Защо се изнервяш така? Прочетох, просто не съм съгласна с теб. За мен е лицемерно цялото това играене на внимание. При мен нещата са кратки и ясни - не искам да проявявам формален интерес, както и към мен не искам да проявяват формален интерес. Или човекът ме интересува като споделя нещо, или избягвам такива моменти, защото искам да постъпя почтено. Не ме е страх, че ще ме отлюспят, няма да ме приемат или нещо друго. Не поддържам "смол токс", преструвайки се, че ме интересува.
- Публикувана: 20 окт. 2020, 21:54 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2021, 11:25 ч.
Колегите
Защо ми е да лъжа?! Исках само да дам кураж на авторката да не го преживява толкова. Някаква невъобразима трудност ли е офис да бъде професионална среда,а не Клюкарник. Не съжалявам,че ме освободиха. За мен си остават лицемери, съжалявам само че го преживях тежко в онзи момент. Наистина исках да се уча от тях.
Каква прекрасна тема!
Изчетох всичко и единственото коетом ога да кажа е че всяко едно от изброените неща ми се е случвало (без бременни снимки от ФБ)
Аз също като авторката съм хипер чувствителна и много свита и ме правеха на 2 стотинки с интриги и отвратително поведение от страна на колегите и мен ме уволниха поради същота причина от последната ми работа, че не се вписвам в колектива и не съм отворена и не ме четат като книга. Едно към едно, простотията българска. Иска ми се да кажа че съм окей сега, но не е така. Имам слаба психика, никаква подкрепа от никого (имам само майка, а тя ме тормози и физически и психически и е ад вкъщи). Аз лично изход за себе си не виждам. След това позорно уволнение март месец отказвам да си намеря работа и да преживея целия ужас за трети път, защото вече ми стига. Ще седя гладна и изперкала вкъщи, докато вече нямам какво да ям и после ще стана продавачка в кварталния магазин и ще си скъсам всички дипломи.
Който има кой да го подкрепи и да му даде кураж е късметлия.
Вчера ми писа секретарката от последната работа, дето ме уволниха, защото никой не ме паресвал. Измислили са да ме излъжат, че една адвокатка ми е донесла 2 коренчата китайска роза, да съм ходела да си я взема. Като много добре знаят че първо аз нямам контакт на тази адвокатка и не мога да го потвърдя дали е така или не и второ я харесвам много като човек и номера ще мине и трето напълно съм сигурна че въпросната адвокатка въобще не знае че аз харесвам китайски рози, камо ли да ми носи корени. Колкото и да се опитвах да бъда кратка и да прекратя разговора не пропусна задължително да ме пита дали работя.Това е реалността в БГ. Лицемерничят ти, подмазват се, а после казват на шефа че не те харесват и после като им стане скучно искат да се гаврят с теб. Аз с никой от там не си говоря, нито поддържам контакт и те милите отделили време да измислят тази глупост и имат куража да ми я пробутват. Явно им е малко работата. И да, става въпрос за счетоводна къща. Най-отвратителните хора, които някога съм срещала през живота си. В целият занаят за 5 години не успях да срещна никой за когото да кажа не беше лицемер и ми помогна! Нито един!!!
Изчетох всичко и единственото коетом ога да кажа е че всяко едно от изброените неща ми се е случвало (без бременни снимки от ФБ)
Аз също като авторката съм хипер чувствителна и много свита и ме правеха на 2 стотинки с интриги и отвратително поведение от страна на колегите и мен ме уволниха поради същота причина от последната ми работа, че не се вписвам в колектива и не съм отворена и не ме четат като книга. Едно към едно, простотията българска. Иска ми се да кажа че съм окей сега, но не е така. Имам слаба психика, никаква подкрепа от никого (имам само майка, а тя ме тормози и физически и психически и е ад вкъщи). Аз лично изход за себе си не виждам. След това позорно уволнение март месец отказвам да си намеря работа и да преживея целия ужас за трети път, защото вече ми стига. Ще седя гладна и изперкала вкъщи, докато вече нямам какво да ям и после ще стана продавачка в кварталния магазин и ще си скъсам всички дипломи.
Който има кой да го подкрепи и да му даде кураж е късметлия.
