осиновената ми дъщеря

Реюнион, децата ми и двете знаят за произхода и биологичният си родител толкова, колкото знам и аз. И знаят, че ако след пълнолетие поискат да ги видят това е тяхно право. Но в никакъв случай не бих допуснала БР да се появи в живота им преди това. И си имам своите основания за това. От децата си тайни в това отношение нямам. Знаят имената на БМ, знаят факти, което дори психолозите биха се шокирали, че съм им казала сега, но никога не съм ги лъгала за нищо и  говорим свободно по темата.
И да, детето ми дълго време беше раздвоено между БМ и мен/ новото си семейство. Дълго време ни отхвърляше и търсеше познатото. Имахме много тежка адаптация, благодарение на факта, че през трите години престой в институция социалните бяха насърчавали контакта с БМ и изграждали привързаност, дори с ясното съзнание, че никога няма да върнат детето на БМ, защото при нея ще е в риск живота му. Да, има и такива "майки". Та тези контакти не бяха прекъснати до деня, в който решението влезе в сила. Скандално, а? Попарата я сърбахме ние. Години проблеми и терапии. И да, моя е, защото след години раздвояване най-накрая порасна и прие осиновяването си и мен за нейна майка. Вие, дето с лека ръка давате съвети на една осиновителка, представяте ли си какво е детето ти да се разкъсва между две жени, между две майки, но само едната да има правото да взема решения и да носи отговорност? Знаете ли какъв ад е такъв живот за детето и семейството му? Защото тук няма "и заживели щастливо като едно голямо семейство". Никой не отрича правото на детето да познава произхода си, въпросът е как и кога ще се случи всичко. В случая на авторката детето разбира в абсолютно неподходяща възраст, вероятно по неподходящ начин. И за мен има само едно логично обяснение как стига толкова бързо до БМ - тя я е потърсила, намерила и й е казала. Документите само са потвърдили информацията и самоличността на БМ. Или го е сторил някой "доброжелател", който е бил наясно с произхода на детето - някой от родилното и институцията.
Вие, всички списващи тук, няма как да разберете какво е някой да се появи в живота на детето ви в трудна възраст по такъв начин. Защото вашите деца не са изложени на този риск. Аз, обаче, всеки път премислям по сто пъти дали да позволя децата ми да участват в нещо, където могат да бъдат снимани, всеки път премислям, дали да позволя дори в затворената група на класа/ градината да се качи снимка на моето дете, точно, за да избегна риска, някоя премислила биологична майка да го причака с думите "аз съм истинската ти майка".
Съвети по темите с децата ми и тяхното осиновяне мога да приема, обаче, само от осиновители, пораснали осиновени или една конкретна психоложка, специалист по проблемно поведение при осиновените деца. И да, знам, от нея, че начинът на поднасяне на информацията и възрастта са от огромно значение, точно за да се избегнат ситуациите на авторката.

Напълно заставам зад позицията на Мама Ру. Мисля, че има пълното право да се заяви като единствена майка на дъщеря си, както и аз бих направила на нейно място. Без значение осиновено или не, детето е само нейно. При едно адекватно възпитание и консултации с психолог, дори и да се стигне на даден етап до запознанство с биологичната майка, не биха се развили подобни драми, както при авторката.

Еми представи си, че някои пишат от собствен опит. Иначе и аз съм съгласна, че ти си майка на децата си, но няма как да избегнеш реакцията им. Ти, очевидно си постъпила правилно и вероятно няма да има такъв проблем.

Аз подкрепям правото на децата да знаят за произхода си и да няма тайна, съгласна съм, че биологичните родители, не би трябвало да имат право да се повяват в живота им, но това е така или иначе решено от закона. Всяка намеса е незаконна. 

Говорим за конкретен случай, за който аз не знам предисторията. Казвам, че за децата, годините между 12-20 са доста объркани и лесно могат да се подведат. Когато са осиновени, е даже и о-лесно. Изграждат си фантазии, искат да се освободят от "гадните" родители, които ги карат да учат, да ядат, да се държат прилично и какво ли не.

Реюнион, те колко такива осъдени за разкриване тайната на осиновяване пред детето познаваш? Аз не познавам нито един. Но познавам доста осиновени, научили случайно от съседи и издирени от БМ преди да навършат пълнолетие. И да, знам, че това разстройва живота им и връзката с осиновителите им.

