осиновената ми дъщеря

А защо всички се поставяте на мястото на осиновител ката?
Срещали ли сте осиновена млада жена, която изпитва ужас да създаде семейство, защото не знае дали няма да се влюби в свой брат или братовчед и трепери от притеснение да не забременее, защото не знае дали и каква генетична обремененост носи?
Аз познавам едно такова момиче и то от години се опитва да открие кое е, за да спре да се страхува. Затова тайната на осиновяването отдавна не се прилага по света. Разбира се, при определени правила.

Няма да се откажат.
Винаги ще има някой, който да каже и винаги ще се измъкне с това, че мислел, че детето знае.

От това което съм наблюдавала отблизо- тези, които казаха на децата си, че са осиновени на към 4 годишна възраст, и намериха начина да не създават ореол около БМ, и тези, премълчали, но и останала тайната неразкрита, нямаха проблеми в тийн възрастта.
Две семейства си изпатиха от услужливи комшии и беше наистина кошмарно.

Именно тези две неща (риск от кръвосмешение и незнаенето на наследствените болести) ме карат да съм против тайната на осиновяването.

Изумяват ме коментарите.......
Децата, осиновени или не, са хора, не са собственост.
Всеки човек би трябвало да има право да знае биологичния си произход.
Независимо как човек става родител го прави заради себе си, не заради децата. Да се обвива в ореол на святост осиновяването е изключително грешно, според мен.

Доброжелателите, които уведомяват децата (най-често с подхвърляне) са ми дъното в личната класация за дъно.

Риск от кръвосмешение - 1:3500000. Решение: брак с чужденец

Наследствени болести: Аз не съм осиновена, но нямам и идея имаме или нямаме болести в семейството. Т.е. кьол файда че си знам родата до 9то коляно..

Ако имахте наследствени болести, щеше да си чула.
Между другото при регистрацията за женска консултация първото, което ме питаха, беше за наследствени болести, как майка ми е карала бременността и т.н. В този смисъл съм на мнение, че детето има право да знае дали има нещо за казване, когато го попита лекар.

Да, отдавна не сме по темата. Жалко, че се прави пързалка с такава тема.

Авторката дали изобщо чете, ще ми се да се включи. Дадоха се много адекватни и мъдри съвети (тези на мамаРу) от първа ръка, от някой минал по същия път, дано авторката ги вземе предвид.

Последно активен

чт, 22 окт 2020, 15:47

Не знам дали е пързалка, но според мен има няколко героя в историята, които не знаят къде им е мястото.

1. Тези, които "правят услугата" да кажат. Едно е да имаш правото друго е някой да ти налага какво мисли за правилно или не за теб.

Ей сега наскоро една не я насметох именно защото тя си мисли, че от нея зависи света и ако не ти каже каквото й е на дребната душица няма да миряса.

2. Тези, които не виждат лошо в това че БМ си е позволила да прави "подаръци". От к'ъв зор? Осиновителката решава кой има право на достъп до детето й и кой не и БМ нещо не е разбрала, че трябва да иска разрешение и ако не й бъде дадено - у лево.

Аз за едно куче скачам на бой ако някой реши да ми го гали или да го гушка без да ми е искал разрешение, а ако си позволяват такива неща - отговорът е: не, ръцете долу, не. А за човек не ми се мисли.

3. Тези, които надебеляват, че БМ е светица и направо параклисче да се прави. То ако всичко е било розово е нямало ни едно дете да остане без баща и майка. Как пък мъжете, които забременяват и си бият шута са ****, а жените, които раждат и си бият шута не са? Какъв е тоя двоен стандарт.

4. Тези, които смятат, че една 17 годишна ученичка има такива и онакива права. Да си ги има, ама като порасне. До тогава - който я храни и облича той казва какво да се прави и какво не. Ако е на 18 и се самоиздържа и учи - прекрасно, да прави каквото намери за добре, но ако не е - Какво значи, искала била при БМ? Да пита може ли.

Много си права, ама това са твоите правила, които ти може и да спазваш, а никой друг не е задължен да го прави.
С размахване на пръстче и забрани не става, когато се отнася да нещо толкова сериозно.
Става с много такт и сърце, и здрави нерви,  и знание отвън дори, как да постъпиш.

Само не ми е ясно, защо смятате, че някой има сведение за наследствените болести на БМ и други такива като налични братя и сестри? Осиновителят знае само това, което му кажа социалните. Да не говорим те самите колко информация имат и колко дават, уж в интерес на детето да не се откажат осиновителите. Защото з България дете от майка с генетична обремененост няма помти никакъв шанс да бъде осиновено. Защо си мислите, че осиновителите не трябва да отговарят на въпроси на лекарите за наследствени болести, как е протекло раждането и подобни? Ами нямаме информация. Едното ми дете има полубрат, даден за осиновяване доста години преди да се роди то. Ами не, нямам информация дори коя година е роден, да не говорим за друго. А какво ще научи детето от БМ, която не се интересува от него или е мъртва, или луда? Да, знам, че такава диагноза няма, има майки с психични заболявания, алкохолички, проститутки, джебчийки, просещи... Е, има и нормални. Но за да поддържа контакт осиновеното дете с тях, нали и техните семейства трябва да го приемат? А когато ученичка ражда и родителите и най-близките й не поемат отговорност и се отказват от внучето си, принуждавайки я да се откаже и тя от детето? Мислите ли, че тези хора ще посрещнат това дете с отворени обятия след години?
Да, отпадна тайната - при определени обстоятелства, детето може да потърси биологичната си родителка. Само, че тази родителка може да е на другия край на света, да има уреден живот и в него отново да няма място за осиновеното дете и то отново да бъде отхвърлено.
Та научаването на името и ЕГН на БМ не дава отговор на въпросите. Никой не предоставя адрес и телефон или достъп до здравното досие на БМ. Това, което осиновеният научава е трите ме имена при раждане, дата и град, в който е роден и имена, евентуално ЕГН на БМ, номер на дело... И това е. Ами то почти всичко това и аз мога да го кажа на децата си. Само, че след 10-15-20 години какво значение на практика ще има тази информация? Много малко. Отправна точка по дълъг път на търсене с неизвестен край. Път, който може да погълне много енергия, средства, време, дори да обсеби живота на осиновеното дете и на практика да не даде нужните отговори. Жестока е съдбата на осиновените, защото преди да бъдат осиновени са били изоставени. А преди да бъдат изоставени са получили възможно най-лошия старт при зачеването си и раждането си?
Осиновяването не е геройство, не е милосърден акт. Осиновянетъ е среща на две/ три наранени души, които взаимно запълват празнина в живота си. Осиновеното дете не е поредната фиданка на един род, а калемчето на едно дърво.

Да ,спомена се женитба на роднини, то пък донорите  кой ги знае, сега май са ограничени реализираните случаи, но е  писано за някакъв със стотици деца.Като нищо може да се влюбят, дори няма да се сетят какво ги привлича толкова.
Да знае детето е редно, да се предпази от клюкари, с едно аз знам и ще млъкнат.Но да търси БМ нека е пълнолетно.

Това е много красиво казано. ❤️

Има генетични тестове за носителство на генетични заболявания.