Вчера ми писа секретарката от последната работа, дето ме уволниха, защото никой не ме паресвал. Измислили са да ме излъжат, че една адвокатка ми е донесла 2 коренчата китайска роза, да съм ходела да си я взема. Като много добре знаят че първо аз нямам контакт на тази адвокатка и не мога да го потвърдя дали е така или не и второ я харесвам много като човек и номера ще мине и трето напълно съм сигурна че въпросната адвокатка въобще не знае че аз харесвам китайски рози, камо ли да ми носи корени. Колкото и да се опитвах да бъда кратка и да прекратя разговора не пропусна задължително да ме пита дали работя.Това е реалността в БГ. Лицемерничят ти, подмазват се, а после казват на шефа че не те харесват и после като им стане скучно искат да се гаврят с теб. Аз с никой от там не си говоря, нито поддържам контакт и те милите отделили време да измислят тази глупост и имат куража да ми я пробутват. Явно им е малко работата. И да, става въпрос за счетоводна къща. Най-отвратителните хора, които някога съм срещала през живота си. В целият занаят за 5 години не успях да срещна никой за когото да кажа не беше лицемер и ми помогна! Нито един!!!
Лале, помня те от предишната тема, съжалявам че се е получило така при теб. Мисля че още тогава обсъждахме, че токсичната среда, в която си израсла и живееш те е травмирала доста, имаше и съвети за психолог и това е наистина добра идея. Но такава терапия ще е дълга и упорита и ще отнеме страшно много време и няма да поправи всички щети. Но въпреки това мисля, че е наложителна, ако/когато можеш да си позволиш. Изнасянето от тая отровна среда и родители си знаеш, че също е наложително, но и там трябват финанси...На колко си години? Може би ще е добре на първо време докато се оглеждаш за хубаво място наистина да започнеш нещо по-нискоквалифицирано за да събереш пари да си потърсиш място за живеене далеч от майка ти. Баща ти къде е в цялата картинка,или и той е като майка ти?
Дипломите ще ти трябват, не си и помисляй да забравиш за тях, добре ще е да поддържаш някак знанията си докато не практикуваш. Брат или сестра нямаш ли, приятели? За самочувствието ти е важно да се обградиш с приятели, които винаги ще са на твоя страна. Струва ми се, че голяма част от проблема е тоталната липса на самочувствие, за което май семейната среда доста е допринесла.
Дипломите ще ти трябват, не си и помисляй да забравиш за тях, добре ще е да поддържаш някак знанията си докато не практикуваш. Брат или сестра нямаш ли, приятели? За самочувствието ти е важно да се обградиш с приятели, които винаги ще са на твоя страна. Струва ми се, че голяма част от проблема е тоталната липса на самочувствие, за което май семейната среда доста е допринесла.
На 33 години съм и не познавам баща си anie11. Той живее със сестра ми и нейният приятел, и никога не се интересувал от мен. Сестра ми ме потърси когато бях на 18, но отношенията ни не ни се получиха. Много сме различни, докато аз цеоя сготинката на 2 и мизерствам, тя живее на пълни обороти и всичко й е марково и скъпо. От дрехите, през козметиката до телефона. Безгрижа до безкрайност, един весел и щастлив човек. Няма да крия че не успях да го понеса, а тя не успя да ме разбере в какво живея. Не ми вярваше като й разказвах колко е ненормална майка ни. Смяташе дори че я лъжа и това вече ми дойде в повече.
Искам да работя с терапевт и лятото след поредната ми операция разбрах, че този път няма въобще да мога да се справя сама и рухнах тотално. Потърсих терапевт, но цените не са ми по джоба в момента. Въпреки това попаднах на една много симпатична дама. Тя предлагаше в ОЛХ една безплатна консултация и аз съм безкрайно очарована от нея. Дори и ме проверява поне веднъж в месеца и ми напомня че не съм сама, но аз съм на дъното в момента и само дълбая. Знам че трябва да си помогна сама за да изплувам. Чакам да събера сили.
Не знам дали звучи странно, но нямам никой покрай мен. Нямам приятели, които да ми показват, че ме уважават и че държат на мен. Имах 2 съученички с които се търсим от време на време, но тази година дори те не ми се обадиха за рождения ден, който беше миналия месец. Една се сети след седмица (имаме 10 дни разлика, та е обяснимо), а другата въобще не се сети.