Просто ако я няма тайната, както при твоя случай, няма да има и такива неща. Ти си постъпила правилно и няма как децата ти да го научат от съседи, защото вече знаят. Предполагам, че ако пожелаят да се видят с биологичните си майки, защото биологичните бащи са почти винаги неизвестни, ти ще им съдействаш и това, вероятно ще предотврати драмата.

Желая ти успех и вярвам, че децата сами осъзнават кой им е родител.

Реюнион, да, ще съдействам, то само ако те поискат и търсят и са вече пълнолетни и осъзнати хора. Но тук говорим за момиче, което научава в неподходяща възраст - 13-годишно и тогава в живота се появява въпросната "майка" с подаръците си. И става едно противопоставяне на биологичния родител със семейството на детето, което го е отгледало и което носи отговорност за живота и постъпките му. Тази поява в живота на осиновеното дете, точно в тази възраст носи повече негативи, отколкото позитиви. Това, че моите деца знаят всичко не означава, че ако някой стигне до тях по този начин няма да са объркани и раздвоени или уплашени и незнаещи как да реагират на ситуацията. И тази тема (все есе надявам да е фейк) го потвърждава - появата на биологичния родител в предпубертет/ пубертет носи объркване и страдание на детето.

Не съм съгласна, че среща с родната майка в предпубертет и пубертет носи страдание. Страданието идва от невъзможността детето да знае коя е, да види как изглежда, да разбере как живее. Появата и носи някакво облекчение, макар и не винаги да спира страданието.

В нежеланието на осиновителите да допуснат детето да узнае коя е майка му и да се срещне с нея аз виждам ревност и незрялост. Също и неуважение към детето като индивид и мислене вместо него. От много осиновители съм чувала, че не искат майката да нарани детето и то да не се разочарова. Нараняват го те с упоритостта им да се налагат като родители, не непознатата, все още майка. Като не я хареса (напълно възможно) и се разочарова поне ще е начесало крастата и ще може да продължи напред.

А за подаръците - не бих ревнувала от роднини, приятели и бих се радвала, че детето ми получава нещо желано. Никога не съм възприела подарък като противопоставяне. И детето не го възприема така, но ако осиновителите покажат, че са наранени, то започва да ги възприема като пречка да получава хубави подаръци, да се вижда с любим човек.

Не виждам разлика във връзката с осиновителите между деца, срещнали майката на 11-12 И такива, които са я срещнали на 20г. Виждам разлика между отношенията между осиновени и осиновители, които приемат биологичното семейство като част от детето и му помагат да ги издири и вижда и такива, които го унижават натрапвайки, че майка му е лоша, грозна, изпаднала и пе ще го нарани.

Невена Вирулан, дете на 12-13 не е готово да се сблъска с това. И много зависи кога, как и от кого е поднесена информацията. Във всеки случай този сблъсък пренарежда нещата в главата на детето.
Въпрос - осиновена или осиновител си?

Мама Ру, напълно съм съгласна с последните ти постове. За това попитах и за предисторията.

Дано авторката намери някакво решение. Разговор с психолог би било добре. Биологичната майка може би също има нужда от такъв. Не разбирам мотивите и, но ако детето е на 17 би следвало тя да е на около 30+ и да е възрастен човек. Може би разговор с нея да помогне.

Ако не е измислена историята е много сложна и деликатна.

Пишеш политкоректни нравоучения, поставяйки едва ли не на пиедестал БМ и семейството й и в унизителната позиция на заменяемата, по всяко време, осиновителка.
За теб, тя не е майка, а просто горнична, наета безплатно да отглежда детето и да го подготвя за момента, в който то ще се хвърли в обятията на тази, която го е изритала от живота си още в невръстна възраст.
Значи, детето няма право да бъде отгледано с любов от родната си майка- мята го за осиновяване без всякакви санкции, но пък било имало право да знае коя го е метнала, че и се вменява в дълг на осиновилата го, да възпита у него любов и преданост към онова сияйно и красиво, и благородно същество, което го е родило?

Не мога да разбера, наистина, в що за извратен свят живеем вече?

