НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 9

  • 47 441
  • 738
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 482
Мисис, абсолютно си права. Майката след изписването трябва да е съсредоточена изцяло върху грижите за бебето, за да се напаснат и за да може всичко да се случи, както е най-полезно за самото дете, а и тя да е спокойна. Точно затова природата го е измислила да не си правим бебетата сами, за да има кой да помага за другите неща. Пък и няма нищо лошо да помолиш я майка ти, я свекървата да ти наготвят нещо, поне в началото. Нали все повтаряме, че не всичко трябва да е на всяка цена - вие пак се оправяте сами с бебето, но да имаш помощ за домакинството - нищо лошо няма и това не те прави несправяща се, а по-скоро разумна, защото така се отдаваш на основната ти роля към момента - да бъдеш майка!

# 271
  • Мнения: X
Мисис, абсолютно си права. Майката след изписването трябва да е съсредоточена изцяло върху грижите за бебето, за да се напаснат и за да може всичко да се случи, както е най-полезно за самото дете, а и тя да е спокойна. Точно затова природата го е измислила да не си правим бебетата сами, за да има кой да помага за другите неща. Пък и няма нищо лошо да помолиш я майка ти, я свекървата да ти наготвят нещо, поне в началото. Нали все повтаряме, че не всичко трябва да е на всяка цена - вие пак се оправяте сами с бебето, но да имаш помощ за домакинството - нищо лошо няма и това не те прави несправяща се, а по-скоро разумна, защото така се отдаваш на основната ти роля към момента - да бъдеш майка!

Аз не обичам да се моля. Казала съм и показала нееднозначно от какво имам нужда и какво може да ме облекчи. След като няма реакция, значи хората просто не желаят да се включат. Запомням го и продължавам напред, това е.

# 272
  • Мнения: 482
Мисис, абсолютно си права. Майката след изписването трябва да е съсредоточена изцяло върху грижите за бебето, за да се напаснат и за да може всичко да се случи, както е най-полезно за самото дете, а и тя да е спокойна. Точно затова природата го е измислила да не си правим бебетата сами, за да има кой да помага за другите неща. Пък и няма нищо лошо да помолиш я майка ти, я свекървата да ти наготвят нещо, поне в началото. Нали все повтаряме, че не всичко трябва да е на всяка цена - вие пак се оправяте сами с бебето, но да имаш помощ за домакинството - нищо лошо няма и това не те прави несправяща се, а по-скоро разумна, защото така се отдаваш на основната ти роля към момента - да бъдеш майка!

Аз не обичам да се моля. Казала съм и показала нееднозначно от какво имам нужда и какво може да ме облекчи. След като няма реакция, значи хората просто не желаят да се включат. Запомням го и продължавам напред, това е.
Ясно, разбрах те! И аз така бих постъпила. Пожелавам ти воля и кураж, всичко ще се нареди. Бъди по-спокойна и майната им на всички тогава. ✌️

# 273
  • Мнения: 180
Joy бе и да си родила не е песен хахаха. Спокойно, ще дойде и твоят бебо Heart
С теб сме, всичко ще е наред.

Момичета със секцио - на кой ден проимахте кърма? Аз нещо много взех да се връзвам вече на това с кърменето. А гърдите ми са празни и меки. Една акушерка каза нещо за формата им и че може и да не дойде кърмата. Слагам го на всяко хранене да опита да суче и да стимулира, ама много плитко захапва нали му е малка устата и в общи линии само ме боли и друго не става. И накрая си казах, че ако ме стане - не стане егати, няма да се самоубивам. Но много исках.
Нощес се потих и ме тресеше, но нямам температурата и няма промяна в гърдите ми Sad
Моята също плитко налапва. С помпата цедя и давам. Тръгна ми кърма като се прибрах вкъщи на спокойствие. Пия чай за кърмачки, боза и безалкохолна бира и повече вода. Имам няколко дни изцяло на кърма. Но не са подледователни