Имах приятелка която чувствах като сестра и човек на който мога да разчитам, но тя се омъжи повторно и рязко ми обърна гръб. Мисля че това вече ме съсипа тотално психически, защото аз никога не съм имала подкрепа от никого освен от нея и като си тръгна и ми обърна гръб сякаш някой ми дръпна килима изпод краката и от тогава вече горе долу 6 години съм като сираче. Майка ми освен да ме обижда друго не прави. Като бях в болницата това лято дори не си правеше труда да ми носи каквото съм й поръчала. Казвам й донси ми няколко бутилки от 0.5 литра, защото не мога да вдигам нищо, нали съм оперирана. Носи ми една от литър и половина. Казвам й имам нужда от тоалетна хартия, мокри кърпи, сухи кърпи на пакетче, сапун, малко парфюмче (имам вкъщи такива), вода. И от всичко ми носи само 1 голяма вода. Нямала съм нужда от другите работи според нея. Жените в моята стая ме съжаляваха и ми подаряваха пакети с кърпички и тоалетна хартия. До такъв срам съм стигнала, но има добри хора на тази земя все още, за което сърдечно съм им благодарна.
Искам да се изнеса от вкъщи. Терапевтката също мисли така. Но как да плащам наем в момента не мога. Искам да жовея сама. Имам нужда да съм сама. Не искам да деля наем с някого и да се съобразявам отново както се съобразявам с майка ми. Не искам твърдо. Живях една година под наем с една хазайка от ада буквално. След нея майка ми ми се стори като точка в сравнения с онази злобна манипулаторка, която също се чудеше как да ме излъже или като се къпех ми гасеше лампата в банята, защото съм се била задържала дълго в банята и съм пуснала силна струя вода.
Аз също мисля ако мога така да започна с нещо обикновенно като работа и ако успея да заделя пари да се изнеса и да мисля за нещо по-добро като работа. Но всичко е един порочен кръг и едното е резултат от другото. А как да се започне не знам. Яд ме е да се изнеса от вкъщи и да отида на някое мизерно място като знам че майка ми ще ползва всичко което съм купила и създала като уют вкъщи. Тя не заслужава. Вечно е безработна и се чуди на кой гръб да се настани за да я гледа. Но най-виновна е баба ми, защото 15 години ме лъже че ще ми препише нейната част от апартамента, а така и не го направи. А аз стоя тук, търпя майка ми и плащам сметките. За тези 15 години откакто работя вече щях да съм преполовила ипотеката на мое собствено жилище. А сега болна и физически и психически мисля че няма да мпга никога да постигна това. Мойте роднини, хората които трябваше да са ми опора ме съботираха най-безогледно и аз им се доверих наивно.
Искам да работя с терапевт и лятото след поредната ми операция разбрах, че този път няма въобще да мога да се справя сама и рухнах тотално. Потърсих терапевт, но цените не са ми по джоба в момента. Въпреки това попаднах на една много симпатична дама. Тя предлагаше в ОЛХ една безплатна консултация и аз съм безкрайно очарована от нея. Дори и ме проверява поне веднъж в месеца и ми напомня че не съм сама, но аз съм на дъното в момента и само дълбая. Знам че трябва да си помогна сама за да изплувам. Чакам да събера сили.
Не знам дали звучи странно, но нямам никой покрай мен. Нямам приятели, които да ми показват, че ме уважават и че държат на мен. Имах 2 съученички с които се търсим от време на време, но тази година дори те не ми се обадиха за рождения ден, който беше миналия месец. Една се сети след седмица (имаме 10 дни разлика, та е обяснимо), а другата въобще не се сети.
Имах приятелка която чувствах като сестра и човек на който мога да разчитам, но тя се омъжи повторно и рязко ми обърна гръб. Мисля че това вече ме съсипа тотално психически, защото аз никога не съм имала подкрепа от никого освен от нея и като си тръгна и ми обърна гръб сякаш някой ми дръпна килима изпод краката и от тогава вече горе долу 6 години съм като сираче. Майка ми освен да ме обижда друго не прави. Като бях в болницата това лято дори не си правеше труда да ми носи каквото съм й поръчала. Казвам й донси ми няколко бутилки от 0.5 литра, защото не мога да вдигам нищо, нали съм оперирана. Носи ми една от литър и половина. Казвам й имам нужда от тоалетна хартия, мокри кърпи, сухи кърпи на пакетче, сапун, малко парфюмче (имам вкъщи такива), вода. И от всичко ми носи само 1 голяма вода. Нямала съм нужда от другите работи според нея. Жените в моята стая ме съжаляваха и ми подаряваха пакети с кърпички и тоалетна хартия. До такъв срам съм стигнала, но има добри хора на тази земя все още, за което сърдечно съм им благодарна.
