За разликата между 20-ина годишни момичета и 30 – 40-годишни жени

Разбира се, че не съм. Дори и не съм си направила труда. Ама аз много добре знам какво искам. Трябва ли непременно да го споделям "за да върви" комуникацията с непознати?
Не мога да съм безпристрастна, защото съм прекалено уверена (виж третото изречение) и нямам съмнения.
Т.е. комуникацията с непознати е забавна, но нищо не ми зависи от нея.

Редактиран.

Продължавате да се фокусирате върху мен, а не върху това, за което съм писал. Не познавате ли такива мъже, че ви е толкова чудно всичко? Не ми се вярва, но ще се опитам да отговоря.

Това за перченето го разбирам — всички сме го виждали и сте разбираемо скептични, при все че се надявах по някое време да го преминем като въпрос. Дори помня много добре последния път като се срещнахме с двама приятели (не българи). Бяхме излезли на вечеря и докато говорех с единия, по едно време забелязах, че другият показва снимка на ламборджинито си на сервитьорката. Изобщо не беше на място, така че както казах, разбирам ви донякъде, но не всички се държим така и ми се иска да прецените това, което съм писал, а не да се фокусирате върху стереотипите.

Тук в България имам поне трима приятели и познати, които са в същото положение като мен и ми говорят за други свои познати, които са така. Някои са разведени, други неженени... Всички имат много връзки с жени, краткосрочни и дългосрочни, а някои имат по две-три наведнъж, без да се крият.

Какво да им се перча на тях — най-много да ме изгледат странно. А вие наистина ли не познавате такива мъже?

Наскоро се запознах с друг — същите характеристики като моите. И понеже някой се интересуваше, намерихме се в една Фейсбук група за общи интереси. Веднага се разпознахме. Не е живял извън България, по-млад е от мен, че и изглежда по-добре. Не може да се отърве от жени, а веднъж ми се оплаква, че нещата не стават: “Какво ми има на мен, че не се получава?!” И го разбираш: млад, добре изглеждащ, успешен и мъж на място.

Та ситуацията, която описах, не е нещо, което засяга само мен и затова ми се искаше да не се фиксирате върху мен. Разбрах, че повечето тук не ме харесвате, съжалявам за това, но не това ми беше идеята.

"Не може да се отърве от жени, а веднъж ми се оплаква, че нещата не стават", "Всички имат много връзки с жени", "Бяхме излязли на вечеря и докато говорех с единия, по едно време забелязах, че другият показва снимка на ламборджинито си на сервитьорката." И още се чудите защо "нещата не стават"?

Определено нещо му има за да не го искат жените. Не мога да кажа какво на конкретния защото не го познавам. Но всеки, който твърди, че иска сериозна връзка, а не си намира дълго време, е нещо не наред. Или е вдигнал прекалено летвата.

Авторе, не може да казваш "коментирайте моите наблюдения, но не мен" - те нещата са пряко свързани. Ако правиш едно и също, то и резултатът ще е същия- оттам и стреотипите, които си си изградил за 20-30-40годишните.
И какво в крайнa сметка "не се получава", би ли пояснил? След като и ти и твоят познат не можете да се отървете от жени, кое е това, което не се получава? .  Фактът, че имаш приятели, които си показват колите на сервитьорките на третата минута в заведение, донякъде ми дава представа в що за компании се движиш и какви са приоритетите и интересите там, но както и да е...

Хареса ми как на момъка, дето не можел да се отърве от жени, не му се получавало - явно с жените.

Мисля дали пък не е време мъжете с толкова огромни проблеми с жените вече да започнат да мислят за мъже. Така и така се разбират и срещат взаимност.

И пак не става ясно, какво точно търсиш в една жена.Зависи и как изглеждаш и какво ще забележат в теб.Парите или живота навън или колата, не са достатъчно основание за контакт.Или може би ще те забележат неподходящи.Също трябва да си по отворен към реалност, очаквания.Не знам , с тия много размисли и приказки, някоя философка да намериш, да си бъбрите.Аз гледах и гледам външния вид първо и ще предпочета морски пехотинец, пред бизнесмен като теб.Сега се сетих, исках за подарък парче торф едно време, подарявали са ми и бижута, че и кола(не особено скъпа, но все пак)еее , най-дълго изкарах с тоя с торфа, защото се разбирахме перфектно и бяхме на една вълна и беше най-красив и здрав(як). В последствие се омъжих за спортист разбира се...така че дано знаеш какво търсиш, а не бла бла, разсъждавам си тука време да минава. Всъщност, след 50 ще търся интелектуалец ,ако се наложи, щото освен да си бъбрим за звездите  и да решаваме физ. уравнения, нищо не очаквам повече.Аз съм си изпълнила плана овреме. Та малко оксиморон твоето.
Успех, аз излАзам от темата и отивам на Хелоуин веселба!

п.п. ха ха бе Емма, и мен ме стрелна подобно мигновение, но не можах да го изразя!
Браво, евала!

В крайна сметка ще кажа, че жената е тази, която избира. Ако не реши да бъде с теб, просто няма да бъде. Независимо колко си се постарал.

Този с ламборджиното много ме разсмя. На мястото на сервитьорката аз бих си помислила: "Тоя явно е имал бедно детство, не са му купували колички."
Не бих се занимавала с момченца във възрастни тела, такива ги пращам директно на психолози и психотерапевти.

Той от към старание го кара изкъсо. И като чета ред на мисли... За някои Неща може да има много мозък, но за други ни капка.

Ще отговоря на заглавието на темата перифразирайки Лиз Тейлър : на 20 години съм се женила за мъже, с които в момента не бих и обядвала.
Мисля, че с това се резюмира цялата тема. На 20 си още много толерантен, търпелив и доста любопитен за да поддържаш интерес към някой, който всъщност не е интересен. И имаш много време за губене. В момента съм на 35 и животът ми е твърде преизпълнен за да мога да отделям повече от необходимото време към някой или нещо, което не ми носи бързо позитивни емоции. Просто учтиво скролвам и в интернет, и в реалния живот.
Предполагам, че това се получава и с автора и неговите приятели. В ерата на Тиндър и сие има твърде много кандидати за една жена, за да тя да си губи времето да се опитва да опознава, разбира и харесва някой си претендент. И ако авторът е толкова енигматичен и в реала, мисля че предугаждам къде е разминаването.
Един от братовчедите на ММ е прясно разведен и в продължение на много време си търсеше половинка. Чудеше се защо не успява. Според мен влагаше своето бизнес държание и по време на срещите, а това отблъсква. С времето се посмири и наистина си намери приятелка

Сега се сещам да питам.
Авторе, теб харесваха ли те жените като беше на 20, 25, 30?
Тези неща са относително постоянни.
Няма как да тупнеш един успешен бизнес на голия тумбак и изведнъж да станеш харесван мъж. Това, че жените избират по парите са глупости. Или поне наполовина. Обичат и да имаш пари, но само с тях е абсурд. А най-лошото е ако се хвалиш с тях. Тогава със сигурност ще разберат, че никакъв мъж не си.

Та, повтарям си въпроса. На 20 харесваха ли те?
Ако не, парите и бизнеса няма да помогнат.

Това е най-голямата катастрофа. Приучването към повърхностно оценяне.
Има множество мъже, които имат доста добри обективни качества, но не съумяват да ги представят в първите секунди.
Има и множество мъже, които са се специализирали в имитациите и фалша. Лесно блесват в първите секунди, а после са пълно разочарование.
И е класика, да се чува от жена "Ами то беше едно отначалото, после се оказа друго."

Разсъжденията на автора са ми малко в стил: "Забелязвам, че в чалготеките масово жените изглеждат по определен начин и всички хвърлят салфетки."
И иска да разсъждаваме върху това. Но не става ясно защо се е набухал точно в чалготеката и какво точно търси там, или изобщо. Безплодна дискусия като цяло.

Тангра, колкото и да съм съгласна с първата част на поста ти, толкова не мога да се съглася с втората. Не случайно спийд дейтинга е вдъхновен от психологически проучвания. Трябват ти няколко минути за да разбереш дали един човек ти подхожда. Наречи го химия, интуиция или подходящи атоми. И точно с време се научаваш да се доверяваш на това, а докато си млад даваш втори, трети, пети шансове да опознаеш човека за да накрая да достигнеш отново до първоначалното си впечатление.

  Да, но това се случва с натрупването на опит. В младостта често се доизмисляме, а после драматично се разочароваме.