# 274
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Аз изживявам супер тежко тая работа с кърменето ... При мен дойде на 3тия ден, но имам плоски зърна и малкия успява да засуче само с протектори. Играя си по 100 пъти на ден да ги мия и стерилизирам. Всички (близки и не) ми опяват постоянно "кърми та кърми", а като кажа, че ме боли зверски - мажи крем. Какъв крем братче, аз имам чувството, че ми се къса кожата. Нито крем помага, нито нищо. Кърмя и рева. Що пози смених, клипове изгледах, блогове четох ...ММ ми съчувства много и ми казва, че няма нищо против да спра да кърмя, обаче натиска от всички други е много голям и не искам да се отказвам. Уж имам висок праг на болка, но това не го издържам, дори секциото ме боля по-малко.
Вече сериозно обсъждаме да се обадим на консултант по кърмене. Дано да има ефект. Макар че сестра ми беше със същата съдба като мен, извикала е Хедра вкъщи и дори тя не е успяла да й помогне с болката. Така че не тая големи надежди.

# 275
  • Мнения: 3 104
Лили, отначало наистина много боли, но после минава болката и вече нищо не се усеща. По спомен и мен доста ме боля първите две седмици. Като захапеше, имах чувството, че ще откъсне гърдата. Знам, че е много неприятно.

# 276
  • Мнения: 115
Desinka,жив и здрав да е Момчил! 💙🎂
Бързо възстановяване на теб. ⚘
На мен ми предстои  утре големия ден 🥳
Днес сготвих,лъснах се,косата направих💃
Нямам търпение да идва и да заминава и да си гушна детенцето живо и здраво. Честно казано малко ме хвана страх,но гледам за се разсейвам.

# 277
  • Мнения: X
Жив и здрав да е Момчил!

Райтче, ти пък ако мислиш че някой помни никове и имена. Според мен си ви все така анонимна Simple Smile

Лили, ти си за бой, честно. Защо не викнеш консултант по кърмене да видиш какво става. И какво по дяволите ти пука какво казват останалите?! Начи има неща над които никой не трябва да има власт: тялото ти, секса ти, религията или вярата ти и бебето ти, когато отглеждането му не го поставя под заплаха. Айде пий един "майната му"

# 278
  • София
  • Мнения: 1 804
Жив и здрав Момчил, прекрасно име Heart
+1 към коментара на Helinor. Моят като захапваше първата седмица и болката беше нетърпима. Но само на захапване и само първата седмица-десетина дни. Вече няма никакъв дискомфорт от кърменето. Малкият още от болницата си засуква добре, просто самата кожа имаше нужда от малко време да влезе в крачка. Така че горе главата.
Мисис, въобще не се тормози за кърменето. Важното е малчо да яде и да спи.. и да наддава.
Аз като кърмя та все едно бебо е цъфнал и вързал. Едвам едвам днес го измерихме, че си е върнал рожденото тегло (дано сме мерили вярно). И това предвид, че той не изкара никаква, дори лека, жълтеница.
Малчо ми има ужасен рефлукс и всеки ден храненето и приспиването са агония. Съжалявам, че ще прозвучи ужасно, но с ММ не сме имали нито един щастлив ден от изписването насам Disappointed Едно, че ние сме смазани, защото бебето постоянно реве от болка и повръща, и го преобличаме нон стоп, и го приспиваме буквално с часове... И другото, че ни е мъка на сърцата за него как се мъчи, а е толкова малко Disappointed
Та горе главите всички.. ние бием по драма май..

# 279
  • Мнения: 580
Жив и здрав Момчил, прекрасно име Heart
+1 към коментара на Helinor. Моят като захапваше първата седмица и болката беше нетърпима. Но само на захапване и само първата седмица-десетина дни. Вече няма никакъв дискомфорт от кърменето. Малкият още от болницата си засуква добре, просто самата кожа имаше нужда от малко време да влезе в крачка. Така че горе главата.
Мисис, въобще не се тормози за кърменето. Важното е малчо да яде и да спи.. и да наддава.
Аз като кърмя та все едно бебо е цъфнал и вързал. Едвам едвам днес го измерихме, че си е върнал рожденото тегло (дано сме мерили вярно). И това предвид, че той не изкара никаква, дори лека, жълтеница.
Малчо ми има ужасен рефлукс и всеки ден храненето и приспиването са агония. Съжалявам, че ще прозвучи ужасно, но с ММ не сме имали нито един щастлив ден от изписването насам Disappointed Едно, че ние сме смазани, защото бебето постоянно реве от болка и повръща, и го преобличаме нон стоп, и го приспиваме буквално с часове... И другото, че ни е мъка на сърцата за него как се мъчи, а е толкова малко Disappointed
Та горе главите всички.. ние бием по драма май..