Искам да се изнеса от вкъщи. Терапевтката също мисли така. Но как да плащам наем в момента не мога. Искам да жовея сама. Имам нужда да съм сама. Не искам да деля наем с някого и да се съобразявам отново както се съобразявам с майка ми. Не искам твърдо. Живях една година под наем с една хазайка от ада буквално. След нея майка ми ми се стори като точка в сравнения с онази злобна манипулаторка, която също се чудеше как да ме излъже или като се къпех ми гасеше лампата в банята, защото съм се била задържала дълго в банята и съм пуснала силна струя вода.
Аз също мисля ако мога така да започна с нещо обикновенно като работа и ако успея да заделя пари да се изнеса и да мисля за нещо по-добро като работа. Но всичко е един порочен кръг и едното е резултат от другото. А как да се започне не знам. Яд ме е да се изнеса от вкъщи и да отида на някое мизерно място като знам че майка ми ще ползва всичко което съм купила и създала като уют вкъщи. Тя не заслужава. Вечно е безработна и се чуди на кой гръб да се настани за да я гледа. Но най-виновна е баба ми, защото 15 години ме лъже че ще ми препише нейната част от апартамента, а така и не го направи. А аз стоя тук, търпя майка ми и плащам сметките. За тези 15 години откакто работя вече щях да съм преполовила ипотеката на мое собствено жилище. А сега болна и физически и психически мисля че няма да мпга никога да постигна това. Мойте роднини, хората които трябваше да са ми опора ме съботираха най-безогледно и аз им се доверих наивно.
Майко мила, колко тъжно.
Тук във форума няма ли някоя тема, в която да намериш подкрепа? На мен форумът ми помага много.
Но на първо време, трябва да си пъхнеш в главата мисълта, че искаш да се измъкнеш от дупката сама, на всяка цена. Иначе няма да стане.
И ти трябват пари. Обади се на сестра си, с молба за помощ.
И последно, намери си работа, за да имаш доходи. Ква да е, стига да се чувстваш добре.
И дори да бъдеш толкова чувствителна. Не виждаш ли, че само си вредиш? Тегли им по една.
Тук във форума няма ли някоя тема, в която да намериш подкрепа? На мен форумът ми помага много.
Но на първо време, трябва да си пъхнеш в главата мисълта, че искаш да се измъкнеш от дупката сама, на всяка цена. Иначе няма да стане.
И ти трябват пари. Обади се на сестра си, с молба за помощ.
И последно, намери си работа, за да имаш доходи. Ква да е, стига да се чувстваш добре.
И дори да бъдеш толкова чувствителна. Не виждаш ли, че само си вредиш? Тегли им по една.
На 33 години съм и не познавам баща си anie11. Той живее със сестра ми и нейният приятел, и никога не се интересувал от мен. Сестра ми ме потърси когато бях на 18, но отношенията ни не ни се получиха. Много сме различни, докато аз цеоя сготинката на 2 и мизерствам, тя живее на пълни обороти и всичко й е марково и скъпо. От дрехите, през козметиката до телефона. Безгрижа до безкрайност, един весел и щастлив човек. Няма да крия че не успях да го понеса, а тя не успя да ме разбере в какво живея. Не ми вярваше като й разказвах колко е ненормална майка ни. Смяташе дори че я лъжа и това вече ми дойде в повече.
Искам да работя с терапевт и лятото след поредната ми операция разбрах, че този път няма въобще да мога да се справя сама и рухнах тотално. Потърсих терапевт, но цените не са ми по джоба в момента. Въпреки това попаднах на една много симпатична дама. Тя предлагаше в ОЛХ една безплатна консултация и аз съм безкрайно очарована от нея. Дори и ме проверява поне веднъж в месеца и ми напомня че не съм сама, но аз съм на дъното в момента и само дълбая. Знам че трябва да си помогна сама за да изплувам. Чакам да събера сили.
