Колегите

За мен съобразяването стига до границите на морала ми. Не ме интересуват интрижки, ако не застрашават нечие здраве, или ако са насочени само към мен и няма как да попречат на изпълняването на служебните ми задължения. Не съм на 20, за да се боря с вятърни мелници.

Има значение според мен. По-ниско квалифицираните колективи са по-склонни на интриги. По мое мнение.

Баракудите, готови да хапят, има навсякъде 🤣

Скоро един баща, който познавам от училището на детето, намекна за мобинг. Разнася вестници 😳

Работила съм в голям колектив ( <1000 в Бг) и в малък (>20 в чужбина).
И на двете места имаше търкания, но странното за мен беше, че в чужбина мъж ми скрои курвенски номер. Обаче го отнесе.

В колективи в по-ниско квалифицирани назначени, количеството може да е по-голямо, колкото са по-квалифицирани, толкова по-“тънки” стават номерата 🤣
И по по-болезнени.

Де да беше така. Навсякъде ги има. Даже в по-високо квалифицираните среди са по-гадни, просто са по-умни и по-изобретателни.

И в колектив от 5 човека може да има “зрънце“. Просто хората сме различни като характери и няма начин на всеки да му е кеф с всеки. То у дома стават скандали, че сме се “избирали“, та там, където сме по задължение ли да ни е без драми? Стига бе!

В една от бившите ми фирми пряката ни шефка имаше тактика да се сприятелява с някоя нова колежка. И аз минах през това, обаче отказах да ù кажа какво говорят за нея колежките и много бързо се разбра, че няма как да сме приятелки. Беше със средно образование, издигнала се леко чрез нахалство и пробивност, но понеже беше доста години на тази позиция, вече се смяташе за незаменима. Още си е там всъщност, но не е мръднала в развитието си, пише с правописни грешки, а през последните няколко години фирмата тръгна надолу и загуби някои важни клиенти. Кадърните хора бяха освободени или сами напуснаха, а тя продължава да си придава важности пред новите, които още не ú знаят номерата.

Този тип хора са полезни за фирмата, защото познават историята на формата, и не напускат при проблеми.

Тоест кадърните няма защо да ги пазим - те така или иначе ще напуснат, защото ще си търсят по-добра работа при по-добри условия. Обаче некадърните ще са ни верни, защото знаят, че няма да ги вземат на друго място.

Не съм казала такова нещо, нали 🌞
Казах, че някои хора, въпреки недостатъците си, са предпочитани, понеже си знаят работата и не напускат при сътресения. Дамата каза, че тя не си харесва началничката. И че е напуснала. Но това е все пак едната гледна точка.

Аз само казах, че в някои случаи по-неефвктивмите служители са предпочитани, понеже не напускат. А з някои работи си трябват хора. Това е. Ако трябва да обучаваш някой много бързо действащ и напорист, който след 2 месеца ще си тръгне, по-добре си дръж обучения, но по-бавен служител.

Разбира се, че не си казала такова нещо. Но на практика се получава това, което написах. Просто ти им казваш неефективни, а аз некадърни.

В тази фирма всъщност началството спомагаше за голяма част от интригите. Подмазвачеството беше системно, награждаваха се хора, които нямат особени заслуги, но са близки до шефката и търговския директор. От старите кадри останаха само двама-трима души, които нямат друг избор или нямат смелост да напуснат.

Румка, а дали не е по-добре да обучиш един служител, да го развиеш и да му дадеш мотиви да остане и да ти е лоялен?

Аз с моите съм се оправила 🌞

Как конкретно си се оправила? Задържайки по-смотанките, които ще са ти лоялни, защото другаде няма да ги вземат или развивайки кадърните и мотивирайки ги да останат при теб?

Това е най-скорошната тема за колеги, която успях да намеря. Имам нужда да споделя, защото категориите са или бизнес и финанси, или семейни отношения. От цяла седмица вече не съм на себе си, не спя, нерви и напрежение, и то от глупости. Работа да имаше толкова да се товаря, по-бързо да минава времето, а то наистина глупости. Бях писала в темата за невъзможните хора, че работя в международен колектив. Аз единствена българка, трима румънци, всичко останало, скандинавски регион. Сега последната простотия, която ме изяжда. Ама то наистина простотия кокоша. Миналата седмица шефа ни среща онлайн, да обсъдим анкета за условията на работа. Стандартното любопитство на всички, как се формират заплатите, бонусите. Няколко оплаквания за това, че дистанционно, сами си оправяме компютрите. Естествено, все неща, които не зависят пряко от шефа, но човекът любезно записва да провери. Аз споменавам за липсата на систематичност по системите за данни. Шефа и това записва, леко доволен сякаш, че нещо, по което имаме какво да направим за подобрение.
И като се почна от румънците, то един, той си е мрънкало за всичко: ама ние тука в Румъния, не взимаме заплати като скандинавия, честно ли било. Вика шефа, ми нали се сещаш, че за да имаш ти тази работа, от наши хора са махнали. (този човек с понятието аутсорсинг не е ли запознат...) Ама не било само това. Негови приятели, дето работели за конкуренти, за Никулден били получили бонбони и картичка. Шефа вика, ама то сигурно за Коледа е предвидено, или - това е въпрос за workers council, ако като цяло офисът в Румъния не е доволен от придобивките. И за десерт, в Румъния, работниците в Публичния сектор (забележете, не частния), били получавали ваучери за ваканции и пътувания или посещавания на туристически обекти. Били им плащали за ваканциите....
Нали се сещате, в това време, аз мълча, а скандинавските колеги, дето са от 5-10 години (ние от няма и година), не могат да вземат думата и те да кажат своето, и слушат и те румънския мрънкалник. Цял час...
И вчера, получавам аз колет, вътре - пликче шоколатиера, и картичка от името на шефа и още 2ма от скандинавците, с които работим... Значи, шефа седнал със скандинавските си колеги, изговорили да съберат лични пари, да ни пращат бонбони и картички... При все че работим в голяма международна фирма, има си канали за пратки към служители, и тъкмо няколко дни преди това, получих от името на българското ръководвтво шоколад и брандирана коледна играчка. И изобщо аз си се чувствам супер добре обгрижена и благодарна.
А тази пратка от шефа, с такива смесени чувства приех... значи онзи мрънкалник, ни изкара Източна Европа егати мизерниците, супер неблагодарно звучеше и нападателно. За капак, шефа взел та и мене сложил в Румънската кошница мрънкалници... Умирам от срам и яд...
Сега разбира се, че ще им напиша едно топло благодаря с пожелание за хубави празници, защото остава и като пуйка да си затрая на такъв жест. Но аз тоооолкова работих да си изградя добри взаимоотношения с тях - да сме делови, по работа, в скандинавски стил, да знаят, че съм благодарна, че не съм се прицелила да им взема работата, а да работя с тях. И в крайна сметка, наистина съм благодарна, защото за бг условия, съм удовлетворена откъм условия. Естествено, че тези пари няма да ми стигат да живея в техните страни и стандарти, но аз живея тук...
И съм наистина една голяма кокошка, защото вече няколко дни не мога да спя от нерви за ей такива глупости, и ще се поболея