Дагни , ама защо се мъчите така и вие и бебо 🤔
Вземи му сиропче "Гастротус" /дано го пиша правилно/, той е за рефлукс , давах го на голямата ми дъщеря , супер е .
Също така има АМ за рефлукс , ако е чак толкова страшно положението .

# 280
  • Мнения: 4 924
Честито на всички мами и от мен! Живи и здрави да сте и вие и дечицата и цялото семейство! Hug Heart

Искам да питам нещо Dagny и Djulcho ..  Момичета, колко време бяхте с епидурална упойка? Thinking До последно ли? Мен последно ми вляха на 6 см разкритие и до 8-9 вече усещах болка с пълна сила и не ми вляха повече. Съжалих, че въобще ползвах ... реално на "лесното" не усещах нищо, а после на трудното нямах упойка и щях да умра.

Хора, вече ми е много трудно да следя всичко и да пиша. Бебока е поспалив, но през спокойното време гледам и аз да спя или да правя 100 други неща и просто нямам грам време. Cry Това към графата оплакване .. Нямам търпение вече да пораства и малко от малко да знам какво да правя, как да реагирам и да не ме е страх да не го счупя.

Ще споделя и за моето раждане, който не е родил още, може да не чете.

При мен сложиха първа доза в 12ч,пуснаха Окситоцин на 1см разкритие. В 14ч ми пуснаха втора доза, която и мен не ме хвана, и аз си изпитах най-тежките болки. В 16ч родих. Общо взето, се отказах от второ нормално раждане, беше много травмиращо. Контракциите бяха много чести и адски болезнени, извикаха още един голям доктор да ме натиска по корема с цялото си тегло, не можех да си поема въздух изобщо от болки и от натискането, след един час мъки, тоновете започнаха да падат, за секунди ме приспаха, извадили са бебето с форцепс и епизиотомия. Събудих се без да осъзнавам какво се случва, даже не разбрах, че бебето на масата, е моето. А и май заради упойка та, после не можех да ида до тоалетна, та ми слагаха и катетър. Бебето го взех чак на другата сутрин. За щастие, всичко завърши благополучно, възстановявам се от шевовете все още. Иначе, докато действаше епидуралната, си бях супер. Можеше съвсем различно да протече раждането, ако и втората доза ме беше хванала.
А защо толкова рано са ти пуснали окситоцина. Мен на 6 см ми го пуснаха(към 20 часа, до към 20,30 вече имах още 5см) а бях от 01ч на предната нощ в болницата. Упойка не ми дадоха, измъчих се. Шевове имам незнаен брой. И на мен ходенето до вц все още ми е малко страшно (родих на 31.10)

Ами не съм сигурна защо толкова рано, от няколко дни бях с изтичащи води, приеха ме в Понеделник на обяд и след 24ч решиха да предизвикват. Като цяло не ми беше дошъл моментът да раждам, но с тези води явно не искаха да рискуват. И аз не знам колко шева имам, вече две седмици ги чакам уж сами да падат, ама не падат. Чудя се да ги чакам ли още, или да ходя да ми ги махат.

# 281
  • Мнения: 180
Честито на всички мами и от мен! Живи и здрави да сте и вие и дечицата и цялото семейство! Hug Heart

Искам да питам нещо Dagny и Djulcho ..  Момичета, колко време бяхте с епидурална упойка? Thinking До последно ли? Мен последно ми вляха на 6 см разкритие и до 8-9 вече усещах болка с пълна сила и не ми вляха повече. Съжалих, че въобще ползвах ... реално на "лесното" не усещах нищо, а после на трудното нямах упойка и щях да умра.

