следното: „... онази нощ момчето умря тук Наре ... Пъстрата птимка се разби долу в бездната, докато Ефето на Пъстрата птичка остави детството си на тази врата... стана лош човек, много лош човек... сега, ако ме оставиш, пак ще стана лош човек...”
След толкова мъчения, болка и скръб, веднага щом се събра с дъщеря си Мелек - което означава ангел на турски - той започва да диша като дете. И Енгин със своя огромен талант (като името му, което означава огромно, необятно, обширно) го изобразява толкова перфектно, че сърцето ми се топи през цялото време, когато виждам сцени на баща-дъщеря в тази драматична сюжетна линия, която непрекъснато ни разплаква. И сега, когато най-накрая реши да сложи край на злощастната си легенда, като освободи "Пъстрата птичка" и нейното пищно бебе, той казва на Наре: "Söz, kötü adam hapise girecek" - Имате моята дума, лошият ще влезе в затвора - имайки предвид себе си в "лошия". Наистина се надявам, че най-накрая Наре също ще забележи раненото дете в Санджар, вместо да приема, че той е просто планина, в която тя е искала да се вкорени "отдавна" и да спаси това дете от това да стане лошо.
…………………………………
P.S.
Думите на Наре за първата им среща със Санджар в „Дженет Кьой“ (Paradise Village), когато той излезе от морето като Посейдон: „Винаги съм искала да принадлежа на определено място.
Исках да имам корени като дърво, исках планини, исках семейство... Нямах приятели, нито родина, нито майчиния си език, но тогава попаднах на Санджар, той излезе от морето така, но разбрах през годините, всъщност беше като планина, беше изправен като планина, стабилен, човек с думи, подходящо място за вкореняване, място за вкореняване на дърво... Но тогава тази планина не ме искаше и не можех да се превърна в дърво, можех да стана само лист, изчезнал от вятъра от място на място... Нито тези морета ме приеха, нито онези планини, нито тази страна... Скочих от скалата, но дори земята не ме прие, но не ми пука.
Единственото нещо, което ме интересува, е тази малка пъпка и няма да позволя тази пъпка да остане без корени като мен."
П.П.С.
Санджар до Наре в последния еп. от първия сезон: „Добре, знам, че напълно те загубих... Трябва да съм без теб... Добре... не бъди до мен, ако не искаш, но остани в родината ми, в погледа ми няма остър куршум, нали?”[/b]
Честито на празнуващите!:hugs:
Момичета,
Здрав и спокоен ден.
Добро утро в понеделник , нашия ден . Очаквани поредната емоционална серия . Още една стъпка към покоряване на върха . Сценаристките почти преди година ни поведоха по пътя на покоряване на този връх . Пътя преминава през слънчеви поляни , сенчести гори ,буйни потоци , остри скали . Ако отвориш сърцето си за всички тези природни красоти на върха ще се насладиш на неповторима гледка . Ако пътя ти се струва неприятен и трудностите безсмислени , по добре се откажи , защото и на върха не би могъл да оцениш гледката .
Благодаря ви момичета , че изминаваме заедно този път и се наслаждаваме на прекрасната природа и в края ще получим удовлетворение от изминатия път .
Честит имен ден на всички празнуващи . В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято" - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
Бъдете здрави !
https://twitter.com/SefirinKiziDizi/status/1320633213652553729
Има някои любови, които са за цял живот ...
Като любов към дете.