осиновената ми дъщеря

Даже и след пълнолетие. Към 30на или когато човек е улегнал и е създал сам семейство може да ги види нещата по-зряло.

Да кажа и аз един лаф от тези без деца: според тях да има граници и правила в къщата било проблем с контрола на родителя. Ммхм.

Авторката не е трябвало въобще да издирва БМ. И да я е издирила и видяла пак не трябва да има контакт с дъщерята. Самите подаръци за директен контакт с нея и сигналите срещу авторката показват, че това запознаване е било груба, груба грешка, че БМ е от манипулативните и отровни хора, които които си мислят че всички права на света да техни, но не и отговорностите.

Barbi, на приказки хората сме смели, но делата са важни. Родителте обикновено са готови да подкрепят децата са цял живот. И моята леля преди години заяви на братовчедка ми, че за нея вратата е затворена и да си троши главата....... Историята показа, че след това забрави тези си думи и извърши чудеса от храброст, за да й помогне и спаси.

Не мисля, че да остави детето да общува с биологичната майка е прежалване на усилията. Ако до 17 години не е успяла да възпита уважение, съпричастност, използване на мозъка за мислене и взимане на решения, вече е достатъчно късно. Но тогава не е прежалване на усилията, а просто си положил усилия и вече е време да се види резултата. Към момента мисля, че авторката няма печеливш ход да спре дъщеря си да общува с биологичната майка или дори да живее при нея. Но същественото с момичето би трябвало да е свършено досега. Някой написа вече - тя е почти отгледана. Оттук нататък повечето от нещата са в ръцете на момичето. Но майката трябва да изисква то да се образова, да работи, да бъде човек, такъв какъвто го е възпитала. Дали ще действа вкъщи или от разстояние - няма значение и според мен не трябва да прекъсва връзката с дъщеря си, независимо дали ще живее при нея или при биологичната майка. Осиновителката трябва винаги за нея да остане майка. И ако дъщерята е получила необходимото от майката - ще го оцени някога, рано или късно.

На мястото на авторката, ако се е стигнало до там ще заявя на дъщеря ми, че след като завърши средното си образование и видя дипломата (вземе си матурите) е свободна да взема решения и да прави каквото реши. Ако иска да учи - ще я подкрепя, ако ли не да си търси работа и да си поема живота в ръцете. Ако иска да се изнесе, моля. Но до тогава ще живее у дома, ще спазва правилата и ще прекрати малко контактите с БМ, които очевидно не й се отразяват добре.

Орлеам, извинявай, но нещата не стоят баш така. Неслучайно писах, че няма как човек да е господар на чуждата душа.  Родителят възпитава и учи в някаква степен, но това, което може да се мъти в главата на детето е съвсем друга работа.

Аз на пприказки за врати и такива работи не вярвам. В обичайния живот такава твърдост от родителска страна е коравосърдечие, особено ако продължи до последно.  Много семейни връзки са разбити от ината на родителите да държат на своето или толкова дълго да държат обидата, че никога да не потърсят котнакт с детето си.  Имаше една притча за блудния син, но поне този син отива при баща си. А често в живота така и никоя от двете страни не прави първата стъпка и така си заминават отношенията.

Ама, Динчо, аз продължавам да казвам, че не съм смела само на приказки, а и на дела.

Андариел върти, суче и по-далече от носа си не вижда. Едно твърдоглавие и закостенялост виждам и тотално неприемане на чужда гледна точка, която не съвпада с  нейната. Предполагам нормално за човек отглеждал 15 години деца вкъщи, въртял им се на пета и научил ги, че света се върти около тях и каквато и простотия да сътворят, то тя ще им бъде простена.

Не ме интересува в какво вярваш и не вярваш. Аз имам различен от твоя опит и десет пъти написах, че това е моето мнение и никого не задължавам с него.

Andariel, аз не съм казала нищо различно от това, което ти казваш. Казвам, че майката трябва да е свършила основната родителска роля досега и че няма много начини да противодейства дъщерята да търси биологичната майка, но може да продължи родителството дори и момичето да е при биологичната майка като не къса връзката с него, като продължи да го обича и да му бъде майка и да го подкрепя за нещата в живота - работа, образование и т.н.
Аз също съм против късане на връзката и сърдене и затова пиша, че дори момичето да избере биологичната майка, връзката на осиновителката не трябва да прекъсва. Разбира се - ако майката го чувства така. Ако не го чувства - тогава трябва да се замисли какво е точно осиновяването за нея - някаква замяна, компенсация или нещо друго. Защото не мисля, че някой родител може да прекъсне връзката с детето си, каквото и да е направило то.

Бабри, това не е моята гледна точка, нито в какво вярвам аз, не ми приписвай авторство, не съм чак толкова гениална. Така стоят нещата в живота. По-скоро ти не можеш да мръднеш от собствената си гледна точка и да разбереш, че светът е пълен с подобни трагедии и предотвратени трагедии. И да, по правило родителите прощават какви ли не простотии. Много от наркоманите са спасени само благодарение на родителите си, които не са им хлопнали вратата, макар същите тези наркомани да са изнесли всичко, което не е било завинтено към пода и са го продали срещу една доза. Или по-леки случаи на младежи, които са решавали заради "те не ме разбират" да кажат "аз си тръгвам", а отсреща "ако излезеш през тази врата, не се връщай" и така до момента, в който на родителите не им се проветрят малко мозъците и осъзнаят, че трябва да намерят детето си.

Като сси смела на дела, кое ти е най-смелото дело?

Babri, и какво точно си направила? Изгонила си детето си ли? Или то засега спазва правилата ти и не се налага.....
Обаче ако се наложи, си готова да го изгониш. И точно ти си позволяваш да пишеш за жълто около човката ..... удрящо се по главата човече 😁

Нямам намерение да си излагам житието и битието в пространството пред непознати. Детето ми не е изгонено и вероятно никога няма да бъде, защото е един нормален, целенасочен и разумен човек. Станал е такъв поради комбинация от фактори, включително време и усилия вложени във възпитанието му.
Разбира се до голяма степен гените оказват влияние, затова и казах, че аз никога не бих осиновила. Аз котка да си взема я проучвам, а да взема дете, за което ще бъда отговорна поне 16 години, с абсолютно неясен произход няма как да стане. Не обичам изненади от никакъв характер.

За последен път казвам, че аз лично съм такъв човек, който къса и хвърля и затваря врати, ако не вижда смисъл да се продължава с наливането на ресурс в загубени каузи. Няма какво да се удряте по главите, просто приемете, че хората са различни и реагират по различен начин в идентични ситуации.

Дори и някой да коментира това ми мнение, няма да отговарям повече, мисля че позицията ми е достатъчно ясна и не изпитвам никаква нужда да повтарям едни и същи неща.

Жалко, че виждаш в жест като подарък подкупване. Хората правим и получаваме подаръци ежеседмично, къде скъпи, къде евтини. Някои наши роднини са правили доста скъпи подаръци на децата ни без задни мисли, но и ние нямаме такива. Ти държиш най-желаното, скъпо и голямо да дойде от тебе и децата ти да знаят този факт. Видимо се стремиш към контрол и благодарност. Децата не са тъпи. И моите и твоите обичат големи и желани подаръци, не непременно скъпи. По отношението на възрастните към тези неща оформят и своето. При мене единият ми родител купуваше супер скъпите подаръци, другият по-малко, но това не промени отношението нито към подаръчния, нито към другия. Не бих скъсала с другия родител,защото подаръчният така искал.

Ти изискващ танто за танто, взаимност в подаръците, даже от твои роднини. Аз не го разбирам.

И аз не можех да контролирам телефоните, които купувах аз самата на децата. Имат ли телефон, свършено е. Съученик на сина ми нямаше право на телефон, та аверите му му събраха пари и му купиха за да е като всички, а родителите му изобщо не разбраха. Ако майката искаше тайна връзка щеше да даде 2 миниатюрни телефона с карти и да заръча единият да се сложи у приятелка, примерно. Жената е била открита и едва ли е мислела и конспирирала тайни срещи. Изобщо думата контрол звучи грозно за 13 годишен пубер. Аз не съм я употребявала, макар, че контрол е имало, разбира се.

От IT  специалисти по сигурност зная, ще няма начин да се контролира 100% от излизащата и влизаща информация. У нас не сме имали родителски контрол в интернет, но обясняваме и учехме на отговорност. Само им скрихме паспортите, че 13 и 14 годишни заминаха за Сирия  без да са осиновени и в конфликт, без да са крадливи и със следен интернет у дома. .

Само осиновителите много държат на тайната. Не разбирам с какво тази тайна помага на осиновените. За мене е обидно да нямам право да зная кои са родителите ми, на кого приличам, имам ли братя и сестри. Всички неосиновени, включая изоставените в дом имат право да знаят тези факти. Само осиновените нямат право. Излиза, че те наистина са втора категория хора, третирани като невменяеми до пълнолетие. и малко след това  Останалите се виждаме с роднини на родителите ни дори, когато те се разделят

Контрол, контрол, и аз да съм, и аз ще побегна при когото мога.  Не мисля, че момичето иска да иде при майката заради по-хлабавото. Мисля, че е привлечена от младостта и, от новото, от възможността да срещне нови хора.

А на майката с какво да помага? Майката е млада, здрава и с паритв за таблета и телефона може да си купи прахосмукачка-робот, миялна, готвещ робот и хич не и трябва пубер да и цапа и да и трови нервите 

Кражбите не са непременно свързани с майката. Известни личности има, които на дърти години крадат от магазините.  Клептоманията си е болест. Може би подсъзнателно иска родителите да я изгонят??????  Търси внимание, любов, разбиране??????