Хора, вече ми е много трудно да следя всичко и да пиша. Бебока е поспалив, но през спокойното време гледам и аз да спя или да правя 100 други неща и просто нямам грам време. Cry Това към графата оплакване .. Нямам търпение вече да пораства и малко от малко да знам какво да правя, как да реагирам и да не ме е страх да не го счупя.

Ще споделя и за моето раждане, който не е родил още, може да не чете.

При мен сложиха първа доза в 12ч,пуснаха Окситоцин на 1см разкритие. В 14ч ми пуснаха втора доза, която и мен не ме хвана, и аз си изпитах най-тежките болки. В 16ч родих. Общо взето, се отказах от второ нормално раждане, беше много травмиращо. Контракциите бяха много чести и адски болезнени, извикаха още един голям доктор да ме натиска по корема с цялото си тегло, не можех да си поема въздух изобщо от болки и от натискането, след един час мъки, тоновете започнаха да падат, за секунди ме приспаха, извадили са бебето с форцепс и епизиотомия. Събудих се без да осъзнавам какво се случва, даже не разбрах, че бебето на масата, е моето. А и май заради упойка та, после не можех да ида до тоалетна, та ми слагаха и катетър. Бебето го взех чак на другата сутрин. За щастие, всичко завърши благополучно, възстановявам се от шевовете все още. Иначе, докато действаше епидуралната, си бях супер. Можеше съвсем различно да протече раждането, ако и втората доза ме беше хванала.
А защо толкова рано са ти пуснали окситоцина. Мен на 6 см ми го пуснаха(към 20 часа, до към 20,30 вече имах още 5см) а бях от 01ч на предната нощ в болницата. Упойка не ми дадоха, измъчих се. Шевове имам незнаен брой. И на мен ходенето до вц все още ми е малко страшно (родих на 31.10)

Ами не съм сигурна защо толкова рано, от няколко дни бях с изтичащи води, приеха ме в Понеделник на обяд и след 24ч решиха да предизвикват. Като цяло не ми беше дошъл моментът да раждам, но с тези води явно не искаха да рискуват. И аз не знам колко шева имам, вече две седмици ги чакам уж сами да падат, ама не падат. Чудя се да ги чакам ли още, или да ходя да ми ги махат.
Възможно е заради водите, моите не бяха изтекли. Бяха си наред. Мен шевовете вече по не ме опъват. Не знам кога ще паднат. Казаха ми промивка с йод след измиване (на литър и половина вода най-много 10 капки йод). По бързо се били резорбирали уж.

# 282
  • София
  • Мнения: 1 804
Дагни , ама защо се мъчите така и вие и бебо 🤔
Вземи му сиропче "Гастротус" /дано го пиша правилно/, той е за рефлукс , давах го на голямата ми дъщеря , супер е .
Също така има АМ за рефлукс , ако е чак толкова страшно положението .
Ама много е зле положението. Бяхме само на кърма до петъка сега и от петъка следобед включихме след кърменето 40-60мл NAN anti reflux. Няма никаква полза... Дали щото преди това е на кърма, не знам.. но аз кърмата си няма да спра, за да пробвам само добавката. Всъщност пробвах да накърмя и да изчакам половин час преди добавката. Повърна и след кърмата и след добавката. И количество е повече от 1-2 супени лъжици.
Много се мъчи, понякога дори докато се храни започва да се гърчи, гримаси.. и да извива гръбче назад Cry
Днеска предпоследно го нахраних в 14:30-15:15 и до 19:00 се мъчихме да се приспим. Реално в 18:00 пак го храних без да е спал, защото много време мина просто. Много много тежка работа. И това е всеки ден следобеда и всяка сутрин от 04-05:00. В другото време заспива за около два часа. Реално заспива, защото е смачкано от умора...

