осиновената ми дъщеря

Остави момичето да се вижда с биологичната си майка.
Като стане на 18 ,ако иска да отиде да живее с нея.
Като я опознае и се разочарова ,сама ще се върне при теб.

За виждането съм съгласна, макар че е супер тудно. Нама как да няма условия. Това е детето ти, Трудно е да го оставиш да живее с някой друг.

Какво значи обичлива фаза и защо детето ти да не е най-хубавото гардже?

Дъщерята ако я остави да прави каквото си иска може и да се върне бременна или ако скъпите подаръци от биологичната майка са с крадени пари да й звъннат от пилицията за нея, или пък да я търсят по Амстердам...

Аз като бях на тази възраст са ми държали сметка къде ходя и кога се прибирам. За мен това е нормално. Но авторката да поразкаже за какво иде реч точно, за да не се превръща темата в хейтене на посоки от имащи деца / нямащи деца / имащи брак / нямащи брак/ коя е майка, коя не е ... и т.н.

Авторката пусна едно изречение, съдържащо "чакам съвет!" и си би камшика. Как да се даде съвет като нищо не е ясно?

Това дете на каква възраст е осиновено? От малцинствата ли е? Каква е историята с биологичното му семейство? Имало ли е други прояви през годините? Каква е приятелската му среда в момента? С тежък пубертет ли е? Откога поддържа връзка с биологичната си майка? Авторката мъж и други деца, собствени или осиновени, има ли?

Авторката пусна едно изречение и някои си задърпаха косите.Сега се оказва ,че темата има и предистория.Докато не се дадат макар и минимални подробности,каквото и да пишем ще е излишно.
По принцип,ако момичето е пълнолетно,никои не може да го спре да ходи където си иска.

Момичето е на 17 години.
Тоест е непълнолетно.
Да живее където иска,ама след като навърши 18 години.
Защото до тогава,ти си отговорна за нея.

Тя колкото по го спира, то толкова повече ще търси контакт. Щом иска, оставя го да си изживее емоцията по изоставянето от биологичната майка и то ще реши кое е правилно за него. Момичето не е дреха да го организира в гардероба, защото тя е купила и е нейна. Емоциите са си емоции. Ще е жалко, ако момичето пропадне и всичките грижи през годините отидат на куково лято, но това е положението. Няма как да я спре. Даже не е препоръчително.

Никак. Тя вече е отишла. Във вашата сапунка действието се е развило с бясна скорост. 4 дни след като дъщеря ви е прочела имената на био майката вие успявате да се срещнете с нея и да срещнете и осиновената ви дъщеря с нея. Селяндурата, родила на 16г е успяла междувременно да се опаричи и да подари табшет и нов мобилен телефон, от което пък вие сте недоволни. На харизан кон зъбите се не гледат!   

https://m.bg-mamma.com/?topic=910753.15

На 17г дъщеря ви е достатъчно голяма да иде да живее сама, да учи и работи в чужбина и след по-малко от година нищо няма да може да направите.

Ей, едно време какви сюжети имаше!

Тази тема си я спомням от преди няколко години. Съжалявам да прочета, че детето все още не е намерило пътя си. Ето затова е имало и още има тайна на осиновяването. За да се предпазят децата от контакт с биологичният родител, ако те самите не го потърсят. Защото появата на биологичният родител в живота на детето, когато не е търсена, само обърква и раздвоява детето.
Тези дето казвате, че имало право. Да, има право да потърси информация за произхода си, но БМ няма право да търси детето, да прави подаръци и да се меси в живота му, това не е любов.  Актът на осиновяването разкъсва биологичните връзки и създава нови връзки. Тази жена няма никакви права, нито задължения към това дете, то също към нея.
Авторке,  обърнете се към социалните и съда, споделете проблема, потърсете помощ от психолог, но специалист по проблемите на осиновените деца. Не са много у нас такива специалисти, но ги има. Дъщеря Ви, трябва да преработи раната от изоставянето и да живее с осиновяването си. Тя е Ваша дъщеря и само Ваша. Моята дъщеря до последния ден имаше контакт с БМ. Това много затрудни адаптацията. Поне две години по-късно тя продължаваше да повтаря "Ти не си ми майка, искам другата си майка" всеки път, когато не станеше на нейната. Слава богу, беше на 3 години като я осинових, та си остана само на приказка. И понеже страшно я избиваше и на лошо поведение съм си го мислела, че ако е малко по-голяма, аз ще издиря БМ и ще й я връча за известно време. И със сигурност дъщеря ми нямаше да остане и ден-два при нея. Устоях на всичко. Детето ми е вече на 10 години и най-после имам някаква сигурност в отношенията ни и увереност, че тя наистина е моя дъщеря. Моя и само моя. Но извървяхме много дълъг път, ходихме на психолог на другия край на България заради нарушената привързаност, ходихме и още ходим на семейна терапия.

