осиновената ми дъщеря

Няма как да се хванат всички рискове, с които човек би бил наясно, ако знае произхода си. А и цените не са за подценяване.

Решили са маса проблеми и оправят въздишките по биологичните родители.
Да е откраднал някой детето ти , да го търсиш, а ти си го остовил като боклук, някой го отгледал и  си го искаш готово.Разбиваш му живота и викаш ура!
Не казвам, че този случай  е такъв, авторката години не го е изяснила ,пише ред и чака решения, нищо не се променя, не чете явно съвети, щом на едно място  стои.
Но принципно  едно е да знаеш, друго да си въобразяваш, едно е да намериш роднини-братя, сестри, друго да отсвириш живота си до момента и почнеш отначало, че били биологични.
Да простиш, че са те оставили като биологичен отпадък и някой те е спасил, като нищо може да си останал в дом, пък ги знаеш какви простори са пред децата там, дори сега не са цвете още.
Но и вързан никого не можеш да държиш.
Е, то като си при биологично семейство сигурно знаеш всичко - я се прояви, я не  и видното.

Мама Ру е споделила каква информация има тя, като осиновител и каква ще имат децата и.

При раждане също не се правят някакви тестове, ако няма основателна причина. Обикновено се пита има ли заболявания в рода и толкова. Повечето хора нямат и идея за заболяванията през едно поколение например. Вероятността от инсест също не е висока.

Просто съвсем се измести темата, а и авторката изчезна, за което я разбирам.

Според мен темата е с голяма вероятност да е пързалка.
Така или иначе повдига обичайните въпроси, с които се сблъскват доста от родителите и децата. А има едни много простички неща - децата дори да са съвсем биологични, родни, гледани в много добра среда, в един момент като ги хване пубертетът, започват да развиват едни фантазии в няколко посоки - или мечтаят да са деца на разведени родители, или да са осиновени. Защо го правят? От желание за изгода - разведените родители и осиновителите да ги подкупват, да им дават повече, да има малко контрол и изобщо пуберите да си живеят лесно и чудесно. Повечето такива мисли децата или ги забравят като пораснат, или ако си ги спомнят вече като възрастни ги коментират със смях.

Затова не е редно да се очаква от родителите-осиновители повече, отколкото е редно да се очаква от всяка друга майка. Те са съвсем обикновени родители като всички останали, но натоварени с още повече потенциални проблеми заради това, че осиновените деца често спекулират също както и биологичните деца. Не е чак толкова от намирането на корените, а от това да извлекат някакви облаги, манипулирайки и двете страни - и биологичните, и осиновителите. Затова не мога да се възмущавам защо майката-осиновителка не е  някаква идеален неясен образ, който непременно трябва да разбере и да търпи, че и на всичко отгоре й се вменява вина за това, че не изпълнява някакви литературни фантазии как трябва да приеме всичко и да търпи всичко. Биологичните родители също не търпят. Нека не превръщаме осиновените деца в жертви и прави за всичко и да си правят каквото си искат, само защото са осиновени, нито да очакваме от майките-осиновителки повече, отколкото обикновените биологични майки правят и приемат, когато биологичните им деца, съвсем обикновени започнат да си правят каквото си искат и да се отнасят неуважително, обвинително и т.н. Просто в случаите, в които биологичните деца са от пълни семейства и не са осиновени удрят на камък, защото родителите им се ги оставят на самотек.

Преди години, съвойник на мъжа ми, се влюби в едно момиче, то също и се заформиха сериозни отношения.
Докато не дойде момент, много след като бяха "консумирали" връзката- изпраща я до тях и се сблъсква с баща си, който излиза от къщата.
Оказа се, че е баща и на двамата.
Толкова за това, каква е вероятността да се влюби в брат или братовчед.
Що се отнася до генетиичната обремененост- ти имаш 4 деца, ако не се лъжа.
Някое от тях да е изследвано за нещо при раждането?
Ти да си изследвана?
Както и други писаха- питат те дали имате в рода някакви заболявания- я ги знаеш, я си чувала за някоя леля, чичо, я не.
Всичките тези, уж медицински причини,  проправиха пътя на страданието на осиновените и осиновителите им, само и само да могат безхаберните, ако получат пристъп на майчински зор, да си начешат крастата.

Това до някъде е така, но не съвсем. При биологичните деца, дори и да има момент на бунт и отхвърляне, връзката обикновено се възстановява. При осиновено дете, чиято биологична майка постъпва по начина описан в темата, връзката с осиновителите може да не се възстанови бързо. Изключително деликатна е ситуацията. Осиновителите нямат полезен ход. Ако прекратят връзката ще са лоши и неразбиращи, ако оставят нещата така, детето най-вероятно ще пострада.

Точно така е, родителите нямат полезен ход и като за капак започват да ги влачат по разни институции да се обясняват, че не са камили, вменява им се вина за девиантното поведение на децата. И с това поощряване за търсене и намиране на биологичните родители и установяването на връзка с тях вече за мен се прекалява, нанасят се повече вреди, отколкото ползи, защото детето дори като възрастен не може да скъса с лошата среда и да се припознае напълно със семейството, което е станало негово семейство при осиновяването. Нещо ми залитат психолозите като философии в тази посока, не знам защо го правят, твърде много драма вкарват в главите на хората.

Това с биологичния произход е необходим етап. В тази ситуация, ако е реална нещата са се объркали доста.

Има го и момента, че психолозите работят с осиновителите, но няма кой да наложи работа с терапевт на биологичната майка. В случая, тя е в основата на проблема. Пак казвам, ако фактите са такива. Нека не си затваряме очите и за ситуации, при които осиновителите не са читави, каквито и много биологични са.