# 283
  • Мнения: 397
Вярно е че доста боли първите 2-3 седмици засукването, после се оправят нещата, хубаво е да се коригира засукването ако има проблем. Тея приказки от майки, свекърви, лели и стринки "Кърмиш ли го, ма май ти е нехранителна кърмата, ма трябва да правиш почивка през нощта", просто ги пускате покрай ушите си, теглите им една майна на ум или на глас, според зависи колко сте тактични по принцип.Не е тяхна работа, и е много тъпо особено с първо и човек още не е наясно какво прави, и някой страничен да му дудне и да го обърква повече.
Мен много ми помогна, да си слагам срокове, първо си казах наддава не наддава, трудно лесно, забравям мисли като" Нямам кърма" и 1 месец не се отказвам независимо от всичко. Като мина един месец нещата взеха да влизат в релси, и си казах абе до 3тия месец да издържа все е нещо, след 3 месеца нещата станаха още по-добре и викам ще пробвам до захранването и така избутах 1 г 3м. Не, че не е имало трудности, кърмила съм бебето ексклузивно до 6 месец, което значи, че я мъкнех навсякъде с мен, и я кърмех пак навсякъде дискретно, аз ползвах залъгалка, за да я успокоя, в моите лични разбирания бебето да ме ползва за биберон не е опция и така.
Обаче ако кърменето ви изтощава толкова много физически и най-вече психически, че постоянно сте в самообвинения, че не става дайте си месец два според мен и в край на сметка и на АМ стават хора, там има други проблеми, ама няма лесно.

Dagny при АМ работата е проба грешка, може би НАН да не е вашето, имаше едно с рошков много са го хвалили майки с бебета с рефлукс по групите, ама какво беше убий ме не мога да се сетя.

Последна редакция: пн, 09 ное 2020, 20:52 от Josefine

# 284
  • Мнения: 802
Момичета и ние вече сме вкъщи. Аз също нямам много време да следя. Честити бебоци на всички!! На все още чакащите, не се тревожете ще дойдат и вашите бебчета когато трябва!

Моето секцио беше малко по-различно, но ще споделя и аз. След като ме събудиха бях 2 дни в реанимацията. Доведоха ми малкия няколко часа след като се събудих. Имам бегъл спомен и няколко снимки от този момент. След като ме преместиха в стая минаха още ден и половина преди да ми доведат бебчо. Бях като блъсната от тир, но в момента, в който видях как влиза през вратата вярвайте скочих от леглото веднага. Забравих и за болки, забравих и за операция и за всичко. За съжаление при мен се наложи малко по-дълго лечение с антибиотици и ми оставиха абукатите по-дълго време и ми беше адски трудно да се грижа за него (все пак се роди 3.800 тежи си), а за мен дори не се сещах. Ако не ни носеха храна съм сигурна, че нямаше да се сетя да ям. Едва последния ден успях да си го накърмя добре, да си го преобувам и т.н. след като вече нямах абукати.
Моето възстановяване беше наистина трудно няма да лъжа, но всичко си заслужава, когато видиш личицето на това същество, което изцяло зависи от теб. Докато бях в реанимацията бях с торбички пясък, да си призная беше ми много добре с тях. Когато ги махнаха и усетих това чувство, за което споменавате в стомаха, все едно имаш балон с вода. След като започнах да се изправям усещах като късане на тъкан в корема. За спане на страна успях още на следващия ден, след като ме раздвижиха, но при мен пак проблем бяха абукатите - на двете китки. Не съм имала проблем с ходенето до тоалетна, но пък първия ден след операцията ми дадоха някакъв гел, който казаха, че е за това. Не знам дали е от значение аз нямам конци, лепена съм. В началото само ако се закашлям ме болеше много, усещах и лек дискомфорт при ходене по малка нужда.

С бебчо свикваме все още един с друг, но определено не мога да му се нарадвам! Засука веднага, за което съм адски щастлива. За сега успявам да си го кърмя, надявам се да му е достатъчно, не дохранвам за сега. Кърмата не тръгна веднага, зърната ми още са в рани. Да не говоря, че само да го чуя да плаче и текват реките. Понякога дори като кърмя от другата страна тече. Определено не бях подготвена за това, много се стреснах първия ден.

Пс. Момичета колко време след секцио ви викнаха на преглед?

Последна редакция: пн, 09 ное 2020, 21:36 от Cve7i

Общи условия

Активация на акаунт