(Не)споделеност

  • 13 303
  • 408
  •   1
Отговори
# 405
  • София
  • Мнения: 19 143
Някои хора обичат драмата...Като се добави и физическо привличане - съвсем се оплесква работата.
Говоря като преживяла го, и то почти на 40, сега се чудя къде ми е бил акълът. Може би защото и аз не бях невинна и цялата в бяло.

# 406
  • Мнения: X
Как мина срещата/разговорът?
Когато видя, че няма да склоня, рязко смени тона и каза, че съм права..че явно не съм човека за него и че е отлагал неизбежното. Каза, че няма как да ме запознае с техните, защото са по-консервативни и че за тях това едва ли не значело, че трябва да пристъпим към по-сериозни неща, а той към момента не обмислял нищо подобно с мен. Не харесвал начина ми на обличане, прекалено експресивните ми и емоционални жестове. Искал до себе си дама, която да го представя в обществото. Която да се облича стилно. Която да има изискани маниери. Да бъде тиха, скромна, изискана.
Скрит текст:
Аз съм била пълната противоположност на идеала му за жена. Бившата му наистина била дама, защото аз попитах "а тя била ли е". Не харесвал спортния стил, в който се обличам. Можело да предложа на моя приятелка да изберем заедно дрехи. Не харесвал по телефона колко експресивно съм реагирала и съм му се радвала като кажа "хеей, какво правиш" и това, че му махам, когато го видя отдалеч. Казах, че може би наистина не сме един за друг е всеки ще срещне своята взаимна любов, на което ми отговори: "да, може и да я срещнеш, докато не те опознае". Когато тръгнахме ми стана тъжно, насълзиха ми се очите, прегърна ме и ми каза, че просто трябвало да променя някои неща и за мое добро и нещата щели да се оправят. Обади ми се после за лека нощ, днес за добро утро, но общо взето се чувствам още по-ужасно от вчера. Лошото е, че аз наистина отново се поддадох и сега просто изпитвам чувство на вина. Сякаш наистина в мен е проблема и ми е отново ми е трудно да си тръгна..

Виж, и аз не съм намерила (още) Човека, но ми се иска да вярвам, че ще стане, и ще ме харесва такава, каквато съм. Бившият ми по същия начин всичко искаше да промени в мен, как реагирам, колко съм емоционална, как се обличам.. до известно време опитвах да ''слушам''. В един момент усетих, че съм ужасно нещастна и все по-зле става, защото не стига, че вече не съм АЗ, ами и той все така е недоволен и иска още и още промени. И го зарязах Grinning
И да, пак -  не съм намерила още Моя Човек, но пък предни 2 са ме обичали точно такава - разговорлива, експресивна, емоционална.
И докато оня ми казваше ''писна ми от твоите въпроси, помълчи малко поне'', друг ми казваше ''моля те, говори ми още, ако трябва, измисляй си нещо, обичам да те слушам''

Не се оставяй на някакъв идиот да ти насажда вина затова, че си себе си!

# 407
  • Мнения: 12 627
Като има толкова много жени по света и у нас, да си с някаква жена, която не харесваш и искаш да я промениш - е това не го разбирам. И обратното, да тръгнеш с някой мъж, разчитайки, че непременно ще се промени, и даже - че ти лично си в състояние да го промениш.
Защо трябва порастнали хора да си сменят природата, ха де...

# 408
  • Мнения: 35 891
Поразчиствам бойното поле и заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт