НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 9

  • 49 289
  • 738
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 63
Здравейте! Аз станах вчера мама на Теодор- 3780кг.  50 см. Мъчих се за естествено раждане,  но се наложи секцио.... Сега се възстановявам, и съм емоционално разбита от това, че не мога да се грижа за него. Дано утре да е по-друго 🙁

# 226
  • Тук... някъде
  • Мнения: 943
Жив и здрав да е Теодор! Nelina, дай си време да се възстановиш- все пак си е операция! Скоро ще си добре и ще се грижиш за бебчо ❤

# 227
  • Мнения: X
Здравейте! Аз станах вчера мама на Теодор- 3780кг.  50 см. Мъчих се за естествено раждане,  но се наложи секцио.... Сега се възстановявам, и съм емоционално разбита от това, че не мога да се грижа за него. Дано утре да е по-друго 🙁
Не го приемай така Simple Smile няма нужда да се разбиваш емоционално. След втория ден става по-добре.

Нещо яко ме тресна нервата мене от неадекватни приятели и акушерки. Не обичам всички да знаят повече от мене кое е най доброто за мене. Дразни ме сериозно тая тенденция.

# 228
  • София
  • Мнения: 2 516
Аз си поревах тая вечер. Адски гадно е да не можеш да се обслужваш сам. Крещях един час докато дойде някой да ми помогне. От някъде ми духа студено и направо ми е измръзнала главата.
Виждам ги жените, че помагат,ама надали им е само до мене, тука има къде къде по-сериозни кадри. Днес се раздвижих и утре вече искам да се обслужвам сама. И мн ме е страх сега да не настина, не знам внушавам ли си ама пак ми духа от някъде и ще се побъркам. И искам да се завъртя настранииии

# 229
  • Мнения: 307
Аз си поревах тая вечер. Адски гадно е да не можеш да се обслужваш сам. Крещях един час докато дойде някой да ми помогне. От някъде ми духа студено и направо ми е измръзнала главата.
Виждам ги жените, че помагат,ама надали им е само до мене, тука има къде къде по-сериозни кадри. Днес се раздвижих и утре вече искам да се обслужвам сама. И мн ме е страх сега да не настина, не знам внушавам ли си ама пак ми духа от някъде и ще се побъркам. И искам да се завъртя настранииии
Мацката, която беше с мен в стаята и беше секцио, успя да се завърти и да спи настрани вечерта на третия ден... Така че, може би утре ще е по-читаво. 😔 Абе шибана работа... На мен много ми липсва спането по корем. Още в болницата се засилих и се пльоснах, обаче ми пречат еърбеците-млекоцентрали! Трябва да измислят матрак с дупки- мисля, че ще разцепят пазара....

# 230
  • Мнения: 220
Честити рожби на които не съм честитила ❤
Охх,да идва понеделник, да минава това секцио Simple Smile и всичко да мине добре. Като ви чета как сте след секциото още повече се страхувам Cry По време на самото секцио усещахте ли нещо? Колко продължава едно секцио? Сигурно след упойката започват големите мъки.... Яко ме хвана шубето.

# 231
  • София
  • Мнения: 1 811
Как преживяваш секциото е въпрос само и единствено на вътрешна нагласа.
Аз съм противник на секциото и като ми се наложи, го преживях ужасно..ама пълен кошмар.. ревах и по време на операцията, и после 24ч в реанимация. Не знам как ме изтърпяха съквартирантките ми в реанимация... Те бяха планови секциа и си бяха супер.. и на следващия ден се раздвижиха като пичове, а аз не можех да мръдна.
Така че... слагай розовите очила

# 232
  • Мнения: 220
Надявах се за нормално раждане,но по мед.причини ще е секцио. Вярвам и се надявам,че е за добро! Simple Smile
Как преживяваш секциото е въпрос само и единствено на вътрешна нагласа.
Аз съм противник на секциото и като ми се наложи, го преживях ужасно..ама пълен кошмар.. ревах и по време на операцията, и после 24ч в реанимация. Не знам как ме изтърпяха съквартирантките ми в реанимация... Те бяха планови секциа и си бяха супер.. и на следващия ден се раздвижиха като пичове, а аз не можех да мръдна.
Така че... слагай розовите очила

# 233
  • София
  • Мнения: 8 087
Настрани се въртях още в реанимация. 24ч след секциото ходех по коридорите, записахме бебетата и дори си дотъркалях багажа до стаята. На 5 ден след секциото фърчах по стълбите. Най-странно ми беше торбестото усещане в корема, но и то изчезна. Всеки ден ставаше по-добре. Все пак операция си е.

# 234
  • Мнения: 482
Честито на всички нови майчета и техните сладки бебоци. 💕💞💕💞
Аз днес съм във вихъра си. Какво е това гнездене, мътене ли..., но не мога да спра. Че и не се измарям, уж вървя като патица, обаче за чистене ли е - ставам жената каучук. Нищо не ми тежи. 😂
Както казва ММ : ,, Куку-то пак се всели в теб!  " 🤭🤷‍♀️

# 235
  • Мнения: X
И на мен ми е втора нощ след секцио и определено съм по-добре. Боли ме по скоро от контракциите на матката от колкото разреза. Станах на 6 ия час след секциото да ме преместят от реанимацията. За мен най-неприятното беше по време на операцията и то защото не бях наясно, да очаквам да ми стане зле. А ми стана много зле на два пъти. Иначе не съм се чувствала зле или безпомощна, а и той все спи като го доведат. Но още на първия час го доведоха да поседи малко при мен. На втория ден ми го водеха през няколко часа за по няколко часа. Още нямаше 24 часа от операцията, когато си го гушнах и се опитах да го сложа на гърда. Не срещнах особена подкрепа от акушерката, но вчера на смяна беше жена с много стари разбирания - да не го гушкам и свиквам на ръце, да не го кърмя, че да се възстановя аз, една друга пък ми вика да си мия гърдите със сапун преди всяко кърмене - все неща, които новите виждания изключват. Освен това много неприятно ми стана как грубо ми стисна гърдите и зърното. Нещо авторитетът на майката го нямаше много в отношението, но пък май схвана, че си искам детето. Жената в моята стая се възползва от възможността да почива, тя не го взема така често, а и не иска да кърми и те май се объркват тия хора, коя от нас какво иска... Нещо се опитаха да ми наложат тяхната гледна точка.

Също така ми се искаше някой да ми беше казал, че от упойката може да ме боли врата и кръста и е хубаво да лежа в началото абсолютно легнала без възглавници.

И някой да ми беше казал колко планиращо може да е чувството да не усещаш тялото си. Реално болката изобщо не е най-неприятното и нетърпимо, а по скоро всичко тези неща за които не знаех. Ама пък къв кеф е в катетъра да си пиеш вода и да си пишкаш на воля.

И някой да ми беше казал за тоя дуфалак след който стомаха ми стана на врящ казан, бълбукащ от газове.

Все неща, от които не се мре и сами по себе си.щяха да.са.ми по поносими, ако ги знаех

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 03:37 от Анонимен

# 236
  • София
  • Мнения: 2 516
Успях да се завъртя Simple Smile Само дето трябва да си придържам шкембето и да го подпирам..... всичко вътре се лашка на всякакви посоки. Едвам спах, но накрая като се завъртях чак сънувах. То мен не толкова ме боли вече, колкото ми се е схванал гърба от това лежане по гръб. Днес си обещах вече да се движа повече, вчера обиколих стаята и беше ок. И почвам с помпата. Исках още вчера, но бях ужасно съсипана все още. Наистина е до психика, на мен много зле ми се отрази цялата ситуация и ми трябва време да я приема.

Но, да, катетъра е, най-якото от цялата работа Joy

# 237
  • Мнения: 180
Момичета много тъжно ми става като чета. Законът на Мърфи ни е хванал с пълна сила. Почти всяка е очаквала много по-различно да протече всичко. Вярно не зависи от нас. И най-важното е, че сме живи и здрави с бебчетата.. Но си остава неприятния спомен от държанието на персонала. Това да помагаш при раждането на нов живот трябва да е най-задоволителната професия. А за съжаление на повечето човечността отдавна я е хванала липсата. Жените сме силни, а за бебчетата ще направим и невъзможното. Бъдете здрави и нека скоро всичко лошо бъде забравено и заменено от сладки бебешки спомени. 💗💗💗💗💗

# 238
  • Мнения: 3 107
Ами, гадничко си е, няма какво да се лъжем. Аз, когато не бях наясно какво да очаквам, бях определено по-спкойна. Освен всичко имам и лош спомен от кофти шев, запарена рана, незарастнала, както трябва. В никакъв случай не останайте с водоустойчива лепенка за дълго.

# 239
  • Мнения: 580
Здравейте момичета ,
Ние вече сме си вкъщи от 3 дни , първия ден беше голяма какафония докато се окопитим . Бебка е страшно добричка и толерантна към нас , но до кога не знам 😂
Каката ми разказва играта залепена е за мен и доста ме изтощава.

Сега малко за раждането , искам да вдъхна кураж и позитивизъм на тези които им предстои.
В деня на секциото голям ужас и страх ме тресеше , даже си поплаках . За мое огромно очудване,  този път /пак при същия доктор/ мина страшно бързо в 12,50 ме започнаха в 13,04 бебка вече изрева . После в реанимация ни обезболяваха и изобщо не съм имала дискомфорт , вечерта доведоха беба, малко се кърмихме , махнаха торбата от корема , въртях се на ляво и дясно в леглото , дадоха приспивателно и сутринта ставане , обезболяване,  раздвижване /е не беше приятно , дърпаше и понаболяваше , но нищо толкова страшно/ .
В стаята отново се движих доста защото щом се позалежа ми беше трудно да стана и си болеше /абсолютно поносимо/ .Най -гадното от ваичко беше кошмарното прочистване с рациново масло . Безумна гадост , незнайно защо причинявана, може би за да ни гледат сеира . Две жени с една тоалетна , няма да ви описвам какви комични сцени ни се случиха , но поне се посмяхме и ще го помним дълго.
Малко дълго стана , но общо взето съм отново със страхотно чувство от раждането .
Ако имате въпроси съм на среща 🤗
Всичко това е за кл.Надежда , ако някой го интересува

Общи условия

Активация на акаунт