И какво толкова й е на работата в колектив? Хората са такива, каквито са. Не са извънземни, все пак. За мен принципът е "погледнИ ме с едното, за да те погледва с двете". Работи. Пробвай, вместо да се опитваш да се държиш снизходително като с последните си постове. Няма как да те погледна с двете, ако се държиш така.
- Публикувана: 20 окт. 2020, 21:54 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2021, 11:25 ч.
Колегите
Ситуацията в моя офис е точно както Дама от морето го е описала. Имам един колега, който такива интриги създава, ама такова подливане на вода никога не съм виждала, въпреки че съм работила само в големи фирми, а е младо момче на 25. Шефът винаги е на неговата страна и това още повече го окрилява. Като симбиоза е, той си мисли, че по тоза начин ще се издигне, а за нашия мениджър е добре дошло някой да му се подмазва, да му снася информация и да му върши черната работа нападайки хората, които не пеят в общия хор. Все едно отново съм в гимназията.
На никой не му се напуска, защото условията са добри и ситуацията е несигурна и само остава да се чака да спуснат нов шеф отгоре, това евентуално да промени и динамиката и така.
На никой не му се напуска, защото условията са добри и ситуацията е несигурна и само остава да се чака да спуснат нов шеф отгоре, това евентуално да промени и динамиката и така.
Реюниън, може да ти звучи както си решиш, разбирам те, че ти е трудно да разбереш какво съм написала и много съжалявам, че се чувстваш така.
На мен ми е кеф с голегите и доста добре се разбираме. Възможно е до някаква степен да оказва влияние и това, че сме в специфични области и работата ни е да разбираме хората, явно покрай всичко, което сме минали като обучения, като себепознание и т.н. ни помага да се разберем и много-много да не си придиряме. Искам да кажа, че не е змиярник, а за работата много добре сме се сработили.
Мда, много често да си любимец на шефа е проклятие, защото хората не са толкова тъпи, че да не усетят каква му е функцията на този любимец. Хич не му завиждам за положението, защото той никъде не е на мястото си - нито при шефовете е шеф, нито при подчинените е подчинен. Нещо като все да е чужд и на двете места и ако останалите от екипа се обединят, той ще изпадне в тотална изолация. А шефът бързо ще го прежали, когато стане напечено. Бушон на шефа. Аз затова не искам да съм любимец на шефа.
На мен ми е кеф с голегите и доста добре се разбираме. Възможно е до някаква степен да оказва влияние и това, че сме в специфични области и работата ни е да разбираме хората, явно покрай всичко, което сме минали като обучения, като себепознание и т.н. ни помага да се разберем и много-много да не си придиряме. Искам да кажа, че не е змиярник, а за работата много добре сме се сработили.
Мда, много често да си любимец на шефа е проклятие, защото хората не са толкова тъпи, че да не усетят каква му е функцията на този любимец. Хич не му завиждам за положението, защото той никъде не е на мястото си - нито при шефовете е шеф, нито при подчинените е подчинен. Нещо като все да е чужд и на двете места и ако останалите от екипа се обединят, той ще изпадне в тотална изолация. А шефът бързо ще го прежали, когато стане напечено. Бушон на шефа. Аз затова не искам да съм любимец на шефа.
Прави ми впечатление това за пеенето в общия хор.
Когато работим за някого трябва ли да пеем в общия хор или да го раздаваме уникални личности?
Това за саботирането е недопустимо, не защото саботират нечия личност, а защото саботират дейността и целите на компанията. В крайна сметка всеки е нает точно за това - да е част от една машина, която да работи добре и постига цел - обикновено печалба.
Когато работим за някого трябва ли да пеем в общия хор или да го раздаваме уникални личности?
Това за саботирането е недопустимо, не защото саботират нечия личност, а защото саботират дейността и целите на компанията. В крайна сметка всеки е нает точно за това - да е част от една машина, която да работи добре и постига цел - обикновено печалба.
Недопустимо, но често се случва. Имам приятелка инженер-химик. Понеже живее в град с голяма безработица, преди няколко години се принуди да започне работа като лаборантка. Не знам дали издържа и месец. Колежката ú, която била близо до пенсия и със средно образование, явно уплашена да не ú вземе работата, пристъпила към системен саботаж - чупела ù епруветките, криела данни и резултати. Приятелката ми реши, че не си струва да си трови нервите и напусна. После си намери по специалността, така че е било за добро.
Може би не съм го използвала на място, но под израза, че колегата напада хората, които не пеят в общия хор, имам предвид, че не си интригантства ей така от скука, а си е стратегия. Избира хора, които по някакъв начин биха могли да бъдат видяни като заплаха за шефа и той все едно му разчиства пътя и така печели точки пред него.
Например имам колега, който без да го раздава уникална личност изпъква, защото работата му е безупречна и е много добър специалист. Наскоро всички в офиса получихме нещо като поздравително писмо от клиента и само към него имаше специални благодарности. Оттогава е основната мишена на всички интриги и мръсни номера.
За мен най-големият урок е, че за доста от хората на високи позиции, от първостепенно значение е да си подсигурят мястото като се обградят с хора, които може и да са некадърни, но ще им пазят гърба докато те спокойно си въртят схемите. А не да се завърши проекта в срок, работата да се свърши добре или други такива дреболии.
Например имам колега, който без да го раздава уникална личност изпъква, защото работата му е безупречна и е много добър специалист. Наскоро всички в офиса получихме нещо като поздравително писмо от клиента и само към него имаше специални благодарности. Оттогава е основната мишена на всички интриги и мръсни номера.
