Публикувана: 20 окт. 2020, 21:54 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2021, 11:25 ч.

Колегите

10 257
150
1

# 15 21 окт. 2020, 09:17 ч.

Мнения: 1 808

Питай ги в прав текст какво целят. Отиди на работа и открито говори за това с тях. Обикновено такива хора се стряскат от директно и открито поведение. Аз винаги постъпвам така и до сега работи безотказно.
Те очакват да напуснеш, да се сърдиш, да не обръщаш внимание, но не и да говориш открито с тях. Задължително сподели и колко объркано си се почувствала.

# 16 21 окт. 2020, 11:03 ч.

Мнения: 4 465

Винаги, когато добавям/ме добавят колеги на фб, ги слагам в списък ''ограничени'' и не виждат абсолютно нищо. Ако след време отимам доверие в тях и си паснем, им махам ограничението.

# 17 21 окт. 2020, 12:21 ч.

Мнения: 447

И с какво ще помогне ограничението във фейса? Тя не може да се "ограничи" от техни действия в живия живот. Не се заяждам, питам само. Не разбирам защо се отдава такова голямо значение на приятество във фейсбук, обаче трябва да призная, че и мен са ме трили. И? Какво от това? Освен, че изглежда глупаво и детинско и събужда смях Simple Smile

. Аз няма да изчезна ако ме махнат от фейса.
На авторката - защо им се даваш? И по-важно - защо увесваш нос и го приемаш така драматично?

# 18 21 окт. 2020, 13:08 ч.

Мнения: 2 007

Има значение ограничението във фейса, защото ако видят публикациите ще измислят нови поводи за интриги и такива подобни. Аз също съм много стриктна в това отношение, не само към колеги, но и разни познати, общо взето всичките ми публикации виждат само най- близките.
Имах проблем с колегите в предната работа, не бяха направили нещо сериозно, но си личеше, че не ме харесват и винаги, когато им споделях нещо, точно като излизах от стаята почваха да се събират да коментират, сякаш кой знае какво съм казала, събираха се на разни събития и не ме канеха, случвало се е да стана от мястото си и да надничат в документацията, като си мислят, че не ги виждам.
Получих същия съвет да ги питам какво лошо съм направила, веднага ме отрязаха. Малко след това напуснах, не заради тях, просто се отвори нова възможност, но предполагам, че щяха да са още по-студени.
Моя съвет е ако твоята работа е свързана с тази на колегите, непрекъснато, ако имаш възможност, да уведомяваш шефовете и ако можеш избягвай контакти с тях.

# 19 21 окт. 2020, 15:47 ч.

Мнения: 8 970

Навсякъде е така.
Сменила съм две местоработи и на двете места беше по един и същ начин.
Затова аз просто не общувам с колегите си и хич не ми и трябва. Здравей-здрасти и толкова. Не споделям абсолютно нищо лично.

# 20 21 окт. 2020, 22:05 ч.

Мнения: 192

Здравейте, благодаря на всички, които си направиха труда да напишат нещо. Днес деня ми на работа мина много тегаво, с двете колежки, с които стана цялата интрига и дума не си обелих. Но постоянно шушукаха с другите колеги за случая. Адски кофти ми е, че ме гледаха накриво едва ли не съм взела обяда им. Работим на едно и също място в голям магазин и няма начин да не се засичаме. Предполагам всяко чудо за три дни и нещата ще се успокоят, но ми е много гадно, че съм като някакъв аутсайдер.

# 21 21 окт. 2020, 22:12 ч.

Мнения: 6 166

Те това и целят. Да те нагазят, за да изглеждат те добре. Бъди приветлива към всички, сподели си истината и .. както шефовете така и други най-вероятно ги знаят.

За ограничението във Фейсбук - потвърждавам. Няма нужда да те следят и в личното ти пространство.

Интеигантите най-мразят някой да не се свие в ъгъла както те си мечтаят тайничко.

# 22 21 окт. 2020, 22:32 ч.

Мнения: 192

Цитат на: Елфичка в ср, 21 окт 2020, 22:12

Винаги съм била приветлива към всички, навсякъде, дори да ми говори някой за другия не ме интересува, общувам с всички, защото не искам да влизам в чужд конфликт. Общува днес с другите колеги, но доста по хладно, предполагам сега ще е така. Някой по горе спомена за ограничаване на фейсбук приятелите, ограничи ги всички, никой д ане вижда какво споделям. Сякаш не ми се иска наново да отварям темата, шефовете ми казаха, проблема е решен, никой няма против теб. На принципа съм убих глупака с мълчание. Просто вече няма да е като преди, но все пак отивам да работя там и предполагам ще се фокусира много повече над това.

# 23 21 окт. 2020, 22:50 ч.

Мнения: 2 007

Имай предвид, факт е, че си нова, ще видиш - някои от колегите ще отсъстват, ще се наложи по някое време да си насаме с някой от тях, малко по малко ще се опознавате, може би след около 6 месеца ще свикнат с теб,няма да сте първи дружки, но ще е по-поносимо, не унивай и не им показвай , че се чувстваш некомфортно.