Не че си правя илюзията, че ти би осиновила дете, но толкова непукизъм и цинизъм на едно място, ми идват в повече.

Що се отнася до авторката- няма друго решение вече, освен да пусне момичето да отиде при БМ.
Всичко, което го спира, че и психолога с неговото ровене, само ще засилват увереността му, че нещо прекрасно го чака там. И все по- неистово ще се стреми да го изживее.
Ако майката потисне страха си и остави момичето да изживее заблудата си, ще види, че нещата ще се наредят.

absurT, готова съм да се подпиша под това:
Не че си правя илюзията, че ти би осиновила дете, но толкова непукизъм и цинизъм на едно място, ми идват в повече.
Не мога да повярвам, че една майка може да твърди, че узнаването на 11-12 г., че си осиновен, няма да донесе страдание! Ще донесе и още как, ще разтърси и преобърне целия свят на едно дете в трудна възраст. Напълно може да съсипе живота му.
За себе си, преди години, най-сериозно съм си мислила, че ако узная, че съм осиновена, бих била още по-благодарна и признателна на родителите ми за всичко, което са направили за мен, и всичко, което са ми дали - любов, грижи, подкрепа, че са били строги, когато е било необходимо, всеотдайни и прощаващи. Това са могли, това са направили, никога не бих ги съдила. Наясно съм, че и те са грешили, живи хора сме.
Отвратително ми е, че една жена - майка може с лека ръка да сипе съвети за чуждите деца, без мъничко да се замисли кое е най-доброто за тях - да имат дом и любящи родители, и всеотдайна майка.
Къде беше т. нар. БМ и т.нар. ББаща до сега? Докато детето е било бебе, подхвърляно по детски домове? Когато е било болно, самотно, лишено от всичко?
Такива истории ще откажат много семейства да осиновят дете, обричайки тези деца на окаян и самотен живот, но кой да се замисли, преди да заяви цинично:
"Виждам разлика между отношенията между осиновени и осиновители, които приемат биологичното семейство като част от детето и му помагат да ги издири и вижда и такива, които го унижават натрапвайки, че майка му е лоша, грозна, изпаднала и пе ще го нарани."

Мъчно ми е за майките, които с трепет осиновяват ничии деца и им отдават живота си безрезервно, защото в тийн възрастта сладките им дечица се превръщат в неблагодарни чудовища, които съсипват родителите, които са ги отгледали.
Абсолютно подкрепям мнението на мама Ру, че децата и са си само нейни, без значение коя немайка ги е родила.
Тъжно е обаче, че практиката показва силен стремеж към биологичните създатели, когато детето навлезе в тийн възрастта и знае или разбере, че е осиновено.
Вижте какво се случи с Нети... Тя е публична личност и сама поиска да разкаже за своя живот. Предполагам, че всички сте гледали предаването с нея или сте чели за житейската и история.
Изпитах ужасна горчилка, когато видях видеото, на което тя се среща за първи път с биологичната си майка. Нети трепереше от вълнение, очите и бяха пълни със сълзи и умилени, когато прегръщаше биологичната си създателка. А после с каква любов говореше, че вече познава истинската си майка...
Самата аз се почувствах предадена като майка, независимо че нямам осиновено дете.
Да, в случая Нети е възрастен човек, но няма как да обичаш някой, който те е изоставил, предал, изхвърлил от живота си, когато ти си бил едно пашкулче невинна любов.
Как може изобщо определенито "истинска майка" да се използва за биологичната такава, а не за жената, която те е отгледала и ти е посветила живота си?
Не мога да го приема и истински не разбирам осиновените хора, които изоставят истинските си за мен родители, за да търсят биологичните си създатели.
Болката, която това причинява на Майката, която те е отгледала, е безумно силна, дълбока и изпепеляваща...
Тази болка убива..

Не случайно има тайна на осиновяването и разкриването й е наказуемо.

Да, така е. Но за съжаление има много "доброжелатели" (съседка, роднина и т.н.), които разкриват това. Манталитетът ни е такъв, клюкарски.

И като разкриват доброжелателно защо не се подават доброжелателни сигнали до прокуратурата? Един да го осъдят за бъркане на мръсния нос там където не им е работата и с един репортаж от медиите и ще се откажат другите сеирджии.