За мен най-големият урок е, че за доста от хората на високи позиции, от първостепенно значение е да си подсигурят мястото като се обградят с хора, които може и да са некадърни, но ще им пазят гърба докато те спокойно си въртят схемите. А не да се завърши проекта в срок, работата да се свърши добре или други такива дреболии.
Може би не съм го използвала на място, но под израза, че колегата напада хората, които не пеят в общия хор, имам предвид, че не си интригантства ей така от скука, а си е стратегия. Избира хора, които по някакъв начин биха могли да бъдат видяни като заплаха за шефа и той все едно му разчиства пътя и така печели точки пред него.
Например имам колега, който без да го раздава уникална личност изпъква, защото работата му е безупречна и е много добър специалист. Наскоро всички в офиса получихме нещо като поздравително писмо от клиента и само към него имаше специални благодарности. Оттогава е основната мишена на всички интриги и мръсни номера.
За мен най-големият урок е, че за доста от хората на високи позиции, от първостепенно значение е да си подсигурят мястото като се обградят с хора, които може и да са некадърни, но ще им пазят гърба докато те спокойно си въртят схемите. А не да се завърши проекта в срок, работата да се свърши добре или други такива дреболии.
Как би могло да е заплаха за шефа че работата се върши добре и в срок и клиентите са доволни? За колегите на нивото на това момче по има логика, да речем всички се борят за повишение, ама за шефа?! Него пък как го застрашава кадърността на подчинените - да не му седнат на мястото? Щом вече са го назначили и са преценили, че става за работата трудно ще го махнат, пък на негово място да сложат подчинения му до вчера, освен ако шефът не е безобразно некадърен.
Например имам колега, който без да го раздава уникална личност изпъква, защото работата му е безупречна и е много добър специалист. Наскоро всички в офиса получихме нещо като поздравително писмо от клиента и само към него имаше специални благодарности. Оттогава е основната мишена на всички интриги и мръсни номера.
За мен най-големият урок е, че за доста от хората на високи позиции, от първостепенно значение е да си подсигурят мястото като се обградят с хора, които може и да са некадърни, но ще им пазят гърба докато те спокойно си въртят схемите. А не да се завърши проекта в срок, работата да се свърши добре или други такива дреболии.
Как би могло да е заплаха за шефа че работата се върши добре и в срок и клиентите са доволни? За колегите на нивото на това момче по има логика, да речем всички се борят за повишение, ама за шефа?! Него пък как го застрашава кадърността на подчинените - да не му седнат на мястото? Щом вече са го назначили и са преценили, че става за работата трудно ще го махнат, пък на негово място да сложат подчинения му до вчера, освен ако шефът не е безобразно некадърен.
Всеки шеф си пази мястото и хич не обича някой да е заплаха. Всеки, който има власт се страхува, че винаги ще се намери друг, който да я поиска, особено ако този друг е по-добър. Дори не е нужно заплахата да е реална, а е достатъчно шефът да си помисли, че има. Всички в един момент ги хваща параноята, а колкото по-нависоко са в йерархията, толкова по-параноични стават. Сигурно защото знаят как се стига до следващото стъпало. 
За мен най-големият урок е, че за доста от хората на високи позиции, от първостепенно значение е да си подсигурят мястото като се обградят с хора, които може и да са некадърни, но ще им пазят гърба докато те спокойно си въртят схемите. А не да се завърши проекта в срок, работата да се свърши добре или други такива дреболии.
Аз работех в ''колектив'', където шефката не можеше да надвие над единия отдел. Жените, които работеха там не искаха да приемат новата й политика и си работеха по начина, по който са си свикнали.
Отидох там, също предложих нови неща. Отказ. И накрая аз си тръгнах, а те си останаха. Тя избра така, при положение, че се оплакваше, че не може да въведе промените, които иска.
Е, колкото по-голяма навалица има, толкова по-голяма е вероятността да се съберат на едно място много и различни характери и манталитети. Няма начин ВСИЧКИ 100 или 300 или 500 човека да мислят еднакво. просто е абсурдно всеки да харесва всеки и да му прави “евалла“. Но пък авторката все пак трябва да реши какво иска - огромен колектив, в който ще е незабележима, или “индивидуална“ работа, в която отново никой няма да я “хапе“.
Все едно нямате опит. Работата в колектив си е като играта на троновете. Трябва все пак да се оцелява и някаква култура на общуване помага. И аз искам да кажа на шефа си, че е голям гъз, ама си давам сметка, че макар и да съм права, нищо няма да постигна.
Върша си работата, по най-добрият възможен начин и до там. А аз работя на две места реално и на едното от тях пряко завися от колегите и по-старшите. Не е винаги приятно, но ако искам да постигна нещо, ще трябва да се съобразявам, а и сферата е такава, че всъщност мога да науча доста от иначе неприятни хора.
Върша си работата, по най-добрият възможен начин и до там. А аз работя на две места реално и на едното от тях пряко завися от колегите и по-старшите. Не е винаги приятно, но ако искам да постигна нещо, ще трябва да се съобразявам, а и сферата е такава, че всъщност мога да науча доста от иначе неприятни хора.
Я да взема да питам - има ли значение според вас каква е професията за отношенията между колегите? Питам, защото в моята област нещата са специфични.
Е, че ти задаваш отговори, както казват децата.