Осиновяването не разкъсва биологични връзки, а прекъсва за известно време контакт с биологичното семейство. Биологичната връзка е вечна и нищо не я разкъсва. Осиновяването може да бъде разтрогнато, но биологичната връзка, никога.

Има и отворено осиновяване, в което не се прекъсва контакт с био семейството. Тайно осиновяват несигурни в себе си хора, които се страхуват от появата на биологичен родител и да бъдат изоставени от детето. Биологичната майка можеше да бъде гадже, нови приятели. Дали тогава осиновителката би ограничавала подаръците и срещите? Като родител окуражавам децата ми да се срещат с приятни за тях хора и се радвам на всеки хубав подарък без да ревнувам, че не съм го купила аз.

Невена Вирулан, в България осиновяването прекъсва всички връзки на осиновеното дете с биологичното семейство. Осиновяването е тайно, това означава, че нито осиновителите и осиновеният имат право да търсят биологичният родители и да нахлуват в живота му, нито биологичният родител има право да знае кой е осиновил детето и къде се намира, за да не може и той от своя страна да нахлуе в живота на детето и да го обърка, защото точно това се случва на практика. Непълното осиновянае на практика не се практикува, освен при осиновяване между роднини - в миналото е имало такива случаи сестра/ брат да даде едно от децата си на брат/ сестра, който няма и не може да има биологично дете. И по ред причини, които няма да обсъждаме тук, изобщо не бих искала БМ да се доближава до детето ми, особено едната.
И ако приятел прави скъпи подаръци на непълнолетното ми дете, особено пък и без повод сериозно бих се замислила какъв е този приятел и изобщо не бих била хепи.

Срещу което има не малко протести и то с право. Разбирам страховете ти и желанието ти децата ти никога да не търсят биологичните си родители, но това би трябвало да е тяхно решение и право.

Някой има ли линк към предишната тема? Ако биологичната майка е направила крачката съм съгласна, че е нередно.

https://m.bg-mamma.com/?topic=910753

мама Ру, контактите с биологичното семейство може и да се прекъсват след осиновяването, но това не прекъсва биологичната връзка. В днешно време много осиновени се докопват до биологичната майла и баща и без те да са оставили някаква идентифицораща информация. Във фейсбук има search angels, които съставят родословно дърво от няколко намерени далечни братовчеда. 18 години са много време и майката може да е премислила и да не държи на анонимност. Какво по-прекрасно от това човек да намери нови близки, братя, сестри, да научи семейната си история?

В случая не биологичната майла нахлува, а детето иска да иде при нея.

Това нахлуване в живота звучи странно. По принцип, ако едната страна не иска среща, среща  няма, но това трябва да го решат детето и биологичната майка. В повечето случаи тя държи ключа към цялата история на детето, знае кой е баща му. Само около 1% от биологичните майки не искат да видят децата, които са оставили за осиновяване  В такива случаи, поне тук, има начин да се намеси медиатор и да опита да промени нежеланието на майката.

Тази дума "моя" ми направи силно впечатление. Три пъти повторена.
Мирише ми на силна ревност на осиновителка. Не те упреквам, опитвам се да те разбера.
Но осъзнаваш ли прекрасно, че тази твоя ревност може да ти изиграе много лоша шега?
Аз се сещам за няколко кошмарни сценарии, които могат да се случат евентуално.
Твоето осиновено дете един ден може да се влюби в някой от своите биологични роднини (брат, сестра, пръв братовчед и т.н.). България е малка.
Същото се отнася за децата, родени от донорска сперма.
За да се избегне този риск, е по-добре да се знаят биологичните роднини до девето коляно.
А какво да кажем за наследствените болести? Като левкемията например, тогава се налага да се търси донор.
Няма ли да оставиш своите собственически чувства настрани, за да спасяваш живота на осиновеното си дете?
Аз пак съм за знаене на семейната история, но този път здравна.

Мама Ру е в позицията на осиновителя и е разбираема позицията и, макар че не я смятам за правилна. Дъщеря и няма да и е по-малко дъщеря, ако знае.

По-добре е от по-рано да се изяснят тези неща, а не баш в пубертета, когато децата са така или иначе объркани.