Невена, не изисквам от роднините ми нищо. Било ми е приятно да правя подаръци на децата им като са били малки, после те на свой ред решиха да правят на моите. Ама не се изхвърлят и аз съм доволна от това.
Най-големите и желани подаръци умишлено не са от измислен образ като Дядо Коледа, за да не искат прекалено скъпи неща, които не мога да им осигурят от стареца, щото не вярвам да не знаеш, че подаръците от дядо Коледа ги купуват родителите.
Защо държа на тайната? Това не значи, че държа децата ми да не знаят, че са осиновени, държа да научат това от мен, по подходящ начин. Колкото до срещи с БМ, да се срещат, ако искат, но след като са пълнолетни. Не случайно има такъв термин - пълнолетие. Това значи, че обществото признава детето за пълноправен член, който може да прави разумни избори, кои свои желания да удовлетвори и съответно да носи отговорност за изборите/ постъпките си.
Първо осиновителите знаят за БМ това, което са им казали, а в делото пише най-много три имена и ЕГН (ама не на всички), пише и имената на детето при раждането. Удостоверение за раждане (копие от оригиналното) може да им дадат, но може и да не им дадат. Адрес и телефон на БМ никой не дава, социалните не я следят. Информация за братя и сестри, най-много бройката към момента, ами ако е първородното дете осиноновяваното? Осиновителите обаче нямат правото да я издирват, както тя няма право да издирва детето, от което се е отказала. Аз не бих нарушила закона, за да тръгна да я издирвам. Детето ми след 18 годишна възраст има право да се обърне към съда с молба за разсекретяване на досието/ делото. Какво и колко ще научи.в повече не знам. Съмнявам се някой да предоставя актуална информация за БМ, предполага се не е престъпник, за да бъде следена. В правото си на какви обаче осиновители и осиновени ще издирват БМ? Същото е и с БМ. Животът на децата се разстройва при появата на още една майка пред пубертета. Свързано е с тяхната идентичност. В случая имаме и успешна манипулация от страна на БМ - бях малка, насила те взеха, аз те искам... Турска сапунка, сега са модерни. Ако тези срещи влияеха добре на осиновеното дете, то нямаше да краде и лъже, да бяга от училище и да създава проблеми на родителите си.
В този форум не веднъж съм бела в темите, че втора майка (мащеха) или пастрок не са майка/баща нищо, че може те да отглеждат с любов едно дете, а истинският родител да си е бил камшика нанякъде. Да, майката и бащата са едни, но родител не се става в момента, в който родиш/ създадеш дете, родител се става в годините след това, когато трепериш над това дете, когато будуваш нощем с него, когато лежиш по болниците с него, когато го гледаш на тържествата му в ДГ, когато хванеш ръчичката и го учиш да пише, когато му помагаш да се справя с проблемите... Жалко, че не разбираш това.

разбира се, че има подкупване, какво се правим на утрепани! Подкупване с всякакви неща - възрастните го правят с децата и помежду си постоянно. Когато се прави подарък не се очаква нещо в замяна, а подкупването е очакване в замяна - аз ти давам таблет, за да стоиш повече при мен; позволявам ти да правиш каквото си искаш, за да кажеш каквото аз искам. И лошото е, че хората като го правят така изобщо не осъзнават или не им пука за последствията. Те и затова го правят това подкупване, защото имат определена цел, която рядко е добруването на детето. Или се залъгва и пради преформулиране на целите си в "в името на детето".

Невена, БМ не е като другите роднини. До колкото чета по Мама Ру, да се търси, вижда, контактува с БМ е против закона.

БМ по силата на закона е чужд човек. Както ти не би приела таблет и телефон от непознат, но дружелюбен джихадиец, който искрено си търси любовта, така и авторката на темата не е харесала тези подаръци от БМ. За някои това изглежда като ревност, но си е чиста проба подмолно докопване на "майката" до "дъщерята".

И за да не ме нападнете, че пиша празнословни неща, една позната мина през точно същото. Сетила се "майката" "да си иска детето" ибеше пускала сигнали до откат. Кой от кой по-глупави от тъпата фантазия, че ако остави това момиче за втори път без майка някак държавата ще се обърка и ще й я даде на нея. Е да, ама, дуржавата (не България) и първия път като са й я отнели не се е била объркала. Големи драми бяха. Накрая БМ е с ограничителна заповед, но на познатата ми, докато се изясни ситуацията й направиха живота черен.

Затова и твърдя, че един адвокат ще помогне много. БМ си фантазира някакви неща, прави си някакви сметки, ама  няма как да стане тя майка по смисъла на закона, а това, което прави с дъщерята, от която се е отказала може и да е незаконно.

По случая, който цитирах: Това се случи преди повече от 30 години, тогава младежът беше на 16-17 години, т.е. наистина незрял. И майка му и вторият й мъж имаха вина, защото буквално го изгониха от къщи, та чак беше съдил майка си за издръжка.