Не знам дали звучи странно, но нямам никой покрай мен. Нямам приятели, които да ми показват, че ме уважават и че държат на мен. Имах 2 съученички с които се търсим от време на време, но тази година дори те не ми се обадиха за рождения ден, който беше миналия месец. Една се сети след седмица (имаме 10 дни разлика, та е обяснимо), а другата въобще не се сети.
Имах приятелка която чувствах като сестра и човек на който мога да разчитам, но тя се омъжи повторно и рязко ми обърна гръб. Мисля че това вече ме съсипа тотално психически, защото аз никога не съм имала подкрепа от никого освен от нея и като си тръгна и ми обърна гръб сякаш някой ми дръпна килима изпод краката и от тогава вече горе долу 6 години съм като сираче. Майка ми освен да ме обижда друго не прави. Като бях в болницата това лято дори не си правеше труда да ми носи каквото съм й поръчала. Казвам й донси ми няколко бутилки от 0.5 литра, защото не мога да вдигам нищо, нали съм оперирана. Носи ми една от литър и половина. Казвам й имам нужда от тоалетна хартия, мокри кърпи, сухи кърпи на пакетче, сапун, малко парфюмче (имам вкъщи такива), вода. И от всичко ми носи само 1 голяма вода. Нямала съм нужда от другите работи според нея. Жените в моята стая ме съжаляваха и ми подаряваха пакети с кърпички и тоалетна хартия. До такъв срам съм стигнала, но има добри хора на тази земя все още, за което сърдечно съм им благодарна.
Искам да се изнеса от вкъщи. Терапевтката също мисли така. Но как да плащам наем в момента не мога. Искам да жовея сама. Имам нужда да съм сама. Не искам да деля наем с някого и да се съобразявам отново както се съобразявам с майка ми. Не искам твърдо. Живях една година под наем с една хазайка от ада буквално. След нея майка ми ми се стори като точка в сравнения с онази злобна манипулаторка, която също се чудеше как да ме излъже или като се къпех ми гасеше лампата в банята, защото съм се била задържала дълго в банята и съм пуснала силна струя вода.
Аз също мисля ако мога така да започна с нещо обикновенно като работа и ако успея да заделя пари да се изнеса и да мисля за нещо по-добро като работа. Но всичко е един порочен кръг и едното е резултат от другото. А как да се започне не знам. Яд ме е да се изнеса от вкъщи и да отида на някое мизерно място като знам че майка ми ще ползва всичко което съм купила и създала като уют вкъщи. Тя не заслужава. Вечно е безработна и се чуди на кой гръб да се настани за да я гледа. Но най-виновна е баба ми, защото 15 години ме лъже че ще ми препише нейната част от апартамента, а така и не го направи. А аз стоя тук, търпя майка ми и плащам сметките. За тези 15 години откакто работя вече щях да съм преполовила ипотеката на мое собствено жилище. А сега болна и физически и психически мисля че няма да мпга никога да постигна това. Мойте роднини, хората които трябваше да са ми опора ме съботираха най-безогледно и аз им се доверих наивно.
Искам да работя с терапевт и лятото след поредната ми операция разбрах, че този път няма въобще да мога да се справя сама и рухнах тотално. Потърсих терапевт, но цените не са ми по джоба в момента. Въпреки това попаднах на една много симпатична дама. Тя предлагаше в ОЛХ една безплатна консултация и аз съм безкрайно очарована от нея. Дори и ме проверява поне веднъж в месеца и ми напомня че не съм сама, но аз съм на дъното в момента и само дълбая. Знам че трябва да си помогна сама за да изплувам. Чакам да събера сили.
Не знам дали звучи странно, но нямам никой покрай мен. Нямам приятели, които да ми показват, че ме уважават и че държат на мен. Имах 2 съученички с които се търсим от време на време, но тази година дори те не ми се обадиха за рождения ден, който беше миналия месец. Една се сети след седмица (имаме 10 дни разлика, та е обяснимо), а другата въобще не се сети.
