Забавни и весели случки от срещата в Арбанаси....и не само там

Тази тема я пускам вдъхновена от ivka10,а и за да вдъхновим и другите мами за следваща среща.
Нека да внесем и малко колорит в ежедневието изпълнено с толкова грижи.
Та за темата:тук ще ви разкажем смешни и забавни истории свързани с нас потребителите и децата ни естествено(на къде без тях).
Аз ще започна със случка от срещата по-точно от края й(от главата за краката както се казва)
Та: тръгваме си вече ние и както разбрахте пътя ни с Ивка се оказа до някъде един и същ и се разбрахме да спрем на Гурково да хапнем и то какво мислите....чорба и сигурно се сещате че ще е шкембе.Не им стигна,че всички ще ядат ами вдъхновиха и децата .Ама хайде добре щом им се ядат такива неща ок,но като донесоха чорбата тя върви комплект с огромна купа с оцет,чесън и не знам още какво.Заведението добре,че беше скромно и не толкова посещаемо за да не ни гледат хората сеира как 3-ма възрастни и две деца сипват в чорбата онова странно нещо с чесън и ръсят някви пипери-черни червени и лютиииии......така се ядяла тази чорба До тук добре,но някои дами попрекалиха с пиперчетата-чернички и червенички и лютиииии......Сещате се за кого говоря,аз не ям това странно нещо,и за щастие и Преславка не го хареса,та остана една единствени  Ивка.И до тук всичко беше ок,но беше време и да хапнат това което са надробили  .Мъжете и малки и големи се справяха блестящо,но в един момент забелязвам Ивка гледа странно...ама мнооого странно питаме я какво ти има,а тя-едва проговаря нищо,но погледааа един влажен,очите едни по големи и мокрииии... но мълчи яде и тва е.Ох свърши най сетне чорбата,а Ивка вече беше се подпалила яко 
Когато успя най сетне да обясни за какво става дума се оказа,че не само децата нямат спирачки...попрекалила с лютото а и не разбъркала докрай и всичко на дъното-огън ама огън  но нали е пекана мълчиииии....само особения поглед и сълзите я издадоха.Май дълго ще помни чорбата в Гурково и смеха който огласяше цялото заведенийце.
Много ме е яд,че не се сетих да й снимам странната физиономия ама мнооого
Ивка,мила наистина беше неотразима.Добре ,че беше количката да я буташ та не ти се наложи да потичаш около крайпътното ханче   
Ох,момичета дори и сега като пиша се заливам от смях,детенце като я видя спря да яде реши,че чорбицата е виновна за странното изражение на Мама 
Та в общи линии така и завърши нашата среща от там пътищата ни се разделяха.
Това е: Нищо човешко не ни е чуждо!!!
Благодаря ти Ивка за прекрасния завършек и се надявам да не се сърдиш очаквам твоето включване  нека се посмеем дружно