защо да й налагат работа с терапевт? На какво основание? по0скоро трябва от нея да се заинтересуват от ОЗД относно контактите и влиянието, което оказват върху непълнолетното дете.
Всъщност при нечитави осиновители често няма никаква драма с това, че детето потърсило връзка с биологичните и има девиантно поведение - те така или иначе малко се интересуват, освен ако детето не краде от къщи и не им създава на тях проблеми. Но по-често хората са си съвсем читави, те затова и много страдат в тази ситуация.

Предполагам, че имаш много богат опит, иначе не виждам как може да си толкова категорична.

С биологичните родители по принцип трябва да се работи. Колкото и да е странно, в някои случаи за тях, изоставянето на детето също е травма и трябва да получат помощ още в началото, за да не се стига до подобни ситуации.

В момента, въпросната жена има информация от детето, което може би лъже и преувеличава като типичен пубер и се вижда като спасител. Доволна е и смята, че помага. И да, смятам, че в този случай, разговор със специалист би помогнал на всички засегнати. Друг шанс не виждам. Могат да изискат ограничителна заповед, могат да накажат детето, но то след година става пълнолетно и тогава и тези варианти отпадат.

Да. Ние със съпруга ми сме с репродуктивни проблеми, въпреки големия брой деца и през годините сме правили редица генетични и имунологични изследвания. Част от тях са свързани с проблемно износване на бременност при майка ми и сестра ми, както и в рода на баща ми, заради което са се комбинирали при мен.
Понеже имам аз в рода си онкозаболявания, също съм си правила и продължавам да си правя периодично изследвания. Заради наследствени проблеми с тромбофилия и щитовидна жлеза, децата ми са изследвани генетично с цел минимизиране при тях на проблемите, които са ни известни. Племенниците ми също са изследвани, защото при едната се прояви сходен на моя проблем и причината е същата като при мен, което явно е отново генетично.
Но тези проблеми са ни известни, защото познаваме роднините си и семейната здравна история.
И понеже съм наясно, знам колко сложно и скъпо е и има огромна разлика, когато знаеш какъв проблем търсиш, а не стреляш насляпо.

За биологичните родители е травма това, че изоставят детето?

За 0,01 процент от тях може би, но останалите само гледат да се отърват от бремето и да продължат нисшия си начин на живот.
Лично съм виждала бременна циганка, която дойде в болницата, роди и дори нямаше лична карта/или не искаше да я предостави. Стоеше и мълчеше, сестрите и лекарите я увещаваха да каже коя е, за да я запишат като биологична майка на бебето, тя не искаше да каже. Обясняваха и как е по-добре за бебето да подпише документ, че се отказва от него, за да има то шанс за осиновяване.
Ден след като роди, циганката избяга от болницата, без да каже коя е и без да даде официален отказ за бебето.
Какво страдание, какви фантасмагории..

Отдавна вече го няма сценария на бременната ученичка от директора... Според мен българите рядко изоставят децата си, освен ако майките не са с психически проблеми, крайно изпаднали проститутки, наркоманки, алкохолички. Тази представителна извадка хич не страда за изоставеното си дете.
За циганките, които раждат безразборно, хич и не искам да подхващам темата.
Тезата на страданието на биологичната немайка, е доста плоска...

Да, имам. Дай сега да видим ти имаш ли опит, макар и небогат, Реюниън! Е?

Докато детето е непълнолетно, за него отговорност носят родителите, вслучая осиновителите като пълноправни родители, или законните настойници, ако детето няма родители. Когато има девиантно поведение в  сила влизат юридическите подробности, които често се пропускат. Защото институциите работят с правни формулировки, а не с психологически. За да се работи с БМ първо тя самата трябва да заяви желание за работа, при това доброволно. А тя защо да го прави? Кажи една причина, поради която тя да иска да работи с някого. Една само! на практика тази жена е никаква на детето, тя е трето лице юридически и няма никаква връзка с детето от момента, в който е написала отказ или е била лишена от родителски права пак юридически. При девиантно поведение на детето се задействат институциите, а там вече играта става сериозна, не е като психолог да се занимава.

Никога не съм писала в подобни теми( и сега не съм убедена предвид, че темата е т.н. "пързалка") но съм и изумена и втрещена......майки да твърдят и подкрепят меко казано цинични тези от рода на "биологичната майка има право...."(всъщност познавайки творчеството на някой от тях и разбиранията им за брака, отношенията между мъжа и жената и живота въобще, това не би трябвало да ме изненадва) ми не уважаеми, те нямат права, загубили са ги в мига, в който са си завъртели главата на другата страна и са престанали да чуват бебешкия плач.  Кой може да нарече този индивид "майка"? Всъщност тази жена веднъж вече е направила опит да унищожи едно човешко същество, и сега видите ли ще и дадем възможност да довърши започнатото,щото нали има биологична връзка, съсипвайки не само едно дете/млад човек , но и онези, които са се опитали да поправят стореното, които са залепили и продължават да лепят  и създават една спокойна и успяла човешка личност! Мдаммм АбсурД и Мама Ру са абсолютно прави, но за съжаление обществото ни се е самозабравило в лошотията  и злобата си....

Мамзел, тук по - горе прочетохме, че ако не се втурнеш да търсиш с ентусиазъм жената, изоставила новороденото си бебе, за да си контактува с и без това объркания 12-13 г. тийн, категорично попадаш в класацията на "...такива, които го унижават натрапвайки, че майка му е лоша, грозна, изпаднала и пе ще го нарани."
А че тези осиновители са отдали цялата си любов, грижи, надежди, създали са дом на това отхвърлено дете и са будували над него, помагали са да пише първите си букви, и са вложили и много средства, разбира се... Това, някак си, не се споменава.