Имах приятелка която чувствах като сестра и човек на който мога да разчитам, но тя се омъжи повторно и рязко ми обърна гръб. Мисля че това вече ме съсипа тотално психически, защото аз никога не съм имала подкрепа от никого освен от нея и като си тръгна и ми обърна гръб сякаш някой ми дръпна килима изпод краката и от тогава вече горе долу 6 години съм като сираче. Майка ми освен да ме обижда друго не прави. Като бях в болницата това лято дори не си правеше труда да ми носи каквото съм й поръчала. Казвам й донси ми няколко бутилки от 0.5 литра, защото не мога да вдигам нищо, нали съм оперирана. Носи ми една от литър и половина. Казвам й имам нужда от тоалетна хартия, мокри кърпи, сухи кърпи на пакетче, сапун, малко парфюмче (имам вкъщи такива), вода. И от всичко ми носи само 1 голяма вода. Нямала съм нужда от другите работи според нея. Жените в моята стая ме съжаляваха и ми подаряваха пакети с кърпички и тоалетна хартия. До такъв срам съм стигнала, но има добри хора на тази земя все още, за което сърдечно съм им благодарна.
Искам да се изнеса от вкъщи. Терапевтката също мисли така. Но как да плащам наем в момента не мога. Искам да жовея сама. Имам нужда да съм сама. Не искам да деля наем с някого и да се съобразявам отново както се съобразявам с майка ми. Не искам твърдо. Живях една година под наем с една хазайка от ада буквално. След нея майка ми ми се стори като точка в сравнения с онази злобна манипулаторка, която също се чудеше как да ме излъже или като се къпех ми гасеше лампата в банята, защото съм се била задържала дълго в банята и съм пуснала силна струя вода.
Аз също мисля ако мога така да започна с нещо обикновенно като работа и ако успея да заделя пари да се изнеса и да мисля за нещо по-добро като работа. Но всичко е един порочен кръг и едното е резултат от другото. А как да се започне не знам. Яд ме е да се изнеса от вкъщи и да отида на някое мизерно място като знам че майка ми ще ползва всичко което съм купила и създала като уют вкъщи. Тя не заслужава. Вечно е безработна и се чуди на кой гръб да се настани за да я гледа. Но най-виновна е баба ми, защото 15 години ме лъже че ще ми препише нейната част от апартамента, а така и не го направи. А аз стоя тук, търпя майка ми и плащам сметките. За тези 15 години откакто работя вече щях да съм преполовила ипотеката на мое собствено жилище. А сега болна и физически и психически мисля че няма да мпга никога да постигна това. Мойте роднини, хората които трябваше да са ми опора ме съботираха най-безогледно и аз им се доверих наивно.
Сега се върнах назад и видях, че си работила в счетоводна къща, което е още по-добре, въобще не се отказвай, сега търсят счетоводители, има много обяви, това, че на онова място не е станало е значи, че на другите ще е така. Може да не е счетоводна къща, може в някоя фирма или нещо подобно. Това е прилична професия с много напрежение и главоболия, но ако се усъвършенстваш ще имаш стабилност и няма да се чудиш как да си вадиш хляба. Успех!
Здравейте!
И аз и сестра ми си живеем в София. Тук сме родени.
Търся си работа, но с моето CV, не вярвам някой да ме вземе на сериозно ако искам да работя нещо друго и различно от ТРЗ.
За 5 години смених 4 работни места и остината е че съм сърашно чивствителна и прекален префекционист. Държа работата ми да е на ниво и изисквам много от себе си и се вжовявам, а това ми вреди. И наистина евентуално най-добре ще е да потърся малка фирма за да съм там ТРЗ или ако имам късмет нещо друго, но поне да ми харесва. Курсове имам бол. Цял живот каквото съм изкарала съм вложила в образованието ми. Заради това нямам нито, кола, нито нищо скъпо. Последният път вложих на 5000 за курсове по немски в Гьоте институт и да си кажа честно се съм особено доволна. Магистратурата ми по финансибв УНСС, също ми струваше 5000 лева. Въобще всичко съм вложила в себе си. Пари изкарани от мен с труд. Никой никога не мине дал и 1 стотинка. Майка ми само се включваше колкото да ми каже тя какво иска аз да уча и ми даваше да се разбере, че няма да уча друго, дори и да искам. И така цял живот смачкана, и уча каквото ми кажат, работя каквото ми кажат (майка ми умираше да съм счетоводител, като леля ми, ама тя си мисли че сега е като едно време)
През цялото време от 18 годишна работя и уча. Работя и уча. Не съм преставала за последните 15 години, докато здравето ми не отиде на кино и ме започнаха операция след операция и скапана фирма след скапана фирма и работа.
Всеки има тридни моменти в живота, но аз вече не издържам да се боря сама. Майка ми не ми е никаква подкрепя. Тя не си говори с мен. Никога не ме пита как съм. Само ме обижда, или вдига скандали или ме кълне. И днеска набира сили за скандал. Усещам я как е нервна по това как се движи из апартамента. Чака ме нов скандал за каквото и да е. Тя така си измисля неща от въздуха.
Търся си работа, но няма обяви. Едно време в джобса имаше по 10 000 активни обяви, а сега едва 900. Страшно е положението. Болни много и ни така, ни така. Горчиво съжалявам, че не намерих сили в себе си докато бях млада да си купя жилище. Вложих много в това в което живеем сега. Плащала съм ремонти с хиляди левове, купила съм техника за хиляди левове също и на края майка ми минвика : "Ти тука си никоя" Че майка ми е луда е луда, но кажете ми как с толкова много болести и разклатенп здраве да се изправя и да започна всичко от кота нула, че и да си вярвам че ще успея. Всичко е загубено за мен. Явно един ден ще съм тотално бездомна и само ще ми остава да си сложа бесилото и да се избавя от този ужасен живот.
И аз и сестра ми си живеем в София. Тук сме родени.
Търся си работа, но с моето CV, не вярвам някой да ме вземе на сериозно ако искам да работя нещо друго и различно от ТРЗ.
За 5 години смених 4 работни места и остината е че съм сърашно чивствителна и прекален префекционист. Държа работата ми да е на ниво и изисквам много от себе си и се вжовявам, а това ми вреди. И наистина евентуално най-добре ще е да потърся малка фирма за да съм там ТРЗ или ако имам късмет нещо друго, но поне да ми харесва. Курсове имам бол. Цял живот каквото съм изкарала съм вложила в образованието ми. Заради това нямам нито, кола, нито нищо скъпо. Последният път вложих на 5000 за курсове по немски в Гьоте институт и да си кажа честно се съм особено доволна. Магистратурата ми по финансибв УНСС, също ми струваше 5000 лева. Въобще всичко съм вложила в себе си. Пари изкарани от мен с труд. Никой никога не мине дал и 1 стотинка. Майка ми само се включваше колкото да ми каже тя какво иска аз да уча и ми даваше да се разбере, че няма да уча друго, дори и да искам. И така цял живот смачкана, и уча каквото ми кажат, работя каквото ми кажат (майка ми умираше да съм счетоводител, като леля ми, ама тя си мисли че сега е като едно време)
През цялото време от 18 годишна работя и уча. Работя и уча. Не съм преставала за последните 15 години, докато здравето ми не отиде на кино и ме започнаха операция след операция и скапана фирма след скапана фирма и работа.
Всеки има тридни моменти в живота, но аз вече не издържам да се боря сама. Майка ми не ми е никаква подкрепя. Тя не си говори с мен. Никога не ме пита как съм. Само ме обижда, или вдига скандали или ме кълне. И днеска набира сили за скандал. Усещам я как е нервна по това как се движи из апартамента. Чака ме нов скандал за каквото и да е. Тя така си измисля неща от въздуха.
Търся си работа, но няма обяви. Едно време в джобса имаше по 10 000 активни обяви, а сега едва 900. Страшно е положението. Болни много и ни така, ни така. Горчиво съжалявам, че не намерих сили в себе си докато бях млада да си купя жилище. Вложих много в това в което живеем сега. Плащала съм ремонти с хиляди левове, купила съм техника за хиляди левове също и на края майка ми минвика : "Ти тука си никоя" Че майка ми е луда е луда, но кажете ми как с толкова много болести и разклатенп здраве да се изправя и да започна всичко от кота нула, че и да си вярвам че ще успея. Всичко е загубено за мен. Явно един ден ще съм тотално бездомна и само ще ми остава да си сложа бесилото и да се избавя от този ужасен живот.
Говори със сестра си да отидеш да живееш при нея временно, докато си намериш работа, ако в момента си без работа. Ако имаш работа - търсиш нещо под наем. За работата - в момента не си особено в позиция "искам нещо различно от ТРЗ", защото първото най-важно нещо е да живееш самостоятелно като си наемеш нещо, каквото и да е. Не може и двете - хем по-готина работа, хем самостоятелна. Избираш едното, което е самостоятелността, т.е. да се махнеш от жилището на майка си, щом казваш, че те тормози.