ДЕВЕТИ клас. Все по-трудно стига времето на домашните за бремето.

Не знам що си мислите, че дистанционното обучение е адско само за мъниците. Пфу! Я питайте майките на по-големите - на гимназистите. Мисля, че сутрешното кафе отдавна е заменено от чай с ром, да не река ром с чай. После се минава, да речем към 9 сутринта, на по-твърди напитки.
За буденето на ученика няма какво хич да говоря. Спането със слушалки и в същото време учене на урок, даже отговаряне на повикването за отсъствия се оказва нова и то доста успешна дисциплина. Ако не знаете как става, скъпият наследник номер 2 у нас ще ви я преподаде срещу скромна сума. Туй ходене по пижама, без пижама, по гащЕ, без гащЕ, с банан в ръка, със сок в уста, олимпийски шампиони отглеждам аз! Вий какво си мислите?!
Ама да се върна на учебния материал. Аз литературата я знам някъде докъм 3 клас, стига ми толкова! Даже една дружка ми направи забележка, че допускам грешки в постовете си. Остави другото, ами е чужденка. Проверих си нещата, брях! Верно имам грешки. Ма де толкоз акъл в мене?! Казвайте ги тия работи бе! Сетне си викам – ама, Траяно, не може хем да си руса, хем да си красива, че и да си умна! Ми ай ше му се не види! Те по телевизията грешка до грешка, аз съм се закахърила. Срама го броя отделно. Имали някога си, някъде си да правят коментар на цитат от „Пътешествията на Гъливер“. Айде, викам, и ние да имаме домашна пък! Тъй де, ама аз големи спомени нямам от книгата, затуй прибягвам към жокер от приятел. Да нахвърли колегата два-три реда, пък наследникът ще го доукраси някак си. Ама колегата е пушка! Написал човекът коментара направо. Диктувам аз на наследника.
"Романът на Джонатън Суифт е пародия на популярните през 18 век приключенски романи и дневници на пътешественици. Книгата осмива рез ирония и гротеска един традиционен модел на разпространените по онова време приключенски четива. Пародирани са не само клишираните литературни схеми, но и някои философски теории, например , че има множество светове, различни от човешкия, и възгледът на Лайбниц, че нашият свят е най - добрият от всички възможни.Романът съдържа и жанровите белези на сатирата, които откриваме и в този откъс. Сатиричното изобличение в откъса е насочено към политическия живот и постоянните конфликти между хората, различаващи се единствено по това дали поддържат, или отхвърлят властовите безумия, каквото е императорският указ да се чупят яйцата от към острия връх. Характерна особеност на повествованието е присъствието на абсурдното, на парадоксалното. Служейки си с алегоричната образност, Джонатан Суифт разкрива безсмисленото противопоставяне между отделните хора, което може да ги доведе до фанатично заслепение.Примери за това са абсурдната забрана на ,,книгите на тъповръхците”, лишаването им ,,със закон от правото да заемат държавна служба”. Така абсурдът стига до своя краен предел и се превръща в остра критика на едно закостеняло мислене и догматизъм, които пречат на човека да се развива, превръщайки живота му в абсурд."
Умен човек, че дрънка. Гледай как умно мисли, че и умно пише! Аз тъй не мога ги извъртя тия локуми и сложни изречения, че и с художествените похвати, тропи ли, както там се казват.
Още на второто изречение детето ме изгледа зверски. Продължи да пише, клатейки невярващо глава.
- Майка ми, ти в ред ли си?
- Що?
- Знайш ли каква двойка ще ми шибнат, ако го предам туй нещо?
- Ма как двойка ма, майка? Колегата виж как хубаво го е написал.
- Именно де! Кой ще повярва, че е мое?!
- Бе ти ще го пооправиш малко.
- Ама аз тия думи половината не ги знам!
- Ще ти ги обясня, споко!
- Нееее, ти не разбираш!
- Какво има да разбирам бе?!
- Не мисля, че и господинът ни по БЕЛ ги знае!
- Ама хубава работа!
- Той не говори така в час!
Зарязах го и проверих хладилника. Ром с чай ли?! Бе я се махайте с тоя чай, само вода и ток да хабя! Ай наздраве!
Trayana Kayrakova