Видях, че има подобни по-стари теми, но не намерих отговор на въпроса си.
От около две седмици се чувствам сякаш не ми достига въздух - въздишам често, прозявам се често, но не получавам удовлетворение и от двете. Не е постоянно, идва като криза, трае час-два и отшумява. Не свързвам появата му с нищо. Когато усетя проблема, започвам да дишам сякаш командно, вследствие на което хипервентилирам, замайва ми се главата, дори леко ми потреперват ръцете и краката.
Състоянето ми е познато отпреди. Случва ми се през големи периоди, вероятно в резултат от стрес. Започна преди години в следствие на паник атаки. По принцип съм по-емоционална, склонна към такива състояния и съм го приела. Обръщала съм се към лекари, гледали са ми сърцето, белите дробове, но... нищо. Ходила съм и на психолози дълго време, без резултат.
Знам, че трябва да си помогна сама, опитвам да си помогна алтернативно - рейки, медитации, по-спокоен живот, не пуша, не пия... Затова и сега не търся отговор от вас какво е това състояние. Сигурна съм, че има хора, които го изпитват понякога и искам да се свържа с тях. Да разкажат за тяхното състояние и да ме посъветват как да минавам по-леко през моето - билки, техники, дихателни практики, спорт... Дано си помогнем взаимно!
Един ден просто установих, че не спирам да въздишам по цял ден, първоначално се влошаваше вечер. Някои нощи бяха тежки - с часове лежах и въздишах през 30 секунди. Обърнах се към личната си лекарка. Изпрати ме на рентгенова снимка- беше чиста и ми даде да пия Седатиф-пс. Каза, че е на психическа основа. Посъветва ме за консултация с психолог за отработване на предишни травми,страхове.. Ходя оттогава, специалистът е добър, но не усещам да ми помага за дишането.