# 24 21 окт. 2020, 23:24 ч.

Страната на приказките
Мнения: 370

Навсякъде е така. Дръж се хладно-учтиво и това е. Те не са ти приятели, просто се изтърпявате за да си вземете заплатите. И да отидеш другаде - в началото ще е добре и после ще се почне. Ако си доволна от работата и заплатата - стой си там.

# 25 22 окт. 2020, 00:59 ч.

Мнения: 999

Спомням си на една от първите ми работи какъв ужас беше. Сякаш изпитваха някаква ревност, че съм там. Всичко се пазеше в тайна, дори елементарни неща като питах. Чух едната за казва " да не съм и майка "... да ме учи нали...как стават нещата.
Ами напуснах си като пич. Бях много чувствителна и не мислех нищо лошо на никой, но те се постараха да ме отвратят. Имам подозрения, че ги беше страх да не им намалят заплатите, заради мен.
В последствие на другото работно място не се дадох, но работех много, за да се докажа, да им стигна нивото. Имало е опити пак за атака, но директно ги затапях. Малко съм злопаметна, никога не забравих кой какво и често им припомнях...Сега с всички сме в добри отношения, а и да не сме, на мен отдавна не ми дреме. Имам си позиция и не ми зависи нищо от тях.
Та аз бих постъпила както го чувствам в даденият момент. Изпитвала съм го и единия път се махнах, но другия пък не. Най-важното за теб е да си научиш урока от случката. И тук или на следваща работа самочувствието е много важно. Като видят, че го имаш, подвиват си опашките. Та каквото и да решиш, късмет!

Последна редакция: чт, 22 окт 2020, 01:38 от Monet

# 26 22 окт. 2020, 01:20 ч.

Мнения: 12 887

Цитат на: Karamel1 в вт, 20 окт 2020, 22:24

Как успявате, да останете толкова силни, че да не обръщате внимание, аз явно съм свръх чувствителна, че не спирам да рева и ми е адски болно.

Виж, на работата не сте се събрали, за да бъдете приятели и да се обичате. След като шефовете знаят и не дават да напускаш, това е много добър знак. Премисли нещата. Според мен, грешиш в очакванията си да сте близки с колегите. Никога няма идеална работна среда, перфектни колеги и любим началник. Дано не ти прозвуча назидателно, целта ми е да станеш малко по-злобна и борбена, а и малко по-голяма реалистка.

За да те приемат на тази работа и сега за да искат да те задържат, значи си им ценна. Не се давай. Винаги ще има хора, които ти завиждат, или са киселяци, или гадняри. Представи си едно море с риби. Или си акула, или паламуд. Бъди акула. Почувствай в мисълта си какво е да си самоуверена и леко зла. Не забравяй за какво си там, и то е за да си вършиш работата перфектно.
Аз лично не съм от хората, които не обръщат внимание, напротив, смятам себе си за прекалено чувствителна, но не давам да ме мачкат, това ми е нещо като мания.

# 27 22 окт. 2020, 07:13 ч.

София
Мнения: 14 031

Подкрепям постът на Ънкомън. Не си отишла на работа, за да създаваш приятелства. Пази си ФБ акаунта за лични контакти, за служебните е достатъчем имейл и телефон.

Нямаш причина да напускаш.

# 28 22 окт. 2020, 15:31 ч.

до най-прекрасния мъж
Мнения: 10 857

Не знам колко си годишна, но изглежда да си млада. Не се поддавай, навсякъде има гадини и подли хора. Сблъсъкът с тях те учи как да се бориш с такива хора и да излизаш победител от ситуацията. Ако знаеш, че нямаш вина, главата високо горе и показвай ден след ден колко добра си в работата си. Приятели на работа няма, няма и място за такива. В офиса или на работното място сте колеги, приятелството е извън прага на фирмата/офиса/магазина. Не бъркай приятелство с колегиалност и ще си съвсем ОК.

# 29 22 окт. 2020, 16:02 ч.

Мнения: 1 376

И аз на 23 години ревах, защото ми се подиграваха - много млада бях за съответната длъжност. Сега след 10 години въобще не ми пука, но и приятелства не завързах сред колегите. Правили са ми и наистина гадни номера, например скрити важни документи, с обвинението че аз съм ги изгубила... Та изтриване от FB е нищо.
Работата не е целия ни свят - там изкарваме средства за съществуване. Издържаш си смяната и всичко там си остава.

Препоръчани теми

Грубо обслужване. В мен ли е проблемът?

Вадене на задграничен паспорт на дете при разведени родители

Анонимно, какви заплати получаваме и актуализират ли се спрямо инфлацията?

Кралски работи и клюки - януари 2023

1 792
Развлечение

Причина:

Причина: