(Не)споделеност

Режи, бързо, без да се обясняваш и да го мислиш. Иначе удължаваш агонията.

Как мина срещата/разговорът?

Не съм се вкопчила в идеята за дете. Това не знам кой и по какъв повод го написа, при условие, че сама уточних, че въпреки диагнозата и операциите ми, аз не искам дете и семейство на всяка цена, а вярвам, че трябва да бъдат плод на любов, материална и емоционална сигурност.

Момиче защо допускаш всичко това. Той, ако те иска в живота си щеше да те запознае с техните отдавна. Мен моят мъж ме запозна с техните още на третата седмица.

Разкажи, ако искаш как мина.

Ти достойнство и себеуважение нямаш  ли?
Да ти обяснява Мунчо,че съжалявал за бившата си приятелка и че трябвало ти да се променяш според очакванията му?Ай сиктир!
Ти очаквания нямаш ли?Той какво ще промени заради теб?
Защо се подлагаш на всичко това?
На мен ми се струва унизително...
Не мислиш ли,че заслужаваш да имаш до себе си човек,който те обича и уважава,да те харесва такава ,каквато си?

Може би трябваше да приключа всичко, а не да говоря. След този разговор се чувствам още по-объркана. В началото обясняваше, че иска да е с мен, че не иска да се разделяме, но когато казах основните неща, които смятам, че не са наред и видя, че съм непреклонна, дори не усетих как успя да завърти нещата в коренно противоположна посока и се почувствах, че едва ли не аз не заслужавам любов или не съм достатъчно добра за него. Когато видя, че няма да склоня, рязко смени тона и каза, че съм права..че явно не съм човека за него и че е отлагал неизбежното. Каза, че няма как да ме запознае с техните, защото са по-консервативни и че за тях това едва ли не значело, че трябва да пристъпим към по-сериозни неща, а той към момента не обмислял нищо подобно с мен. Не харесвал начина ми на обличане, прекалено експресивните ми и емоционални жестове. Искал до себе си дама, която да го представя в обществото. Която да се облича стилно. Която да има изискани маниери. Да бъде тиха, скромна, изискана. Аз съм била пълната противоположност на идеала му за жена. Бившата му наистина била дама, защото аз попитах "а тя била ли е". Не харесвал спортния стил, в който се обличам. Можело да предложа на моя приятелка да изберем заедно дрехи. Не харесвал по телефона колко експресивно съм реагирала и съм му се радвала като кажа "хеей, какво правиш" и това, че му махам, когато го видя отдалеч. Казах, че може би наистина не сме един за друг е всеки ще срещне своята взаимна любов, на което ми отговори: "да, може и да я срещнеш, докато не те опознае". Когато тръгнахме ми стана тъжно, насълзиха ми се очите, прегърна ме и ми каза, че просто трябвало да променя някои неща и за мое добро и нещата щели да се оправят. Обади ми се после за лека нощ, днес за добро утро, но общо взето се чувствам още по-ужасно от вчера. Лошото е, че аз наистина отново се поддадох и сега просто изпитвам чувство на вина. Сякаш наистина в мен е проблема и ми е отново ми е трудно да си тръгна..

И ти седя, слуша го и се съгласява?!?! Заслужаваш си и времето, което ще загубиш с него, и сълзите, които ще изплачеш, и  тормоза, който ще преживееш, оставяйки го да те "променя".

Аз се отписвам от темата. Човек, който не иска да прогледне, не иска да си помогне, а може само да хленчи, не заслужава дори и съвети.

Ти се самоунижаваш. Няма повече да коментирам в темата.

Ама то си е така. За липсата на решителност вината си е точно в теб.
А раздялата не е по нечия вина, а поради "несходство в характерите" и вижданията. Този човек не разбрах дали изобщо харесва /за по-сериозни емоци и чувства не говорим/ нещо в теб и защо е бил с теб толкоз време, като нищо не ти харесва. Вероятно запълва време, докато чака и търси правилната за него.
Пак от теб изцяло зависи, дали до тогава си склонна да му правиш компания.

Сама виждаш непреклонността докъде води - болезнената истина, която толкоз ли искаше да чуеш, не знам. Че голям зор да те запознае с техните, и да разберете какво точно им е в главите на мъжете.  Освен това ти е казал какво очаква - ако искаш го променяш, ако искаш - не. Въпросът е какво ще решиш ти, не той.

Към момента съм преценила за себе си да не се виждам с него и постепенно да се отдръпна, да разширя социалния си кръг, да започна отново да излизам, за да ми е по-малко болезнена раздялата.

Ужас.
Този  те манипулира и ти се поддаваш,унижава те и мачка самочувствието ти..
Това е психически тормоз.

Не вярвам той да е господин Перфектен.

Отнася се така с теб,защото ти му позволяваш.
А не бива.Не бива да позволяваш на никого да се държи така с теб.
Нямаш ли майка,сестра,приятелки,които да те подкрепят?

Седя и слуша как те унижават, и ти обясняват едва ли не, че си последния боклук, и сега ревеш, защото си мислиш, че е вярно. Няма какво да се коментира по темата повече. Отписвам се и аз.

Мила, на какво си се поддала? Той не иска да е лошият, откровено ти казва, че се срамува от теб. Най-вероятно иска жена, която да запълни неговите липси. Да бъде горда майка му с неговият избор. Този е болен и дори не умее да го крие, направи ти крачката. Не се променяй, ти си младо момиче. На онзи, дето му става само от костюмарки, все нещо ще му пречи. Това са комплекси, може да са и само различия. За мен всичко е приключило тук, дай си свобода. Младо момиче не бива да попада в оковите на такъв индивид. Утре майка му ще иска да си 50 кг, ще отслабваш. После баща му ще иска снаха с дълга коса? След това добрите домакини ще раждат по 3 деца, ти ще имаш само 2 и така цял живот ще се доказваш и пак няма да ставаш. Помисли.